Решение № 413 от 17.10.2024, Окръжен съд - Русе

РЕШЕНИЕ

№ 413 гр. Русе, 17.10.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – РУСЕ, ТРЕТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Аглика Гавраилова

Членове:

Палма Тараланска

Антоанета Атанасова при участието на секретаря Иванка Венкова като разгледа докладваното от Антоанета Атанасова Въззивно гражданско дело № 20244500500635 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 258 ГПК.

Постъпила е въззивна жалба от А. Й. Р.- Ж. чрез пълномощника си С. П. Ж. против решение № 900/21.06.2024 г., постановено по гр. д. № 3103/2023 г. на Русенския районен съд. Твърди, че решението е неправилно, грешно и немотивирано. Възразява, че към момента на рефинансиране на процесния кредит не е била уведомена за него.

Намира, че установената презумция за равна задълженост на страните е оборима и че ищецът е следвало да докаже, че поетото задължение е именно за задоволяване нуждите на семейството, какъвто настоящия случай не е. Банката не е представила доказателства в тази насока. Заема позиция, че съпругът й не е декларирал пред банката за какво са му били тези средства, а самата Банка не представя доказателства, че те са изразходвани за семейни нужди. Заема позиция, че от друга страна кредитът бил застрахован, което се установявало от погасителния план към него. Банката била уведомена за настъпилото застрахователно събитие. Намира иска за неоснователен, тъй като счита, че „ГРУПАМА ЗАСТРАХОВАНЕ“ ЕАД следва да покрие остатъка по въпросния кредит. Оспорва изводите на вещото лице в приетата по делото СИЕ.

Претендира отмяна на обжалваното решение и постановяване на ново, с което предявените против нея исокве да се отхъврялт.

1

Въззиваемата страна „Банка ДСК“ АД взема становище за неоснователност на жалбата по съображенията, изложени в отговора по чл. 263 ГПК. Иска решението да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно. Претендира разноски пред въззивната инстанция по чл. 78, ал. 8 ГПК.

Производството пред първоинстанционния съд е по реда на чл. 422, ал. 1 във вр. с чл. 415, ал. 1 ГПК и е образувано след проведено заповедно производство, издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 417 ГПК и депозирана искова молба след подадено възражение по чл. 414 ГПК.

От представения по делото Договор за потребителски кредит от 24.03.2020 г., е видно, че между ищцовото дружество, в качеството му на кредитор и П. С. Ж., в качеството му на кредитополучател е сключен договор за потребителски кредит, по силата на който Банката е отпуснала кредит в размер на 4500 лв.

Установено е по делото, че П. С. Ж. е починал на ********* г., както и че ответницата А. Й. Р.- Ж.а и П. С. Ж. са били с. от 1973 г. до смъртта на П. Ж..

Съгласно удостоверение за наследници, приложено на л. 20-л. 21 от делото негови наследници са съпругата му А. Й. Р.- Ж.а, С. П. Ж.- син, С. П. Ж. и С. П. Ж.- д.

От съдебно удостоверение /л. 98/ се установява, че ответницата А. Й. Р.- Ж. се е отказала от наследството, оставено от с. й П. С. Ж..

По делото е назначена и изпълнена съдебно-счетоводна експертиза от вещо лица Р.Д.а. В заключението вещото лице е посочило, че на 24.03.2020г. кредитополучателят П. С. Ж. е усвоил изцяло по посочена от него банкова сметка сумата 4500 лв., предмет на Договор за кредит за текущо потребление от 24.03.2020г.

Редовното погасяване на кредитните му задължения е преустановено от 08.01.2022г., като към 30.03.2023 г. допуснатата забава в плащанията е от общо 444 дни, а непогасените вноски са 15 броя. Общият размер на дължимите суми към Банкатакредитор към датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение - 30.03.2023г. възлиза на сумата 2231,71 лв, от която 1853,02 лв главница, падежирала в периода от 07.01.2022 г. до 24.03.2023 г., 76.32 лв. договорна лихва върху редовна главница за периода 07.01.2022 г. - 23.03.2023 г., 181,19 лв. лихва за забава върху просрочена главница при условията на т.18.1 от ОУ, 71,45 лв лихва върху просрочена главница за периода от 08.01.2022 г. до 27.03.2023 г., 109,75 лв. наказателна надбавка в размер на 10 пункта, начислена върху просрочена главница за периода от 08.01.2022 г. до 27.03.202 3г., 1,18 лв обезщетение за забава след датата на изискуемост при условията на т.18.3 от ОУ за периода от 28.03.2023 г. до 29.03.2023 г., 120 лв. такса разходи при изискуем кредит, начислена на 27.03.2023 г., съгласно Тарифа на Банката.

От заключението се установява и обстоятелството, че по договора за кредит за текущо потребление от 24.03.2020 г. няма сключен застрахователен договор и Банката не е удържала суми за застраховка. При изслушването му по реда на чл. 200 ГПК, в 2 съдебно заседание вещото лице пояснява, че договорната лихва в общ размер 147,77 лв е сбор от двете лихви (76,32 лв + 71,45 лв). Сумата 109,75 лв е лихвената надбавка за забава за периода от 07.01.2022 г. до 27.03.2023 г., а лихвената надбавка за забава след датата на изискуемост за периода от 28.03.2023г. до 29.03.2023г. е 1,18 лв.

Настоящият състав кредитира изцяло експертното заключение, като пълно и ясно, изготвено от лице, което притежава нужните професионални знания и практически опит.

При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното:

Въззивната жалба е депозирана в срок, от страна притежаваща активна процесуална легитимация, като същата е насочена против съдебен акт, подлежащ на проверка по реда на инстанционния контрол, поради което се явява допустима.

Въззивният съд, упражнявайки правомощията си по чл.269 ГПК, намира, че Решение № 900/21.06.2024 г., постановено по гр. д. № 3103/2023 г. на Русенския районен съд е валидно и допустимо.

При извършване на въззивния контрол за законосъобразност и правилност върху първоинстанционното решение, настоящата инстанция, след преценка на събраните пред РС доказателства, намира, че въззивната жалба е неоснователна.

Въззивният съд счита, че формираната и изложена в мотивите на решението от първоинстанционния съд фактическа обстановка е пълна, правилна и кореспондираща със събрания доказателствен материал, а правните изводи са прецизни и правилни, поради което и на основание чл. 272 ГПК препраща към тях.

При разглеждането на спора не са допуснати процесуални нарушения, правилно са установени релевантните за спора факти и правилно е приложен материалния закон. Първоинстанционният съд е изградил преценката си за основателност на кумулативно съединените установителни претенции на Банката въз основа на задълбочен анализ на всички доказателства по делото, събрани по надлежния ред, и обосновано е приел, че предявените искове са основателни и следва да бъдат уважени.

По делото липсва спор, че процесният договор е сключен на 24.03.2020 г. между ищеца „Банка ДСК“ ЕАД в качеството на кредитодател и П. С. Ж., б. ж. на гр.

Русе, поч. на ******* г. по време на брака му с ответницата А. Й. Р.- Ж.а. Не се спори, че кредитът в размер на 4500 лв. е усвоен на 24.03.2020 г. чрез прехвърляне на средствата от Банката по разплащателната сметка на П. Ж. с IBAN: ************** – обстоятелство, което се установява от представените по делото писмени доказателства и от заключението на приобщената по делото съдебно-счетоводна експертиза. Между страните е уговорено, че крайният срок за издължаване на дълга е 24.03.2023 г.

3

/последната падежна дата/, като кредитополучателят се задължил да върне кредита на 36 месечни анюитетни вноски, включващи лихва и главница, посочени като брой и размер в погасителния план на всяко 7-мо число на месеца.

Кредитополучателят по договора за потребителски кредит е починал на 20.11.2021 г., като ответницата по делото се явява негов наследник по смисъла на чл. 9, ал. 1 ЗН, която е направил отказ на 25.03.2022 г. от оставеното й наследство, съобразно посочения в чл. 52 ЗН, вр. чл. 49, ал. 1 ЗН ред. Правилно в случая районният съд е приел за ирелевантно това обстоятелство, доколкото отговорността на ответницата в слчуая е ангажирана не като наследник на кредитополучателя, а като негова съпруга.

Съгласно разпоредбата на чл. 32, ал. 2 от СК, съпрузите отговарят солидарно за задълженията, поети от двамата или от единия от тях за задоволяване на нужди на семейството. Тъй като няма легална дефиниция на "нужди на семейството", то такава дефиниция е дадена с Решение № 293 от 19.11.2013 г., постановено по гр. д. № 3267/2013 г. на III г. о. на ВКС, според която практика такива следва да се приемат всички общи нужди на всички членове на семейството, свързани не само с обикновените, ежедневните и материално-домакински нужди /доставяне на хранителни продукти, услуги, отопление, покъщнина, плащане на вода, електричество, облекло, учебни пособия, лечение, почивки, образователни и здравословни потребности/, но и стоки и вещи, необходими за съвместния живот, включително за оправданите лични нужди на членовете на семейството, задоволяването на които произтичат от изискванията за семейна солидарност, благополучие и взаимопомощ – аргумент от чл. 13 СК, чл. 14 СК и чл. 17 СК. Приема се, че разходите, сторени от съпрузите по време на брака с посочената по-горе цел са за нуждите на семейството.

По въпроса за разпределение на доказателствената тежест при оспорване на обстоятелството, че взетата в заем сума от единия съпруг е била използвана за задоволяване нужди на семейството и за оборване презумпцията за равна задълженост на съпрузите по чл. 32, ал. 2 от СК е налице формирана съдебна практика на ВКС, обективирана в постановеното Решение № 68 от 27.07.2020 г. по гр. д. № 2077/2019 г., III ГО. Съгласно даденото в него разрешение, по силата на разпоредбата на чл. 32, ал.

2 от СК съпрузите отговарят солидарно за задълженията, поети от двамата или от един от тях за задоволяване на нужди на семейството. Установената в чл. 127, ал. 1 от ЗЗД презумпция за равна задълженост във вътрешните отношения между солидарните длъжници е оборима. В отношенията им с кредитора всеки от тях дължи всичко и може да се освободи от отговорност само ако общото задължение е изпълнено изцяло, докато във вътрешните им отношения само се предполага, че те дължат по равно.

Същото важи и за съпрузите съгласно чл. 32, ал. 2 СК, когато единият от тях поеме задължение за задоволяване на нуждите на семейството. В двата случая на поемане на солидарно задължение общото е, че се предполага, че длъжниците са се облагодетелствали в равна степен, т. е. в тежест на този, който твърди, че не отговаря 4 солидарно или отговаря за по-малка част от задължението, е да докаже тези обстоятелства. Когато едно парично задължение е поето от единия съпруг, солидарната обвързаност на другия съпруг възниква по силата на законовата презумпция, че взетата в заем сума се използва за задоволяване на нужди на семейството. В тежест на оспорващия съпруг е да докаже, че удовлетворената нужда не е семейна, включително при предявен иск срещу двамата съпрузи. Ако той не направи това, следва да се приеме, че сумата е разходвана за семейни нужди, с оглед на което и двамата съпрузи имат качеството длъжници. Знанието или незнанието на оспорващият съпруг не е предвидено като условие за приложение на законовата презумпция. Съгласно чл. 154, ал. 2 ГПК не подлежат на доказване фактите, за които съществува установена от закона презумпция, а солидарната отговорност за задължения на съпрузите и на семейството е факт, за който е установена от закона презумпция. В този смисъл и Решение № 293/19.11.2013 г. по гр. д. № 3267/2013 г. на ВКС, III ГО; Решение № 211 от 23.07.2012 г. по гр. д. № 177/2011 г. на ВКС, ІV ГО; Решение№ 342 от 04.01.2013 г. по гр. д. № 1358/2011 г. на ВКС, ІV ГО и Решение по гр. д. № 6452/2013 г. на ВКС, IV ГО.

Предвид изложеното, изцяло неоснователни се явяват въведените с въззивната жалба оплаквания, че ищецът следва да обори установената законова презумпция. Обратното, след като твърди, че заетите от съпруга й средства не са използвани за семейни нужди, в качеството си на оспорващ съпруг, именно въззивницата носи доказателствената тежест да обори презумпцията за равна задълженост на съпрузите. От нейна страна не са ангажирани никакви доказателства за това. Както бе посочено по-горе, знанието или незнанието й за тегления кредит не са предвидени като условие за приложение на законовата презумпция. Възраженията й за това са неоснователни.