Определение № 260575 от 15.04.2021, Районен съд - Ямбол

О П

Р Е Д

Е Л Е

Н И Е № 260575/15.4.2021г. гр. ЯМБОЛ.,15.04.2021..г.

В И М Е Т О

Н А Н А Р О Д А

ЯМБОЛСКИЯТ....................районен съд ...................... гражданска колегия в публично заседание на .......15.04.2020г........година в състав:

Председател:Св.ДИМИТРОВА при секретаря ................................................

.....….........................................и в присъствието на прокурора....................................................................................…като разгледа докладваното от

........................................СЪДИЯ ДИМИТРОВА…………… ...гр.дело N 158…..…... по описа за 2020год. и за да се произнесе взе предвид следното................................................................

По делото е депозирана молба от пълномощника на ответниците, с която молят да им бъдат присъдени направените по делото разноски.

В дадения срок ищецът е подал молба в която възразява против искането и моли молбата да се остави без уважение, респективно с оглед направеното възражение за прекомерност разноските да бъдат намалени.

Съдът намира молбата за основателна.

С определение № 260410/05.03.2021г. производството по делото е прекратено на осн.чл.232 от ГПК, поради оттегляне на иска. В същото няма произнасяне за разноските направени от ответната страна.

При прекратяване на производството законът възлага отговорността за разноските върху ищеца – арг. чл. 78, ал. 4 ГПК. Обстоятелството дали ответникът е дал повод за завеждане на делото е ирелевантно, тъй като при прекратяване на производството (независимо от основанието за това) въпросът дали искът е основателен не се разрешава и не се изследва от съда. При прекратяване на производството такова произнасяне липсва, поради което нито законът, нито теорията и съдебната практика съдържат разрешения в смисъл, че отговорността за разноските се възлага на ответника.

Тези разноски винаги са дължими от ищеца, щом ответникът е получил препис от исковата молба и е направил разноски, за да подаде отговор по чл. 131 ГПК и едва след това производството е прекратено, за него възниква правото да те да му бъдат присъдени по чл. 78, ал. 4 ГПК. В случая няма значение дали е проведено първо заседание или такова не е проведено. Ответникът е длъжен да изчерпи доводите и възраженията си с отговора срещу исковата молба, предвид предвидените в закона преклузии и ако при тази дейност е ползвал адвокатска помощ, всички разноски за такава помощ, при прекратяване на делото, се дължат от ищеца. Достатъчно условие за възникване правото по чл. 78, ал. 4 ГПК е разходите да са сторени след получаване на преписа от исковата молба с указания по чл. 131 ГПК и преди ответникът да е уведомен за прекратяване на делото.

В конкретния случай ответниците са получили препис от исковата молба, като с срока по чл.131,ал.1 от ГПК на 09.07.2020г. са депозирали писмен отговор вх.№ 9393/09.07.2020г., в който са оспорили исковете и са направили искане за присъждане на сторените разноски. С молба вх.№ 7420/09.06.2020г. са представили два броя адвокатски пълномощни за всички ищци , едното подписано от М.П.М., в което не е посочен изплатено адв.възнаграждение и договорен такъв размер, и второто подписано от К.И.А. и А.И.А. за договорени и изплатено в брой адв.възнаграждение от 800лв. При тези доказателства съдът приема, че единствено ответниците К.И.А. и А.И.А. са направили разноски от 800лв. за адв.възнаграждение.

Според задължителните указания на ТР № 6/6.11.2013 г. ТД № 6/2012 г., т. 1, ОСГТК, съдебни разноски за адвокатско възнаграждение се присъждат само в случай, че страната е доказала плащане. Когато плащането е в брой, този факт следва да е отразен в договора за правна помощ, който служи като доказателство за извършения разход. В тази насока е и трайно установената съдебна практика на ВКС /Опр. № 292/13.11.2013 г., ЧГД № 497/2011 г., II г. о., Опр. № 203/16.09.2013 г., ЧГД № 2986/2013 г., III г. о./. От представените пълномощни е видно, че ответниците К.И.А. и А.И.А. са платили адвокатско възнаграждение в размер на 800 лв. Договорът е подписан от сключилите го страни и е с предмет: „защита по ГД № 158/2020 на ЯРС“. Съдържащото се в договора изявление за реално плащане на договорената сума е достатъчно за доказването му /съдържа всички съществени елементи на разписка - имена на подписалите го страни, ЕГН, адреси, дата, предмет, стойност и основание на плащането, подписи/, ето защо искането на ответниците К.И.А. и А.И.А. за присъждане на реално сторени разноски следва да бъде уважено в съответствие със съдебната практика на ВКС /Опр.

410/12.06.2012 г., ЧГД № 366/2012 г., III г. о./, на основание чл. 78, ал. 4 ГПК. Разноски за ответника М.П.М. не следва да се присъждат, т.к. съдът приема, че такива не са сторени.

Воден от горното съдът

О П Р

Е Д Е

Л И :

Допълва определение № 260410/ 05.03.2021г. постановено по гр.д. № 158/2020г. по описа на ЯРС, като

ОСЪЖДА КООПЕРАЦИЯ“ЯМБОЛСКА ПОПУЛАРНА КАСА“ с адрес: гр.Ямбол, ул.“Г.С.Раковски“ №1А, ет.2, ЕИК *********, представлявано от Бою И. Боев, със съдебен адресат адв.Силвия Атанасова от АК-Ямбол и адрес: гр.Ямбол, ул.“Жорж Папазов“ 14, офис 206 да заплати на А.И.А., ЕГН ********** *** и К.И.А., ЕГН ********** *** направените по делото разноски в размер на 800лв.

Оставя без уважение молбата на М.П. Маринова за присъждане на разноски по делото.

Определението подлежи на обжалване пред ОС-Ямбол в 1-седмичен срок от съобщаването му на страните.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: