Определение № 976 от 06.04.2023, Окръжен съд - Бургас

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 976 гр. Бургас, 06.04.2023 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, VI ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в закрито заседание на шести април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Албена Янч. Зъбова Кочовска

Членове:

Таня Д. Евтимова

Радостина П. Иванова като разгледа докладваното от Радостина П. Иванова Въззивно частно гражданско дело № 20232100500592 по описа за 2023 година

Производството по делото е по реда на чл. 274 - чл. 279 от ГПК и е образувано по частната жалба на ищцата К. Ч. К., ЕГН: **********, с адрес: гр. Б*****, подадена чрез упълномощения му процесуален представител адв. П. В. против определение № 963 от 14.02.2023г., постановено по гр.д.№ 682/2022 г. по описа на РС – Бургас , с което производството по делото е прекратено като недопустимо.

В частната жалба се изразява недоволство от обжалваното определение, като се излагат съображения за неговата неправилност с искане за отмяната му и връщане на делото на първоинстанциония съд за продължаване на съдопроизводствените действия. Твърди се, че заявения предмет на спора не касае установяване на трудов стаж, а установяване на трудова функция. Сочи се, че приемайки обратното районният съд недопустимо е изменил твърденията на ищеца в иска и е придал значение на изложеното, което категорично е отречено от ищеца. Заявява, че не оспорва цитираната в прекратителното определение съдебна практика, но счита, че същата касае иск за установяване на трудов стаж, какъвто в случая не е предявен. Излага, че в случая прекратявайки делото, съдът е действал в нарушение на чл. 2 от ГПК.

В срока по чл. 276, ал. 1 от ГПК ответната страна е депозирала писмен отговор, в който е изразила становище за неоснователност на частната жалба и искане за оставянето й без уважение. Изложени са доводи, че по своята същност претенцията на ищеца представлява иск за установяване на категорията труд, който е недопустим. Позовава се на цитирана в писмения си отговор съдебна практика.

Бургаският окръжен съд, като взе предвид материалите по делото и доводите по частната жалба, намира следното:

Частната жалба е подадена срока по чл. 275, ал.1 от ГПК от процесуално 1 легитимирано лице и против подлежащ на обжалване акт на съда по смисъла на чл.274, ал.1, т.1 от ГПК, поради което е допустима.

Разгледана по същество, настоящата инстанция намира частната жалбата за неоснователна, по следните съображения:

Производството пред РС – Бургас е образувано по искова молба на К. Ч. К., с искане за приемане за установено по отношение на ответника- негов бивш работодател „ГСИБАЛКАНИ“ ЕООД /в ликвидация/, че в периода от 06.02.2003г. до 09.05.2018г. ищецът е работил по трудово правоотношение на длъжност „******“ с подробно описание на трудовите функции за тази длъжност. В исковата молба се твърди, че в процесния период ищецът е работил по трудово правоотношение при ответния работодател като „******“, на каквато длъжност е бил назначен съгласно трудовия си договор от 06.02.2003г., като в заповедта за прекратяване на трудовото му правоотношение от 09.05.2018г. и в издаденото впоследствие УП-3 от 27.05.2022г. работодателят е вписал, че ищецът е изпълнявал длъжността „*****“, която е различна от заеманата от ищеца и фактически изпълнявана длъжност „******“. Ищецът е уточнил, че правния му интерес от предявения иск е да установи конкретно изпълняваната от него трудова функция по процесното трудово правоотношение, като изрично заявява, че повдигнатия от него спор не касае установяване на различна категория труд. Счита, че ако такава е налице, това ще има значение за стажа при пенсионирането му, без този въпрос да е свързан с предявения от него иска за установяване на трудова функция.

В писмения си отговор по чл. 131 от ГПК, ответникът- бивш работодател е заявил, че счита предявения иск за установяване на характера на извършената от ищеца трудова функция за процесния минал период, за недопустим. Счита, че така предявеният искова претенция фактически представлява иск за установяване на категорията на труда съгласно чл.2, т. 6, б. „в“ вр. с чл. 2, т. 10, б. „в“ от НКТП. В подкрепа на възражението си цитира съдебна практика, обективирана в решение № 538 от 03.08.2010г. по гр.д. № 470/2009г. на ВКС и решение № 722 от 10.01.2011г. по гр.д. № 259/2010г. на ВКС. В случай, че съдът приема иска за допустим, ответникът е направил възражение за погасяването му по давност съгласно чл. 358, ал. 1, т. 3 от КТ.

С обжалваното определение, районният съд като е приел, че искът е недопустим е прекратил производството по делото. Изложил е съображения, че установяването по съдебен ред на факта на положен трудов стаж на конкретна длъжност е по същината си иск за установяване на факт с правно значение, относим към установяване на категорията труд при пенсиониране. Посочил е, че съгласно чл. 124, ал. 4, изр. второ от ГПК предявяването на такъв иск е недопустимо, тъй като исковете за установяване съществуването или несъществуването на факти с правно значение са допустими, само в случаите, изрично предвидени в закона. Предвид това е счел, установяване на положен трудов стаж на определена длъжност за определен период от време се извършва по реда на чл. 124, ал. 4, изр. второ от ГПК вр. с чл. 3, ал. 1 от ЗУТОССР. Съобразявайки, че в настоящия случай ищецът не твърди, че е преназначен на друга длъжност в рамките на действащо между 2 страните трудово правоотношение, а твърди, че е положил трудов стажа с конкретна трудова функция, съдът е счел, че искът е недопустим, тъй като не се касае за иск за установяване на изменение на трудовото правоотношение относно заеманата длъжност, при който като ако трудът при двете длъжности е различна категория, това ще е от значение за стажа при пенсиониране.

Настоящата инстанция напълно споделя мотивите на районния съд и направения в него извод за недопустимост на предявения от ищеца иск, поради което намира, че така постановеното прекратително определение е правилно, по следните съображения:

Съгласно чл. 124, ал. 4 о т ГПК иск за установяване съществуването или несъществуването на други факти с правно значение се допуска само в случаите, предвидени в закон.

С оглед наведените в исковата и уточняваща му молба твърдения, с предявения иск ищецът цели да установи, че за исковия период изпълняваната от него длъжност като трудова функция е тази, посочена в трудовия му договор, а не тази, посочена в заповедта за прекратяване на трудовото му правоотношение и в издаденото от работодателя му УП-3 от 27.05.22г., без да твърди, че в рамките на трудовото си правоотношение е извършено преназначаване от една в друга длъжност, в който смисъл е цитираната от него съдебна практика. Следва да се отбележи, че независимо, че изрично ищецът е заявил, че не цели установяване на категорията труд, полаган за исковия период, претендираното от него установяване на характера на изпълняваната трудова функция, при условие, че не се оспорва съществувалото за същия период трудово правоотношение между страните, фактически цели установяване на категорията на труд, доколкото за длъжността, на която е назначен ищецът и за длъжността, на която му е прекратено трудово правоотношение НКТП предвижда различна категория труд. Съобразявайки това, както и обстоятелството, че в настоящия случай ищецът не твърди, че е преназначен на друга длъжност в рамките на действащо между страните трудово правоотношение, а твърди, че е положил трудов стаж с конкретна трудова функция, правилно районният съд е достигнал до извод, че така предявения иск е недопустим. Този извод следва от обстоятелството, че не може самостоятелно да се предявява по съдебен ред иск за установяване на заеманата от ищеца длъжност, доколкото няма нормативен акт, който да допуска установяване съществуването на този факт с правно значение, извън иска за установяване на трудовия стаж по ЗУТОССР.

От друга страна не са налице и предпоставките за предявяване на иск по реда на специалния ЗУТОССР, доколкото нe твърди и няма спор между страните, че документите във връзка със стажа не са загубени или унищожени.

По гореизложените съображения доколкото в действащото право няма норма, която да предвижда установяване по реда на ГПК на факти с правно значение, имащи отношение към категорията труд, полаган по трудово или служебно правоотношение , предявеният иск правилно е счетен за недопустим от районния съд, поради което производството по него е прекратено законосъобразно /в т.см. решение № 1357 от 22.12.2008г. по гр.д. № 4637/2007г. IVг.о. на ВК и решение № 722 от 10.01.2011г. по гр.д. № 3

4259/2010г. IIIг.о. на ВКС, както и цитираната в обжалваното определение съдебна практика/.

Неоснователно е твърдението на жалбоподателя за допуснато нарушение на чл. 2 от ГПК, доколкото в случая съдът е действал в рамките на правомощията си по чл. 14, ал. 2 вр. с чл. 130 от ГПК и именно след служебна преценка на допустимостта на иска е постановил прекратителното определение.

Тъй като изводите на настоящата инстанция за недопустимост на предявения иск съд съвпадат напълно с тези на районния съд, обжалваното определение се правилно и законосъобразно, поради което частната жалба за отмяната му следва да се остави без уважение като неоснователна.

Мотивиран от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частната жалба на ищеца К. Ч. К., ЕГН: **********, с адрес: гр. Б*****, подадена чрез упълномощения му процесуален представител адв. П. В. против определение № 963 от 14.02.2023г., постановено по гр.д.№ 682/2022 г. по описа на РС – Бургас, с което производството по делото е прекратено като недопустимо.

Определението подлежи на обжалване от страните с частна жалба пред ВКС при условията на чл. 280, ал. 1 от ГПК в едноседмичен срок от връчването му.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4