Решение № 273 от 24.07.2024, Районен съд - Несебър

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 273 гр. гр.Несебър, 24.07.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – НЕСЕБЪР, VII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на втори юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Сияна Ст. Димитрова при участието на секретаря Атанаска Д. Ганева като разгледа докладваното от Сияна Ст. Димитрова Гражданско дело № 20232150101366 по описа за 2023 година

Производството по делото е образувано по искова молба вх. № 11620/11.12.2023 г. на собствениците в Етажната собственост на сграда с ид. № *** по КККР на гр. Несебър, с адрес в гр. Несебър, к.к. Слънчев бряг – Запад, кв. Камелия 174, комплекс „Амадеус V“, БУЛСТАТ 177159048, представлявана от Ж.И.Ж.в, срещу С. К. Т., ЕГН **********, с адрес в гр. Несебър, к.к. „Слънчев бряг – Запад“, к-с Амадеус V, ет. 3, ап. 17Б и ап. 17Б-1, с която се иска от съда да осъди ответника да заплати на ищцовата ЕС сумата от общо 230,12 лева, представляваща сбор от незаплатени части от дължими от ответника суми за извършен неотложен ремонт на покрива на сграда с ид. № *** по КККР на гр. Несебър, от която 91,10 лева дължими за собствения му СОС с ид. № *** и 139,02 лева дължими за собствения му СОС с ид. № ***; ведно със законната лихва върху главницата от датата на депозиране на исковата молба до окончателното изплащане. Претендират се съдебни разноски.

Излагат се твърдения, че ответникът е собственик на посочените СОС с ид. №№ *** /ап. 17Б-1/ и *** /ап. 17Б/, находящи се в ищцовата етажна собственост, както и че ОСЕС взело решение, обективирано по т. 5 от дневния ред на проведеното на 17.06.2023 г. събрание, да извърши неотложен ремонт на покрива на сградата, който да се възложи на „ВП ГРУП“ – гр. Пловдив, като за целта се събере сумата от 42 000 лева от съсобствениците в ЕС до 30.06.2023 г. Гласувано било разходът да се разпредели между съсобствениците според притежаваните от тях ид.ч. от общите части на сградата. Заявява се, че ремонтът на покрива бил извършен през лятото на 2023 г., като ОСЕС било приело и последващ отчет за дейността на УС, вкл. във връзка с разходваните средства за ремонта на покрива. Посочва се, че ответникът следвало да заплати във връзка с ремонта общата сума от 267,12 лева, от които 139,02 лева за ап. 17Б-1 и 128,10 лева за ап. 17Б. След частично плащане на сумата от 37 лева за ап. 17Б се твърди, че ответникът останал задължен към ЕС за претендираните в настоящото производство главници.

1

В законоустановения срок по чл. 131 от ГПК е депозиран писмен отговор вх. № 470/15.01.2024 г. от страна на ответника, чрез упълномощения представител адв. Ц.

М. от БАК, в който е инкорпориран насрещен иск. Взема се становище за допустимост, но неоснователност по същество на предявения иск. Излагат се подробни съображения, като се възразява в случая да е извършван неотложен ремонт, възразява се срещу качественото извършване на процесния ремонт, срещу действителното изплащане в полза на изпълнителя на дейностите на сума в размер на 42000 лева.

Твърди се, че решението по т. 5, взето на ОСЕС от 17.06.2023 г. е нищожно поради липса на компетентност и кворум за взимането му и в нарушение на чл. 17, ал. 2, т. 5 от ЗУЕС. Предявява се насрещен иск, уточнен с молба вх. № 1808/22.02.2024 г., за обявяване незаконосъобразността или прогласяване нищожността на посоченото решение, като взето извън компетенциите на ОСЕС. Претендират се спарените в производството съдебно-деловодни разноски.

В предоставен срок за отговор на насрещния иск е постъпил такъв с вх. № 3387/11.04.2024 г. на ищцовата ЕС, с който се излага подробно становище за недопустимостта и неоснователността му.

С определение № 441/07.05.2024 г. по делото съдът е оставил без разглеждане предявен от ответника насрещен иск за прогласяване нищожността на легитимиращите ищцовата ЕС решения, като недопустим и е прекратил производството по него.

В съдебно заседание, чрез процесуалния си представител, ищецът поддържа предявения иск и моли за уважаването му. Претендират се съдебни разноски, съгласно представен списък по чл. 80 от ГПК.

Ответникът не се явява лично и не се представлява в проведеното по делото съдебно заседание.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Предявен е иск с правно основание с чл. 38, ал. 1 от ЗУЕС, при което в тежест на ищцовата етажна собственост е да докаже, че ответникът е собственик на посочените обекти в процесната сграда в режим на етажна собственост; взетото легитимно решение по т. 5 на ОСЕС от 17.06.2023 г., с което е прието извършване на неотложен ремонт на покрива на сградата, набиране на сумата от 42 000 лева, както и начина на разпределяне на гласуваната сума между съсобствениците – съгласно притежаваните от тях ид.ч. в общите части на сградата; размера на претенциите, както и че е настъпила тяхната изискуемост. В условията на насрещно доказване в тежест на ответника е разпределено доказването на факта, че вземанията на ЕС са погасени, както и сочените от него правоизключващи, правопогасяващи и намаляващи отговорността му обстоятелства, и направените възражения.

С приетия в съдебно заседание на 02.07.2024 г. без възражения на страните доклад по делото съдът е обявил за безспорни между страните следните факти и обстоятелства: че решения на ОСЕС в сграда с ид. № *** по КККР на гр.

Несебър от 17.06.2023 г. и 19.08.2023 г. не са отменени по съдебен ред и са стабилизирани; че ответникът за процесния период е бил собственик на СОС с ид.

№№ *** /ап. 17Б-1/ и *** /ап. 17Б/, находящи се в ищцовата етажна собственост.

В подкрепа на приетия за безспорен факт относно собствеността на ответника в процесната сграда в режим на етажна собственост идват и представените в приложение на исковата молба писмени доказателства – нотариални актове /л. 5-10 от делото/, съгласно които се установява, че СОС с ид. № *** /ап. 17Б-1/ 2 включва 5,88 кв.м.ид.ч. от общите части на сградата и 0,331 % от правото на строеж за имота, в който е построена, а СОС ид. № *** /ап. 17Б/ - 5,41 кв.м.ид.ч. от общите части и 0,305 % от правото на строеж.

Видно от протокол за проведено на 19.08.2023 г. общо събрание на ищцовата ЕС и уведомление по чл. 46б от ЗУЕС , с решение по т. 2 от дневния ред за управител на ЕС е избран Ж.И.Ж.в, за което е извършено оповестяване чрез регистъра при Община Несебър.

Съгласно представен с исковата молба протокол /л. 11-59 от делото/, на 17.06.2023 г. е било проведено общо събрание на етажната собственост на сграда с ид. № *** по КККР на гр. Несебър – комплекс „Амадеус V“, като по т. 5 от дневния ред са взети решения за извършването на неотложен ремонт на покрива на сградата, който да се възложи на фирма „ВП ГРУП“ – гр. Пловдив от УС на ЕС и да се финансира с нарочно събрана от етажните собственици сума в общ размер на 42 000 лева. Решено е още дължимите вноски за ремонта да се разпределят съобразно чл. 48, ал. 3 от ЗУЕС между съсобствениците – съобразно притежаваните от тях ид.ч. в общите части на сградата, както и да се събират в срок до 30.06.2023 г. Видно от съдържанието на протокола ответникът е вписан като представител на собствените си 0,636 % ид.ч. в общите части на сградата, прилежащи към ап. 17Б и ап. 17Б1.

Както бе посочено по-горе, безспорно по делото е обстоятелството, че посочените решения на ОСЕС не са обжалвани в срока по чл. 40 от ЗУЕС, предвид което и настоящият съд приема, че същите са придобили стабилитет и съставляват годно основание за ангажиране отговорността на етажните собственици във връзка с изпълнението им и съгласно чл. 6, ал. 1, т. 10 от ЗУЕС.

Тук е моментът да се отбележи, че в практиката си върховната инстанция константно приема, че етажната собственост, като неперсонифицирана общност, се управлява от общото събрание на етажните собственици, чрез взимането на решения, които се формират от успоредните изявления на мнозинството от присъстващите, насочени към постигането на определена цел. Съответно, за решенията на ОСЕС са неприложими правилата за сделките, доколкото липсват насрещни престации, като в тази връзка несъстоятелни са и възраженията на ответника за отсъствие на доказателства за извършения ремонт, за качеството му и за действителното заплащане на сумата от 42 000 лева за него. От друга страна, субективните предели на действие на решенията ОСЕС са по-широки от тези на многостранните сделки и обвързват, след влизането си в сила, по задължителен начин, всички етажни собственици, вкл. тези, които са гласували против, неучаствалите съсобственици, както и бъдещите етажни собственици, ползватели и обитатели /така Решение № 39/19.02.2013 г. по гр.д. № 657/2012 г. по описа на ВКС, I-во Г.О./.

Съобразно изложеното, налага се изводът, че въз основа на влезлите в законна сила процесни решения на ОСЕС за етажните собственици е възникнало задължение да направят съответните вноски, така както са гласувани от мнозинството.

Релевираните с отговора на ответника възражения за незаконосъобразност на решенията не следва да бъдат разглеждани в настоящото производство, доколкото с оглед задължителната практика на ВКС, допустимостта им е обусловена от спазването на преклузивния срок по чл. 40, ал. 2 от ЗУЕС. Действително и съгласно Решение № 50024/27.03.2023 г. по гр.д. № 978/2022 г. по описа на ВКС, II-ро Г.О., бе дадено разяснение, че нищожност на взето решение на ОСЕС е допустимо да се установява извън срока по чл. 40, ал. 2 от ЗУЕС, както чрез иск, така и по възражение, но само по твърдения за формална привидност, като са дадени и примерни хипотези. В случая, с отговора са направени оплаквания за нарушения на закона, в частност чл. 17, ал. 2, т. 5 от ЗУЕС, т.е. за незаконосъобразност на решенията по т. 5 от дневния ред на 3 проведеното на 17.06.2023 г. ОСЕС. Същевременно съдът прие за разглеждане насрещен иск на ответника за установяване нищожността на процесните решения, но след извършена преценка по реда на чл. 130 от ГПК намери същия за недопустим, съдържащ единствено доводи за незаконосъобразност на решенията, предпоставящи отмяната им по реда на чл. 40 от ЗУЕС, изложени пред съда след преклузивния срок.

Така, предвид липсата на надлежни иск и/или възражения за нищожност на процесните решения и доказателства в тяхна подкрепа и при отсъствието на данни за успешно проведено производство по чл. 40, ал. 2 от ЗУЕС за отмяната им, всички възражения на ответника, насочени срещу законността на решенията не следва да бъдат обсъждани по същество в настоящото производство.

В обобщение на горното, съдът намира, че претендираните за собствените на ответника ап. 17Б и ап. 17Б1 вноски за финансиране на неотложен ремонт на покрива на сградата се дължат. Главните претенции на ищцовата страна се основават на влезли в законна сила решения на ОСЕС, които са годно основание за събиране на вземания на етажната собственост по реда на чл. 38 от ЗУЕС. Доколкото решенията не са били отменени по съдебен ред, то същите съставляват стабилен акт по смисъла на чл. 38 от ЗУЕС и определените с тях суми за вноски и такси подлежат на събиране, така както са приети. Вземанията възникват на основание самите решения и не са обусловени от действително извършени разходи.

В случая гласуваните задължения за етажните собственици с процесните решения са определяеми – част от сумата от 42 000 лева, съответна на притежаваните ид.ч. общи части в ЕС. Така вземайки предвид установените по делото прилежащите към собствените на ответника ап. 17Б и ап. 17Б1 общи части, съдът намира за доказано, че за Т. са възникнали задължения да внесе към ЕС до 30.06.2023 г. сумите от 139,02 лева за ап. 17Б1 и 128,10 лева за ап.17Б. Вземайки предвид изявлението на ищеца за частично плащане от страна на ответника на сумата от 37 лева за ап. 17Б, съдът приема претенцията за доказана, както по основание, така и по размер, а именно за сумата от общо 230,12 лева, вкл. 139,02 лева за ап. 17Б1 и 91,10 лева за ап.17Б, предвид което следва да бъде уважена изцяло.

Като последица от уважаването на главната претенция, в полза на ищеца следва да се присъди и законната лихва върху тях от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане.