Решение № 131 от 06.06.2022, Окръжен съд - Шумен

РЕШЕНИЕ

№ 131 гр. Шумен, 06.06.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ШУМЕН, СЪСТАВ II, в публично заседание на седемнадесети май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Азадухи Ов. Карагьозян

Членове:

Константин Г. Моллов

Теодора Енч. Д.а при участието на секретаря Таня Й. Кавърджикова като разгледа докладваното от Азадухи Ов. Карагьозян Въззивно гражданско дело № 20203600500310 по описа за 2020 година

Производство по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

С решение №481/21.07.2020г. по гр.д.№3739/2019г. по описа на ШРС , съдът е отхвърлил предявените от Д.И. Д. с ЕГН********** от гр.Н.П.ул.№ , съдебен адрес гр.Б.ул.№.. ,чрез адв.З.Б. от БАК срещу Областна дирекция на МВР-Шумен искове с правно основание чл.187 ал.5 т.2 вр. с чл.178 ал.1 т.3 от ЗМВР и чл.86 от ЗЗД за заплащане на сумата от 1714.86лв. представляваща дължимо допълнително възнаграждение за положен извънреден труд общо в размер на 245 часа , за периода от 1.11.2016г. до 30.11.2019г. , получен в резултат на преизчисляване на положен извънреден труд с коефициент 1.143 ,както и заплащане на сума в размер на 249.28лв. представляваща мораторна лихва за времето от 1.01.2017г. до датата на подаване на исковата молба в съда ,като неоснователни, присъдил е на Областна дирекция на МВР-Шумен юрисконсултско възнаграждение в размер на 100лв.

Решението е обжалвано от Д.И. Д. , действащ ,чрез пълномощника си адв. З.Б. от БАК, като незаконосъобразно и неправилно по изложените в жалбата съображения.

Жалбоподателят моли решението да бъде отменено и вместо това съдът да постанови ново с което да уважи предявените искове и да се присъдят и разноските по делото за двете съдебни инстанции.

Областна дирекция на МВР-Шумен , действаща , чрез пълномощника си главен юрисконсулт И.С.И. е депозирала отговор с който оспорва жалбата като неоснователна и моли съдът да я остави без уважение и потвърди обжалваното решение.

1

Въззивната жалба е подадени в срока по чл.259 ал.1 от ГПК от надлежна страна, при наличие на правен интерес и е допустима и следва да се разгледа по същество.

Разгледана по същество жалбата е частично основателна.

След проверка по реда на чл. 269 от ГПК, въззивният съд намери, че обжалваното решение е валидно и допустимо, като в хода на процеса и при постановяването му не са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила.

Като обсъди основанията и доводите изложени от страните , както и събраните по делото доказателства ,съдът приема за установено следното от фактическа и правна страна:

Ищецът Д.И. Д. е предявил срещу ответника Областна дирекция на МВР - Шумен в условията на първоначално, обективно, кумулативно съединение осъдителни искове за присъждане на допълнително трудово възнаграждение за положен извънреден труд в размер на 1536лв., изменен по реда на чл. 214, ал. 1 ГПК, на 1 714.86лв. , за извънреден труд в размер на 245 часа, положен през периода от 1.11.2016г. до 30.11.2019г. , ведно с искане за законна лихва върху главницата, считано от датата на исковата молба до окончателно плащане, както и иск, с правно основание чл. 86 ЗЗД, за присъждане на мораторна лихва върху главницата, в размер на 150лв., изменен по реда на чл. 214, ал. 1 ГПК, на 249.28лв. , за периода от 1.01.2017г. до 11.12.2019г.

През процесния период ищецът е полагал труд при ответника на длъжността „Младши инспектор – Старши полицай –Водач на патрулен автомобил „ към РУ на МВР Н.П. .

Във връзка с изпълнение трудовите си задължения, той е работел при ответника на 12 часови смени, като е полагал и нощен труд , а работното му време,съобразно нормативните изисквания, се изчислявало сумирано на тримесечен период. От заключението на вещото лице по приетата по делото съдебно - счетоводна експертиза пред ШРС се установява, че за целия процесен период от 1.11.2016г. до 30.11.2019г. от ищеца е положен нощен труд в размер на 1797 часа, които преизчислени с коефициент 1.143 възлизат на 2054 часа. В резултат на направеното преизчисляване размера на разликата между положения нощен труд и преизчисления такъв е в размер на 245 часа и за целия процесен период стойността е в размер на 1714.86лв. , който не е платен. Размерът на мораторната лихва върху предендираното допълнително възнаграждение за извънреден труд от момента, когато сумите са станали изискуеми на 25.01.2017г. до датата на образуване на делото на 11.12.2019г. е в размер на 238.59лв.

При така установената фактическа обстановка ,съдът достигна до следните правни изводи:

Ищецът е предявил обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл.176 ЗМВР вр. чл.187, ал.5, т.2 ЗМВР вр. чл.179, ал.1 вр. чл.178, ал.1, т.3 ЗМВР, и с правно основание чл.86, ал.1 ЗЗД.

Съгласно чл.176 от ЗМВР брутното месечно възнаграждение на държавните служители на МВР се състои от основно месечно възнаграждение и допълнителни възнаграждения. Към основното месечно възнаграждение на държавните служители се 2 изплащат допълнителни възнаграждения за извънреден труд (178, ал. 1, т. 3 ЗМВР). Според действащата разпоредба на чл. 187 от ЗМВР през процесния период, нормалната продължителност на работното време на държавните служители в МВР е 8 часа дневно и 40 часа седмично при 5-дневна работна седмица (чл. 187, ал. 1 ЗМВР). Работното време на държавните служители се изчислява в работни дни – подневно, а за работещите на 8-, 12или 24-часови смени – сумирано за тримесечен период (чл. 187, ал. 3, изр. 1 ЗМВР). При работа на смени е възможно полагането на труд и през нощта между 22, 00 и 6, 00 ч., като работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период (чл.

187,ал. 3, изр. 4 ЗМВР). Работата извън редовното работно време до 280 часа годишно се компенсира с възнаграждение за извънреден труд за отработени до 70 часа на тримесечен период – за служителите, работещи на смени, чрез заплащане с 50 на сто увеличение върху основното месечно възнаграждение (чл. 187, ал. 5, т. 2 вр. ал. 6 ЗМВР). Дневното работно време е обичайното работно време. Нощен е трудът, който се полага от 22. 00 ч. до 06. 00 ч.

/чл. 140, чл. 141, ал. 2 КТ/. Трудовото законодателство изхожда от идеята за принципна допустимост на работата през нощта, като я съчетава с мерки за ограничаване на нейното неблагоприятно влияние върху работника или служителя - специална закрила /чл. 140, чл.

140а, чл. 149 и чл. 261 КТ/, която произтича от оценката за повишената вредност на работата през нощта за човешкия организъм - чрез нея се нарушават обичайните за тази част на денонощието биологични функции на човешкия организъм, тя изисква по-голямо напрежение, води до по-бърза и по-голяма умора, променя реда на почивките на работника или служителя, нарушава обичайния ритъм на неговия личен живот. Положеният нощен труд се отчита и се заплаща увеличено в сравнение с дневния. Увеличението се изразява на първо място в запазването на ставката за дневното работно време, като изравняването се извършва със съответни коефициенти в зависимост от начина на изчисляване и отчитане на работното време /подневно или сумирано, чл. 9, ал. 2 НСОРЗ/ и на второ място - в заплащане на допълнително трудово възнаграждение към така увеличеното възнаграждение, чийто минимален размер е установен в чл. 8 НСОРЗ. Оправданието за това допълнително заплащане на нощния труд е в по-големия разход на умствена и физическа енергия от престираната работна сила от работника или служителя и необичайното за биологичния ритъм на човека време от денонощието, през което трудът се полага /в т.см. и Решение № 14 от 27.03.2012 г. на ВКС по гр. дело № 405/2011 г., IV г. о., ГК/.

Съобразно чл. 187, ал. 9 ЗМВР, редът за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата на държавните служители извън редовното работно време, режимът на дежурство, времето за отдих и почивките за държавните служители се определят с наредба на министъра на вътрешните работи. През процесния период е действала Наредба № 8121з-776 от 29.07.2016 г. за реда за организация и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в Министерство на вътрешните работи, издадена от министъра на вътрешните работи, обн., ДВ, бр. 60 от 02.08.2016 г., в сила от 02.08.2016 г., отм., бр. 3 от 10.01.2020 г., в сила от 10.01.2020 г., Решение № 16766 на ВАС на РБ - бр. 4 от 14.01.2020 г.

3

В чл. 3, ал. 3 от наредбата е предвидено, че за държавните служители от МВР е възможно полагането на труд и през нощта между 22. 00 ч. и 06. 00 ч., като работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период, а в чл. 31 - че отработеното време между 22. 00 ч. и 06. 00 ч. се отчита с протокол, като са посочени лицата, които го изготвят, сроковете за това и начинът на отчитане на броя отработени часове. В посочения подзаконов нормативен акт обаче липсва правило за трансформиране на нощния труд в дневен /за разлика от чл. 31, ал. 1 от Наредба № 8121з407 от 11.08.2014 г., отм. с Наредба № 8121з-592 от 25.05.2015 г., съгласно който при сумирано отчитане на отработеното време общият брой часове положен труд между 22. 00 ч. и 06. 00 ч. за отчетния период се умножава по 0.143, като полученото число се сумира с общия брой отработени часове за отчетния период/.

Същевременно съгласно нормата на чл. 188, ал. 2 ЗМВР, държавните служители, полагащи труд за времето между 22. 00 ч. и 06. 00 ч., се ползват със специална закрила по КТ. При липсата на правило за отчитане на нощния труд в специалния закон - ЗМВР /до изменението на чл. 187, ал. 4 със ЗИДЗМВР от м. юли 2020 г. / и в наредбата, издадена по чл. 187, ал. 9 ЗВМР, то при сумирано отчитане на работното време на служителите от МВР, работещи по служебно правоотношение, следва да се прилага субсидиарно правилото за трансформиране на нощните часове в дневни, установено в чл. 9, ал. 2 НСОРЗ. Да се приеме , противното би означавало да се допуснат различни системи на отчитане на нощния труд от служителите в МВР и от работниците по трудово правоотношение, въпреки че те изразходват психическа и физическа енергия и извършват полезна трудова дейност в една и съща част от денонощието /работно време/ и при едни и същи вредни за здравето последици, което би довело до нарушаване на принципа за равностойно третиране, закрепен в чл. 6 от Конституцията на Република България и чл. 14 ЕКЗПЧОС /виж и Решение № 311 от 08.01.2019 г. на ВКС по гр. дело № 1144/2018 г., IV г. о., ГК/. Приложението на правилото на чл. 9, ал. 2 НСОРЗ не се изключва от обстоятелството, че ответникът е изпълнил задължението си да заплати на ищеца допълнително възнаграждение за нощен труд в размер на 0. 25 лв. за всеки отработен час през нощта. При сумирано изчисляване на работното време нощните часове се превръщат в дневни с коефициент, равен на отношението между нормалната продължителност на дневното и нощното работно време, установени за подневно отчитане на работното време за съответното работно място /чл. 9, ал. 2 НСОРЗ/.

Нормалната продължителност на работното време на държавните служители в МВР е 8 часа дневно и 40 часа седмично при 5-дневна работна седмица /чл. 187, ал. 1 ЗМВР/.

Следователно нормалната продължителност на дневното работно време, установени при подневно отчитане на работното време на държавните служители в МВР, е 8 часа - това е първата от двете величини, необходими за изчисляване на приложимия коефициент. По отношение на втората от тях съдът приема, че за работещите на 8-, 12- или 24-часови смени в системата на МВР работното време се изчислява сумирано за тримесечен период с възможност за полагане на труд и през нощта между 22. 00 ч. и 06. 00 ч., като работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период /чл. 187, ал. 3 ЗМВР/.

4

Т. е., от посочената норма е видно, че 8-часовото ограничение при полагане на нощен труд на смени се отнася за случаите на сумирано изчисляване на работното време за тримесечен период, а не за случаите на подневно отчитане на работното време, която е различна форма на отчитане на труда. През исковия период в ЗМВР липсва норма, която да установява нормалната продължителност на нощното работно време при подневно отчитане на работното време. Ето защо при подобна празнота в специалния закон следва да се приложи общото правило на чл. 140, ал. 1 КТ, съгласно което нормалната продължителност на работното време през нощта при 5-дневна работна седмица е до 7 часа. Следователно отношението между нормалната продължителност на дневното работно време /8 часа/ и нормалната продължителност на нощното работно време /7 часа/, установени за подневно отчитане на работното време на служителите в МВР, е 1.143.