Решение № 234 от 16.05.2022, Апелативен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 234 гр. Пловдив, 16.05.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 2-РИ ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Георги В. Чамбов

Членове:

Нестор Сп. Спасов

Радка Д. Чолакова при участието на секретаря Катя Н. Митева като разгледа докладваното от Нестор Сп. Спасов Въззивно търговско дело № 20225001000042 по описа за 2022 година

Производство по чл. 258 и сл. ГПК.

Повод за същото е изходяща от В.И. Г. в качеството му на синдик на „Х.“ ЕООД /в несъстоятелност/, ЕИК *********, гр. П. въззивна жалба против решение № 260147 от 24.11.2021 г. постановено по т. дело № 118/2020 г. по описа на П. окръжен съд в частта, с която по предявения от Н.А.П. иск по чл.694, ал.2 ТЗ е прието за установено, че съществува публично държавно вземане към „Х.“ ЕООД /в несъстоятелност/, ЕИК *********, гр. П. за лихва в размер на 83 939,67 лв., върху главница, установена с Акт за установяване на публично държавно вземане № 13/04/1/*******/1/01/04/01 от 11.06.2019 г. и „Х.“ ЕООД /в несъстоятелност/, ЕИК *********, гр. П. е осъдено да заплати държавна такса в размер на 839,40 лв. по сметка на П. окръжен съд в полза на бюджета на съдебната власт.

В жалбата са изложени подробни съображения за неправилност и незаконосъобразност на решението, отправено искане за отмяната му и постановяване на друго, с което искът да бъде уважен.

Н. намира жалбата за неоснователна, а дружеството в несъстоятелност 1 не е изразило становище по същата

Съдът след като се запозна са акта предмет на обжалване и доказателствата по делото намери за установено следното:

На 22.07.2020 г. в П. окръжен съд е постъпила изходяща от Н.А.П. искова молба насочена против „Х.“ ЕООД /в несъстоятелност/, ЕИК *********, гр. П..

В обстоятелствената част на същата се споменава, че с решение № 192 от 27.12.2019 г. постановено по т. дело № 186/2019 г. по описа на Пз ОС е обявена неплатежоспособността на ответното дружество и е открито производство по несъстоятелност на същото. То било вписано в ТРРЮЛНЦ на същата дата под № 20191227151026.

На 22.01.2020 г. от страна на Н. била подадена молба за предявяване на публични вземания в общ размер от 259 861, 50 лв. установени и дължими на база Справки - декларации, декларации обр. 6, акт за установяване на публично вземане на ДФ З. от 16.06.2019 г. и заповеди за командировки Посочено е че в ТРРЮЛНЦ под № ************** бил обявен списък на служебно приетите вземания от синдика на ответното дружество. В него имало две колони наименувани поредност по чл. 722 ТЗ-приета и поредност по чл. 722 от ТЗ претендирана и неприета. В тази връзка се сочи, че синдикът не уважил претенцията на Н. в молбата за предявяване за поредността на част от предявените публични вземания за данъци и осигурителни вноски.

Споменава се за подадено възражение по чл. 690 от ТЗ срещу това обстоятелство на 17.02.2020 г. и това, че същото с определение № 402 от 06.07.2020 г. обявено по партидата на длъжника в ТРРРЮЛНЦ под № ************** било оставено без уважение.

Наред с това се споменава, че по партидата на „Х.“ ЕООД в ТРРЮЛНЦ под № ************** бил обявен и списък с неприетите вземания, а под №************** списък с приетите предявени вземания.

В първия било включено и публично вземане в размер на 83 939, 67 лв. за лихви начислени върху публично вземане установено с Акт за установяване на публично вземане № 01-****/****-1 от 11.06.2019 г. на ДФ „З.“.

Вземане пък за сумата от 32, 27 лв. направени разходи в изпълнително 2 производство по ДОПК не било включено в нито един от двата списъка.

Възражение срещу това било подадено от Н. на 18.02.2020 г. Със споменатото по- горе определение на ПзОС по делото за несъстоятелност то било оставено изцяло без уважение.

На тази база се сочи, че за агенцията е налице правен интерес за предявяване на искове по чл. 694, ал. 2 от ГПК за установяване поредността на публичните вземания за данъци и осигурителни вноски, както и на съществуването на вземанията за лихва в размер на 83 939, 67 лв. и тези за разноски в изпълнително производство по ДОПК в размер на 32, 27 лв.

В исковата молба са изложени подробни съображения за това каква следва да бъде поредността на предявените вземания за данъци и осигуровки, респ. за съществуване на другите две вземания.

По повод на тази искова молба е разпредено преписи от същата и доказателствата към нея да се връчат за отговор на дружеството в несъстоятелност и на синдика на същото, който следва да участва в това производство на основание чл. 694, ал. 4 от ТЗ.

Отговор от дружеството не е постъпвал.

Такъв е подал синдика като участник в процеса на основание чл. 694, ал.4 от ТЗ.

В него той по отношение на претенцията касаеща поредността на вземанията за данъци и осигурителни вноски е изразено становище за неоснователност.

По отношение на претенцията за съществуване на вземане за лихви е изразено становище за недопустимост.

Тя се извежда от обстоятелството, че Н. не бил представил нито на синдика, нито по делото за несъстоятелност актът на ДФ „З.“ за установяване на публично вземане. В подкрепа на този си аргумент се позовава на изводите на Пз ОС в този смисъл направени в определението по 692 от ТЗ.

На второ место се сочи, че нямало данни за връчване на актът на ДФ „З.“ на длъжника. Сочи се, че липсвали и такива кое лице е разписало обратната разписка представена от Н. за удостоверяване на връчването му.

Във връзка с тези твърдения е направено проследяване на текстовете на ДОПК регламентиращи връчването на съобщения /актове/ и е направен извод, 3 че удостоверяване на същото е нередовно.

На тази база се се достига до заключение, че липсва редовно връчване и влизане в сила на актът установяващ претендираното публично вземане. Това и фактът, че предмет на иск по чл. 694 от ТЗ не можело да бъдат публични вземания, за които актовете за установяването им не са влезли в сила правело исковата претенция недопустима.

Във връзка с този акт от страна на синдика е посочено и че бил издаден на 13.04.2019 г., а в мотивите му се обсъждали обстоятелства и действия от май на 2019 г.

След събиране на поисканите от страните и относими към спора доказателства съдът е постановил решението предмет на обжалване.

С него претенцията за установяване поредността на вземанията за данъчни и осигурителни вноски е отхвърлена, а тази касаеща съществуване на вземането за сумата от 32, 27 лв. е оставена без разглеждане. Уважен е единствено искът за установяване съществуване на вземане в размер на 83 939, 67 лв.

Решението на Пз ОС се обжалва единствено в частта уважаваща този иск и в случая ще се посочат мотивите на първоинстанционния съд навели го до извод за основателност на исковата претенция.

В тях е посочено, че актът за установяване на публично вземане е редовно връчен и е влезнал в сила. Споменато е, че с него е установено съществуването на вземане за главница със своето правно и фактическо основание така и на такова за законна лихва начислявана върху тази главница за времето от 06.06.2017 г. до заплащането й. Споменато е че същата е определяема, за което е използвано заключението на вещото лице. На база същото е направен извод, че то е в размер на 83 939, 67 лв.

Недоволен от решението в тази му част, както се спомена е останал участващия на основание чл. 694, ал.4 от ТЗ синдик на дружеството в несъстоятелност и е подал жалбата довела до започване на настоящето производство.

В нея се излагат доводи за недопустимост на решението свързани с нередовност на исковата молба поради това, че пред подписите по същата има запетая. Недопустимостта на обжалвания акт се аргументира и с това, че 4 нито пред синдика нито пред съда бил представен актът за установяване на съответното публично държавно вземане.

В жалбата се преповторени и доводите за липса на доказателства за редовно връчване на акта и влизането му в сила, като тук те вече се свързват с неправилност на решението на Пз ОС.

С оглед разпоредбата на чл. 269 от ГПК съдът дължи произнасяне за валидността и допустимостта на обжалваното решение служебно, а досежно правилността му с оглед посоченото в жалбата.

Обжалваното решение е валидно при условие, че по делото липсват данни актът предмет на обжалване да е постановен от ненадлежен орган или от ненадлежен състав. Решението от своя страна е подписано от съдията и е в предвидената от закона писмена форма. Не може да говори за неразбираемост на същото или, че е постановено от съда извън пределите на неговата компетентност, т.е. срещу лица неподчинени на правораздавателната власт на българските съдилища.

Допустимостта на същото е обусловена от това дали е налице спор между правоспособни лица, дали е налице интерес да се иска той да бъде разрешен със СПН, дали е подсъден на съответния съд и дали съдът се е произнесъл по предявения пред него иск.

Предявеният и разгледан от съда иск е такъв по чл. 694, ал.2 от ТЗ, с който кредитор на несъстоятелността е поискал да се признае за съществуващо вземане невключено в одобрения с определението по чл. 692, ал.4 от ТЗ списък на приетите вземания.

В тази връзка следва да се посочи, че с решение № 192 от 27.12.2019 г. постановено по т. дело № 186/ 2019 г. по описа на Пз ОС ответникът е обявен в неплатежоспособност с начална дата 31.07.2017 г. и е открито производство по несъстоятелност.

На 11.02.2020 г. по партидата на дружеството в ТР е обявен изготвения от синдика списък с неприети вземания. Сред тях е и това на ищеца по настоящето дело.

Според чл. 690 от ТЗ длъжникът или кредитор може да направи писмено възражение пред съда срещу прието или неприето вземане в 7 дн. срок от обявяването му.

5

Представеният по делото документ за удостоверяване факта на направа на възражението съдържа изходящ номер на Н. от 17.02.2020 г., но видно от представеното по делото и обявено в ТР на 07.07.2020 г. определение по чл.

692, ал.4 от ТЗ постановено по т. дело № 186/2019 г. възражението на Н. е разгледано и оставено без уважение. Това води до извод, че то е в срок, което се потвърждава и от посочената в мотивите дата на постъпването му в з ОС19.02.2020 г.

В чл. 694, ал.2, т.1 от ТЗ е казано, че кредитор с неприето вземане може да предяви иск за установяване съществуването на неприетото вземане ако е направил възражение по чл. 690, ал.1 от ТЗ, но съдът е оставил същото без уважение. В чл. 694, ал. 6 от ТЗ съответно е казано, че този иск се предявява в 14 дн. срок от обявяване в ТР на определението по чл. 692, ал.4 от ТЗ.

В случая, както се спомена по- горе обявяването на същото е станало на 07.07.2020 г., т.е. искът следва да е предявен до 21.07.2020 г. вкл.

Искът според печата на регистратурата е постъпил в Пз ОС на 22.07.2020 г., но видно от отбелязването на разписката за удостоверяване на пощенската услуга е подаден на 21.07.2020 г. Ищец по него видно от обявения в ТРРЮЛНЦ списък е кредитор претендиращ вземане към ответника, което не е прието от синдика. Той в тази връзка е подал възражение, което е оставено без уважение с определението по чл. 692, ал.4 от ТЗ. Това и подаване на исковата молба по чл. 694, ал. от ТЗ в срока по ал.

6 води до извод за допустимост на същата, като това дали актът установяващ вземането е влезнал в сила или е представен на синдика или в делото по несъстоятелност е въпрос по същество на спора.

Тук е нужно да се спомене, че в хода на въззивното производство са отстранени и всички проблеми касаещи подписването на исковата молба и тя е редовна в това отношение.

Това налага с оглед чл. 271 от ГПК въззивният съд да разгледа повдигнатият пред него спор за съществуване на вземането по същество и респективно на тази база да формира извод за правилност или неправилност на обжалваното решение на първоинстанционния съд.

Видно от представените по делото доказателства от страна на Н. в предвидения в ТЗ срок е предявено за приемане вземане в размер на 83 939, 67 лв. за лихви начисляване върху главница установена с акт за установяване 6 на публично вземане издаден от ДФ „З.“.

В тази връзка следва да се посочи, че съгласно чл. 162, ал.2, т. 8 от ДОПК публични държавни вземания са тези за недължимо платените и надплатените суми, както и за неправомерно получените или неправомерно усвоените средства по проекти, финансирани от предприсъединителните финансови инструменти, оперативните програми, Структурните фондове и К.Ф. на Е.С., е.з.ф. и Е.Ф.Р., И.Ш. и П.Ф.И. включително от свързаното с тях национално съфинансиране, които възникват въз основа на административен акт, както и глобите и другите парични санкции, предвидени в националното законодателство и в правото на Е.С..