Определение № 1098 от 26.02.2025, Окръжен съд - Варна

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1098 гр. Варна, 26.02.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, СЪСТАВ ГО, в закрито заседание на двадесет и шести февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Мирела Огн. Кацарска

Членове:

Весела Гълъбова мл.с. Х. Р. Митев като разгледа докладваното от мл.с. Х. Р. Митев Въззивно гражданско дело № 20243100501572 по описа за 2024 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.248 от ГПК.

Образувано е молба с вх. № 33197/30.12.2024 г. от А. Б. А., чрез адв. В., с искане за изменение в частта за разноските на Решение № 1184/12.11.2024 г. по в.гр.д № 1572 по описа на ВОС за 2024 г.

Посочва, че голямата правна сложност на делото изключва присъждане на разноски в минимален размер, претендираните разноски са близко до него.

Съдът е определил разноски за заплатено адвокатско възнаграждение за въззивната инстанция в размер на 3023,12 лв. Това не съответства на диспозитива на решението, в който разноските за ВОС са 1758 лв.

Изцяло несъобразени са останали като правната сложност на делото, така и голямото количество работа свършена от процесуалния представител.

Не са налице основание за намаляване на присъденото от ВРС адв. възнаграждение, предвид липсата на молба за изменение на решението на ВРС в частта за разноските.

Необоснован е присъдения в полза на Държавата размер на разноските за юрисконсултско възнаграждение, не е определен в съответствие на със ЗПрП и НЗПП, а са в по – голям размер, при значително различие в размера за двете инстанции.

От държавата е постъпило становище за неоснователност на молбата.

Народно събрание на Република България и Прокуратура не са подадени отговори на молбата.

Разгледана по същество съдът намира жалбата за неоснователна по следните съображения:

С Решение № 1184/12.11.2024 г. по в.гр.д № 1572 по описа на ВОС за 2024 г. е осъдено Н. С. да заплати на А. Б. А., сумата в общ размер на 3 690 лЕ. от които 1932 лЕ. – разноски за първоинстанционното производство и сумата от 1758 лЕ. на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК.

1

Осъдена е А. Б. А., да заплати на Държавата. сумата в общ размер на 560 лЕ. от които 360 лЕ. – разноски за първоинстанционното производство и сумата от 200 лЕ. – разноски за въззивното производство на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК.

Пред въззивната инстанция е обжалвано в цялост Решение № 3930 от 02.12.2023 г., постановено по гр. д. № 16349 по описа на Районен съд – Варна, с което: е уважен е иск за имуществени вреди за 18388,76 лЕ., ведно с мораторна лихва от 5005.00 лв., уважен е иск за неимуществени вреди 5001. 00 лв., отхвърлен е иск за имуществени вреди от 1270 лв., общата стойност на 29.664 лв.

С решението, чието изменени в частта на разноските се иска, е отменен първоинстанционния акт частично, като: е уважен е иск за имуществени вреди за 11 636,58 лЕ., ведно с мораторна лихва от 3616.62 лв., уважен е иск за неимуществени вреди 2000. 00 лв., потвърдено е решението по отношение на иск за имуществени вреди от 1270 лв., общата стойност на уважената част от исковете е 17 256.2 лЕ..

Пред въззивната инстанция А. Б. А. е претендирала разноски за адв. възнаграждение в размер на 3439 лв. Като не е разграничено, възнаграждението за всеки отделен иск. Състава на съда е намалил размера на адвокатския хонорар до минимума предвиден в НМРАВ за претендирана сума от 29.664 лв., а именно 3023,12 лв.

Съдът не намира основание да преразгледа формираната в решението позиция относно размера на определения адвокатски хонорар. При определяне в каква степен следва да се намали адвокатският хонорар, съдът е взел предвид, че във въззивната инстанция е проведено едно открито съдебно заседание, не са въвеждани нови фактически и правни твърдения, не са събирани доказателства. Под внимание се взе, че по идентично дело, което се различава от настоящото само по отношение на ищеца, е влязло в сила решение на ВКС, представено пред настоящата съдебна инстанция. По сходното дело процесуален представител пак е била адв. В..

Относно възражението, че редуцираният размер на адв. възнаграждение от 3023,12 лв., не съответства на диспозитива на решението, като разноските за ВОС са присъдени 1758 лв.

При частично уважаване на иска, не се дължи пълния размер на определените от съда разноски. Дължимите от ответника разноски са съразмерно уважената част от исковете - чл. 78, ал. 1 от ГПК.

В мотивите на съдебното решение съдът ясно е посочил, че Н. събрание дължи разноски за адв. възнаграждение съобразно уважената час от исковете. Съразмерната част на определените от съда разноски от 3023,12 лв. за въззивната инстанция е 1758 лв.

Настоящия съден състав не е намаля определените от първата инстанция разноски. За производството пред ВРС са присъдени разноски съразмерно уважената част от исковете - чл. 78, ал. 1 от ГПК.

Предвид горе изложеното възраженията се явяват неоснователни.

По отношение на присъдените на Държавата разноски за юрисконсултско възнаграждение.

Съгласно чл. 78, ал. 8 от ГПК юрисконсултското възнаграждение се определя от съда, като не може да надхвърля максималния размер за 2 съответния вид дело определен в Наредба № 4 от 01.01.2006 г. за заплащането на правната помощ.

Съгласно чл. 25 от наредба № 4 за защита по дела с определен материален интерес възнаграждението е от 100 до 360 лв.

С оглед на изложеното, че юрисконсултското възнаграждение е в по голям размер от предвидените в ЗПрП и НЗПП е неоснователно.

Съдът при определяне на размера юрисконсултското възнаграждение за първата инстанция за Държавата се е съобрази с този определен от ВРС за Н. събрание от 360 лв., за който ищцата не е възразила.

При съобразява на присъденото юрисконсултското възнаграждение за въззивното производство съдът е съобразил фактическата и правната сложност на делото, взел е предвид, че не са събирани доказателства. Поради което е определил, че дължимите юрисконсултскотски възнаграждения за настоящото производство, ще са почти двойно по – малки от тази за първата инстанция.

С оглед на изложеното съдът намира, че молбата с правно основание чл.248 от ГПК се явява неоснователна, поради което следва да се остави без уважение.

Водим от горното и на основание чл.248, ал.3 от ГПК , съдът ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба с вх. № 33197/30.12.2024 г. от А. Б.

А., ЕГН **********, с адрес гр. Варна, ж.к. „Трошево“, бл. 8, вх. Б, ет.3, ап.2 за изменение в частта за разноските на Решение № 1184/12.11.2024 г. по в.гр.д № 1572 по описа на ВОС за 2024 г.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване от страните в едноседмичен срок от връчването му на страните пред Върховния касационен съд при условията на чл. 274, ал. 3 от ГПК, при наличието на предпоставките на чл. 280 от ГПК.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3