Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 10 от 13.02.2020, Районен съд - Оряхово

Съд
Районен съд - Оряхово
Дело
Административно наказателно дело 349/2019
Вид
Решение № 10
Подписан
13.02.2020
В сила
10.03.2020
Състав
ИВЕТА ВЕНЦИСЛАВОВА КЪНЕВА-САНКОВА

Цитирани разпоредби

  • чл. 7б, ал. 1 · Закон за автомобилните превози
  • чл. 7б, ал. 1 и ал. 3 · Закон за автомобилните превози
  • чл. 7б, ал. 6 · Закон за автомобилните превози
  • чл. 7б, ал. 7 · Закон за автомобилните превози
  • чл. 96г, ал. 1 · Закон за автомобилните превози
  • чл. 42, ал. 1, т. 3 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 42, т. 4 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 52, ал. 4 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 53, ал. 2 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.57 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 57, ал. 1, т. 5 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.59 и сл. · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 84 · Закон за административните нарушения и наказания

РЕШЕНИЕ № 10 гр.Оряхово, 13.02.2020 г.

В ИМЕТО

НА НАРОДА

Оряховски Районен съд, наказателна колегия в открито заседание на 21.01.2020 г. /двадесет и първи януари две хиляди и двадесета година / в състав:

Районен съдия: Ивета Кънева - Санкова при секретаря Ахинора Бориславова, като разгледа докладваното от съдия Кънева АНД № 349 по описа за 2019 г. на Оряховски

Районен Съд и за да се произнесе взе предвид следното:

Съдебното производство е административно по чл.59 и сл. от ЗАНН.

Образувано е по жалба на „Косаня“

ЕАД с ЕИК *********, с която е обжалвано наказателно постановление № 26-0000278/08.10.2019 г. на Началник отдел ИААА гр. Враца.

Жалбоподателя, редовно призован представлява се от изпълнителния директор С.Л. и адв. Христо П. с пълномощно по делото, които поддържат жалбата и молят НП да бъде отменено, като незаконосъобразно.

Ответната страна редовно призована не изпраща представител.

За РП Оряхово не се явява представител.

От събраните в хода на съдебното производство писмени и гласни доказателства, доводите на страните и посочените основания в жалбата съдът прие за установени от фактическа страна по делото следните обстоятелства:

АУАН

№ 266825/26.09.2019 г. е съставен затова, че на 26.09.2019 г. около 14:00 ч. в гр.

Мизия, ул. „Петър Атанасов“ № 11 в офиса на фирмата жалбоподател е съставен АУАН за това, че превозвачът, притежаващ лиценз на Общността № 6476 за превоз на товари е допуснал водачът В.Л.К.с ЕГН **********, който е извършил превоз на товар в Република България, видно от пътен лист № 557642 и товарителница 009055 от 25.06.2019 г. и товарителница № 009056 от 25.06.2019 г. също е назначен на работа във фирмата, без да притежава карта за квалификация на водача за превоз на товари, с което е извършено нарушение на чл. 7 б, ал. 1, изр. 1, пр. 2 от Закона за автомобилните превози.

Въз основа на акта е издадено и обжалваното Наказателно постановление

№ 26-0000278/08.10.2019 г. на Началник отдел гр.Враца към ИААА в обстоятелствената част на което, административно - наказващият орган е възприел напълно описаната в акта фактическа обстановка, като е приел че е нарушена разпоредбата на чл.

7 б, ал. 1, изр. 1, пр. 2 от Закона за автомобилните превози, за което на основание чл. 96г, ал. 1 от ЗАвП на жалбоподателя е наложена „имуществена санкция“ в размер на 3000.00 /три хиляди/ лева.

Жалбоподателят е обжалвал издаденото НП пред РС-Оряхово, като жалбата е депозирана на 18.10.2019 г. в ОО „АА“ - Враца. С жалбата се представят доводи за неправилност, необоснованост и незаконосъобразност на наказателното постановление, издадено в нарушение на процесуалните правила.

Приложени по делото са: Заповед № РД-08-249/15.05.2015 г. на Министъра на ИТС, Становище на н-к ОО „АА“ – Враца, Жалба рег. № 52-00-13-5365/1/18.10.2019 г., АУАН № 266825/26.09.2019 г., НП № 26-0000278/08.10.2019 г., Пътен лист № 557642, Товарителници, Копие на трудов договор, Заверена разпечатка от ИС на ИААА от 18.10.2019 г., Копие на констативен протокол от комплексна проверка.

Изслушани по делото са актосъставителя и свидетелите по установяване на нарушението и съставяне на АУАН.

Съдът като обсъди събраните доказателства и като съобрази доводите на страните и извърши проверка на издаденото наказателно постановление, намира, че жалбата е основателна, а НП е незаконосъобразно постановено при допуснати нарушения на процесуалните правила, поради което следва да бъде отменено.

МОТИВИ:

Жалбата е подадена в срок и е процесуално допустима, като е произвела със завеждането си своя деволутивен и суспензивен ефект. Разгледана по същество съдът счита, че е основателна. При прегледа на обжалваното наказателно постановление съдът установи, че са допуснати съществени процесуални нарушения, всяко от които само по себе си е достатъчно основание за отмяната му като незаконосъобразно, постановено при допуснати съществени нарушения на ЗАНН.

Наказателното постановление е правораздавателен акт, издаван от орган с административнонаказателна компетентност. При издаването му следва да се спазва точно уреденото в ЗАНН състезателно производство за да настъпят целените правни последици, а именно да бъде наложена съответната административна санкция – административно наказание от съответния вид за извършеното нарушение. За да може да породи тези си правни последици наказателното постановление като административен акт следва да съдържа точно визираните в чл.57 от ЗАНН реквизити.

Въз основа на извършената служебна проверка, съдът констатира, че при съставянето на АУАН и издаването на НП е допуснато съществено нарушение, довело до нарушение на императивни разпоредби от ЗАНН и ограничило правото на защита на наказаното лице. Видно от обстоятелствената част на представените АУАН и НП нарушението е посочено, че на 26.09.2019 г. около 14:00 ч. в гр. Мизия, ул. „Петър Атанасов“ № 11 в офиса на фирмата, на жалбоподателят е съставен АУАН за това, че като превозвач, притежаващ лиценз на Общността № 6476 за превоз на товари е допуснал водачът В.Л.К.с ЕГН **********, който е извършил превоз на товар в Република България, видно от пътен лист № 557642 и товарителница 009055 от 25.06.2019 г. и товарителница № 009056 от 25.06.2019 г. също е назначен на работа във фирмата, без да притежава карта за квалификация на водача за превоз на товари. В АУАН и НП за дата на извършване на нарушението е посочена 26.09.2019 г. (датата на извършената проверка). Посочване на датата на извършване на нарушението е задължителен реквизит, както за АУАН, така и издаденото въз основа на него НП, съгласно разпоредбите на чл. 42, ал. 1, т. 3 и чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН. С оглед констатираното противоречие, относно датата на извършване на нарушението, не може да се установи в действителност коя дата АНО приема за дата на нарушението, респ. извършвани ли са и кога са извършвани международни превози, т. е АУАН не съдържа описание на всички съставомерни обстоятелства, при които е било извършено нарушението, в частност превозвал ли е дружеството-жалбоподател по определени маршрути товари и какви, за да се приеме, че той действително е извършвал превоз на товари. От обжалваното НП не става ясно защо АНО приема за дата на нарушението, датата на извършената проверка.

Освен това, следва да се отбележи, в случай на допусната техническа грешка, за разлика от разпоредбата на чл. 53, ал. 2 от ЗАНН с оглед, на която не всички нередовности на АУАН са съществени, законът не съдържа изрична разпоредба, която да предвижда законосъобразност на НП при допуснати нередовности относно съдържанието по чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН. Наличието на противоречие при уточняване на времето на извършване на нарушението не може да се санира, тъй като съгласно изискванията на закона в НП следва да се посочат изрично определени реквизити.

Следва също да се има предвид, че в санкционните производства, каквото е това по ЗАНН, е необходимо съдържанието на актовете да е ясно и пълно, за да могат да породят правните си последици. Наказателните постановления са актове на правораздаване, докато с АУАН на конкретно лице се вменява извършването на конкретно административно нарушение. Поради това, тези актове не могат да бъдат променяни, допълвани, допълнително мотивирани и др. нито пък е допустимо санкционираното лице или съдът да извлича по тълкувателен път законово определените им реквизити, в частност датата на извършване на нарушението. В този смисъл, докато в АПК (чл. 62, ал. 2) е предвидена възможност за поправка на очевидни фактически грешки, допуснати в административния акт, то в НПК, който на основание чл. 84 от ЗАНН е субсидиарно приложим в административнонаказателното производство, такава възможност за поправка на очевидни фактически грешки не е предвидена.

Разпоредбата на чл. 7б, ал. 1 от ЗАвП предвижда, че лицензираните превозвачи и лицата, извършващи превози за собствена сметка, осъществяват превози на пътници и товари с превозни средства, за управлението на които се изисква свидетелство за управление на моторно превозно средство от категории и подкатегории C1, C1+E, C, C+E, D1, D1+E, D или D+E, само с водачи, които отговарят на изискването за квалификация на водача. За съответствие с изискването за квалификация на водача министърът на транспорта, информационните технологии и съобщенията или упълномощени от него длъжностни лица издават карта за квалификация на водача със срок на валидност пет години. В акта е посочено, че превозът е осъществен в Р.България, видно от пътен лист № 557642 и товарителница 009055 от 25.06.2019 г. и товарителница № 009056 от 25.06.2019 г. . Ето защо следва да се приеме, че актът за установяване на административно нарушение в тази му част е издаден в нарушение на изискванията на чл. 42, т. 4 от ЗАНН, тъй като нарушението е описано непълно и неточно. В наказателното постановление е преповторено описанието на нарушението, така както е очертано в акта за установяване на административно нарушение със съответните недостатъци, касаещи описание на нарушението и обстоятелствата, при които е било извършено, поради което следва да се приеме, че са нарушени реквизитите посочени в чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН, което винаги накърнява правото на защита на нарушителя.

Събраните във въззивната инстанция доказателства не обуславят по категоричен начин правен извод за допуснато административно нарушение по смисъла на чл. 7б, ал. 1, изр.

1, пр. 2 от ЗАвП. Според разпоредбата лицензираните превозвачи и лицата, извършващи превози за собствена сметка, осъществяват превози на пътници и товари с превозни средства за управлението, на които се изисква свидетелство за управление на МПС от изброените категории и подкатегории, като превозът се извършва само от водачи, отговарящи на изискването за квалификация. Предвидено е, че за съответствие с изискването министърът на транспорта, информационните технологии и съобщенията издава карта за квалификация на водача със срок на валидност пет години. Продължителността на валидност на документа е в пряка зависимост от изискването на чл. 7б, ал. 7 от ЗАвП, според което водачите, придобили необходимата квалификация, подлежат на периодично обучение за усъвършенстване на познанията си на всеки пет години. Съгласно ал. 6 на чл. 7б, изискването за квалификация по ал. 1 е изпълнено, когато водачът притежава познания, придобити чрез посещения в курсове за обучение, и е положил успешно изпит. Следователно, за изпълнението на изискването на чл. 7б, ал. 1 от ЗАвП водачите да притежават изискуемата квалификация, достатъчно е да са налице кумулативните предпоставки по чл. 7б, ал. 7 от ЗАвП. Издадената карта за квалификация по чл. 7б, ал. 1, изр. второ ЗАвП само улеснява доказването им.

Същевременно чл. 7б, ал. 6 ЗАвП изрично определя, че такава карта се издава на водач, притежаващ удостоверение за професионална компетентност, удостоверяващо начална квалификация или периодично обучение по смисъла на ал. 7 и ал. 8.

При издаване на оспореното НП, вместо да изследва наличието на предпоставките по чл. 7б, ал. 1, изр. 1, пр. 2 от ЗАвП, АНО се е задоволил единствено с формалната констатация, че превозвачът, притежаващ лиценз на Общността № 6476, при извършена комплексна проверка на фирмата за периода от 26.09.2018г. до 26.09.2019г., е допуснал водачът Владимир Любенов Карантилски, който е извършил превоз на товар в Република България, видно от пътен лист № 557642 и товарителница 009055 от 25.06.2019 г. и товарителница № 009056 от 25.06.2019 г. също е назначен на работа във фирмата, без да притежава карта за квалификация на водача за превоз на товари.

Сравнителният анализ на чл. 7б, ал. 1 и ал. 3 ЗАвП води обаче до извод, че за съставомерността на нарушението по чл. 7б, ал. 1, ЗАвП е необходима не формалната липса на карта за квалификация, а липсата на кумулативните предпоставки по чл. 7б, ал. 7 ЗАвП.

Както се посочи по-горе в мотивите, според чл. 7б, ал. 6 ЗАвП такава карта се издава именно на водач, притежаващ удостоверение за професионална компетентност, удостоверяващо начална квалификация или периодично обучение по смисъла на ал. 7 и ал. 8. По силата на чл. 52, ал. 4 ЗАНН, АНО е бил длъжен да извърши разследване на спорните обстоятелства. Като не е сторил това, АНО е издал оспореното НП при неизяснена фактическа обстановка и при отсъствието на безсъмнена установеност на административно нарушение по чл. 7б, ал. 1, изр. 1 от ЗАвП.