Решение № 347 от 07.10.2024, Районен съд - Костинброд

РЕШЕНИЕ

№ 347 гр. Костинброд, 07.10.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – КОСТИНБРОД, I-ВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Светослав Н. Николов при участието на секретаря Мария Г. Гергинова като разгледа докладваното от Светослав Н. Николов Гражданско дело № 20221850100698 по описа за 2022 година

Производството е с правна квалификация чл. 2б, ал. 1 Закона за отговорността на държавата и общините за вреди.

Предявена е искова молба от Е. Д. М., ЕГН **********, от гр. С., против Софийския районен съд.

Ищецът моли съдът да постанови решение, с което да осъди Софийския районен съд, да му заплати обезщетение в размер на 20 000 лева – обезщетение за неимуществени вреди, за периода от 30.12.2018 г. до 07.04.2022 г., ведно със законната лихва /без посочен период/, във връзка с нарушаване на принципа за разглеждане на гр.д. № 22993 / 2018 г. по описа на СРС в разумен срок и причиняването му на неимуществени вреди.

Ответната страна- СРС, оспорва предявения иск по основание и размер.

Намира за недоказано настъпването на неимуществени вреди за ищеца, като оспорва и техния размер.

В съдебно заседание ищецът взема лично участие и поддържа исковата молба.

Ответникът Софийски районен съд не изпраща представител, но е депозирал становище, с което моли съда да постанови решение, с което да бъдат отхвърлени като неоснователен и недоказан предявения иск.

Съдът, след като взе предвид становищата на страните, прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съобразно изискванията на чл. 235, ал. 2 от ГПК, приема за установено от фактическа страна следното:

1

По делото е приобщено препис от гр.д. № 22993 / 2018 г. по описа на СРС, ГО, 49 състав. Видно от материалите по същото се установява, че делото е образувано по подадена искова молба от Е. Д. М., против Н.Ц.Г., като ИМ е била заведена на 05.04.2018г. в СРС.

С разпореждане от 19.04.2018г./обективирано върху протокола за избор на съдия- докладчик/, ИМ е оставена без движение, като е указано на ищеца в едноседмичен срок да представи декларация за имуществено състояние, с оглед отправеното искане за предоставяне на правна помощ.

От длъжностното лице при съда са били направени многократни посещения на постоянния адрес на ищеца- гр. С., ж.к. „****, за времето от 19.05.2018г. до 25.09.2018г.

С определение 19.10.2018г., постановено по делото съдията- докладчик е предоставил на ищеца правна помощ, като с определение от 06.11.2018 г., е бил назначен адв. И. В.- САК за процесуален представител на ищеца.

С разпореждане от 08.02.2019 г., постановено по гр.д. № 22993 / 2018 г. по описа на СРС, ГО, 49 състав, съдията- докладчик е разпоредил да се изпрати искане до САК за определяне друг адвокат на ищеца, с оглед направено изрично искане от ищеца.

С писмо от 07.03.2019г. изпратено от САК, е уведомен СРС, че искания от страна на ищеца адв. Т.Т.Г.-П. не е заявила като област от правото, в която оказва правна помощ, гражданско право, поради което с разпореждане от 14.03.2019г., е разпоредено да се изиска определяне на друг адвокат.

С разпореждане 111686/09.05.2019 г., съдията- докладчик е указал на ищеца чрез назначения му адв. В. да уточни дали предявява иск с правна квалификация чл.124, ал.5 ГПК или иск по чл.45 ЗЗД.

С молба от 12.06.2019 г., назначения адвокат на ищеца- адв. В.- е дал уточнения на ИМ, като е поискал да се връчи на ищеца на адрес село Л., ул.“Р.“ №1/адрес посочен в ИМ, като адрес на ответника/ препис от молбата му.

С разпореждане от 06.08.2019г., съдията- докладчик е разпоредил да се изпрати препис от посочената молба на ищеца на адрес село Л., ул. „Р.“ №1, във връзка с което е направен неуспешен опит да му бъдат връчени съдебните книжа.

С разпореждане от 15.12.2020 г., съдът е дал указания на ищеца, които да се изпълнят, като отново е направен опит да се връчат книжата на ищеца на адрес в гр. С. и на този в село Л./посочен като адрес на ответника/, но без положителен резултат.

С разпореждане от 06.11.20 г. е указано да се изпрати съобщение до ищеца до ЦЗС- гр. С., като същото е било връчено на ищеца на 16.11.20 г.

С молба от 19.11.20 г., ищецът е поискал да бъде направена справка в НБД по отношение на ответника, доколкото е разбрал, че същият не живее на посочения от негов в ИМ адрес.

2

На 29.12.20 г. е било връчено съобщение на ищеца, с което му е указано да направи уточнения в ИМ.

С разпореждане от 24.03.22 г., съдията- докладчик е дал нови указания до ищеца, като съобщението му е било връчено на 04.04.22 г.

С молба от 07.04.22 г., ищецът е дал уточнение относно дадените указания.

С разпореждане от 07.03.23 г., съдията- докладчик е дал указания до ищеца да направи уточнения в ИМ, като съобщението на ищеца е било връчено на 20.03.23 г.

Впоследствие са били дадени и допълнителни указания до ищеца, като с разпореждане от 22.04.24 г., съдията- докладчик е указал на основание чл.131 ГПК препис от ИМ и уточненията към нея да се изпратят на ответника по делото.

По делото са приобщени получени отговори от СРС, СГС, АССО и АССГ, от които е видно, че пред АССГ ищецът Е. М. има висящи 51 броя дела, пред СРС са образувани по негова иниациатива- 696 броя граждански дела и 179 броя наказателни дела, пред АССО- 2 броя дела, а пред СГС- 1337 броя дела/с граждански и наказателен характер/.

От получения по делото отговор от ИВСС се установява, че ищецът не е подавал молба или заявление за нарушаване на правото му за разглеждане на дело №22993/2018г. по описа на СРС, ГО.

По делото е приобщен и отговор от ЦЗС- гр. С., съдържащ справки и медицинска документация свързана с ищеца Е. М. за времето от 01.08.2014г. до 28.02.24г., от които е видно какви прегледи са били извършвани на ищецът през годините, както и какво лечение му е било определяно и извършвано.

От показанията на свид. И. А., които съдът кредитира в цялост като относими към предмета на делото се установява, че същият се познава с ищеца от 2019г., доколкото и двамата към онзи момент са били в затвора в гр.С.. От показанията на свидетеля се установи, че ищецът е страна по множество дела пред СРС, като същият не успя да конкретизира какъв е предмета на делото, във връзка с което се води настоящото производство. От показанията на свидетеля се установи, че ищецът от известно време е депресиран, доколкото не е имал произнасяния по свое дело, но не уточнява кое.

Други факти и обстоятелства които да са относими към предмета на делото не се установиха.

От така установеното могат да се направят следните правни изводи:

Съгласно разпоредбата на чл. 2б, ал. 1 ЗОДОВ, Държавата отговаря за вредите, причинени на граждани и на юридически лица от нарушение на правото на разглеждане и решаване на делото в разумен срок, съгласно чл. 6, § 1 от Конвенцията (ЕКЗПЧ). Последната от своя страна регламентира правото на справедлив съдебен процес, съгласно, който всяко лице при определянето 3 на неговите граждански права и задължения или при наличието на каквото и да е наказателно обвинение срещу него има право на справедлИ. и публично гледане на неговото дело в разумен срок от независим и безпристрастен съд, създаден в съответствие със закона.

Анализът на посочената норма сочи, че отговорността по чл. 2б, ал. 1 от ЗОДОВ е деликтна и се носи от държавата, в лицето на нейните процесуални субституенти. В случая Държавата и Софийски районен съд се разглеждат като едно цяло.

Понятието разумен срок не е изрично дефинирано, поради което и същото следва да се преценява с оглед на обстоятелствата по делото. При тази преценка се търси баланс между интересите на лицето възможно най - бързо да получи решение и необходимостта от внимателно проучване и правилно провеждане на съдебното производство. Съгласно практиката на ЕСПЧ, всяко лице има правото на адекватен срок - подходящ, според обстоятелствата, за приключване на делото, който да не го държи прекалено дълго и необосновано в неизвестно положение. Изискването за разумен срок има за цел да гарантира общественото доверие в правораздаването.

Ето защо, при преценката си за разумност, съдът следва да се ръководи от примерно заложените критерии в ал. 2 на чл. 2б от ЗОДОВ, а именно общата продължителност и предмета на производството, неговата фактическа и правна сложност, поведението на страните и на техните процесуални или законни представители, поведението на останалите участници в процеса и на компетентните органи, както и други факти, които имат значение за правилното решаване на спора.

Между страните не са спорни обстоятелствата за образуването, администрирането и приключването на делото като дати и действия на страните. Безспорни са и доказателства какъв е бил предмета на делото.

Съдът намира, че макар и към този момент да няма насрочване на делото за разглеждане в открито съдебно заседание или да е поставен краен акт по него, то доколкото в ИМ е посочен период на забавяне 30.12.2018 г. до 07.04.22 г. и с оглед спазване на принципа на диспозитвното начало в процеса не следва да отчита периода след 07.04.22 г.

Съдът намира, че необосновано делото не е било надлежно администрирано за периода до 07.04.22 г., период от около 3 години и половина. В този период не се е стигнало до размяна на книжа между страните по делото, а единствено са били направени многократни опити за призоваване на ищеца на постоянния адрес в гр. С., както и на адреса на ответника посочен в ИМ. Съдията- докладчик, наред с това не е обърнал внимание на приложената към ИМ декларация по реда на чл.83, ал.2 ГПК, че ищецът е посочил,че от 24.11.13г. се намира в затвора, поради което не само повторно е изискал да се приложи такава декларация, но се е достигнало и до множество ненужни процесуални действия по установяване на адрес на ищеца.

По делото следва да се отчете и факта, че действията на съдията4 докладчик по делото са били ритмични, включително и тези по определяне и назначаване на адвокат на ищеца.

Общият извод, който може да се направи е, че делото не се е отличавало с правна и фактическа сложност. Страните по делото не са имали виновно, недопустимо процесуално поведение, което да е довело до отлагане и забавяне на делото.

Засегнатият интерес на ищеца, съвместно с установеното нарушение на принципа за разумен срок, водят до извод, че е осъществен фактическия състав на чл. 2б, ал. 2 от ЗОДОВ, респективно, че е налице нарушение на чл. 6, ал. 1 от ЕКПЧ.

Съгласно разпоредбата на чл. 4 от ЗОДОВ, на обезщетение подлежат всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането, като имуществените вреди са свързани с претърпените загуби и пропуснати ползи, а неимуществените - с нематериалните блага.

Според настоящия съд справедлИ.то за констатираното общо забавяне на делото, е в размер на сумата от 1500 лева, в какъвто размер следва да бъде уважена претенцията за обезщетение за неимуществени вреди и д а бъде отхвърлена в останалата част над тази сума до пълния претендиран размер от 20000 лева.

По делото не са ангажираха доказателства от които да е видно, че ищецът е претърпял вреди различни от обичайните свързани с нарушаване на принципа за разглеждане на делото в разумен срок, като наред с това се събраха и доказателства, че същият е страна по множество дела образувани по негова иниациатива, което също следва да се вземе предвид при определяне на размера на дължимото обезщетение.

Доколкото не е конкретизиран период на законната лихва, която се претендира, то същата следва да се определи считано от евентуално влизане на решението в сила.

Предвид изхода от делото, доколкото ищецът е освободен от разноски по делото и му е бил назначен адвокат, то на същият не следва да се присъждат сторени разноски.

Делото не се характеризира с фактическа и правна сложност, в проведените заседания не е взел участие процесуален представил на ответника, поради което съдът намира, че следва да се определи минималния предвиден размер от 100 лева за юриск.възнаграждение.

Ето защо, съдът намира, че е основателно искането на ответника за присъждане на разноски, като на ищеца следва бъде възложено да заплати на СРС сумата от 92,50 лева, определена съразмерно с отхвърлената част от иска.