Протокол № 778 от 09.12.2025, Окръжен съд - Пазарджик

ПРОТОКОЛ

№ 778 гр. Пазарджик, 09.12.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, I НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на осми декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Коста Ст. Стоянов

Членове:

Александър Люб. Александров

Димитър Б. Бишуров при участието на секретаря Диана Мл. Т.ова

Сложи за разглеждане докладваното от Димитър Б. Бишуров Въззивно наказателно дело от частен характер № 20255200600284 по описа за 2025 година.

На именното повикване в 14:00 часа се явиха:

Жалбоподателят-подсъдим Ш. Р. Б., редовно призован, се явява в съдебната зала. За него се явява адв. Р. А. – редовно упълномощен отпреди.

Частният тъжител И. Н. Т., редовно призован, се явява в съдебната зала.

За него се явява повереникът адв. Т. М. – редовно упълномощен.

Явяват се свидетелите Р. Д. Ф. и А. И. О., редовно призовани.

Не се явява свидетеля И. И. Т., редовно призован.

Адв. М.: Да се даде ход на делото. И. И. Т. е болен, представям копие от болничен лист.

Адв. А.: Да се даде ход на делото.

Подс. Б.: Да се даде ход на делото.

Съдът намира, че не съществува законова пречка за даване ход на делото, поради което

ОПРЕДЕЛИ:

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО

1

ПРОДЪЛЖАВА ВЪЗЗИВНОТО СЪДЕБНО СЛЕДСТВИЕ

Свидетелите Р. Д. Ф. и А. И. О. бяха предупредени за наказателната отговорност по чл. 290 от НК.

Свидетелят А. О. напусна съдебната зала.

ПРИСТЪПИ се към повторен разпит на свидетеля Р. Д. Ф..

Свид. Ф.: Мина доста време и съм позабравил нещата, държа си на показанията които съм давал. Аз бях на центъра на гр. Сърница, в парка, срещу магазин Атлантик. Беше след обяд, час не помня. Б. спря с джипа си на улицата, близо до магазина и слезе. Отиде при Т., той беше на тротоара пред магазина. Удари го, качи се в джипа си и си тръгна. С ръка го удари в лицето.

Не мога да кажа точно как и с коя ръка. Видях, че го удря с ръка в лицето.

Видях един удар. Забравил съм дали Т. имаше някакви наранявания. Не мога да се сетя дали е падал на земята. Не помня двамата да са си казвали нещо помежду си.

Адв. М.: Вие сам ли бяхте в градинката?

Свид. Ф.: Първоначално бях сам, след това сина на пострадалия дойде при мен. Той дойде преди случката. Той също се казва И.. Бяхме на около 2030 метра от мястото, където се случи всичко.

Адв. М.: Сина на И., като видя, че Б. удари баща му, как реагира?

Свид. Ф.: Забравил съм. Мина страшно много време. И. после отиде при баща си, а аз си тръгнах.

Адв. А.: Колко време продължи всичко това?

Свид. Ф.: Бързо се случи, за кратко време.

Адв. А.: Когато синът тръгна към баща си, Б. там ли беше?

Свид. Ф.: Б. се качи в джипа си и си тръгна. И. отиде при баща му, а аз си тръгнах. Другият брат на И. Т. не знам къде е бил е този момент. Съпругата на Т. не помня дали дойде. Приятели сме с И. Т., нямаме роднинска връзка.

Към свидетеля не постъпиха други въпроси и същият остана в съдебната зала.

ПРИСТЪПИ се към повторен разпит на свидетеля А. И. О..

2

Свид. О.: Подсъдимият по делото ми е тъст. Женен съм за дъщеря му. С Т. имаме също някаква далечна родствена връзка. Във въпросния ден 19.09.23 г., около 18:00-19:00 часа бях на центъра, в личния си автомобил. Чаках братовчед си да се оправи и да отидем на неговия фургон. Бях спрял пред банката на центъра на гр. Сърница. Намира се на около 30 метра от магазин Атлантик. Мина тъста ми с един джип, спря малко след пешеходната пътека пред Атлантик и слезе. И. Т. беше пред чешмата, която е точно на отсрещния тротоар, срещу магазин Атлантик. От чешмата започва парка. И. Т. беше пред чешмата и тръгна към тъста ми, псувайки, викайки и ръкомахайки. Целия център се заоглежда какво се случва. Псуваше като цяло, казваше „Боклуци, кога ще си махнеш ти материала? До кога ще ми пречиш ти с този дървен материал?“ Отиде на асфалта при автомобила и вървейки ръкомахаше и псуваше. Стана нещо, каквото стана, но сбиване аз не съм видял. Видях ръкомахане от стана на Т.. И тъста ми ръкомаха, но реално той може би за да се отбранява. Удар не съм видял и според мен не е имало. Възможно е, при ръкомахането да е се е случило неволно. Все пак говорим за около 20-30 метра. Незнам кой кого е възможно да е ударил, но Т. вървеше повече на бой.

Както тръгна и срещу мен пред Велинградския съд, по същия начин. Пак псуваше, пак ме заплашваше. Кавгата пред магазин Атлантик продължи не повече от 2-3 мин. След това тъста ми се качи в джипа и си тръгна. Аз запалих колата и тръгнах и аз. И. Т. тръгна в посока гр. Велинград, пеша. Неговият син - И. И. Т. не се появи там, сигурен съм. Неговият син беше на около 500 м. на улицата, където ни става пазара. Викаме му „при Кифлата“, там има кафе машина и вендинг машини. Двамата му сина бяха там. Сигурен съм, защото като тръгнах от центъра за да закарам моя братовчед, ги видях там и се чудех дали въобще има смистъл да спирам да ги питам, дали има проблем или не.

Закарах братовчед ми Ш. О. и като се върнах, тях ги нямаше. Братовчед ми живее на 200-300 метра от „Кифлата“. Р. Ф. го познавам, той не беше там. Не съм го видял в градинката. То не може на 100 % да огледаш всичко, но не съм го видял. Имаше много хора. По това време по начало има много хора.

Категоричен съм, че удар не съм видял.

Адв. М.: Кой Ваш братовчед чакахте там?

Свид. О.: Чаках Ш. О., по прякор К.. Той не е разпитван във Велинград.

3

Аз чаках да се обади и да отидем на неговия фургон.

Адв. М.: После като се видяхте с братовчед Ви, той каза ли да е видял нещо по случая?

Свид. О.: Той не е видял нищо. По – късно, на неговия фургон, разбрах че синовете на И. Т. са ходили да правят някакви демонстрации пред тъста ми, да въртят гуми, а там играят и моите деца.

Адв. М.: Вие казвате, че сте били на 30-40 метра от инцидента, а двамата му сина са били на 500 метра от мястото на инцидента. Вие как ги видяхте?

Свид. О.: Запалих колата и тръгнах посока с.Крушата. На улицата, при „Кифлата“ завих на ляво и те бяха там, пред машината.

Адв. М.: Колко силно викаше И. Т.?

Свид. О.: И. викаше много силно, чувах го.

Адв. А.: Сигурен ли сте, че не сте видял Ф. и синът на Т. там?

Свид. О.: Сигурен съм. Аз там не съм ги видял. Съпругата му не е идвала. Той си тръгна посока гр. Велинград.

Адв. А.: Да сте видели да е текла кръв от И. Т.?

Свид. О.: Не. Сигурен съм. Кръв нямаше, не е текло.

Адв. А.: Казвате, че е имало много хора. Да знаете случайно някой да се е обаждал на тел. 112 за този инцидент?

Свид. О.: Има доста хора, който, аз като посочих свидетели, те дойдоха да се карат с мен, защото те са били заплашвани от Т.и. По този повод разбрах, че Р. С. А. и той е бил заплашван.

Адв. А.: Той обаждал ли се е на тел. 112?