Решение № 15031 от 03.08.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 15031 гр. София, 03.08.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 44 СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ПОЛИНА АНД.

ХАДЖИМАРИНСКА при участието на секретаря ТЕОДОРА СТ. ВЕЛЧЕВА като разгледа докладваното от ПОЛИНА АНД. ХАДЖИМАРИНСКА

Гражданско дело № 20231110131539 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 124 и сл. ГПК.

Образувано е по искова молба, подадена от ... срещу А. Б. К., с която са предявени при условията на обективно кумулативно съединяване положителни установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 150, ал. 1 ЗЕ и чл. 422 ГПК вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД за установяване съществуването на вземания на ищеца от ответника за суми, както следва: сумата от 4204,76 лв. – главница, представляваща неплатена цена на доставена топлинна енергия за битови нужди през периода от 1.01.2021г. до 30.04.2022г. за топлоснабден имот, находящ се в ..., аб.№ ..., сумата от 37,12 лв. – главница, представляваща неплатена цена на предоставена услуга дялово разпределение за периода от 1.01.2021г. до 30.04.2022г., ведно със законната лихва върху всяка главница считано от датата на подаване на заявление по чл. 410 ГПК – 10.03.2023г. до окончателното плащане, сумата от 348,69 лв. – мораторна лихва върху първата главница за периода от 15.09.2021г. до 22.02.2023г., и сумата от 5,07 лв. – мораторна лихва върху втората главница за периода от 18.03.2021г. до 22.02.2023г., за които вземания е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д.№ 12976/2023г. по описа на СРС, 25 с-в.

В исковата молба ищецът излага, че ответникът в качеството си на собственик на процесния топлоснабден имот е клиент на топлинна енергия за битови нужди по смисъла на чл. 153, ал. 1 ЗЕ, поради което е обвързан от договор за продажба при Общи условия, приети от топлопреносното дружество. Твърди, че през исковия период за имота е доставяна топлинна енергия, цената за която е платима месечно, като 1 падежите за плащане са определени в съответните приложими към договора Общи условия. Поддържа, че съгласно чл. 155, ал. 1, т. 2 ЗЕ стойността на потреблението е начислявана по прогнозни месечни вноски, като в края на всеки отоплителен сезон са изготвяни изравнителни сметки на база реален отчет на уредите за дялово разпределение от фирмата, извършваща дялово разпределение на доставяната топлоенергия в сградата етажна собственост по местонахождение на имота. Посочва, че ответникът не е изпълнил задълженията си за заплащане цената на потребената топлинна енергия и на услугата дялово разпределение, като поради забавата за плащане дължи и мораторна лихва върху главните вземания след изтичане на установения в Общите условия падеж. За дължимите суми в полза на ищеца е издадена заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК, която не е влязла в сила поради постъпило възражение от длъжника. С тези доводи ищецът обосновава правния си интерес от търсената искова защита. Претендира сторените деловодни разноски.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът е подал отговор на исковата молба с изразено становище за неоснователност на предявените искове. Оспорва наличието на валидно възникнало договорно правоотношение между страните с предмет продажбата на топлинна енергия за процесния имот. Излага подробни доводи за недоказаност реалното количество на доставената за имота топлинна енергия и начислената от ищеца стойност на потреблението. В депозираното възражение по чл.

414, ал. 2 ГПК навежда и възражение за погасяване на вземанията по давност. Моли за отхвърляне на исковите претенции.

От страна на третото лице-помагач на ищеца .... е постъпило становище, че дяловото разпределение на доставената топлинна енергия е извършено съобразно нормативните изисквания и разходът на топлинна енергия за процесния имот е бил правилно определен на база отчетено реално потребление.

Съдът, като прецени твърденията на страните и като обсъди събраните по делото доказателства, формира следните изводи от фактическа и правна страна:

Видно от приложените материали по ч.гр.д.№ 12976/2023г. по описа на СРС, 25 с-в, по подадено на 10.03.2023г. от ... заявление по реда на чл. 410 ГПК срещу А. Б. К. e издадена заповед за изпълнение за исковите суми, като в срока по чл. 414, ал. 2 ГПК ответникът длъжник по заповедта е възразил, оспорвайки изцяло вземанията, поради което на заявителя са дадени указания по реда на чл. 415 ГПК. В рамките на законоустановения едномесечен срок от получаване на съобщението за указанията на съда ищецът е предявил исковете си за установяване на оспорените вземания.

Следователно исковите претенции са допустими и подлежат на разглеждане по същество.

По иска с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл.

2

150, ал. 1 ЗЕ за вземането за цена на топлинна енергия:

Основателността на предявения главен иск се предпоставя от установяване на фактически състав, включващ наличието на облигационно правоотношение между страните по договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за процесния имот, по което през исковия период ищецът е изпълнил задължението си да достави топлинна енергия в количество, за което е начислена претендираната цена, и неизпълнение насрещното задължение на ответника за плащане стойността на потреблението.

Съгласно чл. 153 ЗЕ насрещна страна (купувач) по правоотношението с топлопреносното предприятие за продажба на топлинна енергия са собствениците и титулярите на вещно право на ползване в сграда етажна собственост, присъединени към абонатна станция или нейно самостоятелно отклонение, които се явяват потребители на топлинна енергия и като такива са задължени да заплащат нейната цена. Този кръг от лица законът определя като битови клиенти на топлинна енергия – лица, купуващи топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване за собствени битови нужди, съгласно дефинитивната норма на пар. 1, т. 2а от ДР на ЗЕ. Посочените разпоредби легитимират като потребител на топлинна енергия собственикът на топлоснабдения имот, освен ако имотът е обременен с вещно право на ползване, в който случай потребител е третото лице ползвател. Съгласно чл. 150, ал. 1 и ал. 2 ЗЕ правоотношението по продажба на топлинна енергия се регламентира от публично известни Общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от КЕВР, които влизат в сила 30 дни след публикуването им най-малко в един централен и в един местен ежедневник, като не се изисква писменото им приемане от клиентите купувачи.

По аргумент от визираните законови норми договорът между топлопреносното предприятие и собственикът, респ. вещният ползвател на топлоснабден имот е уреден като договор, сключен при Общи условия, без да са необходими изрични насрещни волеизявления на страните, обективирани в писмена форма. Този договор обвързва по силата на закона лицето, което съгласно нормативната дефиниция се явява потребител на топлинна енергия. В този смисъл фактът на топлоснабдяване на имота и установеното качество на ползвателя му като потребител на топлинна енергия са достатъчни да се приеме наличието на възникнало договорно правоотношение с топлопреносното предприятие с предмет продажба на топлинна енергия.

В случая не е спорно и от констатациите на приетата съдебно-техническа експертиза, чието заключение съдът кредитира като компетентно и обосновано изготвено, се установява, че недвижим имот, съставляващ апартамент № 13 в ..., се намира в сграда в режим на етажна собственост, присъединена към топлопреносната мрежа, като за същия при ищцовото дружество е открита партида с аб.№ .... Видно от 3 представен по делото Нотариален акт № 194, том II, нот.дело № 394/1989г. на нотариус Чайка Бележкова, през 1989г. Марин Иванов К. е придобил правото на собственост върху апартамент № 13, находящ се на ..., даден му като обезщетение срещу отчужден недвижим имот за мероприятия по ЗТСУ (отм.), като съгласно представени удостоверения от ГИС София и от Столична община, р-н „Възраждане“, посоченият (стар) административен адрес е идентичен с настоящия адрес на процесния имот. По данни от представени удостоверения за наследници Марин К. е починал през 2004г., оставяйки за единствен наследник по закон . К.а, негова майка, починала на 5.01.2021г.

По силата на наследственото правоприемство след смъртта на Марин К. процесният имот е преминал в патримониума на Снежанка К.а, за която се установява от представено саморъчно завещание от 22.12.2019г., че е направила завещателно разпореждане с предмет същия имот в полза на ответника. При тези данни следва да се приеме, че ответникът като заветник е собственик на процесния имот през исковия период, като не се твърди, нито има данни да е извършвал разпоредителни сделки с имота, вкл. да е учредявал вещни права на ползване на трети лица. В тази връзка съдът съобразява и представеното извлечение от подадена от ответника декларация по чл. 14 ЗМДТ за 2021г. и заявление-декларация от 19.08.2022г., с което ответникът е отправил искане до ищцовото дружество партидата за имота да бъде заведена на негово име като титуляр, декларирайки, че ползва имота за жилищни нужди.

Следователно, доколкото от обсъдените доказателства се установи, че ответникът е собственик на процесния имот, необременен с вещно право на ползване в рамките на исковия период, и предвид това, че същият е топлоснабден, съгласно цитираните по-горе дефинитивни норми от ЗЕ, той се явява потребител на топлинна енергия по силата на закона и съответно страна по договор с ищцовото дружество за продажбата й през този период. Ирелевантно е обстоятелството дали ответникът фактически е обитавал имота през целия период, тъй като законодателят не придава правно значение на този факт, а свързва качеството потребител на топлинна енергия с принадлежността на вещното право на собственост или ползване върху имота. Без значение е и това дали процесният имот е бил предоставен за ползване на трети лица по силата на облигационно правоотношение, доколкото няма данни за сключен между трето лице ползвател и топлопреносното предприятие договор за продажба на топлинна енергия (в този смисъл ТР № 2/2017г. на ОСГК на ВКС).

По делото са представени приети от ищеца Общи условия за продажба на топлинна енергия на потребители за битови нужди в гр. София, одобрени с Решение № ОУ-1/27.06.2016г. на КЕВР, в сила от м.07.2016г., действащи през исковия период, за които не е спорно, че са спазени законоустановените изисквания за надлежно одобрение от компетентния регулаторен орган и за последващата им публикация в по един централен и местен ежедневник. Ответникът не твърди и не ангажира доказателства да е упражнил правото си на възражение срещу Общите условия в срока 4 по чл. 150, ал. 3 ЗЕ. При тези обстоятелства съгласно чл. 150, ал. 1 ЗЕ посочените Общи условия следва да се считат влезли в сила с обвързващо и за него действие, поради което съставляват източник на валидна облигационна връзка с ищцовото дружество, с уредено от ЗЕ и с типови клаузи съдържание.

По изложените съображения съдът намира за доказано съществуването на правоотношение между страните по договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия през исковия период, което предпоставя ангажиране отговорността на ответника за неизпълнени задължения по същото.

За установяване количеството потребление на топлинна енергия през исковия период по делото са събрани писмени доказателства (извлечения за начислени суми, фактурирани ежемесечно по прогнозен дял от предишен отоплителен сезон; изравнителни сметки за потребление през включените в исковия период отоплителни сезони; формуляри за главен отчет), както и са приети заключения на съдебнотехническа и съдебно-счетоводна експертизa.

При съвкупната преценка на приетите писмени доказателства и съобразно кредитираните от съда констатации на вещото лице по съдебно-техническата експертиза се установява, че през исковия период в сградата етажна собственост по местонахождение на процесния имот ищецът е доставял топлинна енергия при дялово разпределение на същата, извършвано от ..... По делото да не са ангажирани доказателства за избор на ФДР от етажните собственици (представените протокол от Общо събрание и договор от 15.11.2001г. не касаят процесната етажна собственост), но видно от представен договор от 3.06.2020г. при Общи условия и съгласно експертното заключение услугата дялово разпределение е била фактически предоставяна от .... по възлагане от ищеца, който може да извършва дяловото разпределение както самостоятелно, така и чрез трето лице-изпълнител, избран от топлопреносното дружество когато етажните собственици не са упражнили това свое право – арг. от чл.