Решение № 192 от 07.07.2020, Районен съд - Димитровград

Р Е Ш Е Н И Е

№…….

Димитровград, 07.07.2020г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Районен съд-Димитровград в публичното заседание на единадесети юни през две хиляди и двадесета година в състав:

Председател: ОГНЯН ГЪЛЪБОВ

Съдебни заседатели:

Членове:

Секретар: Силвия Димова

Прокурор като разгледа докладваното от съдията гр.д.№1470 по описа за 2019г., за да се произнесе взе предвид:

Предявен е иск с правно основание чл.422 от ГПК – установителен за вземане.

В искова молба се твърди, че между ищеца „М.“АД и ответника К.И.Е. бил сключен Договор за потребителски кредит №151/18.06.2018г. за финансиране ползването на медицински услуги от кредитополучателя при посочения в договора търговски партньор- УМБАЛ „**“АД. Съгласно договора, кредита бил в размер на 2040 лева, като същия трябвало да се върне на 12 месечни погасителни вноски, всяка в размер от 181,73 лева. Общата стойност на дължимите плащания от потребителя била в размер на 2180,75 лева. Броя на вноските, техния размер и падеж, били описани в погасителен план, неразделна част от договора. Сумата от 2040 лева била предоставена на ответника чрез превода й в полза на УМБАЛ „**“АД на 18.06.2018г. С подписването на договора за кредит и усвояването на договорената сума, за ответника възникнало задължение да заплати на ищеца пълната стойност на кредита в размер на 2180,75 лева, съгласно погасителния план. Първата от тези вноски била дължима на 10.08.2018г., а последната на 10.07.2019г. При забава в плащането на три или повече месечни вноски от страна на ответника, считано от падежа на третата неплатена погасителна вноска, вземането на кредитора ставало предсрочно изискуемо в целия му размер, ведно с обезщетение за забава и разноски за събиране на вземането. На 17.04.2019г. ищецът депозирал в РС-Димитровград Заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК. Към датата на депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК- 17.04.2019г. в съда, ответникът бил заплатил само първата вноска за месец август 2018г., както и част от тази за м.септември 2018г. Всички останали вноски след това до м.април 2019г. 7 на брой били неплатени. Във връзка с това заявление, било образувано ч.гр.д.№714/2019г. по описа на РС-Димитровград, по което съдът издал против ответника Заповед №423/18.05.2019г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК. Към датата на депозиране на исковата молба в съда-20.08.2019г., неплатени били и останалите месечни вноски до последната такава за м.юли 2019г. С връчването на настоящата искова молба ответникът следвало да се счита за уведомен, че ищеца упражнява правото си да счита сумата по кредита за предсрочно изискуема в пълен размер. Иска съдът да постанови решение, с което да признае за установено, че ответника дължи на ищеца сумата в размер на 1719,10 лева по Договор за кредит №151/18.06.2018г., сумата в размер на 99 лева договорна лихва за периода от 10.10.2018г. до 10.07.2019г., както и лихва за забава за периода от 11.10.2018г. до 12.04.2019г. в размер на 30.02 лева, ведно със законна лихва, считано от 15.04.2019г. до окончателното изплащане на вземането, за което била издадена горепосочената заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК. Претендира присъждане на направените по делото разноски.

С молба от 15.05.2020г., след насрочване на първо по делото съдебно заседание и изготвяне на проект за доклад от съда, ищецът при условията на евентуалност, в случай, че предявения иск с правно основание чл.422 от ГПК бъде отхвърлен като неоснователен поради липса на предсрочна изискуемост на кредита, иска съдът да осъди ответника да му заплати сумата в размер на 1719,10 лева по Договор за кредит №151/18.06.2018г., сумата в размер на 99 лева договорна лихва за периода от 10.10.2018г. до 10.07.2019г., както и лихва за забава за периода от 11.10.2018г. до 12.04.2019г. в размер на 30.02 лева.

В срока по чл.131 от ГПК, ответникът К.И.Е., чрез назначения си от съда особен представител адв.Г.П., депозира отговор на исковата молба, в който поддържа ,че оспорва изцяло исковата претенция по основание и размер. Заявява, че ответника не дължи претендираните суми, като оспорва представените от ищеца писмени доказателства. Счита, че договора за потребителски кредит е нищожен, поради липса на предписана от закона форма. Не ставало ясно кой представлявал ищцовото дружество и какви са били границите на представителната му власт по време на сключване на договора, както и към настоящия момент. В договора се посочвало, че кредитор е „М.“АД, а наред с това като такъв бил посочен и ***.

На следващо място договора бил и унищожаем тъй като бил „сключен от представител без спазване изискванията, установени за тях“, или сключен при „грешка“, на основание чл.27 от ЗЗД. Оспорва правоспособността на ищцовото дружество да извършва дейност по кредитиране. На следващо място оспорва твърдяното от ищеца прекратяване на договора по време на образуване на заповедното производство. Нямало представени никакви доказателства по какъв начин ищеца е прекратил договора и уведомил ответника за това. Оспорва настъпилата предсрочна изискуемост на кредита. Ответникът не бил уведомен за нея, като били нарушени правата му на кредитополучател. Предвид изложеното, иска съдът да отхвърли предявения против ответника иск по чл.422 от ГПК, като неоснователен и недоказан.

Намира предявения от ищеца, след насрочване на първо по делото съдебно заседание, при условията на евентуалност осъдителен иск, за недопустим.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства – поотделно и в тяхната общност, приема за установено от фактическа страна следното:

Видно от приетия като доказателство по делото Договор за потребителски кредит №151/18.06.2018г., ищецът е предоставил на ответника кредит в размер на 2040 лева, който е следвало да бъде върнат на 12 месечни погасителни вноски, всяка от които на стойност 181,73 лева. Общата стойност на плащанията за потребителя била 2180,75 лева. С кредита трябвало да се финансират предоставени медицински услуги на ответника от УМБАЛ „**“ София. Вноските трябвало да се заплащат ежемесечно на 10-о число, като първата от тях била дължима на 10.08.2018г., а последната на 10.07.2019г. Отпуснатият кредит трябвало да бъде изплатен от ищеца пряко на търговския партньор. В т.3 от Договора било предвидено, че забавяне на три или повече месечни вноски, считано от падежната дата на третата непогасена вноска , вземането на кредитора ставало предсрочно изискуемо в пълния му размер, включително всички определени от този Договор надбавки заедно с дължимото обезщетение за забава и всички допълнителни разноски по събиране на вземането, без да е нужно изпращане на съобщение от Кредитора за настъпването на събитието по предсрочна изискуемост. Така сключения договор е подписан от страна на ответника, както и от изпълнителния директор на ищцовото дружество ***.

Съгласно представеното от ищеца с исковата молба Преводно нареждане от 18.06.2018г., по сметка на УМБАЛ „Св.Анна София“АД от „М.“АД е била преведена сумата от 2040 лева, предназначена за заплащане на медицинска услуга, която трябвало да се извърши по отношение на К.И.Е..

От приетото като доказателство по делото Преводно нареждане от 08.08.2018г. се установява, че ответника е платил в полза на ищеца сумата от 181,73 лева. С вносна бележка от 10.09.2018г. той е превел по сметка на ищеца сумата от 180 лева. В двата документа освен ЕГН на ответника е посочен и номера на договора за потребителски кредит- 151.

На 17.04.2019г. ищецът е депозирал в РС-Димитровград Заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК, като е поискал съдът да разпореди на ответника да му заплати сумата от 1719,10 лева- главница- неизплатено задължение по процесния договор, договорна лихва за периода от 10.10.2018г. до 10.07.2019г. в размер на 99,92 лева, лихва за забава за времето от 11.10.208г. до 12.04.2019г. в размер на 30,02 лева, законна лихва върху главницата, считано от 15.04.2019г., както и деловодни разноски в размер на общо 337 лева. Образувано било ч.гр.д.№714/2019г. по описа на РС-Димитровград, по което на 18.04.2019г. съдът издал Заповед №423 за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК, с която разпоредил на К.И.Е. да заплати на ищеца горепосочените суми. Тази заповед била връчена на длъжника при условията на чл.47 ал.5 от ГПК, поради което съдът указал на ищеца възможността да предяви установителен иск по чл.422 от ГПК против ответника.

С оглед така установената фактическа обстановка, съдът направи следните правни изводи:

С предявения установителен иск по чл.422 ал.1 от ГПК ищецът претендира да бъде признато съществуването на вземането му по отношение на ответника, визирано в Заповед №423/18.04.2019г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК, издадена от РС-Димитровград по ч.гр.д.№714/2019г.

Между страните не се спори, че на 18.06.2018г. са сключили Договор за потребителски кредит №151, съгласно който „М.“АД е предоставило на К.И.Е. кредит в размер на 2040 лева за заплащане на медицински услуги от УМБАЛ“** София“АД. Няма спор, че въпросната сума е била преведена по банкова сметка *** УМБАЛ“** София“АД. Не се спори и относно това ,че ответникът се е задължил да върне на ищцовото дружество предоставения му кредит, ведно с договорна лихва, в общ размер на 2180,75 лева за срок от 1 година на 12 месечни вноски за периода от 10.08.2018г. до 10.07.2019г. Безспорно установено е, че ответникът е превел на кредитора само първите две от уговорените вноски, като след това не е извършвал други плащания по договора. Не се спори между страните, че ищецът не е изпращал изрично уведомление до длъжника, че обявява всички задължения по договора за предсрочно изискуеми, а се е позовал на клауза от същия, че предсрочната изискуемост настъпва автоматично при забавяне на три или повече месечни вноски. На последно място, няма спор, че заявлението за издаване на заповед за изпълнение от ищеца е депозирано в РС-Димитровград на 17.04.2019г., т.е. преди изтичане на срока на договора, а исковата молба против ответника е предявена в съда на 21.08.2019г. или след изтичане на срока на договора- 10.07.2019г.

Спорно по делото е настъпила ли е предсрочна изискуемост на задълженията по договора за кредит, кога е станало това, бил ли е уведомен ответника за настъпване на предсрочната изискуемост на задълженията, кога и по какъв начин е направено това, дължи ли и какви суми К.И.Е. на „М.“АД.

В настоящото производство в тежест на ищеца е да докаже при условията на пълно и главно доказване дължимостта на вземането си по оспорената заповед за изпълнение, а в тежест на ответника, извършено плащане, респ. наличие на твърдените предпоставки за недължимост на сумата.

На първо място съдът намира за неоснователно възражението на особения представител на ответника, че процесния договор за кредит е нищожен, тъй като от него не ставало ясно кой е представлявал ищцовото дружество при подписването му и какви са били границите на представителната му власт. Видно от Договора за потребителски кредит е, че той е подписан от името на „М.“АД от ***, който съгласно представена справка от Търговски регистър е член на съвета на директорите и представител на дружеството, като в това си качество може да сключва договори с трети лица. От друга страна, неоснователно е и възражението на особения представител на ответника ,че „М.“АД не може да извършва дейност по кредитиране. В тази връзка по делото е бил представен препис от Заповед №БНБ-14684/31.07.2017г. на подуправителя на БНБ, от която се установява, че ищцовото дружество е вписано в Регистъра на финансовите институции при БНБ с регистрационен №BGR00378.

Основното възражение на ответника в настоящото производство по предявения против него иск по чл. 422 ГПК касае необявяване на предсрочната изискуемост на кредита, преди подаване на заявлението от ищеца в съда.

В настоящото производство, което е установително по своя характер, кредиторът е този, който следва да установи съществуването на вземането си и неговия размер.

Вземането на заявителя, основано на договор за потребителски кредит е установено по основание, съдържащи се в нормата на чл.9 от Закона за потребителския кредит, съгласно която потребител-заемател се задължава да върне отпуснатата му от кредитора парична сума след изтичане на срока.