Решение № 260148 от 19.04.2021, Окръжен съд - Пазарджик

Р Е Ш Е Н И Е

Номер 260148 19.04.2021г. град Пазарджик

В ИМЕТО НА НАРОДА

ПАЗАРДЖИШКИЯТ

ОКРЪЖЕН СЪД, гражданска колегия, първи въззивен граждански състав, на седемнадесети март две хиляди двадесет и първа година в открито заседание, в следния състав:

Председател:

Минка Трънджиева

Членове: Венцислав Маратилов

Димитър Бозаджиев при участието на секретаря Нели Въгларова като разгледа докладваното от съдията Маратилов въззивно гр.д.№154 по описа за 2021г. и за да се произнесе, взе в предвид следното:

Производството е по реда на чл.240 ал.1 във връзка с чл.238 и следващите от Гражданския процесуален кодекс.

С решение на

Панагюрски районен съд №260057 от 07.12.2020г. постановено по гр.д.№417/2020г. по описа на същия съд, по реда на чл.238 и следващите от ГПК, допълнено с решение №260016 от 02.02.2021г., е постановено неприсъствено решение, с което са отхвърлени предявените от „Л.-А“, ЕООД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление в гр.П., ул.“Г.Н.“ №12, срещу И.С.П., ЕГН-**********, с адрес ***, искове с правно основание в чл.422 от ГПК във връзка с чл.240 от ЗЗД и чл.280 от ЗЗД, с които се иска да се приеме за установено, че ответникът дължи на ищеца сума в размер на 325лв заплатено възнаграждение по договор за поръчка на 10куб.м. дърва от 14.08.2018г. и 325лв-сума по договор за заем от 12.09.2018г., ведно със законната лихва от предявяване на исковата молба до окончателното изплащане на същите, за които вземания е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д. №301/2020г. по описа на РС-П..

Със същото решение на основание чл.78 ал.1 от ГПК, е осъдено „Л.-А“ЕООД с посочени ЕИК, седалище и адрес на управление, да заплати на И.С.П.,***, сума в размер на 547лв-разноски, направени пред първата инстанция.

Въззивното производство е образувано по подадена от ищцовото дружество „Л.-А“ ЕООД молба за отмяна на неприсъствено решение на основание чл.240 ал.1 т.1 от ГПК с доводи, че ищецът е бил лишен от възможността да участва в делото, поради ненадлежно връчване на призовка за съдебното заседание, в което е постановено горното решение. Поддържа, че не е налице формално условие за постановяване на неприсъствено решение, предвиден чл.239 ал.1 т.1 от ГПК тъй като на ищеца не са указани последиците от неявяване в проведеното на 30.10.2020г. първо по делото открито съдебно заседание/ОСЗ/. Признава, че с определение №260129 от 03.11.2020г. било насрочено първо открито съдебно заседание по делото на 07.12.2020г. от 10.45ч., за което ищецът бил уведомен чрез процесуалния му представител, като на 11.11.2020г. била депозирана молба от пълномощника на ищеца за отлагане на насроченото ОСЗ, заведена с вх.№260014 от 11.11.2020г. по описа на РС-П..

Твърди, че няма отговор на молбата за отлагане, а първото по делото ОСЗ било проведено на 30.11.2020г. без участието на ищцовата страна. Посочва, че според мотивите за постановяване на неприсъствено решение, на ищецът била връчена редовно призовка за първо по делото заседание, в която изрично са указани неблагоприятните последици от неявяването в съдебно заседание. В тази връзка дружеството поддържа, че за проведеното на 30.11.2020г. първо съдебно заседание не е било призовавано с призовка с указания за неблагоприятните за ищеца последици от неявяването в съдебното заседание; че от текста на призовката за насроченото за 07.12.2020г. непроведено ОСЗ, на ищеца е указано, че насрещната страна може да поиска постановяване на неприсъствено решение при неговото неявяване в съдебното заседание, но само ако е налице и втора предпоставка-не подаване в срок на писмен отговор и че такава предпоставка не е предвидена в чл.238 ал.2 от ГПК като предпоставка за постановяване на неприсъствено решение срещу ищеца. Счита, че посоченият в призовката до ищеца „писмен отговор“ не следва да се разбира като становище по отговора на исковата молба. На следващо място се цитират мотивите на районния съд, че ищецът бил надлежно уведомен, че молбата му за отсрочване на делото е уважена, като му е посочен деня и часа на съдебното заседание в съответствие с разпоредбите на ГПК, като вероятно съдът е имал в предвид уведомяването по телефона-чл.44 ал.2 от ГПК. В тази връзка, молителят цитира съдебна практика според която уведомяването по телефона е допустимо в изключителни случаи и е способ за връчване само на съобщения; че призоваването по телефона за първото ОСЗ на 30.11.2020г. изключва изрично да е указано на ищеца, че при неговото неявяване в съдебно заседание ще бъде постановено неприсъствено решение срещу него. Моли да се отмени постановеното неприсъствено решение и делото се върне за ново разглеждане от фазата на връчване на призовката за първото по делото ОСЗ.

Нямо постъпил отговор на молбата за отмяна от насрещната по спора страна.

В откритото съдебно заседание пред въззивната инстанция, проведено на 17.03.2021. дружеството-молител поддържа молбата си за отмяна.

Ответната страна оспорва молбата.

Страните не сочат нови доказателства по реда на чл.266 от ГПК пред въззивната инстанция.

Пазарджишкият окръжен съд при условията на чл.240 от ГПК провери неприсъственото решениет, което се иска бъде отменено както и дали е спазена процедурата по постановяването му в съответствие с изложеното от молителя в настоящото производство “Л.-А“ ЕООД в молбата си по чл.240 ал.1 т.1 от ГПК и за да се произнесе взе в предвид следното:

Исковото производство /гр.д.№417/2020г./ пред Панагюрски районен съд е инициирано на 29.07.2020г. от „Л.-А“ЕООД, със седалище в гр.П., обл.Пазарджик и против ответника И.С.П. ***, с искане да бъде прието за установено по отношение на ответника, че в полза на ищцовото дружество съществува парично вземане в размер на 650лв главница, формирана от 325лв получен заем от 14.08.2018г. за снабдяване с дърва и още 325лв, също като заем от 12.09.2018г., ведно със законната лихва върху цялата главница, считано от датата на подаване на заявлението в съда -12.06.2020г. до окончателното заплащане на сумата, за което в полза на ищеца е била издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК №160 от 18.06.2020г. по ч.гр.д.№301/2020г. по описа на Панагюрски районен съд, и след дадено указание от заповедният съд на дружеството-заявител да предяви иск за вземането си срещу длъжника по повод на постъпило от последния възражение по чл.414 от ГПК.

В срока по чл.131 от ГПК е постъпил писмен отговор от ответника по исковете, с доводи за недопустимост на производството и за неоснователност на претенциите по същество, и са представени доказателства.

С определение

№260129 от 03.11.2020г. по чл.140 от ГПК, касаещо подготовката на делото в закрито заседание, исковият съд е изготвил проекта за доклад по делото, приобщил е като доказателства по делото представените от страните документи, както и заповедното производство, приканил е страните към спогодба, указал им е да вземат становище във връзка с дадените с доклада указания, най-късно в първото по делото заседание и да предприемат съответните процесуални действия. Изрично е постановено препис от отговора на исковата молба подаден от ответника , да се връчи на ищеца, който да вземе становище. Откритото съдебно заседание е насрочено на 07.12.2020г. от 10.45ч., като на 10.11.2020г. е връчена на ищеца призовка за откритото съдебно заседание, ведно с препис от отговора на исковата молба и от процесното определение по чл.140 от ГПК с дадените на страната задължителни указания. Призовката за откритото съдебно заседание до ищеца е стандартна и отговаря одобрения образец -Приложение №1 към чл.2 т.1 от Наредба№7 от 22.02.2008г. за утвърждаване на образците на книжа, свързани с връчването по ГПК, издадена от министъра на Правосъдието. В нея изрично е записано, че при неподаване в срок на писмен отговор / от ответника/, респективно не е взел становище по отговора / за ищеца/ и неявяване в съдебно заседание без да е направено искане за разглеждане на делото в отсъствие на ищеца, насрещната страна може да поиска постановяване на неприсъствено решение или прекратяване на делото, както и присъждане на разноските. Касае се за универсална призовка за открито съдебно заседание, предназначена и за двете страни в процеса, според която всяка от страните трябва да изрази позиция по насрещната претенция-ответникът чрез отговор на подадената срещу него искова молба /ИМ/, а ищецът да изрази становище по подадения от ответника срещу ИМ отговор, тоест чл.238 от ГПК вменява в процесуално задължение на всяка страна, в зависимост от съответното процесуално качество и положение, което има в процеса, да подаде отговор на ИМ, респективно да взе становище по така подадения отговор от насрещната страна. И в двата случая процесуалният закон изисква отговор /становище/ на страната срещу волеизявлението на насрещната страна, като липсата му е само една от предпоставките за постановяване на неприсъствено решение. Призовката е връчена на дружеството чрез пълномощника адв. П.М. ***, посочен за съдебен адрес на ищцовото дружество, което се счита и за лично връчване на страната съгласно чл.45 изр.II-ро от ГПК. Възражения от страна на ищеца, че някои от документите, посочени като приложения към призовката, че примерно не са изпратени или че документите са непълни или нечетливи няма заявени. На следващия ден след връчването на призовката, пълномощникът на ищеца е подал молба от името на дружеството, до съда с вх.№261014 от 11.11.2020г. с искане откритото съдебно заседание да бъде пренасрочено за друга дата поради участието му на същата дата -07.12.2020г. от 10.30ч. като пълномощник на страна по друго дело във Върховен административен съд-гр.София, като насрочването на ОСЗ във ВАС е от 13.08.2020г. Молбата за пълномощника на ищеца за отлагане на делото е уважена от съда, който с резолюция от 12.11.2020г. е разпоредил отсрочване на делото за дата 30.11.2020г. от 14.30ч. с указания и двете страни да се уведомят по телефона. По делото липсват данни съответния съдебен деловодител да е оформил с писмен протокол уведомяването на страните по телефона за новата дата на ОСЗ, но в случая по този факт с правно значение няма въведен довод от ищеца, че не е бил изобщо уведомяван по телефона за новата дата на първото ОСЗ по делото, поради което, въззивният съд не намира за нужно да го коментира. В случая, че не е нарушена разпоредбата на чл.42 ал.3 от ГПК, доколкото макар и връчването по телефона да е предвидено като изключение от стандартните начини на връчване на призовки и съобщения-лично връчване, връчване на член от семейството, връчване по месторабота, връчване на пълномощник, чрез обявление, чрез залепване на уведомление, чрез частен съдебен изпълнител, на електронен адрес и други, в хипотеза на липса на изрична законова забрана призоваването на страната по телефона да не се ползва приоритетно пред останалите способи за връчване или наред с тях, още повече когато страната сама е пожелала по този начин да се уведомява-/виж посочения в исковата молба мобилен телефонен номер на пълномощника на ищеца за уведомяване както и електронен адрес/, както и с оглед обявена в Р България и все още действаща извънредна епидемична обстановка при която този начин уведомяване по телефона, както и на електронен адрес е възможно най-безопасен, бърз и сигурен при липсата на пряк и непосредствен контакт между страна и връчител, поради което такова призоваване в случая е напълно допустимо и редовно за нуждите на съдебното производство. Не съществува процесуална пречка или забрана по телефона страната да бъде уведомена за насроченото открито съдебно заседание, както и за процесуалните последствията при неявяването си и условията при които би могло да се постанови неприсъствено решение, освен ако страната откаже да ги приеме по телефона по една или друга причина, доколкото се касае за процесуални правила, а не за връчване по телефон на книжа и документи, което е процесуално недопустимо.

Установява се, че за първото по делото открито съдебно заседание насрочено за 30.11.2020г. за което страните са уведомени по телефона, няма постъпила молба от ищеца или от неговия пълномощник делото да се гледа в тяхно отсъствие, нито в такава писмена молба да е взето становище по отговора на исковата молба, съгласно указанията на съда в определението си по чл.140 от ГПК №260129 от 03.22.2020г., връчени на дружеството на 10.11.2020г., при положение, че до откритото съдебно заседание страната имала на разположение 20/двадесет/ календарни дни, но е проявила бездействие.

Разпечатката съдържа 25 от 44 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/f88a967e-0799-46d9-82cf-14539c6a44fd