Решение № 47 от 26.02.2025, Районен съд - Балчик

РЕШЕНИЕ

№ 47 гр. Балчик, 26.02.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БАЛЧИК в публично заседание на трети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ГАЛИН ХР. ГЕОРГИЕВ при участието на секретаря МАЯ М. ЕНЕВА като разгледа докладваното от ГАЛИН ХР. ГЕОРГИЕВ Гражданско дело № 20243210100349 по описа за 2024 година

Производството е образувано по искова молба,с Рег.№2747 от 13.06.2024год. подадена от А. М. Д. ЕГН********** от ***, чрез адвокат Р. А. С. с адрес за призоваване в ***, срещу РПК“ЧЕРНО МОРЕ“ с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление в ***, представлявана от Председателя си Д. П..

Предявени са три иска:

-Иск за признаване на уволнение за незаконно и неговата отмяна, с правно основание в разпоредбата на чл.344 ал.1т.1 от КТ.

-Иск за заплащане на незаконосъобразно неизплатено трудово възнаграждение с правно основание в разпоредбата на чл.128 т.2 от КТ.

-Иск за заплащане на обезщетение за неизползван платен годишен отпуск,с правно основание в разпоредбата на чл.224 ал.1 от КТ.

Третият иск не попада в хипотезата за разглеждане на бързо производство по смисъла на чл.310 ал.1 от ГПК.

Налице са обективно съединени три иска. Налице е хипотезата на чл.310, ал.2 от ГПК, съгласно която при обективно съединяване на иск, предвиден в ал. 1, с иск, който подлежи на разглеждане по общия исков ред, не се допуска бързо производство.

В предвид на гореизложеното, съдът приема, че производството следва да се движи по общия ред.

В исковата си молба,ищецът твърди,че:

На 28.08.2023г. между А. М. Д. и РПК „Черно море“ - гр. Балчик, е сключен трудов 1 договор №***г., на основание чл.67, ал.1, т.1, във връзка с чл.70 от КТ, с който тя е назначена на длъжността „продавач-консултант“ в магазин за хранителни и промишлени стоки в ***.

Страните са се договорили за следното: основното месечно трудово възнаграждение да бъде в размер на 1000 лева, допълнително възнаграждение за продължителна работа - 3% и за условия на труд - 20 лева, а за реализирания стокооборот от тютюневи изделия се заплаща допълнително възнаграждение от 1%, а за останалия оборот по 4%. Възнагражденията се изплащат до 25-то число на месеца, в брой. Срокът за предизвестие при прекратяване на трудовия договор е 30 дни.

В магазина са работели две продавачки - А. Д. и нейната дъщеря Т.И..

На 01.04.2024г. е сключено допълнително споразумение към трудовия договор, с което основното месечно трудово възнаграждение е в размер на 1200 лв.

Трудовото правоотношение е било прекратено на 20.05.2024г., когато по пощата е била връчена заповед с изх.№25/15.05.2024г. на председателя на РПК „Черно море“ - гр. Балчик, на основание чл.190, ал.1, т.4 и т.7 от КТ.

Със заповед с изх.№***г. на председателя на РПК „Черно море“ - гр. Б., връчена по пощата на 20.05.2024г., на основание чл.203, ал.1 и ал.3 от КТ, във връзка с чл.207, ал.1, т.1 и 2 от КТ, на А. Д. е била потърсена имуществена отговорност. Тъй като тя не е била съгласна със същата, в законоопределения срок е оспорила писмено основанието и размера на претендираната от работодателя ограничена имуществена отговорност.

Счита уволнението за незаконно, а заповедта за незаконосъобразна, поради следните съображения:

От диспозитива на заповед с изх. №25/15.05.2024г. на председателя на РПК „Черно море“ - гр. Б. става ясно, че трудовото правоотношение с А. Д. е било прекратено, на основание чл.190, ал.1, т.4 и т.7 от КТ. Работодателят, твърди ищцата, не е имал право да стори това, тъй като тази норма му позволява само да наложи дисциплинарно наказание „уволнение“, но не и да прекрати трудовото правоотношение. Има съществена разлика между налагането на дисциплинарно наказание, дори и най- тежкото, и едностранното прекратяване на трудово правоотношение без предизвестие, поради което, законодателят по императивен ред е уредил тази възможност в разпоредба на чл.330, ал.2, т.6 от КТ.

За да бъде осъществен юридическият факт, пораждащ правото на работодателя едностранно и без предизвестие да прекрати трудовия договор на основание чл.330, ал.2, т.6 от КТ, е задължително, преди това на работникът или служителят да е наложено дисциплинарно наказание „уволнение“. Няма правна пречка работодателят да обедини двете си волеизявления в един акт, като издаде една заповед с два диспозитива - с единия налага дисциплинарно наказание „уволнение“, а с другия прекратява трудовото правоотношение заради вече наложеното дисциплинарно наказание. Хронологичната последователност на двете волеизявления обаче трябва задължително да бъде спазена, тъй като само ако е осъществен първия юридически факт - наложено е дисциплинарно наказание „уволнение“, работодателят разполага с правната възможност да прекрати трудовото правоотношение 2 едностранно. В конкретния случай обаче, заповед с изх. №25/15.05.2024г. на председателя на РПК „Черно море“ - гр. Балчик е незаконосъобразна, тъй като противоречи на правната логика. Това е така, защото има противоречие между описателната част на заповедта и използваната юридическа квалификация, тъй като трудовото правоотношение на А. Д. не може да бъде прекратено на основание чл.190, ал.1, т.4 и т.7 от КТ, защото тези норми уреждат налагането на дисциплинарно наказание, а работодателят може да упражни потестативното си право за едностранно прекратяване на трудовия договор без предизвестие, само ако използва императивната норма на чл.330, ал.2, т.6 от КТ.

Горепосоченото несъответствие прави обжалваната заповед незаконосъобразна, поради което същата следва да бъде отменена от съда.

А. Д. не е извършила вменената и дисциплинарна простъпка, нещо повече, нейните действия не са били в нарушение на трудовата дисциплина, а в съответствие с Кодекса на труда. В тази връзка оспорваме изцяло описаната в заповедта фактическа обстановка, тъй като същата не отговаря на обективната действителност и е преднамерено изопачена.

В исковата си молба, ищцата категорично възразява срещу твърденията, че тя е злоупотребила с доверието на работодателя, не е изпълнявала възложената и работа, уронила е доброто име на предприятието и е разпространявала поверителни за него сведения, както и че е увредила имущество на работодателя и е разпилявала материали, суровини, енергия и други средства. Тези твърдения не само, че са голословни и не отговарят на обективната действителност, но и са откровена неистина.

В заповедта за уволнение с изх. №25/15.05.2024г. е посочено, че при извършена инвентаризация (ревизия) на 14.11.2023г. в обекта, е била констатирана липса на стоки на стойност 3069,91 лева, а при повторната ревизия на 23.04.2024г. са били констатирани липси на стоки за 9130,25 лева, като същите резултати са били потвърдени напълно и от третата инвентаризация проведена на 09.05.2024г. Тези твърдения не отговарят на обективната истина и противоречат на счетоводните записвания направени от продавачките в магазина, за приетата и продадена от тях стока. И трите инвентаризации в обекта не са проведени по установения от закона ред, а резултатите от тях са опорочени. Това е така, защото по своята правна същност, инвентаризацията представлява процес на фактическа проверка на активите и пасивите на предприятието към точно определена дата, съпоставяне на получените резултати със счетоводните данни и установяване на евентуални разлики. За да бъде спазена целта на закона, е задължително да са изпълнени следните кумулативно дадени предпоставки: 1. материално отговорните лица да участват във всеки един етап от тази процедура; 2. при изготвянето на инвентаризационния опис трябва задължително да е въведена информация за счетоводната наличност на стоките в магазина, за да може след отразяването на фактическата наличност, да се направи съпоставка между двете групи от данни. В конкретният случай обаче, това не е било сторено, тъй като при инвентаризацията, в протокола не е била посочена счетоводната наличност на стоките в магазина, нито двете продавачки са участвали при сравняването на данните.

Съобразявайки се с гореизложената фактическа обстановка, оспорваме процедурата, 3 по която са проведени трите ревизии, както и резултатите от тях, поради следните съображения:

Стоката в магазина не е заведена като вид, артикул и брой, а се води стойностно, видно от посоченото в заповедта: „стоката в магазина се води стойностно 2. Инвентаризациите не са проведени по установената процедура, тъй като същите са извършени без да е взета под внимание информацията въведена в:

1. Касовия апарат. И при трите ревизии не е изготвен касов отчет.

2. Касовата книга. И трите ревизии са направени без да бъдат отчетени записите в касовата книга.

3. И при трите ревизии не са взети под внимание отчетите, изготвени от продавачките на всеки десет дни.

3. И при трите ревизии, в изготвените инвентаризационни описи, липсва информация за счетоводната наличност на стоките в магазина, към датата на проверката.

Продавачките само са изброили наличната стока в магазина, а главната счетоводителка С.М. и Е.Г. - счетоводител са въвели тази информация в протоколите, превърнали са количествените показатели в стойностни и след това са ги сумирали.

4. И при трите ревизии, А. Д. не е участвала в процеса на съпоставяне на фактическата наличност със счетоводната наличност на стоките в магазина, т.е. в най-важната и съществена част от инвентаризацията. Нещо повече, на нея не е била предоставена никаква информация за счетоводната наличност към 14.11.2023г., към 23.04.2024г. и към 09.05.2024г. Едва на един по-късен етап и е било съобщено, че в магазина има липси на стойност от 3069,91 лева в първия случай, и от 9130,25 лева за втория и третия, без обаче да става ясно, как е било установено това. Некоректно и недопустимо е работодателят да прави инвентаризация на магазина, като скрива от продавачките информацията за счетоводната наличност на стоките към 14.11.2023г., към 23.04.2024г. и към 09.05.2024г., въпреки че тези данни са му били известни, преди да започне фактическата проверка на стоките.

5. Работодателят твърди, че при трите инвентаризации са констатирани липси, съответно в първия случай на 3069,91 лева, а във втория и третия на 9130,25 лева, но без да посочи, каква стока липсва като вид, артикул, брой и единична цена. Тази неяснота и неопределеност на направените констатации от инвентаризациите, нарушават правото на защита на г-жа Д., тъй като тя не знае, какви точно стоки липсват, техния брой и как е била определена стойността им.

1.

Гореизложената фактическа обстановка е индиция за злоупотреба с право от страна на работодателя, тъй като той е използвал годно правно основание за прекратяване на трудовото правоотношение, за да постигне неразрешен от закона резултат - да не изплати на работника полагащото му се трудово възнаграждение за последните два месеца.

Заповедта за уволнение, в частта на мотивите, е неясна, объркваща и съдържаща в себе си противоречащи си и взаимно изключващи се твърдения, поради което г-жа Д. не може да разбере, кои са фактите от обективната действителност, поради които трудовото 4 правоотношение е било прекратено. В обстоятелствената част на заповедта, в хронологичен ред е посочено дословно следното:

- при извършена на 14.11.2023г. превантивна инвентаризация (ревизия) е констатирана липса на стоки на стойност 3069,91 лева. В тази връзка, работодателят „ е направил задълбочен анализ. Резултата бе оставен на справка с цел доизясняване, търсене на грешки, пропуснати документи и други“.

- след като Т.И. - дъщеря на А. Д., е уведомила работодателят, че желае да напусне работата, на 23.04.2024г. е била извършена втора превантивна инвентаризация (ревизия), при която е констатирана липса на стоки на стойност 9130,25 лева.

- поискани са обяснения от А. Д. и Т.И., в които и двете работнички са оспорили резултата от ревизията и са твърдели, че стока на липсва.

- на 09.05.2024г. е проведена нова ревизия, която е потвърдила резултата от предходната ревизия на 23.04.2024г.

- стоката в обекта се води стойностно и продажбите се удостоверяват чрез показанията на ЕКАФП. За стоката се води индивидуална партида в счетоводството на кооперацията, която се засича с документите за доставени (заприходени) стоки от продавачконсултантите като стокови разписки със съответната надценка.