Определение № 22607 от 13.11.2025, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 22607 гр. София, 13.11.2025 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-I-Н, в закрито заседание на тринадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Полина Люб. Амбарева

Членове:

Клаудия Р. Митова

Йоана Кр. Кацарска като разгледа докладваното от Клаудия Р. Митова Въззивно частно гражданско дело № 20231100500905 по описа за 2023 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.274, ал.1, т.1 вр. чл. 83, ал.2 ГПК.

Образувано е по частна жалба вх. № 14117/19.01.2023 г. на М. А. Г. – Д.а и М. Д. Д. срещу Определение № 30468/11.11.2022 г., постановено по гр.д. № 49243/2022 г. по описа на Софийски районен съд, ГО, 173-ти състав, с което е оставено без уважение искане на жалбоподателите от 04.11.2022 г. за освобождаване от държавна такса, дължима за разглеждане на предявените срещу Камарата на частните съдебни изпълнители по горецитираното дело активно субективно и обективно кумулативно съединяване осъдителни претенции срещу за заплащане на обезщетение в размер на по 1 250 лева, частични искове от такива в размер от 37 000 0000 лева, за репариране на имуществени вреди, представляващи претъпени загуби и за заплащане на обезщетение в размер на по 1 250 лева, частични искове от такива в размер от 7 000 000 лева за репариране на претърпени неимуществени вреди, ведно със законна лихва върху частичните претенции от датата на депозиране на исковата молба до окончателното плащане.

Частният жалбоподател излага оплаквания за неправилност атакувания съдебен акт, доколкото отсъстват мотиви, обосновка и доказателства в подкрепа на извода, че разполага с достатъчно средства за заплащане на следващата се държавна такса за разглеждане на иска.

Поддържа, че представената декларация за материално и гражданско състояние е достатъчна за извършване на преценка за липса на достатъчно средства за заплащане на държавната такса, а отказът за освобождаване от задължението за внасянето й представлява отказ от правосъдие. Желае отмяна на горепосочения съдебен акт и постановяване на друго определение, с което да бъде освободен от заплащане на държавна такса, дължима за разглеждане на иска.

1

Софийски градски съд, след като обсъди доводите на жалбоподателя и прецени данните по делото, намира следното:

Частната жалба е подадена от легитимирани страни, притежаващи правен интерес, насочена е срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и е депозирана в рамките на законоустановения срок за обжалване по чл.275, ал.1 ГПК (по отношение на разписка към съобщение до жалбоподателя Г. – Д.а от 16.11.2022 г. съдът приема, че при оформянето е допусната грешка при посочване на годината на получаване на книжата, доколкото отразената дата предхожда тази на постановяване на връчения съдебен акт), поради което се явява процесуално допустима.

Съдът констатира нередовност на частната жалба, доколкото същата не отговаря на изискванията на чл.275, ал.2 вр.чл.261, т.4 ГПК.

Касае се до обжалване на съдебно определение, с което е оставено без уважение искането на жалбоподателите за освобождаване от следваща се в производството по разглеждане на предявени от тях осъдителни искове държавна такса, поради което задължението за внасяне на държавна такса за разглеждане на депозираната частна жалба ще бъде поставено в зависимост от уважаването на същата, а при липса на основание за освобождаване от държавна такса, то дължимата за въззивното производство може да бъде събрана по реда на чл.77 ГПК.

Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна.

Производството по гр.д. № 4064/2022 г. по описа на Софийски градски съд е образувано по искова молба от 19.04.2022 г. на М. А. Г. – Д.а и М. Д. Д., с която срещу Камарата на частните съдебни изпълнители са предявени при условията на активно субективно и обективно кумулативно съединяване осъдителни претенции за заплащане на обезщетение в размер на 500 000 лева, частичен иск от такъв в размер на 37 000 0000 лева, за репариране на имуществени вреди, представляващи претъпени загуби и за заплащане на обезщетение в размер на 27 000 лева, частичен иск от такъв в пълен размер от 7 000 000 лева за репариране на претърпени неимуществени вреди, ведно със законна лихва върху частичните претенции от датата на депозиране на исковата молба до окончателното плащане.

С молба от 06.07.2022 г. ищците са намалили частичните си искови претенции и са уточнили, че всеки от тях претендира заплащане на обезщетение в размер на по 1 250 лева, частичен иск от такъв в общ размер от 37 000 0000 лева за имуществени вреди и по 1 250 лева, частичен иск от такъв в общ размер от 7 000 000 лева за неимуществени вреди.

Предвид изменението на размера на частичните искови претенции с определение от 26.07.2022 г. производството по гр.д. № 4064/2022 г. по описа на Софийски градски съд е прекратено и делото е изпратено по подсъдност на Софийски районен съд, където е образувано под номер 49243/2022 г.

С разпореждане от 15.09.2022 г. на ищците са дадени указания по реда на чл.129, ал.2 ГПК, сред които и представяне на доказателства за внесена по сметка на Софийски районен съд държавна такса в размер на по 100 лева за всеки от ищците.

2

С молба от 04.11.2022 г. ищците са поискали освобождаване от заплащане на дължимата държавна такса и са представили декларации за материално и гражданско състояние (28.10.2022 г. за ищеца Г. – Д.а и от 29.10.2022 г. на ищеца Д.). Уточнили са частичните си искови претенции в размер на по 12 560 лева и са пожелали определяне на дължимата от всеки от тях държавна такса.

С Определение № 30468/11.11.2022 г., постановено по гр.д. № 49243/2022 г. по описа Софийски районен съд, ГО, 173-ти състав искането на жалбоподателите по чл.83, ал.2 ГПК е оставено без уважение.

За да постанови обжалвания съдебен акт първоинстанционният съд е приел, че ищецът Д., въпреки твърденията и декларираното, е неограничено отговорен съдружник в търговско дружество, има участие в управлението на редица търговски дружества, а и е регистриран като едноличен търговец. Търговските дружества се създават и съществуват за реализиране на доходи и печалба. Частните съдебни изпълнители реализират доходи от дейността си, поради което като такава ищцата Г. - Д.а също разполага с материална възможност да заплати дължимата по настоящото дело държавна такса. Наред с това с молбата от 04.11.2022г. ищците са заявили, че намаляват претенциите си на по 12 560 лева, като са поискали съдът да определи държавна такса за заплащане на всеки от тях. Горното е мотивирало решаващия съдебен състав да приеме искането по чл.83, ал.2 ГПК за неоснвоателно.

Предвиденото от законодателя освобождаване на ищеца от такси и разноски при предпоставките на чл.83, ал.2 ГПК цели облекчаване за същия при завеждането и провеждането на съдебното производство. Разпоредбата съставлява гаранция за упражняване конституционното право на защита на всеки гражданин на нарушени или застрашени негови права или законни интереси, закрепено в новелата на чл. 56 КРБ, чрез предоставяне на равна възможност за иницииране и водене на съдебно производство, независимо и въпреки затрудненото му материално положение.

По отношение на релевантните правни въпроси за спора е налице постоянна практика на върховната съдебна инстанция, съгласно която по молба на страната за освобождаване от държавна такса на основание чл.83, ал.2 ГПК съдът следва да извърши преценка налице ли са предпоставки за освобождаване на молителя от внасяне на държавна такса въз основа на доказателства за имущественото състояние на лицето, семейното му положение, възраст, здравословното му състояние, трудова заетост и всички обстоятелства, относими към възможността за изпълнение на законоустановеното задължение за внасяне на държавна такса за производството по делото, т.е. доколко материалното състояние на ищеца, съпоставено с размера на дължимата държавна такса, му позволява нейното заплащане.

Твърдяната от жалбоподателя Д. липса на трудова заетост или друг източник на доходи не е надлежно подкрепено с удостоверение или данни от данъчните органи или осигурителния институт.

След извършена служебна справка в Търговския регистър съдът установи, че ищецът е пропуснал да декларира участието си като управител на „Белтрейдконсулт“ ЕООД, ЕИК 3

203028163 (от 17.04.2014 г.), „Княжество Династия Д. Халачев“ ООД, ЕИК 200820880 (от 18.08.2009 г.), „Хелттрасконсулт“ ЕООД, ЕИК 203028590 (от 17.04.2014 г.), „Хелтпродукт“ ЕООД, ЕИК 203208510 (от 08.09.2014 г.), като по аргумент от разпоредбата на чл.137, ал.1, т.5 ТЗ дейността на управителя на търговско дружество е възмездна и липсват доказателства да не е изплащано възнаграждение на управителя по учреденото с договора за възлагане на управление по чл.141, ал.7 ТЗ мандатно правоотношение, респ. същото да е възникнало като безвъзмездно.

Жалбоподателят е пропуснал да посочи, че е член на съвета на директорите на „Д и М Д. Капитал“ АД, ЕИК 121145473 (от 06.08.2010 г.), което акционерно дружество е с внесен капитал от 1 000 000 лева (от 06.08.2010 г.).

Декларираното влошено здравословно състояние на жалбоподателя не е подкрепено с доказателства. Същевременно липсват твърдения и доказателства установените заболявания при Д. да изискват постоянни разходи за лечение или за наличие на състояние, което не му позволява изобщо да работи и да реализира доходи, а от друга страна, по делото несъмнено се установява, че той е управител на търговски дружества, съдружник в акционерно дружество (което не е обявено в ликвидация или несъстоятелност) и е регистриран като едноличен търговец.

При извършена служебна справка в публично достъпната електронна страница на Камара на частните съдебни изпълнители /https://www.bcpea.org// към датата на подаване на молбата, с която се поддържа искането за освобождаване от държавна такса жалбоподателят е била правоспособен частен съдебен изпълнител (вписана под № 862 в регистъра на Камарата, който е публичен и всеки има достъп до него (чл. 4, ал. 5 ЗЧСИ)). Частните съдебни изпълнители реализират доходи от дейността си. Този жалбоподател е изгубила правоспособност на основание чл.31, ал.1, т.1 ЗЧСИ със заповед на Министъра на правосъдието №СД-04-28/24.04.2023 г. Таксите по изпълнителните производства се заплащат в полза на частните съдебни изпълнители във връзка с извършените от тях действия по изпълнителните дела и представляват възнаграждение за труда им (арг. от чл.78 ЗЧСИ).

По делото не са ангажирани доказателства за декларираното влошено здравословно състояние на жалбоподателя Г. - Д.а, намаляващо работоспособността на същата и изискващо регулярни разходи за лечение. Не се твърди и установява наличие на алиментни задължения на жалбоподателя.

Вън от горното, жалбоподателите са пропуснали да посочат, притежават ли и в какъв размер средства по разплащателни сметки, а това не се изключва от декларирането на обстоятелството, че се издържат от заеми и пари на роднини. Придобиването на средства чрез дарения, включително и предоставени от роднини, е от естество да обоснове извод за наличие на достатъчно средства за изпълнение на фискалното задължение за внасяне на държавна такса за разглеждане на предявените от жалбоподателите частични искови претенции.

Горните обстоятелства не дават основание на съда да приеме, че жалбоподателите не са 4 в състояние да заплатят дължимата държавна такса по предявените от тях частични осъдителни искове с оглед установеното по делото, преценено през призната на обстоятелствата по чл.83, ал.2 ГПК и съпоставено с размера на следващата се за разглеждане на претенциите им държавна такса. Следва да се отбележи, че за уважаване на депозираната молба не е достатъчно заплащането на държавна такса да затруднява ищеците, а е необходимо да бъде установено по несъмнен начин, че отсъства всякаква възможност да я заплатят. Последното не се установява по несъмнен начин, а сочи на изводи в друга насока, поради което правилно първоинстанционният съд е оставил без уважение искането на жалбоподателите за освобождаване от следваща се в производството държавната такса.

По изложените съображения частната жалба се явява неоснователна.

Частните жалбоподатели следва да бъдат осъдени да заплатят по сметка Софийски градски съд държавна такса за разглеждане на частната жалба за всеки от тях в размер на по 15 лева.