Решение № 221 от 26.04.2024, Районен съд - Плевен

РЕШЕНИЕ

№ 221 гр. Плевен, 26.04.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, XIII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Красимир М. Димитров при участието на секретаря ПЕТЯ СП. КАРАКОПИЛЕВА като разгледа докладваното от Красимир М. Димитров Административно наказателно дело № 20244430200402 по описа за 2024 година и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе взе предвид следното:

Административно-наказателното основание по чл.59, ал.1 и сл. от ЗАНН. производство е с правно

Обжалвано е Наказателно постановление № 23-0256-000417 от 15.12.2023 г. на Н. РУ в ОД на МВР гр. Плевен, РУ Долна Митрополия, с което на основание чл. 53 от ЗАНН и чл.177, ал.3, т. 1 от ЗДвП е наложил на Г. М. М., с ЕГН: ********** от с. *******, ул. „******** * административно наказание Глоба в размер на 700 лева за нарушение по чл. 139, ал. 1, т. 2 от ЗДвП.

Жалбоподателят редовно призован, не се явява.

В съдебно заседание не се явява и процесуалния представител на жалбоподателя - адв. Г. Г. от АК – Плевен и не се излагат съображения по съществото на спора.

В депозираната до съда жалба от жалбоподателя Г. М. М. чрез 1 процесуалния му представител адв. Г. Г. се излагат съображения за отмяна на така издаденото наказателно постановление.

Административно наказващият орган Н. РУ в ОД на МВР гр. Плевен, РУ Долна Митрополия, редовно призована, не изпраща представител.

В депозираното до съда писмо се моли, жалбата да бъде оставена без последствие и да се потвърди наложеното наказание на жалбоподателя. Счита се, че жалбата е неоснователна и недоказана, и същата да бъде оставена без уважение.

Съдът, след като прецени доказателствата по делото поотделно и в тяхната съвкупност и доводите на страните намира за установено следното:

Атакуваното НП е издадено въз основа на съставен Акт за установяване на административно нарушение Серия GA № 954504 срещу жалбоподателя, съгласно който на 17.11.2023 г. в 13:39 часа на общински път в гр. Долна Митрополия, ул. „Ильо войвода“ срещу ресторант „Национал“, с посока на движение към с. Победа, като водач управлява селскотопанска техника колесен трактор марка JOHN DEERE“, МОДЕЛ 8320R, С РЕГИСТРАЦИОНЕН НОМЕР *******, СОБСТВЕНОСТ НА „*********

****** ********“ ЕАД, ЕИК *********, като извършва следното нарушение:

1)Движи се по автомобилен път с норми и размери, които надвишават разрешените. При допустима обща ширина 2,55 м., съгласно чл. 5, ал. 1, т. 1, б. „а“ от Наредба № 11/30.07.2001 г. за движение на извън габаритна и/или тежки ППС на МРРБ, е с ширина 4,50 м., измерено с техническо средство ролетка;

2)Водачът не му е издадено разрешение за движение по пътища отворени за обществено ползване от администрацията, управляваща пътя и съгласувано със службите за контрол на МВР – Съгласно чл. 8, ал. 3, Наредба № 11/30.07.2001 г. за движение на извън габаритна и/или тежки ППС на МРРБ

-нарушение на чл. 139, ал. 1, т. 2 от ЗДвП.

При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните изводи:

По допустимостта на жалбата:

2

Жалбата е с правно основание чл. 59, ал.1 от ЗАНН , подадена в преклузивния срок по ал.2 от този текст, от легитимиран субект /срещу който е издадено атакуваното НП/, при наличие на правен интерес от обжалване и пред компетентния съд /по местоизвършване на твърдяното нарушение/, поради което е процесуално ДОПУСТИМА.

Разгледана по същество същата се явява НЕОСНОВАТЕЛНА.

Като прецени изложената фактическа обстановка, с оглед нормативните актове, регламентиращи процесните отношения и при цялостната служебна проверка на акта, на основание чл. 313 и чл.314 от НПК, вр. чл.84 от ЗАНН съдът, достигна до следните правни изводи:

Съдът преди да обсъди изложената в АУАН-а и НП-то фактическа обстановка, следва да уточни, че настоящата съдебна инстанция е такава по същество и задължението на съда е служебно да следи за законосъобразността на обжалваното наказателно постановление. И двата административни акта /АУАН и НП/ са съставени от компетентни длъжностни лица.

Налице е единство между отделните части на АУАН и на наказателното постановление. Изложените факти в обстоятелствената част на акта и на издаденото въз основа на него НП, съответстват на правната квалификация на деянието, като нарушение на разпоредбата на чл.139, ал.1, т.2 от ЗДвП.

Съгласно цитираната разпоредба движещите се по пътя пътни превозни средства трябва да бъдат с размери, маса и натоварване на ос, които не надвишават нормите, установени от Министъра на регионалното развитие и благоустройството.

Правилно е приложена санкционната разпоредба на чл.177, ал.3, т.1 от ЗДвП, с която е предвидено административно наказание глоба от 500 до 3000 лв. за водач, който без да спазва установения за това ред управлява ППС с размери, маса или натоварване на ос, които надвишават нормите, определени от министъра на регионалното развитие и благоустройството.

Налице са всички елементи от фактическия състав на нарушението.

Съдът приема, че така изложените в акта фактически констатации се подкрепят изцяло от събраните по делото писмени и гласни доказателства.

Съдът кредитира показанията на разпитаните

3 в съдебно заседание актосъставител М. Р. Н. и свидетелят А. П. И..

От показанията на свидетелите съдът установи времето и мястото на извършеното нарушение и личността на извършителя.

Съдът констатира, че проверката е извършена в присъствието на свидетеля А. П. И., който е свидетел, както при констатиране на административното нарушение, така и при съставянето на АУАН-а, връчен е препис от същия, подписан е без възражения от нарушителя, като възражения не са постъпили нито при връчване на акта, нито в законния срок.

По отношение на представеното с жалбата и прието от съда като доказателство разрешително № РИ-269/11.01.2023 г. за движение на извънгабаритно или тежко ППС, съдът установи, че при извършване на полицейската проверка жалбоподателят не е представил оригиналното разрешение, както и че не се движел със съпровождащо лице, съгласно Наредба 11 на МРРБ.

В показанията си актосъставителят М. Н. заявява, че при извършване на проверката, представеното му разрешително от страна на жалбоподателя не е било заверено от МВР – Сектор „Пътна полиция“ на МВР – Плевен и същото е било без печат и подпис.

Дадената инструкция забранява на жалбоподателя придвижването му по ул. „Ильо войвода“, която е в населено място и е третокласен път от републиканската пътна мрежа и се води III-118.

При внимателен прочит на разрешително № РИ-262/11.01.2023 г. за движение на извънгабаритно или тежко ППС, съдът констатира, че в графа забележки е отразено – „При движение на извънгабаритни или тежки пътни превозни средства да се спазват всички изискавания на закона за движение по пътищата и Наредба № 11 за движението на извънгабаритни и тежки превозни средства.

Разрешителното не важи за автомагистрали, скоростни пътища, пътища от I, II, III клас включени в приложение № 6 към чл. 8, ал. 4 и 4 о Наредба № 11.

Видно от справка от Агенция „Пътна инфраструктура“, с вх. № 8771 от 27.03.2024 г. е, че улица „Ильо войвода“ в гр. Долна Митрополия е трасе от третокласен републикански път III-118 Гулянци-Подем-Долна 4

Митрополия.

С оглед на дадените показания от страна на актосъставителя М. Н., съдът констатира, че действително представеното в хода на проверката разрешително № РИ-262/11.01.2023 г. за движение на извънгабаритно или тежко ППС не е съгласувано с МВР „Пътна полиция“ и няма положен подпис на служител, както и печат.

Разпоредбите на чл. 139, ал. 1, т. 2 от ЗДвП и чл.177, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП са бланкетни, като същите препращат към норми, установени от министъра на регионалното развитие и благоустройството.

Правилно е определена от административно-наказващия орган конкретната норма от съответния приложим подзаконов нормативен акт, запълващ бланкетните такива от ЗДвП.

Наредба №11 от 3 юли 2001г. за движение на извънгабаритни и/или тежки пътни превозни средства, издадена от министъра на регионалното развитие и благоустройството, определя допустимите размери, маса и натоварване на ос на категориите пътни превозни средства и техните ремаркета съгласно чл.139 от Закона за движението по пътищата, които не представляват опасност за участниците в движението, както и условията и редът за движение на извънгабаритни и тежки ППС по пътищата, отворени за обществено ползване /чл.1/.

Съгласно чл.5, ал.1, т.1, б.”а” от цитираната наредба, допустимите максимални размери на ППС за движение по пътищата, отворени за обществено ползване, са: широчина на всички ППС, с изключение на превозните средства, посочени в буква "б" - 2,55 м.

В процесния случай, от кредитираните от съда свидетелски показания се установява по безспорен начин, че при извършената от полицейските служители проверка, чрез измерване с техническо средство – ролетка, било установено, че управляваният от жалбоподателя колесен трактор, с ширина над допустимата такава, съгласно цитирания подзаконов нормативен акт.

В подкрепа на свидетелските показания са констатациите, отразени в представения АУАН, в който е посочена конкретно измерената при проверката - ширина на превозното средство – 4,50 метра , която е над допустимата такава съгласно чл.5, ал. 1, т. 1, б. ”а” от Наредбата – 2,55 м.

5

Следва да се има предвид още, че от приложеното по делото разрешително № РИ-269 от 11.01.2023 г., находящо се на л. 6 от делото по принцип съставлява разрешение за движение на конкретното извънгабаритно или тежко ППС, описано в НП, но същото не изключва отговорността на водача за конкретното вменено му нарушение, защото в самото разрешително е вписано, че не важи за автомагистрали, скоростни пътища, пътища от I, II и III клас, включени в приложение №6 към чл.8, ал.и 4 от Наредба №11, а процесният пътен участък, на който е установено и извършено нарушението, е включен по т.6 от това Приложение.

Поради което издаденото разрешително съгласно указанието на приложението, не важи за този пътен участък и на това основание деянието се явява съставомерно.

Видно от отразеното в съставения АУАН, предявен лично на нарушителя, същият изрично е записал, че след запознаване със съдържанието му няма възражения.

Предвид на изложеното, обосновано и законосъобразно административно-наказателната отговорност на жалбоподателя е ангажирана за нарушение на чл.139, ал.1, т.2 от ЗДвП.

Наложеното административно наказание глоба от 700 лв. е към минималния размер, предвиден в санкционната разпоредба на чл.177, ал. 3, пр.1 от ЗДвП /от 500 до 3000 лв./, предвид на което за съда не е налице основание за изменение на НП-то.

Установеното нарушение не представлява маловажен случай, по смисъла на чл.28 от ЗАНН, предвид на конкретно установения размер на широчина на процесното ППС, който надхвърля с почти 2 метра законово допустимия такъв от 2,55 м..

Водим от горното, Съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 23-0256-000417 от 15.12.2023 г. на Н. РУ в ОД на МВР гр. Плевен, РУ Долна Митрополия, с което на основание чл. 53 от ЗАНН и чл.177, ал.3, т. 1 от ЗДвП е наложил на Г. М. М., с ЕГН: ********** от с. *******, ул. „******** * административно 6 наказание Глоба в размер на 700 лева за нарушение по чл. 139, ал. 1, т. 2 от ЗДвП, като ПРАВИЛНО И ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

Решението подлежи на обжалване по реда на АПК пред Регионален административен съд – гр. Плевен в 14 дневен срок от съобщението до страните, че е изготвено.

Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________ 7