Решение № 1022 от 05.07.2023, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 1022 гр. Варна, 05.07.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 1 СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Ивелина Димова при участието на секретаря Петя В. Г. като разгледа докладваното от Ивелина Димова Административно наказателно дело № 20233110201250 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Настоящото производство е образувано на основание чл.59 и сл. от ЗАНН.

Подадена е жалба от „Български пощи“ ЕАД-гр.София срещу Наказателно постановление № 38-11/25.01.2023г. на председателя на Държавна агенция „Национална сигурност“, с което на дружеството било наложено административно наказание “имуществена санкция” в размер на 2000 лева, на основание чл.53 от ЗАНН и чл.116, ал.1, т.2 от Закона за мерките срещу изпирането на пари.

Санкционираното лице счита обжалваното наказателно постановление за необосновано, незаконосъобразно и издадено в нарушение на процесуалните правила. Поддържа, че в акта и в НП липсва надлежно описание на обстоятелствата, при които е извършено вмененото му нарушение, както и информация за точния адрес на свидетелите, изискуема по силата на чл.42, т.7 от ЗАНН. Намира, че наказващият орган не е съобразил депозираното от дружеството възражение и конкретнотвърдението, че сканиращото и печатащо устройство в пощенския клон е било технически неизправно. В тази връзка намира, че е било налице непредвидено непреодолимо обстоятелство, за отстраняването на което са предприети своевременни мерки. Дружеството сочи също, че не е било уведомено за възможността да отправи предложение до наказващия орган за сключване на споразумение, с което счита, че е накърнено правото му на защита. Позовава се на нормата на чл.34, ал.2 от ЗАНН и изразява становище, 1 че при издаването на наказателното постановление е бил изтекъл шестмесечния срок от откриването на нарушението, визиран в цитираната разпоредба. Оспорва законосъобразността на наложената санкция в конкретния размер. Изтъква наличието на смекчаващи обстоятелства, във връзка с които счита за немотивиран отказът на наказващия орган да приложи нормата на чл.28 от ЗАНН. Моли съда да постанови решение, с което да отмени изцяло наказателното постановление. При условията на евентуалност моли случаят да бъде счетен за маловажен или да бъде намален размерът на наложената имуществена санкция

В съдебно заседание въззивното дружество, редовно уведомено, се представлява от юрисконсулт С. С., която поддържа жалбата по изложените в нея съображения.

Представител на въззиваемата страна изразява становище за неоснователност на жалбата и моли същата да бъде оставена без уважение.

Представя писмени бележки в подкрепа на позицията си.

Жалбата е подадена от надлежна страна – санкционираното юридическо лице, в преклузивния 14-дневен срок по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН , срещу акт, подлежащ на съдебен контрол и пред надлежния съд – по местоизвършване на претендираното нарушение, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е неоснователна, по следните съображения:

Въз основа всички събрани по делото доказателства, съдът установи от фактическа страна следното:

Санкционираното дружество е с предмет на дейност: изграждане, използване и поддържане на националната пощенска мрежа, предоставяне на вътрешни и международни пощенски услуги, парично-преводна и разплащателна дейност, отпечатване и разпространение на пощенски марки и документални книги под контрол, отпечатване на ценни книжа, съобразно лиценз, получен от Министерството на финансите, разпространение на печатни издания, информационни услуги и др. По отношение дружеството от Комисията за регулиране на съобщенията била издадена Индивидуална лицензия за извършване на пощенски парични преводи на територията на Република България №3-001-002/16.07.2020г., която привеждала в съответствие с разпоредбите на Закона за пощенските услуги, като изменяла по-рано издадената лицензия №3-001-001/09.06.2011г.

На 29.12.2021 г. в 10:35 часа, в гр. Варна, пощенска станция Варна 2, находяща се на ул. „***“ № 7, на клиента Д. Г. Б., бил изплатен в брой международен паричен превод Eurogiro, получен от САЩ през платформа 2

Financial Supermarket, с наредител Георги Балинов на равностойност 4969 лв.

За извършената операция била издадена разписка за изплащане на паричен превод/касов бон № 02167574/29.12.2021 г. Две минути по-късно, на 29.12.2021 г., в 10:37 часа, в посочената пощенска станция на клиента Д. Г. Б. бил изплатен в брой и международен паричен превод Eurogiro, получен от САЩ през платформа Financial Supermarket, с наредител Георги Балинов , на равностойност 4986 лв. За извършената операция била издадена разписка за изплащане на паричен превод/касов бон № 02167581/29.12.2021 г. Общата стойност на изплатените в брой на този клиент международни парични преводи Eurogiro възлизала на 9955 лв. Преводите обаче били изплатени, без да се снеме копие от официален документ на клиента преди изплащането на сумите.

Впоследствие със Заповед peг. № ФР-9-56/13.04.2022 г. на директора на Дирекция „Финансово разузнаване“ към Държавна агенция „Национална сигурност“, на Даниела Паскалева, К. Д. и Диян Димов-длъжностни лица от ДАНС, дирекция „Финансово разузнаване“, било възложено извършването на проверка на „Български пощи“ ЕАД за спазване изискванията на ЗМИП. В хода на проверката били изискани документи и разяснения, обективиращи извършването на идентификация на клиента Б. при изплащането на преводите. В отговор дружеството депозирало писмен отговор, в който заявявало, че идентификацията на клиента е извършена по представена лична карта, но валидността й е била проверена по електронен път в интернетстраницата на МВР, тъй като не във всички пощенски станции били налични устройства за сканиране и печат, необходими за снемане на копие от документа за самоличност. Копие от документ за самоличност на лицето не било представено.

Проверяващите преценили, че дружеството не е изпълнило нормативните изисквания и на 29.11.2022г. съставили акт за установяване на административно нарушение на „Български пощи“ ЕАД за това, че в качеството си на задължено лице по чл.4, т.7 от ЗМИП, не е идентифицирало клиента си Д. Б. чрез представяне на официален документ за самоличност и снемане на копие от него, преди изплащането на процесните парични преводи, на обща стойност, надвишаваща левовата равностойност на 5000 евро. Актът бил съставен в присъствието на главния изпълнителен директор на дружеството, бил предявен и подписан без възражения. Писмени такива били депозирани в срока по чл.44, ал.1 от ЗАНН , но били счетени за неоснователни от наказващия орган.

3

Въз основа на съставения акт на 25.01.2023г. било издадено и атакуваното наказателно постановление, с което на санкционираното лице било наложено административно наказание имуществена санкция в размер на 2 000,00 лева за извършено нарушение на чл.53, ал.1, вр. чл.11, ал.1, т.3, вр. чл.10, т.1 и чл.15, ал.1 от ЗМИП.

Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа събраните по делото доказателства: от разпита на свидетелката К. Т. Д., както и от приобщените по реда на чл.283 от НПК писмени доказателства.

Показанията на свидетелката следва да бъдат кредитирани като последователни, безпротиворечиви и логични, като за съда не съществуват основания за съмнение в тяхната достоверност.

От приложените писмени доказателства с най-голямо значение са: отговор от „Български пощи“ ЕАД от 08.08.2022г., разпечатки и копия от касови бонове, удостоверяващи изплащане на съответните суми, Констативен протокол за проверка на място по Закона за мерките срещу изпирането на пари и др., които кореспондират на свидетелските показания и позволяват изложената фактическа обстановка, аналогична на възприетата в наказателното постановление, да бъде счетена за установена по несъмнен начин.

При така установената фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното: В настоящото производство съдът следва да извърши проверка на законността на оспореното пред него наказателно постановление, като следва да прецени правилно ли са приложени процесуалният и материалният закон , с оглед описаните в НП факти и обстоятелства, както и съответстват ли те на приложената от административнонаказващия орган санкционна норма.

При извършената цялостна служебна проверка с оглед задължението си по чл.314, ал.1 НПК съдът установи, че при издаването на обжалваното наказателно постановление не са допуснати съществени процесуални нарушения на нормите на ЗАНН, водещи до неговата отмяна. Съставеният АУАН и издаденото въз основа на него НП съдържат законоустановените в чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН реквизити. Същите са издадени в предвидените за това срокове, като при връчването им не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Актосъставителят и наказващият орган притежават необходимата компетентност, по силата на чл.123, ал.1 от ЗМИП.

Описанието на нарушението е достатъчно пълно и ясно, като позволява на санкционираното лице да разбере какво неизпълнение на административно задължение му е вменено и да организира адекватно защитата си. Съдът не намира основания да се съгласи с твърденията в жалбата за липса на описание на обстоятелствата, при които е извършено нарушението. Всички съставомерни признаци на деянието са ясно описани, а именно- изрично е 4 посочено какво е било дължимото действие, което не е било извършено, конкретизирани са клиента и паричните преводи, във връзка с които се твърди, че е извършено нарушението, посочени са коректно датата и мястото на осъществяването му. В обстоятелствената част на акта са отразени и твърденията на дружеството относно причините за осъществяване на процесното бездействие-липса на устройство за сканиране и печат.

Фактическите твърдения за всички обстоятелства, релевантни за отговорността на юридическото лице, са ясно и много подробно описани, поради което направените в тази насока възражения следва да бъдат счетени за напълно неоснователни.

Не представлява съществено нарушение на процесуалните правила посочването само на адреса по месторабота на свидетелите. Изискването за посочване на имена, точен адрес и дата на раждане на свидетелите е въведено с цел лесната им идентификация. В случая идентификацията на свидетелите по никакъв начин не е затруднена, а и по начало законът не поставя изискване в акта да се посочва постоянен или настоящ адрес. Достатъчно е да е посочен адрес, на който свидетелите могат да бъдат намерени. В практиката си ВАдмС приема, че липсата на част от визираната в чл.42, т.7 от ЗАНН информация, която не е затруднила идентифицирането на лицето, не е съществено процесуално нарушение, което да е отменително основание. (В този смисъл е напр. Решение № 258 от 18.02.2020 г. на АдмС - Варна по к. а. н. д. № 156/2020 г.).

В жалбата се привеждат доводи за нарушение на процесуалните правила, тъй като при връчването на препис от акта на дружеството не била указана възможността да отправи предложение до наказващия орган за сключване на споразумение за приключване на административнонаказателното производство. Тези твърдения не съответстват на действителността– противно на изложеното в жалба та, в самия текст на акта се съдържат указания както за възможността по чл.44, ал.1 от ЗАНН, така и з а правото на предложение за сключване на споразумение. Актът е подписан от представляващия дружеството, с което същият е удостоверил и че посочените указания са му съобщени.

Не могат да бъдат споделени и доводите за неспазване на срока по чл.34, ал.2 от ЗАНН. Основателно представителят на наказващия орган се позовава на Тълкувателно решение №4/2021г. на ВАС, според което откриване на нарушението има, когато компетентният орган разполага с данните, въз основа на които може да установи нарушението и да идентифицира извършителя му. Това е моментът, в който необходимите за това материали или информация са налични в съответната администрация. В 5 случая писмени разяснения и документи относно изпълнението на процесното задължение са били изискани с писмени указания, връчени на дружеството на 04.08.2022г., а отговорът е постъпил в ДАНС на 09.08.2022г. Следователно това е моментът, в който проверяващите са получили необходимата информация, въз основа на която са преценили, че е налице административно нарушение. Доколкото от постъпването на отговора до съставянето на акта на 29.11.2022г. са изтекли по-малко от шест месеца, безспорно срокът за съставяне на АУАН е бил спазен.