Решение № 2206 от 18.05.2023, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 2206 гр. Пловдив, 18.05.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XVII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на осми февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Веселин Пл. Атанасов при участието на секретаря Марияна Б. Натова като разгледа докладваното от Веселин Пл. Атанасов Гражданско дело № 20225330103906 по описа за 2022 година

Предмет на делото е иск с правна квалификация чл. 55, ал.1, предл. 1 ЗПК.

Ищецът А. В. Т. иска осъждането на ответника „Микро Кредит“ АД да й заплати сумата от 534,11 лв. по Договор за паричен заем № ***/17.03.2017, съгласно който ищцата е получила заем от 700 лв. с възнаградителна лихва от 40,68% и ГПР 50,04%. Обща сумата за погасяване е 806,04 лв.

Твърди се сключен допълнителен договор за допълнителни услуги към процесния заем, съгласно който ответникът е предоставил на А. Т. допълнителни услуги и финансиране на следното: Пакет „Преференциално обслужване“, който се изразява в посещение вкъщи или на удобно място за събиране на вноска; безплатно внасяне на вноските от името и за сметка на клиента по банковата сметка на „Микро Кредит“ АД; безплатно внасяне на вноска директно в офис на „Микро Кредит“ АД; право на участие в специални промоции; преференциално обслужване в офиса и преференциално одобрение.

За тези услуги ищцата е следвало да заплати 151, 20 лв., която сума е разсрочена на 36 вноски.

Твърди се, че е сключена е застраховка „Защита Пакет „Премиум Живот“ на обща стойност 415,80 лв., която сума също е разсрочена на 36 вноски, всяка от 11,55 лв.

Според ищеца за периода до 28.03.2017 - 18.09.2017 ищцата е заплатила 991,90 лв., с която е била погасила част от заемната сума в размер на 516,96 лв., част от възнаградителната лихва от 96,94 лв., част от застраховката в размер на 277,20 лв. и част от пакетната услуга от 100,80 лв.

Впоследствие допълнително е заплатила на 25.09.2017 г. 242,21 лв., с която е бил погасен остатъкът от главницата от 183,04 лв., 2,07 лв. възнаградителна лихва, 138,60 лв. застраховка и 16,80 лв. пакетна услуга или общо платена сума е 1234,11 лв., т.е сумата 1 платена над заемната от 700,00 лв. е 534,11 лв.

Според ищцата всички клаузи, които уреждат заплащането на преференциални услуги и застраховки са недействителни, както и целият договор е нищожен поради нарушаване на чл. 10, ал. 1 от ЗПК и чл. 11, ал. 1, т. 9 от ЗПК, чл. 11, ал. 1, т.10, заобикалянето на чл. 19, ал. 4 ЗПК с оглед на което се иска всичко, което е надплатено над главницата от ответника.

Ангажира доказателства и претендира разноски.

Ответникът „Микро Кредит“ АД заявява за недопустимост на иска. Счита, че договорът е в съответствие с особените изисквания на Закона за потребителски кредит и че клаузите, които уреждат пакет „Премиум“ и застраховките за законосъобразни.

Видно от приетите по делото писмени доказателства между страните е бил сключен Договор за паричен заем № ***/17.03.2017, съгласно който ищцата е получила заем сумата от 700 лв. с уговорена възнаградителна лихва от 40,68% и ГПР 50,04%. Обща сумата за погасяване е 806,04 лв. Установява се и сключен допълнителен договор за допълнителни услуги към процесния заем, съгласно който ответникът е предоставил на ищцата допълнителни услуги и финансиране на следното: Пакет „Преференциално обслужване“, който се изразява в посещение вкъщи или на удобно място за събиране на вноска; безплатно внасяне на вноските от името и за сметка на клиента по банковата сметка на „Микро Кредит“ АД; безплатно внасяне на вноска директно в офис на „Микро Кредит“ АД; право на участие в специални промоции; преференциално обслужване в офиса и преференциално одобрение. За тези услуги ищцата е следвало да заплати 151, 20 лв., която сума е разсрочена на 36 вноски.

Доказан е и фактът, че е била сключена е застраховка „Защита Пакет „Премиум Живот“ на обща стойност 415,80 лв., която сума също е разсрочена на 36 вноски, всяка от 11,55 лв съгласно застрахователна полица за застраховка „защита“ № ***;

Изхождайки от предмета на процесния договор за паричен заем и страните по него – физическо лице, което при сключването му действа извън рамките на своята професионална компетентност и от друга страна финансова институция по см. на 3, ал. 1 от ЗКИ, предоставяща кредита в рамките на своята търговска дейност, следва да се приеме, че се касае за потребителски кредит, чиято правна уредба се съдържа в действащия ЗПК, в който законодателят предвижда строги изисквания за формата и съдържанието на този вид договори, уредени в глава трета, чл. 10 и чл. 11. Съгласно разпоредбата на чл. 22 ЗПК когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал.1, чл. 11, ал.1, т. 7 -12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 -9 от същия закон, договорът за потребителски кредит е недействителен. Договорът за потребителски кредит се сключва в писмена форма, на хартиен или друг траен носител, по ясен и разбираем начин, като всички елементи на договора се представят с еднакъв по вид, формат и размер шрифт - не по-малък от 12, в два екземпляра - по един за всяка от страните по договора. Установи се в производството видно от приетата по делото съдебно-техническа експертиза вх. № ***/15.11.2022г., че шрифтът, на който е изписан договорът за заем, договорът за допълнителни услуги е по-малък от 12 - договорът за заем е на шрифт 11, договорът за допълнителни услуги е на шрифт 10, застрахователната полица е на шрифт 8 като само на това основание процесният договор за заем и договор за допълнителни услуги е недействителен на основание чл. 22 ЗПК вр. с чл. 10, ал.1 ЗПК.

Неприложим е правният режим на ЗЗД по отношение на договора за допълнителни услуги, тъй като тези услуги няма как да съществуват извън заемното правоотношение, доколкото предметът на договора за допълнителни услуги е дефиниран като посещение вкъщи или на удобно място за събиране на вноска, безплатно внасяне на вноските от името и за сметка на клиента по банковата сметка на „Микро Кредит“ АД; безплатно внасяне на вноска директно в офис на „Микро Кредит“ АД; право на участие в специални промоции;

2 преференциално обслужване в офиса и преференциално одобрение, които сами по себе си са действия свързани с управлението на кредита и усвояването му поради което и приложим към този договор е специалния ред и защита на потребителя уреден в ЗПК и ЗЗП, респ. касае се до едно съглашение оформено в два договора, единият от които е акцесорен и обхваща обем от права и задължения функционално свързани с предмета на главния договор по силата на който е предоставена заемната сума.

С уговарянето на допълнително възнаграждение, както за закупуване на застраховка и разсрочване на застрахователната премия, така и с възнаграждение за услуги, свързани с управлението на кредита, се нарушава разпоредбата на чл.19,ал.4 ЗПК определяща максимален размер на ГПР. В договора за кредит е уговорен ГПР 50.04 %, без да са включени разходите за закупуване на застраховка и пакет допълнителни услуги. С цел да се заобиколи нормата на закона разходите по потребителския кредит са разделени в два отделни договора, във вреда на потребителя, в противоречие с изискването за добросъвестност, поради което и клаузата за закупуване на застраховка, като част от допълнителни услуги, е неравноправна по своя характер, както и клаузата за закупуване на пакет „Преференциално обслужване“ ;

Съгласно чл.21, ал.1 ЗПК сяка клауза в договор за потребителски кредит, имаща за цел или резултат заобикаляне на изискванията на този закон е нищожна. В този смисъл, като не са включени разходите за закупуване на допълнителни услуги в „общата сума, дължима от потребителя“, кредиторът е заобиколил изискванията на закона за точно посочване на финансовата тежест на кредита за длъжника, поради което клаузите от договора, касаещи общата сума за погасяване и годишния процент на разходите, са нищожни, т. е. не съществуват по договора. И тъй като не е спазено изискването на чл. 11, ал.1, т. 10 от ЗПК е налице още едно основание за недействителност на договора, съгласно чл.22 ЗПк Тази разпоредба от една страна е насочена към осигуряване защита на потребителите чрез създаване на равноправни условия за получаване на потребителскикредит, а от друга – към стимулиране на добросъвестност и отговорност в действията на кредиторите при предоставяне на потребителски кредити така, че да бъде осигурен баланс между интересите на двете страни.

Съгласно параграф 1, т. 1 от ДР на ЗПК „общ разход по кредита за потребителя“ са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и по-специално застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия. От горното следва, че предвидените в договор за допълнителни услуги разходи и застрахователна премия, представляват част от общия разход по кредита, поради което при недействителност на договора за потребителски кредит, съгласно разпоредбата на чл. 23 ЗПК, не се дължат, а когато са платени, подлежат на възстановяване.

Видно от приетата по делото съдебно-счетоводана експертиза с вещо лице Й. П. ищцата е платила на ответника сумата от 317,50 лева, която представлява дължима застрахователна премия по процесния договор за допълнителни услуги, който е предсрочно погасен изцяло, което обстоятелство се потвърждава и от приетите по делото справки за извършени плащания представени от ответника. Именно поради обстоятелството, че както договора за заем, така и договора за допълнителни услуги са недействителни, респ. недействителна е застрахователната полица като сключена с цел да бъде заобиколено изискването на императивната норма на чл.19, ал.4 ЗПК то сумата от 534,11 лева, която е заплатена от ищцата е платена при изначална липса на основание.

3

Вземанията, произтичащи от фактическите състави на неоснователно обогатяване, какъвто е предмета на разглеждания в производството иск, се погасяват с изтичането на петгодишната давност по чл. 110 от ЗЗД, което е посочено и в задължителното за съдилищата Постановление № 1 от 28.V.1979 г. по гр. д. № 1/79 г., Пленум на ВС. Давността започва да тече от плащане на сумите и не е изтекла към датата на предявяване на иска, поради което и вземанията не са погасени по давност така както се възразява в отговора на исковата молба.

Предвид на гореизложеното предявения иск следва да бъде уважен, в полза на ищцата следва да се присъдят сторените от нея разноски в размер на сумата от 230 лева, а в полза на процесуалния представител – адв. К. адвокатско възнаграждение в размер на сумата от 400 лева съгласно чл.7, ал.2, т.1 от Наредбата за минималните адвокатски възнаграждения.

Така мотивиран съдът

РЕШИ:

ОСЪЖДА Микро Кредит АД с ЕИК 202073629 със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. Цариградско шосе № 137, ет.3 представлявано от В.В. и Г.А. ДА ЗАПЛАТИ В ПОЛЗА НА А. В. Т. сумата от 534,11 лева, които са били заплатени по недействителни Договор за паричен заем № ***/17.03.2017 и Договор за допълнителни услуги към него от 17.03.2017 и застрахователна полица за застраховка „защита“ № МС320141181-10162702 ведно със законната лихва считано от датата на подаването на исковата молба 21.03.2022г. до окончателното й изплащане;

ОСЪЖДА Микро Кредит АД с ЕИК 202073629 със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. Цариградско шосе № 137, ет.3 представлявано от В.В. и Г.А. ДА ЗАПЛАТИ В ПОЛЗА НА А. В. Т. сумата от 230 лева разноски за настоящата инстанция;

ОСЪЖДА Микро Кредит АД с ЕИК 202073629 със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. Цариградско шосе № 137, ет.3 представлявано от В.В. и Г.А. ДА ЗАПЛАТИ В ПОЛЗА НА адв. К. К. на основание чл. 38 ЗА сумата от 400 лева минимално адвокатско възнаграждение за настоящата инстанция.

Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд – Пловдив в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.