Решение № 628 от 15.05.2026, Окръжен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 628 гр. Пловдив, 15.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, IX СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Николинка Цветкова

Членове:

Фаня Рабчева Калчишкова

Радослав Георгиев при участието на секретаря Пенка Георгиева като разгледа докладваното от Николинка Цветкова Въззивно гражданско дело № 20265300500305 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл. 258 - 273 ГПК.

Постъпила е въззивна жалба вх. № 5226/09.02.2026г. от адв. В. М. от ХАК, като пълномощник на Б. Ш. А., ЕГН ********** против решение № 5616/17.12.2025г., постановено по гр. д. № 12858 по описа за 2025г. на Пловдивски районен съд, Х гр. с., с което се отхвърля молбата по чл. 19 ЗГР на Б. Ш. А., ЕГН **********, за допускане на промяна на имената му от Б. Ш. А. на Б. О. А..

Във въззивната жалба се твърди, че решението е неправилно и необосновано.Оспорва се извода на съда, че не са налице важни обстоятелства по см. на ЗГР, налагащи промяна на имената на молителя.Моли се за отмяна на първоинстанционното решение, вместо което да бъде постановено ново, с което да бъде допусната исканата промяна.

В законоустановения срок не е постъпил писмен отговор от Община Пловдив като ответник по въззивната жалба.

В срока по чл. 263 от ГПК не е постъпил писмен отговор от Окръжна прокуратура Пловдив. В хода на въззивното производство поддържат становище за неоснователност на жалбата.

Пловдивският окръжен съд, след като прецени събраните по делото доказателства по реда на чл. 12 ГПК и чл. 235, ал. 2 ГПК и взе предвид доводите в жалбата, намира следното:

Жалбата е подадена в срок, от надлежна страна, с правен интерес от обжалване и е процесуално допустима.

Съгласно чл. 269 ГПК съдът се произнася служебно по валидността на решението, а по 1 допустимостта – в обжалваната част.По останалите въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата.

Обжалваното решение е валидно и допустимо.

По отношение на възприетата от районния съд фактическа обстановка следва да се посочи, че въззивният съд е обвързан от онези фактически изводи, за които във въззивната жалба и отговора към нея липсват оплаквания, т.е. настоящата инстанция не може да приеме за установена различна фактическа обстановка без нарочни възражения в този смисъл от страна на жалбоподателя и/или въззиваемата страна.

Установено е по делото, че с решение от 25.04.1990г., постановено по гр. д. № 735 по описа за 1990г. на Пловдивски районен съд, II с., по молба за промяна на име на малолетно дете по реда § 2, ал. 5 от ЗИБГ във вр. с чл. 436 от ГПК, от родителите и законни представители, е допусната промяна на името на детето Б. О. А. на Б. Ш. А., роден на *** в гр. П., ЕГН **********, от родители: Ш. М. А. и Л. М. А.а. Въз основа на решението е издаден акт за раждане на молителя, в който е записан с имената Б. Ш. А., ЕГН **********, № 97 „А“ от **

Твърденията на молителя са, че промяната на имената му е станала без негово съгласие, тъй като е бил малолетен, а към настоящия момент му се отразява негативно, поради което желае да си върне имената, дадени му при раждането. В обществото, вкл. в професионалната и социалната му среда, той бил познат с имената Б. О. А.. Същевременно при необходимост да представи документ за самоличност, възниквали затруднения, недоумение и съмнение относно неговата самоличност, вкл. с прояви на дискриминационно отношение, основано на етнически и културни стереотипи, което се отразявало негативно на усещането му за сигурност, стабилност и идентичност.

От приложеното свидетелство за съдимост, валидно към***, е видно, че молителят Б.

Ш. А., ЕГН **********, не е осъждан.

Районният съд е приел, че по делото не са доказани обстоятелства, които да налагат исканата промяна. Не са установени твърденията на молителя, че е известен в обществото, не с имената, отразени в акта му за раждане и личните документи, а като Б. О. А..Не били доказани и твърденията му за неудобства, вкл. и негативно отношение, основано на етническа основа.Районният съд е обосновал, че субективното желание на лицето да носи определени имена, не е достатъчно, за да се приеме, че са налице предпоставките на чл. 19 от ЗГР, когато не е съпроводено от други обективни причини, стоящи извън съзнанието на личността.

С оглед установеното по делото от фактическа страна, настоящият състав намира следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 19, ал. 1 от ЗГР, за да бъде основателна исканата промяна на име, следва категорично да бъде установено наличието на поне един от фактическите състави на тази разпоредба – името да е осмиващо, обществено неприемливо или „важни обстоятелства“ да налагат това.Жалбоподателят – молител в случая се позовава на последната предпоставка.

В константната практика на ВКС по приложението на чл. 19, ал. 1 във вр. с чл. 13 и чл.

14, ал. 1, от ЗГР, формирана по реда на чл. 290 от ГПК, еднозначно се приема, че тъй като законът не дава отговор на въпроса кои точно обстоятелства се определят като важни, те трябва да се преценяват в контекста на всеки отделен случай, като предвид основните принципи на гражданското право и обществения морал, важни по см. на чл. 19, ал. 1 от ЗГР са такива лични и обществени обстоятелства, които правят носенето на името лично и обществено неудобно или неподходящо, но тази преценка винаги трябва да бъде обвързана с императивните изисквания на чл. 13 и чл. 14 от ЗГР (и посочените в тях възможни отклонения) относно начина на образуване на бащиното и фамилното име на физическите 2 лица – в този см. напр. решение № 346/25.11.2011г. по гр. д. № 1387/2010г., III г. о., решение № 434/24.06.2010г. по гр. д. № 712/2009г., IV г. о., решение № 342/23.04.2010г. по гр. д. № 80/2009г., IV г. о., решение № 450/28.11.2012г. по гр. д. № 1777/2011г., IV г. о. на ВКС.

Съгласно чл. 13 от ЗГР бащиното име на всяко лице се образува от собственото име на бащата и се вписва с наставка - ов или - ев и окончания съобразно пола на детето, освен когато собственото име на бащата не позволява поставянето на тези окончания или те противоречат на семейните, етнически или религиозни традиции на родителите, а съгласно чл. 14, ал. 1 от ЗГР фамилното име на всяко лице, е фамилното име или бащиното име на бащата със съответните наставки.

Следователно в случая императивните разпоредби относно формирането на бащиното и фамилното име на молителя налагат той да носи имената на своя баща. Носенето на имената на бащата сочи на биологичната връзка между две лица /връзката на произход/, съществуването на която не зависи от субективното отношение и личната преценка на кое да е от тях.

Относно искането за промяна на личното име на молителя, настоящият състав намира следното:

Името е част и от личното самоопределяне на лицата, поради което субективното желание на дадено лице да носи определено лично (собствено) име, може да се квалифицира като „важно обстоятелство“ по см. на ЗГР.Правото да се промени собственото име е субективно лично право и в съдебното производство по реализация на това право решаващият съд следва да съобрази, наред с обективните основания и личните субективни основания на лицето, неговото желание за промяна.Собственото име на лицето е име, избрано от родителите, като причините за неговия избор могат да са различни – спазване на традиции в семейството, модни тенденции, любим герой от книга или филм и др.С настъпване на зрелостта, всяко дееспособно лице следва да може да определи дали даденото му име го удовлетворява и ако са налице фактически основания, да упражни правото си да промени собственото си име, без това да бъде свързано с укриване от наказателна, гражданска или административна отговорност – в този см. решение № 1426/10.12.2008г. по гр. д. № 396/2008г., V г. о., решение № 138/19.03.2009г. по гр. д. № 6115/2007г., II г. о. на ВКС.

Отделно от гореизложеното в настоящия случай като „важно обстоятелство“ следва да се вземе предвид носенето от лицето на различни имена в различни периоди от време, в резултат на станала не по волята му промяна – в този см. е посоченото от жалбоподателя решение № 507/22.10.2010г. по гр. д. № 227/2010г., III г. о. на ВКС.

По изложените съображения първоинстанционното решение следва да бъде отменено като неправилно в частта, с която е отхвърлена молбата за допускане промяна на собственото име на молителя от Б. на Б. и вместо това да бъде постановено ново, с което молбата да бъде уважена относно личното име на молителя. В останалата част досежно бащиното и фамилното име решението е правилно, поради което следва да бъде потвърдено.

Предвид гореизложеното Пловдивският окръжен съд

РЕШИ:

ОТМЕНЯ решение № 5616 от 17.12.2025г., постановено по гр. д. № 12858 по описа за 2025г. на Пловдивски районен съд, Х гр. с., в частта, с която се отхвърля молбата по чл. 19 от ЗГР на Б. Ш. А., ЕГН **********, с адрес: гр. П. ул. „***, за допускане на промяна на собственото му име от Б. на Б., вместо което ПОСТАНОВЯВА:

ДОПУСКА промяна на собственото име на молителя Б. Ш. А., ЕГН **********, с адрес: гр. ., ул. „П., от Б. на Б..

3

ПОТВЪРДЖАВА решение № 5616 от 17.12.2025г., постановено по гр. д. № 12858 по описа за 2025г. на Пловдивски районен съд, Х гр. с., в частта, с която е отхвърлена молбата на Б. Ш. А., ЕГН **********, с адрес: гр. П., ул. „П., за промяна на бащиното му име от Ш. и О. и на фамилното му име от А. на А..

Препис от решението след влизането му в сила да се изпрати на длъжностното лице по гражданско състояние в Община Пловдив и служба ЕСГРАОН при Област Пловдив за вписване на промените.

Решението подлежи на обжалване в едномесечен срок от връчването му на страните пред ВКС.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4