Решение № 74 от 10.07.2026, Районен съд - Гоце Делчев

РЕШЕНИЕ

№ 74 гр. Гоце Делчев, 10.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ГОЦЕ ДЕЛЧЕВ в публично заседание на осми юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Васко П. Петров при участието на секретаря Ирена Анг. Кардашева в присъствието на прокурора Т. като разгледа докладваното от Васко П. Петров Административно наказателно дело № 20261220200222 по описа за 2026 година Производството по делото е образувано по повод постъпила жалба от К. А.

Ш., с ЕГН: **********, с постоянен адрес: град Г.Д., ул.” Ш. ”,№1, община Г.

Д., област Бл.със съгласието на баща си А. К. Ш. с ЕГН ********** с постоянен адрес град Г. Д. , ул.” Ш. ”,№1, община Г. Д., област Бл. против Наказателно Постановление № 2660000006/7.05.2026година на Началник РУ Гоце Делчев,с което на жалбоподателя е наложено наказание обществено порицание за това ,че на 06.03.2026 г, около 10:10 часа, в ГРАД Г.Д. на площад Гоце Делчев при извършена полицейска проверка не представя документ за самоличност "лична карта".

Административно наказващия орган редовно изразява становище по жалбата. призован не се явява,не

Правно основание чл.63 от ЗАНН .

Прилагат се писмени документи .

Разпитани са свидетелите Ст е ф а н Джингаров и Бисер Карджов,двамата служители на РУ Гоце Делчев.

От събраните по делото доказателства се установява следната фактическа обстановка.

1

Свидетелите Ст.Дж. и Б. К. са служители на РУ Г. Д.. На 06.03.2026 г. двамата бил назначени автопатрул и охрана на обществения ред в гр.Г.е Д..Около 10.10часа се движели в посока центъра на гр. Г. Д.и когато пресичали площад Г.Д. пред патрулния автомобил на няколко метра видели две момчета на платното за движение,извън пешеходна пътека.Свидетеля Д. ,тъй като се движели с ниска скорост, спуснал странично предно стъкло на МПСто и им направил забележка ,а жалбоподателя К. Ш. се държал аргонтно ,обърнал се с думите „Оти какво, на два метра е, какво значение има“ и каза л на другото момче „ заеби ги тия, дай да си ходим“. Служителите на реда спрели автопатрула и застанали до младежите , поискали им документи за самоличност.Последните не представили такива ,поради което били придружени до РУ Г. Д.за установяване самоличността им.В сградата на полицията били извършени необходимите справки, установили самоличността им ,поради факта ,че К. Ш. е непълнолетен полицаите се свързал и с бащата му,който също пристигнал в сградата на полицията.С оглед констатираното нарушение свидетеля К. пред нарушителя и колегата си съставил АУАН . Полицайте запознали жалващия се със съдържанието на акта , последния подписал и получил препис от него. В последствие в правния мир е намерило проявление атакуваното НП на Началник РУ Г. Д. ,с което на жалбоподателя е наложено наказание обществено порицание за извършено нарушение на чл.6 от Закона за българските лични документи .

Недоволен от наложеното наказание жалбоподателя сезира съда с искане за изменение на цитираното наказателно постановление. Предявената жалба е подадена в срок, индиция за допустимостта й .Съгласно разпоредбата на чл.6 от ЗАНН административното нарушение е онова деяние, което нарушава установения ред на държавно управление, извършено е виновно и е обявено от закона за наказуемо с административно наказание, наложено по административен ред.

Съдът след като извърши проверка на атакувания административен акт и обсъди събраните по делото доказателства, във връзка с доводите на страните, намира , атакуваното НП за законосъобразно и не подлежи на отмяна.

В съдебно заседание защита на нарушителя не оспори фактите и обстоятелствата описани в АУАН и НП.

Убежденията,настоящият състав изгради

2 въз основа на показанията на свидетелите С. Д. и Д. К.,служители на РУ Гоце Делчев. Съдът кредитира изложеното от тях ,показанията им са последователни и кореспондират с описаното нарушение в АУАН. Не се доказва наличието на личностно отрицателно отношение на свидетелите към нарушителя , което да провокира проявлението на АУАН в правния мир, ангажират наказателната си отговорнос

Съдът приема, че са налице всички елементи от фактическия състав на вмененото на нарушителя нарушение на чл.6 от ЗБЛД. Вменената за нарушена правна норма предвижда,че гражданите са длъжни при поискване от компетентните длъжностни лица, определени със закон, да удостоверят своята самоличност. Според легалното определение, дадено в § 1, т. 1 от ДР на ЗБЛД "документ за самоличност", по смисъла на закона, е удостоверителен документ, издаден от компетентните органи на Република България с цел индивидуална идентификация на българските и чуждестранните граждани. В случая жалбоподателя е бил длъжен да удостовери своята самоличност посредством представяне на документ за самоличност пред съответните компетентни органи при поискване от тяхна страна.

Съгласно чл. 70 от ЗМВР полицейските органи могат да извършват проверки за установяване самоличността на лице: за което има данни, че е извършило престъпление или друго нарушение на обществения ред; когато това е необходимо за разкриване или разследване на престъпления и при образуване на административнонаказателно производство; при осъществяване на контрол по редовността на документите за самоличност и пребиваване в страната; на контролен пункт, организиран от полицейските органи и по искане на друг държавен орган за оказване на съдействие при условия и по ред, предвидени в закон. При тази регламентация настоящата съдебна инстанция приема за правилно описанието на конкретните обстоятелства около осъществяване на нарушението,т.е причините описани в чл. 70 от МВР са дали основание от нарушителя да бъде изискан документ за самоличност -същият е извършил нарушение на ЗДП,пресичайки неправилно улицата в централната част на града.

На следващо място при издаването на НП административнонаказващият орган е извършил преценка за маловажност на случая по чл. 28 от ЗАНН. От показанията на свидетеля Д. се установи ,че при изъвршената проверка на нарушителя ,същия се е държал аругантно и неуважително към полицейските 3 органи,което дори е дало основание за извършването й .Предвид на горното и с оглед събраните писмени доказателства ,съдът приема ,че нарушителя е извършил цитираното в акта и наказателното постановление нарушение ,той следва да понесе предвиждащата се административнонаказателна отговорност по този закон .

Въз основа на така установеното от правна страна съдът намира следното:

Носителят на административно наказателната власт ,в случая –Началник РУ гр.Гоце Делчев е издал наказателното постановление след като , е установено по безспорен начин извършването на нарушенията , самоличността на нарушителя и неговата вина. Съставеният акт за установяване на административно нарушение по делото от полицая служи като предпоставка за издаване на друг акт - наказателно постановление. Той няма презумтивна доказателствена сила, т. е. тежестта на доказване не стои върху обвиненото лице, а обратно - тази тежест носи наказващата администрация. Съгласно разпоредбите на чл. 52, ал. 4 и чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН се изисква изложените в съставения акт обстоятелства, твърдения и обвинения да бъдат доказани на общо основание.От събраните по делото писмени доказателства и гласни може да се направи категоричен извод ,че жалващия се е извършил вмененото му нарушение , от обективна и субективна страна са налице елементите на нарушението .

След извършена служебна проверка съдът не констатира съществени нарушения на материалния закон и процесуалните правила, влечащи след себе си отмяна на атукаваното наказателно постановление. Критерият за определяне на съществените нарушения на процесуалните правила е единен в процесуалната теория и практика - нарушението е съществено, когато ако не е било допуснато, би могло да се стигне и до друго решение по въпроса, или когато е довело до ограничаване правата на страните в която и да е фаза на процеса. В случая нарушителят е узнал за съдържанието на акта , подписал го и получил препис от него,т.е могъл е да отстоява своята теза.Разбрал е за съществуването в правни мир на АУАН имал е възможност да реализира в пълен обем правата си още от началото на образуваното срещу него административнонаказателно производство.Не се ограничава и правото му по чл. 44 ЗАНН в 7дневен срок от съставяне на акта да направи писмени възражения по него, свързани с фактическото описание и правната квалификация на деянието. Нарушението , такова каквото е констатирано е 4 коректно и подробно описано в Наказателното постановление , правилно е посочена санкционната норма.

Досежно наложеното наказание-същото е съобразено с действащата нормативна уредба .По делото стана ясно ,че нарушителя към датата на извършване на нарушението е бил непълнолетен.По аргумент на чл. 26, ал.2 от ЗАНН нарушителя е адмнистративнонаказателно отговорен.Съгласно цитираната разпоредба административно наказателно отговорни са непълнолетните, които са навършили 16 години, но не са навършили 18 години, когато са могли да разбират свойството и значението на извършеното нарушение и да ръководят постъпките си.В случая Административно наказващият орган правилно е приел, че на непълнолетното лице може да бъде налагано административно наказание обществено порицание , съобразено е с правилата въздигнати в чл. 15, ал.2 от ЗАНН .Цитираната правна норма определя задължение по отношение на непълнолетните предвиденото административното наказание глоба да се заменя с обществено порицание. В тази връзка са и задължителните за съдилищата указания,дадени с ППВС № 10 от 28.09.1973 г., т. 1, което предвижда, че въпреки изричната разпоредба да чл. 27, ал. 5 от ЗАНН , глобата следва да се замени с обществено порицание при условията на чл. 15, ал. 2 от ЗАНН , когато се налага на непълнолетни. В този смисъл решението на АНО е основателно и не подлежи на отмяна,респ.изменение.

В защитата се излагат съображения за незаконосъбразност на атакуваното НП ,който не се споделят от съда по изложените по-горе съображения.

С връчването на АУАН на непълнолетен без присъствие на родител ,не се ограничава правото съобразно цитираната норма ,непълнолетния нарушител е в правото да не направи или да направи писмени възражения,които обаче е необходимо да са със съгласието на родител.Подписването и приемането на АУАН или респ.на НП ,никъде не е обвързано с санкция/съгласие на родител.

Също така съдът намери, че в случая не се констатират основания за приложение разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН. Конкретно установеното нарушения, както и обстоятелствата по същото, разкрива една степен на обществена опасност на деянието, типична за общия случай на нарушение разпоредбата на чл.6 от ЗБЛД, съобразена от законодателя при въздигане на същото в нарушение. Процесното нарушение е такова на простото 5 извършване и законодателят е предвидил обществената опасност на подобно деяние, като последната не е необходимо /и не е възможно/ да се установява във всеки отделен случай ,още повече че деянието непълнолетния е извършил с осебана арготност и неуважителност мъм органите на реда ,призвани да следят за спазване на обществения ред в страната

Водим от горното и на основание чл. 63, ЗАНН съдът, РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА като законосъобразно Наказателно Постановление № 2660000006/7.05.2026година на Началник РУ Гоце Делчев.

Решението може да се обжалва пред Административен съд - Благоевград в 14дневен срок от обявяването му на страните.

Съдия при Районен съд – Гоце Делчев: _______________________ 6