Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 65 от 16.05.2022, Районен съд - Харманли

Съд
Районен съд - Харманли
Дело
Административно наказателно дело 222/2022
Вид
Решение № 65
Подписан
16.05.2022
В сила
31.05.2022
Състав
МАРИЯ ДИМЧЕВА ИВАНОВА-ГЕОРГИЕВА

Цитирани разпоредби

МОТИВИ към Решение № 65 от 16.05.2022г., постановено по НАХД № 222 по описа за 2022г. на Районен съд – Харманли

РП-Хасково, ТО-Харманли е внесла постановление по реда на чл. 375 и следващите от НПК, с което предлага ИВ. С. Д. да бъде освободен от наказателна отговорност като му бъде наложено административно наказание по чл. 78а от НК за извършеното от него престъпление по чл. 191, ал. 1 от НК, а именно в периода от месец януари 2021г. до 04.04.2022г. в село Свирково, община Симеоновград и в село Главан, община Гълъбово, област Стара Загора, като пълнолетно лице, без да е сключил брак, заживял съпружески с лице от женски пол, ненавършило 16-годишна възраст – И.С.З. – родена на ****г.

В съдебно заседание РП-Хасково, ТО-Харманли, редовно призовани, не се явяват и не изпращат представител.

Защитника на обвиняемия адвокат Пенка Каснакова пледира за налагане на минималното наказание, предвид процесуалното поведение на обвиняемия, неговия етнос, правна култура, семейно положение и материално състояние.

Обвиняемият ИВ. С. Д. се явява в съдебна зала, като се признава за виновен. В хода на съдебното следствие завява, че не се налага събиране на допълнителни доказателства относно случилото и ще се ползва изцяло и само от събраните в хода на досъдебното производство доказателства. Признава изцяло описаната в прокурорското постановление фактическа обстановка. Моли за налагане на наказание в минимален размер, тъй като към момента получава трудово възнаграждение в размер на 700-800 лева, а се грижи за отглеждането на новороденото му дете.

Съдът като съобрази събрания в хода на досъдебното производство доказателствен материал на основание чл. 378, ал. 2 от НПК намери за установено от фактическа страна следното:

Обвиняемият ИВ. С. Д. е роден на **** в гр. Тополовград, българин, български гражданин, неженен, неосъждан /реабилитиран/, средно образование, общ работник, с постоянен адрес: община Гълъбово, село Главан, ЕГН **********.

Видно от приложената по делото справка за съдимост, издадена от Районен съд – Тополовград, обвиняемият ИВ. С. Д. е неосъждан /реабилитиран по право/. Не са налице данни да е освобождаван от наказателна отговорност с налагане на административно наказание по реда на чл. 78а от НК. От изготвената в хода на досъдебното производство характеристична справка се установява, че за обвиняемия няма заведени заявителски материали, както и че няма каквато и да е форма на криминални прояви. Според отбелязаното в попълнената от обвиняемия декларация за семейно и материално положение и имотно състояние, обвиняемият към датата на попълването й – 08.04.2022г. полага труд и получава месечно възнаграждение от около 600 лева. Същият не разполага съобразно декларираното от него с движими и недвижимо имущество.

Според дубликат, издадено от община Симеоновград, въз основа на акт за раждане № *****, свидетелката И.С.З. е родена на ****г., като родителите й са – С. З. А. и баща неизвестен. Свидетелката И.С.З. живеела заедно с майка си в село Свирково, община Симеоновград. През месец ноември 2020г. свидетелката И. З. се запознала с обвиняемия И.Д.. След първоначалната им среща двамата започнали да си пишат съобщения в „социалните мрежи“. Обвиняемият често посещавал дома на свидетелката в село Свирково, община Симеоновград и двамата станали „гаджета“. Тогава свидетелката била навършила 14 години.

През месец декември 2020г. обвинявмият ИВ. С. Д. се запознал със свиделката С. З.

А., на която признал за чувствата си към дъщеря й, както и че иска да живее съпружески с нея в дома на родителите му в село Главан, община Гълъбово, област Стара Загора. Поради 1 това, че свидетелката И.С.З. не искала да напусне дома на майка си, през месец януари 2021г. обвиняемият ИВ. С. Д. се преместил да живее в нейната къща, находяща се в село Свирково, община Симеоновград. Така през месец януари 2021г., без да е сключил брак, обвиняемият заживял съпружески със свидетелката И.С.З., която не била навършила 16годишна възраст. Обвиняемият и свидетелката И.С.З. обитавали отделна стая в къщата на нейните родители. След тази дата обвиняемият и свидетелката И. З. започнали да живеят като съпрузи и доброволно да осъществяват полови контакти.

През месец юли 2021г. свидетелката И.С.З. разбрала, че е бременна от обвиняемия, с когото поддържала интимни отношения по време на съвместното им съжителство.

През месец септември 2021г. родителите на свидетелката И.С.З. заминали да работят в Нидерландия и така двамата с обвиняемия ИВ. С. Д. останали сами в къщата. По тази причина през месец септември 2021 г. обвиняемият и свидетелката И.С.З. се преместили в къщата на родителите на обвиняемия, находяща се в село Главан, община Гълъбово, ул.

*****. Там обвиняемият ИВ. С. Д. без прекъсване продължил да живее съпружески без да е сключил брак с ненавършилата 16-годишна възраст - И.С.З..

На 28.10.2021г. в отдел „Закрила на детето“ при Дирекция „Социално Подпомагане“ - Гълъбово, постъпил сигнал от Дирекция „Социално Подпомагане“ - Димитровград, касаещ непълнолетна бременна, а именно - И.С.З.. В хода на проведените срещи и беседи, както с обвиняемия, така и със свидетелката И.С.З., свидетелката А. Д. И. установила, че обвиняемият е заживял съпружески без да е сключил брак с ненавършилата 16-годишна възраст И.С.З. без прекъсване, първоначално в село Свирково, община Симеоновград, след което и в село Главан, община Гълъбово.

През месец ноември 2021г. родителите на свидетелката И.С.З. преустановили престоя си в Нидерландия и се върнали в село Свирково, община Симеоновград. След като разбрала, че родителите и се връщат в страната, а и поради причината, че не искала да живее в село Главан, община Гълъбово, свидетелката И.С.З. заявила на обвиняемия, че иска да се преместят отново в къщата на нейните родители в село Свирково, община Симеоновград.

По тази причина, в средата на месец ноември 2021 г., обвиняемият ИВ. С. Д. и свидетелката И.С.З. се върнали в село Свирково, община Симеоновград, където обвиняемият без прекъсване продължил да живее съпружески със свидетелката И.С.З. в къщата на нейните родители.

От съвместното им съжителство, на 17.03.2022г. непълнолетната И.С.З. родила дъщеря – Симона Ивова Д.а, като видно от приложените към материалите по делото Удостоверение за раждане, детето е припознато от биологичния баща, а именно ИВ. С. Д..

Горната фактическа обстановка съдът прие за безспорно установена след анализ на събраните в хода на досъдебното производство – писмени доказателства и доказателствени средства – доклад на ДСП-Гълъбово, удостоверение за раждане (дубликат), издаден от община Харманли въз основа на акт за раждане № *****, удостоверение за раждане (дубликат), издадено от община Тополовград, въз основан на акт за раждане № ******г., писмо с изх. №66-00-24-1/01.02.2022г. на община Тополовград, писмо с изх. № ОХ-09-22/1/02.02.2022г. на община Харманли, удостоверение за раждане дубликат, издадено от община Симеоновград, въз основа на акт за раждане № ****** на община Хасково, справка за съдимост, характеристична справка, декларация за семейно и материално положение и имотно състояние и доказателствени средства – показанията на свидетелите И.С.З., С. З. А.

Ю. М. С. и А. Д. И..

Доказателственият материал е последователен и безпротиворечив, поради което съдът му дава вяра изцяло. Същевременно съдът не констатира съществени противоречия между показанията на разпитаните свидетели и между гласните и писмени доказателства по делото.

Фактическите констатация относно време, място, начин на извършване на деянието и неговото авторство, съдът извежда от събраните в хода на досъдебното производство 2 показания, като показанията на всички свидетелите са последователни и непротиворечиви.

Съдът даде вяра и възприе писмените доказателства по делото, които отговарят на останалите събрани по делото доказателства.

Събраните в хода на досъдебното производство доказателства и доказателствени средства разгледани поотделно и в тяхната съвкупност водят до единствен възможен извод относно времето, мястото, начина на извършване на инкриминираното деяние и авторството му.

На основата на така изяснената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното:

Съдът приема, че с оглед на така установената фактическа обстановка, с деянието си обвиняемият ИВ. С. Д. е реализирал обективните и субективни признаци на престъплението по чл. 191, ал. 1 от НК.

Субект на престъплението по чл. 191, ал. 1 от НК може да бъде лице от мъжки пол, което е пълнолетно и вменяемо. Съгласно чл. 33, ал. 1 от НК, не е наказателноотговорно лицето, което действа в състояние на невменяемост – когато поради умствена недоразвитост или продължително или краткотрайно разстройство на съзнанието не е могло да разбира свойството или значението на извършеното или да ръководи постъпките си. По делото няма данни, които да водят до поставяне по съмнение вменяемостта на обвиняемия Д..

Същевременно безспорно се установява, че през инкриминирания период от месец януари 2021г. до 04.04.2022г. обвиняемият Д. е бил навършил 18-годишна възраст – роден е на **** От обективна страна, за да бъде извършено престъплението по чл. 191, ал.1 от НК е необходимо обвиняемият да е заживял на съпружески начала с лице от женски пол ненавършило 16-годишна възраст, без да е сключил брак.

Деянието по чл.191, ал. 1 от НК по своята същност спада към категорията на продължените престъпления – не се осъществява чрез еднократно действие от страна на дееца, а представлява поддържане от него на едно трайно престъпно състояние.

Престъплението по чл.191, ал.1 от НК е формално престъпление, на просто извършване, предвид липсата на необходимост от настъпване на престъпен резултат за довършването му.

От доказателствената съвкупност по безспорен начин се установява, че от януари 2021г. до 04.04.2022г. обвиняемият Д. и свидетелката И. З. живеят заедно на съпружеска начала, като съжителството им е доброволно. През инкриминирания период двамата са живели в едно домакинство и са поддържали съпружески взаимоотношения.

За да бъде съставомерно това деяние, е необходимо лицето от женски пол да не е навършило 16-годишна възраст. Видно от приетото по делото удостоверение за раждане на лицето И.С.З. е родена на ****г., което означава, че към януари 2021г. е навършила 14 години, а на 04.10.2022г. ще навърши 16 години. В периода от месец януари 2021г. до 04.04.2022г. обвиняемият ИВ. С. Д. е живял на съпружески, без да е сключил брак, с лице от женски пол ненавършило 16 години – свидетелката И.С.З., родена на ****г.

Съгласно писмо с изх. №66-00-24-1/01.02.2022г. на община Тополовград обвиняемият ИВ. С. Д. не е сключил граждански брак със свидетелката И. З., като е със семейно положение „НЕЖЕНЕН“. Следва да се отбележи, че изискването деецът да не е сключил брак е било свързано с разпоредбата на чл. 191, ал. 4 от НК, която с ДВ бр. 16 от 2019г. е отменена. Същата е предвиждала, че деецът по ал. 1 на чл. 191 от НК не се наказва, а наложеното наказание не се изпълнява, ако до привеждане на присъдата в изпълнение последва брак между мъжа и жената.

От субективна страна, обвиняемият Д. е извършил деянието при форма на вината пряк умисъл, тъй като е съзнавал общественоопасния му характер, предвиждал е неговите общественоопасни последици и е искал настъпването на тези последици. И.Д. е имал представа за възрастта на свидетелката И. З. и е искал да заживеят съпружески. Това се извежда от обективните факти, а именно от целия събран доказателствен материал, включително обясненията на обвиняемия.

3

По изложените съображения, съдът призна обвиняемия ИВ. С. Д. за виновен в извършването на престъпление по чл. 191, ал. 1 от НК.

Предвиденото от закона наказание за извършване на престъпление по чл. 191, ал. 1 от НК е лишаване от свобода до две години, или пробация, както и обществено порицание.

Обвиняемият не е осъждан /реабилитиран е по право/, не е освобождаван от наказателна отговорност и от престъплението не са причинени съставомерни имуществени вреди. Не е налице някоя от пречките по чл. 78а, ал. 7 от НК. Поради това съдът освободи И.Д. от наказателна отговорност по реда на чл. 78а, ал. 1 от НК и му наложи на административно наказание „Глоба“.