Решение № 13207 от 04.07.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 13207 гр. София, 04.07.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 90 СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ВАЛЕНТИН Т. БОРИСОВ при участието на секретаря МОНИКА СТ. ТОПУЗОВА като разгледа докладваното от ВАЛЕНТИН Т. БОРИСОВ Гражданско дело № 20231110106439 по описа за 2023 година

Производството по делото е образувано е по искова молба на *** ЕООД, ЕИК ***, представляван от И. Ш., с адрес ГР.С., БУЛ.В. №*, СГР. А, БЦ Б., срещу Г. Ц. Б., ЕГН **********, с адрес ГР.С., ЖК О. К., БЛ. *, ВХ. *, ЕТ. *, АП. *, за признаване за установено, че ответника дължи на ищеца сума в размер на 149,08 лв., представляваща задължение за незаплатена главница по Договор за кредит №2005349 от 01.04.2019г., сключен между длъжника и "*" ЕАД, вземанията по който са заплатени от заявителя в качеството му на поръчител съгласно договор за поръчителство от 01.04.2019г., ведно със законна лихва от 4.11.2020г. до изплащане на вземането, административни разноски за извънсъдебно събиране на вземането в размер на 8,94 лв., възнаграждение за предоставено поръчителство в размер на 11,33 лв., мораторна лихва върху главницата от 8,94 лв. в размер на 2,74 лв. за периода от 11.06.2019 г. до 09.10.2020 г., договорна лихва в размер на 3,55 лв. за периода от 11.5.2019 г. до 10.7.2019 г., мораторна лихва върху главницата от 149,08 лв. в размер на 13,08 лв. за периода от 11.6.2019 г. до 9.10.2020 г.

Предявени са при условията на обективно кумулативно съединяване установителни искове с правно основание чл. 422 от ГПК вр. чл. 240, ал. 1 и 1 ал. 2 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД и чл. 146, ал. 1 от ЗЗД, за признаване за установено, че ответникът дължи на ищеца суми по заповед от 09.02.2021 г. на РС С., 90 св, постановена по реда на чл. 410 от ГПК по гр.д. № 54237/2020 г. Вземането произтича от неизпълнението на Договор за кредит №2005349 от 01.04.2019г. от страна на длъжника Б. и заплащане на задълженията й от поръчителя "**" ЕООД, което съгласно чл.143 ЗЗД има правото да иска заплащането на изплатените от него задължения от лицето на което е поръчителствало.

В исковата молба са налице твърдения, че на 01.04.2019 г. между "***" ЕАД, в качеството на кредитор и ответника – кредитополучател бил сключен Договор за кредит №2005349 от 01.04.2019г. , по силата на който на ответника била отпусната сума в размер на 300 лв. Кредитополучателят се задължил да погаси кредита в срок до 10.07.2019 г., като договорът бил сключен с електронен подпис. Договорът бил сключен при Общи условия. Сумата била преведена на ответника на 01.04.2019 г. на каса на Изипей АД. На същата дата бил сключен и договор за предоставяне на поръчителство между "***" ЕАД и поръчителя ** ЕООД, като в изпълнение на задълженията си поръчителят е платил на 19.10.2020 г. задълженията на кредитополучателя. Причината за това била, че ответникът извършил само две плащания чрез Изипей АД, а именно 50 лв. на 02.06.2019 г. и 185 лв. на 29.07.2019 г.

По гореизложените съображения ищецът иска да бъде установено вземането му срещу ответника за сумите 149,08 лв., представляваща задължение за незаплатена главница по Договор за кредит №2005349 от 01.04.2019г., сключен между длъжника и "**" ЕАД, вземанията по който са заплатени от заявителя в качеството му на поръчител съгласно договор за поръчителство от 01.04.2019г., ведно със законна лихва от 4.11.2020г. до изплащане на вземането, административни разноски за извънсъдебно събиране на вземането в размер на 8,94 лв., възнаграждение за предоставено поръчителство в размер на 11,33 лв., мораторна лихва върху главницата от 8,94 лв. в размер на 2,74 лв. за периода от 11.06.2019 г. до 09.10.2020 г., договорна лихва в размер на 3,55 лв. за периода от 11.5.2019 г. до 10.7.2019 г., мораторна лихва върху главницата от 149,08 лв. в размер на 13,08 лв. за периода от 11.6.2019 г. до 9.10.2020 г.

Ответникът Г. Ц. Б., чрез адв. М., е депозирала писмен отговор на исковата молба по реда и в срока на чл.131, ал.1 от ГПК, с който оспорва 2 исковете по основание и размер. Намира, че липсват доказателства "**" ЕООД действително да е заплатил дължимото от доверителката му задължение към ***ЕАД, каквото е изискването на чл. 143, ал. 2 от ЗЗД. По делото не са ангажирани доказателства, за извършено плащане от *** ЕООД, кък ***ЕАД, за да може изобщо ** ЕООД, да встъпи в правата на **ЕАД. В таза връзка *** ЕООД, изобщо не е надлежен ищец по този иск и няма каквото и да е правно основание да изисква от доверителката ми да му заплати сума, която *** ЕООД, не е превеждала на ***ЕАД. Наред с това, доколкото липсват доказателства "***" ЕООД да е уведомил ответника за изпълнението, т.е. за плащането на дължимото от него задължение към *** ЕАД, каквото е изискването на чл. 143, ал. 2 от ЗЗД. По делото не са ангажирани доказателства, че уведомление за извършено плащане е стигнало до адресата, за да настъпят целените правни последици. В тази връзка посоченото в чл. 143 ЗЗД задължение на поръчителя да уведоми длъжника,/ така посочва и ВКС в Решение № 229 от 10.09.2012 г. по гр. д. № 452/2011 г. на IV г. о. и Решение № 306 от 06.11.2014 Г. по гр. д. № 185/2014 г., г.к.. , IV г. о./ е за да узнае своевременно възраженията му, в противен случай рискува да плати недължимо или в повече, а длъжникът, ако не знае за извършеното плащане от поръчителя, може да продължи да изпълнява на кредитора. Задължението на поръчителя да уведоми длъжника е уредено, за да бъдат избегнати тези усложнения. Предвид тези съображения в практиката е наложено разбирането, че неуведомяванего на длъжника съгласно чл. 143, ал. 1 ЗЗД за предявената претенция срещу поръчителя, не погасява регресиите му права при плащане на задължението, а има за последица непротивопоставимост на извършеното плащане на длъжника и поражда вземане от кредитора за връщане на даденото, ако длъжникът е платил или плати, както и ако той не дължи плащане по друга причина. Следователно длъжникът не дължи заплащането и на поръчителя. Именно въз основа на това предявените искови претенции следва да бъдат отхвърлени в цялост.

На следващо място намира, че Договор за потребителски кредит, сключен с ***ЕАД е недействителен на специалните основания по чл.22 от ЗПК. Съгласно чл.22 от ЗПК, във връзка с чл.11,ал.1,т.9 от ЗПК договор за потребителски кредит е нищожен, ако не са посочени приложимият лихвен процент и условията за прилагането му. В чл. 11, ал. 1, т. 11 от ЗПК е предвидено, че в договора трябва да се съдържат .условията за издължаване на 3 кредита от потребителя, включително погасителен план, съдържащ информация за размера, броя, периодичността и датите на плащане на погасителните вноски, последователността на разпределение на вноските между различните неизплатени суми, дължими при различни лихвени проценти за целите на погасяването. Наред с това разпоредбата на чл.11 ал.1 т.10 от ЗПК сочи, че договорът трябва да съдържа годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 начин. Годишният процент на разходите следва да включва всички разходи на кредитната институция по отпускане и управление на кредита, както и възнаградителната лихва и се изчислява по специална формула. Спазването на това изчисление, дава информация на потребителя как е образуван размерът на ГПР и общо дължимата сума по договора. В Договор за потребителски кредит е посочена само абсолютна стойност на ГПР. Липсва ясно разписана методика на формиране годишния процент на разходите по кредита /кои компоненти точно са включени в него и как се формира същият/.

На следващо място ответникът твърди, че посочената годишна лихва в договор за паричен заем, не е ясно как точно се съдържа и как е изчислена по отношение на общия ГПР. По този начин потребителя е поставен в невъзможност да разбере какъв реално е процентът на оскъпяване на ползвания от него финансов продукт. За да бъде спазена разпоредбата на чл.

11,ал.1,т.10 от ЗПК, следва в договора да е посочено не само цифрово какъв годишен процент от общия размер на предоставения паричен заем представлява ГПР, но и изрично и изчерпателно да бъдат посочени всички разходи, които заемателя ще направи и които са отчетени при формиране на ГПР. Поставянето на заемателя в положение, за да разбере действителния размер на ГПР, да тълкува всяка една от клаузите в договора и да преценява дали тя създава задължение за допълнителна такса по паричния заем, невключена в ГПР противоречи на изискването за яснота, въведено в чл.11,ал.1,т.10 от зпк. На следващо място, съгласно чл.19, ал.1 от ЗПК, ГПР по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя , настоящи и бъдещи / лихви, други преки или косвени разходи, комисионни , възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за 4 сключване на договора/ , изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит.

Съдът, след като прецени поотделно и в съвкупност събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните съобразно разпоредбите на чл.

235, ал.2 и ал.3 от ГПК, установи следното от фактическа страна:

Видно от приложеното ч.гр.д. № 54237/2020 г., 90 с-в, по описа на Софийски районен съд, н а 04.11.2020 г. от ищецът *** ЕООД е депозирал против Г. Ц. Б., заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК, за сума в размер на 149,08 лв., представляваща задължение за незаплатена главница по Договор за кредит №2005349 от 01.04.2019г., сключен между длъжника и "***" ЕАД, вземанията по който са заплатени от заявителя в качеството му на поръчител съгласно договор за поръчителство от 01.04.2019г., ведно със законна лихва от 4.11.2020г. до изплащане на вземането, административни разноски за извънсъдебно събиране на вземането в размер на 8,94 лв., възнаграждение за предоставено поръчителство в размер на 11,33 лв., мораторна лихва върху главницата от 8,94 лв. в размер на 2,74 лв. за периода от 11.06.2019 г. до 09.10.2020 г., договорна лихва в размер на 3,55 лв. за периода от 11.5.2019 г. до 10.7.2019 г., мораторна лихва върху главницата от 149,08 лв. в размер на 13,08 лв. за периода от 11.6.2019 г. до 9.10.2020 г.

За претендираната сума по ч.гр.д. № 54237/2020 г. е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение от 09.02.2021 г., постановена по реда на чл. 410 от ГПК срещу длъжника, който в срока по чл. 414 от ГПК, е депозирал възражение по реда на чл. 415 от ГПК, поради което съдът му е дал указания по реда на чл. 415, ал. 1, т. 1 от ГПК за депозиране на иск за установяване на вземането му, което обосновава интереса от предявяване на настоящия иск за горепосочената сума, представляваща и исковата претенция по настоящото дело.

От приложените писмени доказателства /л. 7 и сл. от заповедното производство/ на 01.04.2019г., между "***" ЕАД и ответника, е сключен договор за паричен заем №2005349, като дружеството се задължило да предостави на ответника заем в размер 300 лв., със срок на връщане на заема 3 месеца, а връщането на кредита било уговорено на три вноски по 106.95 лв. всяка, видно от уговорките в процесния договор за заем. Уговорен е годишен 5 лихвен процент в размер на 41.24 % и годишен процент на разходите в размер на 50%.

От представения договор за поръчителство от 01.04.2019г., сключен между ищеца *** ЕООД, като поръчител и длъжника Г. Ц. Б., ищцовото дружество се задължило да отговаря пред кредитора "**" ЕАД, с когото също е налице сключен договор за поръчителство от 01.04.2019г., при условията на солидарна отговорност за задълженията на длъжника при месечно възнаграждение в размер на 31.32 лв., т.е. 93.96 лв. за целия срок на договора.

От така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

Според разпоредбата на чл. 146, ал. 1 от ЗЗД поръчителят, който е изпълнил задължението, встъпва в правата, които кредиторът има срещу длъжника, макар и длъжникът да не е знаел за даденото поръчителство.

Съгласно чл. 240, ал. 1 от ЗЗД, с договора за заем заемодателят предава в собственост на заемателя пари или други заместими вещи, а заемателят се задължава да върне заетата сума или вещи от същия вид, количество и качество, а според ал. 2 заемателя дължи лихва само е уговорено писмено.