Решение № 1519 от 25.11.2020, Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

Номер 1519

23.11.2020 г.

Град Варна

В ИМЕТО НА НАРОДА

Окръжен съд – Варна

III състав

На 27.10.2020 година в публично заседание в следния състав:

Председател:

Членове:

Секретар:

Юлия Р. Бажлекова

Даниела С. Христова

Светлана К. Цанкова

Елка Н. Иванова като разгледа докладваното от Даниела С. Христова Въззивно гражданско дело № 20203100502466 по описа за 2020 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по въззивна жалба на ОД на МВР Варна срещу решение № 2856 от 06.07.2020 г., постановено по гр.д.№ 16526 по описа за 2019 г. на Районен съд Варна, 49 -ти състав, с което е осъдена да заплати на П. С. М. , сумата от 1594.62 лева, представляваща допълнително възнаграждение за положен извънреден /нощен/ труд за периода от 01.10.2016 г.- 30.09.2019 г., ведно със законната лихва върху тази сума от датата на депозиране на исковата молба 14.10.2019 г. до окончателното изплащане на задължението, на основание чл. 178, ал. 1, т. 3 във връзка с чл. 187, ал. 5, т. 2 от ЗМВР, на основание чл. 86, ал.1 ЗЗД, и сумата от 186.61лева присъдена като дължими разноски в производството.

Жалбата е основана на оплаквания за неправилност и необоснованост на решението.

Излага се, че съгласно чл. 141 , ал.1 т.1 от ЗМВР, ищецът е държавен служител и съобразно нормата на ал. 2 от същата норма служебното правоотношение се регламентира само от този закон. Препращането към КТ е изрично и затова, нормите на КТ не се прилагат субсидирано извън лимитативно изброените случаи. Според жалбоподателя, отчитането на извънредния труд при работа на смени въвежда специален ред, което прави недопустима аналогията с другите държавни служители в гражданските ведомства. Счита, че Наредбата за структурата и организацията на работната заплата, приета с ПМС № 4 от 17.01.2007 г. в сила от 01.07.2007 г. е неприложима са служебното правоотношение с този ищец. Като служител на МВР, брутното му трудово възнаграждение следва да се формира от месечното и допълнителните възнаграждения, а според разпоредбата на чл. 178 от ЗМВР допълнителни възнаграждения се дължат за изпълнение на специфични служебни дейности за извънреден труд. Според жалбоподателя правната уредба на извънредния труд се съдържа в Наредба № 8121 з – 776/29.07.2016 г. на Министъра на вътрешните работи. Следва анализ за съответствие между приложения закон и Директива № 2003/88/ЕО на ЕП и СЕ от 04.11.2003 г. допълнителни възнаграждения се дължат по силата на разпоредбата на чл. 176 от ЗМВР.

Изброява редица привилегии на служителите на МВР, предвидени в ЗМВР, различни от предвидените в КТ за всички останали служители и по аргумент за противното счита, че КТ 1 е неприложим. С горепосочените доводи жалбоподателят мотивира възражение за неправилност на обжалваното решение поради неправилно приложение на материалния закон.

Решението се оспорва и по съображения за неправилно подвеждане на фактите към материално правните норми, като се твърди, че извънреден труд би бил налице, ако служителите работят извън нормативно определеното време, каквато не е настоящата хипотеза. Жалбоподателят счита, че установената по-голяма продължителност на работното време на държавните служители в МВР се явява по-голяма от общата нормална продължителност на работното време по трудови правоотношения съгласно КТ, като това различие се дължи и е обусловено от вменените с разпоредбата на чл.2, ал.2 ЗМВР функции на служителите от МВР.

Твърди се, че първоинстанционният съд не е отчел обстоятелството, че в ЗМВР са предвидени редица компенсаторни механизми – допълнително възнаграждение за прослужено време, размер на основния платен годишен отпуск, по-благоприятен режим на заплащане на извънредния труд, множество обезщетения. Сочи се, че от една страна съдът потвърждава заплащането на положеният нощен труд от служителя в размер на дължимото и потвърдено от събраните доказателства, а от друга – приема превръщането на часовете нощен труд в извънреден такъв и се допуска заплащане на извънреден труд в неговата повисока стойност, който реално не е положен, при положение, че е безспорно доказано посредством заключението на вещото лице, че нощният труд на ищеца е напълно заплатен от ответника.

Според жалбоподателя, съдът не е изследвал въпроса дали изплатеният извънреден труд е извънреден, защото е над нормата за съответното тримесечие. Счита, че дори и при прилагането на общите трудови норми, на чието съдържание ищецът се позовава, за да обоснове претенцията си, е незаконосъобразно преизчисляването на часовете нощен труд с коефициент 1,143.

Моли за отмяна на обжалваното решение и постановяване на друго, с което искът да се отхвърли изцяло като неосноватален. В условията на евентуалност, моли да бъде отхвърлен иска по претенцията за периода от 01.01.2018 г. – 16.07.2018 г. поради липсваща нормативна уредба за преизчисления на нощен към дневен труд. Претендира присъждане на разноските по делото.

Претендира присъждане на разноските по делото.

В отговор от насрещната страна, се оспорва основателността на жалбата, като се излагат съображения за правилност и обоснованост на първоинстанциониия съдебен акт с подробни възражения, основани на принципите на прилагане на нормите, определени в ЗНА.

Съдът преди постановяване на съдебен акт по същество, констатира редовност на жалбата според изискванията на чл. 260 и чл. 261 от ГПК, допустимост на същата като подадена от активно легитимирана страна, обосновала правен интерес от обжалване и в срока по чл. 259, ал.1 от ГПК. Решението на първоинстанциония съд е валиидно и допустимо. От мотивите на обжалвания съдебен акт, в частта на установените релевантни факти, съдът приема, че същите са подробни и съответстващи на събраните по делото доказателства. По отношение на правилността на първоинстанционния съдебен акт, съобразно чл. 269, ал.1 изр.второ ГПК, въззивният съд е ограничен от посочените в жалбата оплаквания.

Релевираните от въззивника такива се свеждат до преценката правилно ли е приложен материалния закон.

2

За да се произнесе, настоящият съдебен състав на ВОС съобрази следното:

Първоинстанционното производство е образувано по предявен от П. С. М. ЕГН **********, съд. адрес: гр. Варна, ЖК"Вл.Варненчик" ул. „Капитан Георги Панчев" № 31, ет. 3, ап. 9, чрез адв. Цветан Банков, АК-Варна, гр.Варна, бул."Вл. Варненчик" 55, ет.4 офис 12, против ОД на МВР - Варна иск с правно основание чл. 178, ал. 1, т. 3 вр. чл. 187, ал. 5, т.

2 ЗМВР за заплащане на сумата от 1965,44 лв, представляваща дължимо допълнително възнаграждение за положен извънреден труд в размер на 235,66 часа за целия процесен период 01.10.2016г. - 30.09.2019г. по настоящия иск, получен в резултат на преизчисляване на положения нощен труд с коефициент 1,143, ведно със законовата лихва върху сумата от 1965,44 лв. от датата на предявяване на иска до окончателното й изплащане, както следва:

Исковата претенция се основава на твърденията, че ищецът е държавен служител по силата на служебно правоотношение възникнало с ответника, по което заема длъжност „младши инспектор в Сектор „Пътна полиция" при Областна дирекция на МВР- Варна.

Статутът му на такъв е регламентиран в ЗМВР, ЗДС и КТ. Предвид непрекъсваемия работен процес, същият полагал труд на смени- 8, 12 или 24 часови, съобразно утвърден от месечен график. За времето от 01.10.2016г. до 30.09.2019г. е положил извънреден труд от 1648 /хиляда шестстотин четиридесет и осем/ часа нощен труд, който преизчислен с коефициента 1.143 възлиза на 1883,66 часа, за които следва да му бъде заплатено възнаграждение в размер на сумата от 1965,44 лв., обуславящо и правния му интерес от предявяване на осъдителна претенция. Първоначалната претенция е изменена по размер по реда на чл. 214 от ГПК чрез намаляване от 1594.62 лв. до 1965,44 лв. За разликата, производството е прекратено на основание чл. 232 от ГПК с влязло в законна сила протоколно определение, постановено в с.з. на 23.06.2020 г.

Ответникът е оспорвал основателноста на иска с правоизключващи възражения идентични с изложените във въззивната жалба. Не е оспорвал твърдението на ищеца, че претенцията произтича от служебно правоотношение на посочената длъжност, както и че служителят е полагал извънреден труд. Правизключващото възражение се цаключава в твърдението, че извънредният труд е заплатен в съотвествие със МВР и подзаконовите нормативни актове, наред с трудовото възнаграждение.

Между страните не е спорно, че ищецът П. С. М. е заемал по служебно правоотношение в ОД на МВР – Варна длъжността „младши автоконтрольор в група "ОДПКПД" към сектор „Пътна полиция" към отдел „Охранителна полиция" при ОД МВР – Варна“, както и че в периода от 01.10.2016г. до 30.09.2019г. е работил на 12-часови смени при сумирано изчисляване на работното време.

Спорните въпроси са изцяло правни и се свеждат до това дали към това служебно правоотношение, предвид специфичния статут на държавните служители в МВР регламентиран от специалния закон- ЗМВР и издадените въз основа на него подзаконови нормативни актове, са приложими общите разпоредби на трудовото законодателство предвиждащи преизчисляване на нощният труд в часове дневен труд, умножавайки го с коефициент 1.143 и следва ли резултатът от изчислението да се счита за извънреден труд, респ. да се начисли и изплати такъв. Разпоредбата на чл. 187, ал. 3 ЗМВР предвижда че работното време на държавните служители се изчислява в работни дниподневно, а за работещите на 8-, 12- или 24- часови смени- сумирано за тримесечен период.

Съгласно ал. 5 на същия закон работата извън редовното работно време се компенсира с допълнителен платен годишен отпуск за работата в работни дни и с възнаграждение за извънреден труд за работата в почивни и празнични дни- за служителите на ненормиран работен ден; и с възнаграждение за извънреден труд за отработени до 70 часа на тримесечен период- за служителите, работещи на смени. Нормите предвиждат компенсиране на работата извън редовното работно време с възнаграждение за извънреден труд за служителите на смени. Съгласно чл. 187, ал. 3 ЗМВР в редакцията на 3

ДВ бр.14/20.02.2015г. работното време на държавните служители работещи на 8-, 12- или 24- часови смени се изчислява сумирано за едномесечен период. С ДВ бр. 81/14.10.2016г. чл.

187, ал. 3 ЗМВР е изменен и в актуалната си редакция предвижда, че работното време на държавните служители работещи на 8-, 12- или 24- часови смени се изчислява сумирано за тримесечен период. Изрично е посочено, че тази разпоредба на закона влиза в сила от датата на обнародване, т.е от 14.10.2016г. Т.е за исковия период отчитането се извършва по месечно /чл.187, ал.3 изр.1 ЗМВР ДВ бр.14/20.02.2015г./, а след този период, т.е от 14.10.2016г. до 31.03.2019г. на тримесечие /чл.187, ал.3 изр.1 ЗМВР ДВ бр.81/14.10.2016г./.

Съгласно чл. 176 ЗМВР брутното месечно възнаграждение на държавните служители на МВР се състои от основно месечно възнаграждение и допълнителни възнаграждения.

Последните са регламентирани в чл. 178 ЗМВР и сред тях в ал.1, т. 3 е и това за извънреден труд. А в чл. 179, ал.1 ЗМВР е регламентирано допълнително възнаграждение за полагане на труд през нощта от 22,00часа до 6,00часа. До изм. на ал. 2 на чл. 179 ЗМВР с ДВ бр. 97/05.12.2017г., условията и редът за изплащане на възнаграждението за нощен труд се определя със заповед на министъра на вътрешните работи, а след изменението с наредба на министъра на вътрешните работи се определят условията и реда, а техният размер- с негова заповед. В ал. 4 на чл. 179 е разписано, че на държавните служители се изплащат и други възнаграждения в случаи, определени със закон или с акт на Министерския съвет за държавните служители от МВР. В чл. 187, ал. 9 ЗМВР е предвидено, че редът за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата на държавните служители извън редовното работно време, режимът на дежурство, времето за отдих и почивките за държавните служители се определят с наредба на министъра на вътрешните работи.

Така, за процесния период от действаща е била Наредба № 8121з- 776 от 29.07.2016г. /обн., ДВ, бр. 60/02.08.2016г., в сила от 02.08.2016г., отменена с решение № 16766/10.12.2019г. по адм.д. № 8601/2019г. на ВАС, петчленен състав/ издадени от Министъра на вътрешните работи. На основание чл. 195 АПК обаче Наредбата, като подзаконов нормативен акт се счита за отменена от деня на влизане в сила на съдебното решение, т.е от 10.12.2019г. Тази наредби урежда реда за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в Министерството на вътрешните работи. Според текста на чл.