Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Акт № 395 от 11.11.2026, Районен съд - Шумен

Съд
Районен съд - Шумен
Дело
1568/2026
Подписан
11.11.2026

Цитирани разпоредби

  • чл.38, ал.1 · Закон за адвокатурата
  • чл.38, ал.1, т.2 · Закон за адвокатурата
  • чл.38, ал.2 · Закон за адвокатурата
  • чл.11 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.36, ал.2 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.44, ал.1 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.59 и сл. · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.59, ал.2 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.63, ал.2 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.84 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.175, ал.3, предл. 1 · Закон за движението по пътищата
  • чл.14 · Наказателен кодекс
  • чл.345, ал.2 · Наказателен кодекс
  • чл.213 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл.283 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл.320 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл.18б, ал.2 · Наредба за реда за извършване и снемане на полицейска регистрация

РЕШЕНИЕ

№ 395 гр. Шумен, 11.11.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ШУМЕН, II-РИ СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети октомври през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател:ДИАНА К. ГЕОРГИЕВА при участието на секретаря В.П.И. като разгледа докладваното от ДИАНА К. ГЕОРГИЕВА Административно наказателно дело № 20263630201568 по описа за 2026 година

Производството е по чл.59 и сл. от ЗАНН.

Постъпила е жалба от А. М. М., с ЕГН ********** от **************, чрез адв. П.А. от ШАК, с която обжалва наказателно постановление № 26-0869-000806/15.06.2026г. на Началник сектор „ПП“ при ОД МВР гр. Шумен, с което на основание чл.175, ал.3, пр.1 от ЗДв.П са му наложени административни наказания "глоба" в размер на 255. 65 евро /500.01 лева/ и "лишаване от право да управлява МПС" за срок от 6 месеца за нарушение на чл.140, ал.1 от ЗДв.П.

Жалбоподателят намира издаденото наказателно постановление за незаконосъобразно, необосновано и постановено при непълнота и субективна преценка на доказателствата. Моли НП да бъде отменено и да му бъдат присъдени направените разноски.

Жалбата е била подадена в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН, от легитимирано за целта, лице.

Същата отговаря на изискванията на чл.84 от ЗАНН във връзка с чл.320 от НПК, поради което се явява процесуално допустима.

В открито съдебно заседание, жалбоподателят редовно призован не се явява лично.

Явява се упълномощен процесуален представител, който изцяло поддържа жалбата и моли за отмяна на наказателното постановление и присъждане на адвокатско възнаграждение на основание чл.38, ал.2 вр.чл.38, ал.1 от ЗА. Административно наказващият орган, редовно призован, изпраща упълномощен представител, който моли съда да отхвърли жалбата като неоснователна, а наказателното постановление да бъде потвърдено и присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

ШРС, след като взе в предвид събраните по делото доказателства и становища на страните, преценени поотделно и в тяхната съвкупност и като съобрази разпоредбите на закона, намира за установено от фактическа страна следното:

На 18.05.2026г. Й. Н. Й. и Н. А. Н. – служители в сектор „ПП“ при ОД МВР Шумен изпълнявайки служебните си задължения работили в гр. Шумен. Към 16,10 часа подали сигнал за спиране на водача на товарен автомобил „Форд Транзит“, който се движел по ул. Любен Каравелов в гр. Шумен и извършили проверка на документите му и тези на автомобила. Служителите 1 констатирали, че водач на автомобила бил жалбоподателя А. М. М., който не бил собственик на автомобила. Констатирали още, че автомобилът нямал сключена валидна гражданска отговорност и бил със служебно прекратена регистрация по чл.143, ал.10 от ЗДв.П от 08.04.2026г. За така установеното административно нарушение, Й. Й. съставила на жалбоподателя А. М., АУАН серия GA, № 5535553 за нарушение на чл.140, ал.1 от ЗДв.П. АУАН бил предявен и копие от него връчено на жалбоподателя, който го подписал без възражение. В срока по чл.44, ал.1 от ЗАНН писмени възражения не били депозирани. Тъй като управлението на нерегистрирано МПС е престъпление по чл.345, ал.2, материалите за това били изпратени в Районна прокуратура Шумен с мотивирана резолюция. С Постановление на ШРП от 29.05.2026г. било отказано образуването на досъдебно производство за престъпление по чл.345, ал.2 от НК, като прокурорът приел, че липсва субективна страна на деянието, поради което не представлява престъпление. Препис от постановлението било изпратено на началник сектор „ПП“ при ОД МВР гр. Шумен на основание чл.213 от НПК Въз основа на Постановление от 29.05.2026г. на ШРП за отказ за образуване на досъдебно производство, на основание чл.36, ал.2 от ЗАНН Началник сектор „ПП“ при ОД МВР гр.

Шумен на 15.06.2026г. издал Наказателно постановление № 26-0869-000806, с което на жалбоподателя А. М. М. били наложени следните административни наказания: „глоба“ в размер на 255,65 евро /равностойността на 500,01 лева/ и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 6 месеца на основание чл.175, ал.3, предл. 1 от ЗДв.П за нарушение на чл.140, ал.1 от ЗДв.П, за това, че на 18.05.2026г. около 16,10 часа в гр. Шумен, на кръстовището ул. Васил Друмев и ул. Любен Каравелов, пред лаборатория Ноневи е управлявал МПС - товарен автомобил „Форд Транзит” с рег.

№ Н86 42КМ, собственост на „ЕМАТ-НЕС“ ООД, ЕИК *********, което не е регистрирано по надлежния ред в Република България – със служебно прекратена регистрация на основание чл.143, ал.10 от ЗДв.П от 08.04.2026г.

Така установената фактическа обстановка се потвърждава от всички събрани по делото, присъединени на основание чл.283 от НПК, писмени доказателства.

От събраните по делото писмени доказателства, преценени в тяхната съвкупност, съдът счита за недоказано, че при описаната фактическа обстановка в АУАН и наказателното постановление, жалбоподателят е извършил от субективна страна състава на административно нарушение по чл.140, ал.1 от ЗДв.П, поради което да бъде санкциониран на основание чл.175, ал.3, предл.1 от ЗДв.П.

Съгласно разпоредбата на чл.140, ал.1 от ЗДв.П, "По пътищата, отворени за обществено ползване, се допускат само моторни превозни средства и ремаркета, които са регистрирани и са с табели с регистрационен номер, поставени на определените за това места." Установи се по делото, че при издаването на АУАН и НП, актосъставителят и АНО се позовават на извършена справка през служебния таблет в системата, която установява, че управляваното от жалбоподателя МПС е със служебно прекратена регистрация по чл.143, ал.10 от ЗДв.П, която регламентира, че служебно се прекратява регистрацията на пътни превозни средства, за които е получено уведомление от Гаранционния фонд по чл.574, ал.11 от Кодекса на застраховането.

Съобразно чл.18б, ал.1, т.8 от Наредба № I-45 за регистриране, отчет, спиране от движение и пускане в движение, временно отнемане, прекратяване и възстановяване на регистрацията на моторните превозни средства и ремаркета, теглени от тях, и реда за предоставяне на данни за регистрираните пътни превозни средства /Наредбата/ служебно се прекратява регистрацията на ПС по чл.143, ал.10 от ЗДв.П след уведомление от Гаранционния фонд. Съгласно чл.18б, ал.2 от Наредбата при прекратяване регистрацията по ал.1,т.1, т.2, т.3, т.4 или т.8 /относима за настоящия случай/, се уведомява собственикът на превозното средство, посочен в регистъра. В случая регистрацията е прекратена по чл.18б, ал.1, т.8 от Наредба № I-45 за регистриране, отчет, спиране от движение и пускане в движение, временно отнемане, прекратяване и възстановяване на регистрацията на моторните превозни средства и ремаркета, теглени от тях, и реда за предоставяне на данни за регистрираните пътни превозни средства, при която хипотеза наредбата и към момента 2 предвижда задължение собственикът на автомобила да бъде уведомен при прекратяване на регистрацията. Съдът намира, че подзаконовият административен акт не противоречи на закона, а предвижда по-детайлна уредба на реда за прекратяване на регистрацията на автомобилите.

Липсват данни и доказателства за узнаване на този факт от собственика на автомобила, съответно от жалбоподателя – водач на автомобила, поради което липсва и основание за ангажиране на административно-наказателната отговорност на жалбоподателя за нарушение на чл.140, ал.1 от ЗДв.П.

Съобразно Тълкувателно постановление № 2 от 05.04.2023г. на ОСС от НК на ВКС по т. д. № 3/2022г. Първа и Втора колегия на ВАС, което не е загубило сила с оглед нормативно съществуващото задължение за уведомяване, в случай на неуведомяване на собственика "се касае за незнание на факт от обективната действителност- за извършеното служебно прекратяване на регистрацията на моторно превозно средство на основание чл.143, ал.10 от ЗДв.П, тоест на фактическо обстоятелство, което принадлежи към състава на административното нарушение по чл.175, ал.3, предл. 1 от ЗДвП.", поради което такова не е извършено и деецът не се наказва. В този смисъл е изцяло посоченото тълкувателно решение. Съгласно чл.14 от НК, приложим в административно- наказателните производства по ЗАНН с оглед разпоредбата на чл.11 от ЗАНН, незнанието на фактическите обстоятелства, които принадлежат към състава на престъплението, изключва умисъла относно това престъпление. Тази разпоредба се отнася и за непредпазливите деяния, когато самото незнание на фактическите обстоятелства не се дължи на непредпазливост. В случая не се установява собственикът на автомобила да е бил уведомен надлежно за прекратената регистрация. Не е налице и публично достъпен регистър, в който лицата /собственици и ползватели на автомобили/ да могат да извършват справка за служебно прекратената регистрация. Предвид горното и съобразно посоченото ТР, след като незнанието се явява резултат от неизпълнено административно задължение за уведомяване на собственика на моторно превозно средство за служебно прекратената регистрация на автомобила, липсва както умисъл, така и небрежност.

Ето защо съдът счита, че следва да отмени обжалваното наказателно постановление като незаконосъобразно.

От пълномощника на жалбоподателя е отправено искане за присъждане на адвокатско възнаграждение по реда на чл.38, ал.2 от ЗАдв., което предвид изхода на спора, настоящата инстанция намира за основателно. От представения договор за правна защита и съдействие от 13.07.2026г. е видно, че в случая е приложима хипотезата на чл.38, ал.1, т.2 от ЗАдв. Адвокатското възнаграждение се определя от съда по императивната разпоредба на чл.38, ал.2 от ЗАдв. в рамките на предвидения в Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа. При отчитане на минималния размер на възнаграждението по чл.18, ал.2 във връзка с чл.7, ал.2, т.1 от Наредба № 1 от 9.07.2004г. и правната и фактическа сложност на делото, както и с оглед обема на осъществената от процесуалния представител защита, съдът намира, че на адв. П.Х. следва да се присъди възнаграждение в размер на 204,51 евро.

Водим от горното и на основание чл.63, ал.2 от ЗАНН, Шуменски районен съд, РЕШИ:

ОТМЕНЯВА Наказателно постановление № 26-0869- 000806/15.06.2026г. на Началник сектор „ПП“ при ОД МВР Шумен, с което на А. М. М., с ЕГН ********** от ************** на 3 основание чл.175, ал.3, предл. първо от ЗДв.П са наложени административни наказания "глоба" в размер на 255. 65 евро /равностойността на 500. 01 лева/ и "лишаване от право да управлява МПС" за срок от 6 месеца за нарушение на чл.140, ал.1 от ЗДв.П, като незаконосъобразно.

ОСЪЖДА ОД МВР гр. Шумен да заплати на адв. П.А. Х. от АК Шумен, сумата от 204,51/двеста и четири евро петдесет и един цента/ евро, представляваща адвокатско възнаграждение по чл.38, ал.2 от ЗАдв.

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба по реда на АПК пред Административен съд гр. Шумен в 14 – дневен срок от уведомяването на страните.

Съдия при Районен съд – Шумен: _______________________

4