Решение № 1580 от 08.05.2024, Районен съд - Варна

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 1580 гр. Варна, 08.05.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 14 СЪСТАВ, в публично заседание на шести февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Даниела П.а при участието на секретаря Кичка М. Иванова като разгледа докладваното от Даниела П.а Гражданско дело № 20213110108759 по описа за 2021 година

Производството е образувано по предявен иск с пр.осн.чл.87, ал.3 ЗЗД от В. П. Г. с ЕГН **********, б.ж. на гр.Варна, починал на 06.03.2021 г., след подаване на исковата молба, заместен от съпругата му И. Анатолиева Ц. с ЕГН **********, конституирана в хода на производството на осн.чл.227 срещу ответниците Ц. В. Г. с ЕГН ********** и Д. В. Г. с ЕГН **********, с искане за постановяване на решение с което се развали договор за прехвърляне на имот срещу гледане и издръжка, оформен с нотариален акт №*****, том I, per.№***** от 05.11.2014г. на нотариус ***** с рег.№382 и район на действие – ВРС. Твърдения в молбата от които ищецът черпи права:

С договор за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане, оформен с нотариален акт №*****, том I, per.№***** от 05.11.2014 г. на нотариус ***** с рег.№382 и район на действие – ВРС с който В. Г. е прехвърлил на ответниците при равни квоти следните свои собствени недвижими имоти, а именно: 1/4 /една четвърт/ идеална част о т поземлен имот с идентификатор *** съгласно КККР на гр.Варна, ЕКАТТЕ 10135, район „Владислав Варненчик", целия с площ от 4852 кв.м., с начин на трайно ползване „урбанизирана територия и начин на трайно предназначение: урбанизирана територия, начин на трайно ползване: друг вид застрояване, с номер по предходен план: 635, при съседи на имота: имоти с идентификатори:

1

*************************** само за 1/12 идеална част от имота, съответстваща на наследствения дял на Ц. и недвижим имот дворно място с площ 1320 кв.м., находящо се в село *****, община Аксаково, обл.Варна, представляващо урегулиран поземлен имот II-264, в кв.44 по действащият план на село *****, имот с идентификатор ***** по кад.карта и кад регистри, одобрени със заповед № РД-18-96/28.12.2015 г. на изп.директор на АГКК, ведно с изградените в имота жилищна сграда със застроена площ от 90 кв.м. с идентификатор *****.1, ведно с прилежащото към сградата избено помещение, с площ от 31,50 кв.м., втора жилищна сграда със застроена площ от 16 кв.м. с идентификатор *****.2, ведно с второстепенна постройка с площ от 30 кв.м. с идентификатор *****.3, при съседи на поземления имот: *************************** само за 1/3 ид.част от имотите, съответстващи на наследствената част на И. Ц.. Със същия договор в замяна на прехвърлените им недвижими имоти, описани подробно по-горе, приобретателите са поели задължението за издръжката, гледането и обслужването на прехвърлителя до края на дните му като са се задължили да осигуряват на прехвърлителя грижи при болест, немощ, храна, отопление, лекарства и всичко друго, което е необходимо за един нормален и достоен живот.

Твърденията са, че прехвърлителят В. П. Г. е придобил имотите по следния начин: С договор за дарение от своите родители, оформен с нотариален акт № ***** дело ***** от 28.08.1997г. на нотариус при Варненски районен съд е В. Г. е придобил У2 ид.ч. от ДВОРНОТО МЯСТО, с площ от 1320 кв.м., находящ се в село *****, общ.Аксаково, обл.Варна, представляващо парцел И-264, в кв.44. С договор за покупко-продажба, оформен с нот.акт №37, том I, рег.№868, дело 32 от 21.01.2005г. на нотариус ******, с рег.№195, и район на действие-ВРС, брат му ****** му продава собствената си 1/2 ид.ч. от описаното по - горе дворно място, находяща се в село *****, общ.Аксаково, обл.Варна, съставляващо УПИ И-264, кв.44 на селото, ведно с построената в дворното място ЖИЛИЩНА СГРАДА, при граници на дворното място: ******. Поради неизпълнение на задълженията от страна на ответниците към прехвърлителя по договора за прехвърляне на недвижим имот срещу издръжка и гледане, ищцата моли за постановяване на решение с което на основание чл.87, ал.3 ЗЗД съдът да развали договора, с който наследодателят й е прехвърлил на ответниците описаните недвижими 2 имоти срещу задължение за гледане и издръжка само за размера на наследствения й дял, а именно за 1/12 /една дванадесета/ идеална част от ПИ с идентификатор *** съгласно КККР на гр.Варна, ЕКАТТЕ 10135, район „Владислав Варненчик", целия с площ от 4852 кв.м., с начин на трайно ползване „урбанизирана територия и начин на трайно предназначение: урбанизирана територия, начин на трайно ползване: друг вид застрояване, с номер по предходен план: 635, при съседи на имота: имоти с идентификатори:

*************************** и само за 1/3 /една трета/ идеална част от дворното място с площ 1320 кв.м., находящо се в село *****, община Аксаково, обл.Варна, представляващо урегулиран поземлен имот II-264, в кв.44 по действащият план на село *****, имот с идентификатор ***** по кад.карта и кад регистри, одобрени със заповед № РД-18-96/28.12.2015 г. на изп.директор на АГКК, както и 1/3 от изградените в имота жилищна сграда със застроена площ от 90 кв.м. с идентификатор *****.1, ведно с прилежащото към сградата избено помещение, с площ от 31,50 кв.м., втора жилищна сграда със застроена площ от 16 кв.м. с идентификатор *****.2, ведно с второстепенна постройка с площ от 30 кв.м. с идентификатор *****.3, при съседи на поземления имот: ***************************. направено е искане за отмяна на издадения нот.акт № №*****, том I, рег.

№***** от 05.11.2014г. на нотариус ***** с рег.№382 и район на действие РС Варна. Твърденията в молбата са, че надарените лица не са изпълнявали поетите с договора задължения към дарителя.

Ответниците са представили отговор с който оспорват изцяло предявения иск като неоснователен и недоказан. Оспорват, че същия е предявен от В. П. Г., чрез адв. Г. Я. като оспорват подписа на пълномощното, с което е учредена представителна власт на процесуалния представител и твърдят, че същия не е положен от техния наследодател и баща.

В случай, че иска е предявен действително от Г., считат, че това е поради влошеното здравословно състояние преди смъртта му, когато е инициирана исковата молба и твърдят, че това негово действие е плод на болестта му, че той не е съзнавал какво върши, не е могъл да ръководи действията си и постъпките си или действал поради заблуждение или грешка.

Не оспорват, че наследодателят им е прехвърлил описаните имоти срещу издръжка и гледане, че конституираната ищца е последната съпруга на 3 починалия наследодател, че той е бил в добро здраве с изключение на последните няколко месеца от живота си, че се е издържал сам с втората си съпруга. Оспорват изложените твърдения в исковата молба, че единственият доход на В. Г. е била пенсията му в размер на 448,74 лв. Твърдят, че пенсията му е била в размер не по-малък 566 лв./петстотин шестдесет и шест лева./.

Освен това той е бил едноличен собственик на „РУСТЕМ 59 ЕООД", като през годините се е издържал от дейността на дружеството, отделно от това е реализирал е доходи от наем на офис по 150 лв. на месец за целия период, които получавал по банков път и на ръка, доходи от продажба на имущества машини, автомобили и др., включително фирмени, имал е разплащателна сметка и дебитна карта в Първа Инвестиционна банка като непосредствено преди смъртта си е разполагал с 4000 лв./четири хиляди лева/ по сметка, които в периода 01.03.2021 г. - 04.03.2021 г. са били прехвърлени с онлайн банкиране по сметка на ищцата. Освен това ищецът има регистрирани огнестрелни оръжия, леки автомобили - два на брой, недвижими имоти от които е можел да се издържа. В периода 2015 г. - 2017 г. той е пътувал до Русия няколко пъти, а в периода 06.02.2020 г. - 05.03.2020 г. до Швейцария и Индия. В периода след 2014 г. многократно е помагал материално и финансово на децата си за обзавеждане, за сватба на Д., а през 2019 г. погасил два кредита на стойност 80000 лева В. Г. винаги е имал финансова възможност, разполагал е с немалки суми в брой, бил е в добро здраве почти до края на живота си. Оспорват твърдението, че не са се интересували от състоянието му и не са искали да полагат грижи за своя баща. Оспорват твърдението, че за лечението му били необходими високи разходи доколкото същото се поема от НЗОК, както и че разходите за лекарства не са били високи.

По твърденията на ищцата излагат следната фактическа обстановка:

По силата на брачен договор от 22.10.2014 г. между В. П. Г. и ****** Г. първият придобива процесните имоти в изключителна собственост и на 05.11.2014 г. ги прехвърля на родените от брака му с Г. деца с нотариален акт за прехвърляне на недвижими имоти срещу гледане и издържка. След това действие ищецът остава да живее в имота и да го ползва необезпокоявано както намери за добре. С решение от 31.03.2017 г. по гр. д.

14407/2016 г. по описа на ВРС е прекратен с развод на осн. чл. 50 от СК 4 гражданския брак между В. П. Г. и ****** Г., сключен на 20.12.1981 г. в гр.

Варна.

И. Ц. е сключила граждански брак с В. Г. на 06.02.2018 г. и заявила настоящ адрес в с. ***** при В. Г. от 19.09.2018 г. Действително В. П. Г. е имал онкологично заболяване от началото на 2020 г., но ищците не били уведомени от баща си за заболяването му. В същия период те са имали срещи и са се чували редовно по телефона, 1-2 пъти на седмица. Лятото на 2020 г. В.

Г. бил на гости при дъщеря си в гр.София, изработил библиотека за апартамента й и я монтирал в периода 28.08.-04.09.2020 г. Баща й направил подарък - кухненски уред. Направили си снимки, излизали на вечеря с техни роднини от гр. София. В този период дъщеря му забелязала, че Г. кашля много, впоследствие той й се оплакал и че понякога губи ориентация, има проблеми с паметта. До тогава Г. я уверявал, че е добре със здравето. Тъй като Ц. Г. се усъмнила в това, поискала всички изследвания на баща си и направила консулт с онколог в гр.София, откъдето научила за болестта му.

Тогава в разговор с баща си на 07.12.2020 г. тя му предложила варианти за медицинска терапия, като за целта е искала да посетят заедно специалисти в гр. Варна. Тогава той й признал, че знае, че е болен от рак. Вследствие на този разговор между нея и съпругата му възникнал конфликт, като последната заявила в разговор, че не е трябвало да му се казва за болестта. След това Ц. и Д. загубили връзка с баща си и с неговата съпруга, като ответницата смята, че баща й е бил умишлено укрит от съпругата му и контактът с него е бил прекъснат цЕ.сочено. Това наложило да подадат жалби в Районна прокуратура Варна, тъй като били разтревожени за здравословното му състояние и искали да му помогнат, но от МВР ги уверили, че установили връзка с В. Г., че той бил добре, поради което последвал и отказ на ВРП да образува досъдебно производство. На 06.03.2021 г. ответниците научили от майка си Надежда Г. за смъртта на баща си. Когато отишли на погребението И. Ц. се държала грубо и агресивно с тях, не ги допуснала да видят баща си в църквата. След смъртта на В. Г. тя продължава да живее в имота на ответниците в с. ***** и отказва да го освободи въпреки многократните покани, които са й отправени. Впоследствие инициира молба по ЗЗДН, образува се гр.д. № 20213110103793 по описа на ВРС, като твърди, че в периода 06.03.2021 г. - 14.03.2021 г. е станала жертва на системно домашно насилие от страна на ответниците и иска тяхното съдебно отстраняване от 5 имота, както и да се наложи забрана да се доближават до същия, въпреки че по силата на нотариалния акт те са единствените собственици. Към настоящия момент производството е висящо във ВОС, тъй като Ц. е подала въззивна жалба срещу решението на ВРС, с което молбата за защита по ЗЗДН се оставя без уважение. Същевременно все още действа заповед за незабавна защита издадена по делото с посочените мерки. Същата създава непреодолими препятствия на ответниците да реализират пълноценно правото си на собственост и необосновано и неправилно дава възможност на ищцата да ползва изцяло чуждия имот без правно основание.

Предвид на изложеното от правна гледна точка искането се явява неоснователно. Според трайно установената съдебна практика нужда от издръжка по смисъла на чл.227, ал. 1,6. "в" от ЗЗД е налице тогава, когато дарителят не разполага с доходи и имущество, които му позволяват с оглед конкретните му необходимости, поддържане на нормално физическо съществуване. Право на отмяна на дарението следва да се признае на дарителя само тогава, когато дареният отказва да даде поисканата от него издръжка, от която дарителят трайно се нуждае, и за което дареният има материална възможност, освен в случаите, в които поради липса на достатъчно средства при даването на издръжка на дарителя, дареният би поставил себе си и лицата, които е длъжен да издържа по закон, в по-лошо положение от това на дарителя. Определение № 406 от 02.05.2018 г. по гр. д.