Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 734 от 03.07.2025, Окръжен съд - Варна

Съд
Окръжен съд - Варна
Дело
Въззивно гражданско дело 651/2025
Вид
Решение № 734
Подписан
03.07.2025
Състав
Мирела Огнянова Кацарска, Весела Гълъбова, мл.с. Христо Руменов Митев

Цитирани разпоредби

  • чл.124, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 258 и сл. · Граждански процесуален кодекс
  • чл.263, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.270, ал.3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 537, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.78, ал.4 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 19 · Закон за собствеността и ползването на земеделските земи

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 734 гр. Варна, 03.07.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, V СЪСТАВ ГО, в публично заседание на трети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Мирела Огн. Кацарска

Членове:

Весела Гълъбова

Христо Р. Митев при участието на секретаря Петя П. П. като разгледа докладваното от Весела Гълъбова Въззивно гражданско дело № 20253100500651 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

Образувано е по въззивна жалба вх.№ 943/03.02.2025г., подадена от Я. С.

С., ЕГН ********** и Е. Й. С., ЕГН ********** срещу решение № 16/14.01.2025г., постановено по гр.д. № 452/2024г. по описа на РС-Провадия, 4 състав, с което е прието за установено в отношенията между ищците Е. С. З., ЕГН ********** и З. Ж. З., ЕГН **********, двамата с адрес гр. Провадия, **** и ответниците Я. С. С., ЕГН ********** и Е. Й. С., ЕГН **********, двамата с адрес гр. Провадия, ****, че ответниците не са собственици на следните недвижими имоти: 1. ПИ с идентификатор № *** по КККР на гр. Провадия, одобрени със заповед № РД-18- 375/08.02.2018г. на ИД на АГКК, с площ от 773 кв.м., находящ се в гр. Провадия, м-ст Фазанария, при граници на имота ПИ с идентификатори № №: ***, ***,

***, № ***, № ***, ***; 2. ПИ с идентификатор № *** по КККР на гр. Провадия, одобрени със заповед № РД-18-375/08.02.2018г. на ИД на АГКК, с площ от 581кв.м., 1 находящ се в гр. Провадия, м-ст Фазанария, при граници на имота ПИ с идентификатори № №: ***, ***, ***, ***; 3.

ПИ с идентификатор № *** по КККР на гр. Провадия, одобрени със заповед № РД-18-375/08.02.2018г. на ИД на АГКК, с площ от 620кв.м., находящ се в гр. Провадия, м-ст Фазанария, при граници на имота ПИ с идентификатори № №: ***, ***, ***, *** и

***, на осн. чл. 124 ГПК и е отменен КНА № 129/14.06.2023г., том III, рег. № 1765, дело № 365/2023г. на нотариус рег. № 333 на НК с район на действие ПРС на нотариус рег. № 333 на НК, на основание чл. 537, ал. 2 ГПК.

Във въззивната жалба са наведени оплаквания, че решението е недопустимо, евентуално незаконосъобразно, неправилно и необосновано.

Въззивниците поддържат възражението си, че отрицателният установителен иск срещу тях е недопустим, тъй като ищците са навели твърдения, че са собственици на процесните имоти, поради което имат интерес от положителен установителен иск. По същество сочат, че решението е постановено само въз основа на гласни доказателствени средства, като на страните не са дадени указания за събирането на други доказателства, нито им е разпределена конкретна доказателствена тежест. Излагат още, че самите свидетелски показания са интерпретирани превратно, което е довело до неправилен извод.

Молят решението да бъде обезсилено, евентуално да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго, с което предявените искове да бъдат отхвърлен, както и да им бъдат присъдени направените пред двете инстанции разноски.

В срока по чл.263, ал.1 от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от въззиваемите страни Е. С. З., ЕГН ********** и З. Ж. З., ЕГН **********, с който жалбата се оспорва като неоснователна. Въззиваемите обосновават допустимостта на отрицателния установителен иск като споделят и доводите на първоинстанционния съд в тази насока. Сочат, че по делото са събрани и писмени доказателства, освен гласните, както и че съдът е разпределил доказателствената тежест. Считат, че съдът е постановил акта си, отчитайки всички събрани по делото относими доказателства, както и че правилно са кредитирани свидетелските показания. Молят решението да бъде потвърдено, както и да им бъдат присъдени направените пред въззивната инстанция разноски.

2

Въззивната жалба е редовна, подадена е в срок от надлежна страна, срещу подлежащ на въззивно обжалване съдебен акт, поради което е допустима и подлежи на разглеждане по същество.

Производството пред РС – Провадия е образувано по искова молба на Е.

С. З., ЕГН ********** и З. Ж. З., ЕГН ********** срещу Я. С. С., ЕГН ********** и Е. Й. С., с която са предявени обективно и субективно съединени искове по чл.124, ал.1 от ГПК за признаване за установено между сраните, че ответниците не са собственици на следните недвижими имоти: 1.

ПИ с идентификатор № *** по КККР на гр. Провадия, одобрени със заповед № РД-18- 375/08.02.2018г. на ИД на АГКК, с площ от 773 кв.м., находящ се в гр. Провадия, м-ст „Фазанария“, при граници на имота ПИ с идентификатори № №: ***, ***, ***, № ***,

***, ***; 2. ПИ с идентификатор № *** по КККР на гр. Провадия, одобрени със заповед № РД-18-375/08.02.2018г. на ИД на АГКК, с площ от 581 кв.м., находящ се в гр. Провадия, м-ст „Фазанария“, при граници на имота ПИ с идентификатори № №: ***, ***, ***,

***; 3. ПИ с идентификатор № *** по КККР на гр. Провадия, одобрени със заповед № РД-18-375/08.02.2018г. на ИД на АГКК, с площ от 620 кв.м., находящ се в гр. Провадия, м-ст „Фазанария“, при граници на имота ПИ с идентификатори № №: ***, ***, ***, *** и

***, както и искане по чл. 537, ал.2 ГПК за отмяна на КНА № 129/14.06.2023г. на нотариус рег. № 333 на НК.

В исковата молба са изложени твърдения, че ищците са съпрузи, които от 1981г. притежават и обработват имоти в масив 14, местност „Фазанарията“, землището на гр. Провадия. През 2009г. закупили имот № ***, намиращ се срещу процесните три имота, в който имали вила и пристройка.

Постепенно във времето, грижейки се за този свой имот, ищците започнали да обработват и процесните като намиращи се срещу него. Твърдят, че са установили фактическа власт върху имотите от 02.12.2009г, която упражнявали и към настоящия момент. Постепенно почистили и изсекли старите изсъхнали дървета, високи треви и храсти. Засяли нови дървета.

Косили тревата в имотите и ги ползвали за паркинг на притежавани от тях автомобили и туристическо ремарке, поради което и не ги оградили. На поляната на трите имота провеждали семейни тържества, празнували 3 национални празници с близки и приятели. Всички техни приятели, познати и съседи, вкл. и ответниците знаели, че те владеят имотите. Твърдят, че от 2009г. фактическата им власт е била явна, непрекъсната и необезпокоявано упражнявана. До м.02.2024г. никой не предявявал претенции към имотите. В началото на м.02.2024г. ответникът, като собственик на имоти 13.19 и 13.20, ги предупредил, че е закупил имотите и следва да си махнат автомобилите от там, защото искал да ги загражда. Изненадали се, защото ответникът в годините назад, също бил присъствал на празниците, организирани от ищците и провеждани в имотите, но никога не бил заявявал претенции към тях.

Ищците поискали да им представи документ за собственост, но ответникът отказал. За тези негови действия ищците подали жалба в Прокуратурата.

Твърдят, че ответниците никога назад в годините не са заявявали пред ищците да имат права върху имотите, нито са показвали намерение за тяхното владение. Напротив, при срещите им ответникът споделял, че е живял около 5г. със семейството си в Англия и през 2018г. са се завърнали и започнали да посещават имотите си. След направена проверка ищците установили, че ответникът Я. С. се е снабдил с констативен нотариален акт за собственост по давност за процесните имоти докато е бил в брак с ответницата Е. С..

Оспорват ответниците да притежават така удостоверените права на собственост върху имотите. С тази колизия на права и наличие на титул на собственост в полза на ответниците ищците обосновават и правния си интерес от търсената защита.

В срока по чл. 131 ГПК от ответниците е депозиран писмен отговор, с който исковете се оспорват като неоснователни. Ответниците твърдят, че притежават вилен имот в местност „Фазанария“, който стопанисват от повече от 30 години. Излагат, че познават имотите в местността и техните собственици. Сочат, че през годините са закупили няколко имота в съседство на техния, някои в непосредствена близост, други през няколко имота. Поради административни неуредици, повече от 15 години за местността нямало действащ план за земеразделяне, което било пречка за снабдяване със скици и изповядване на сделки по нотариален ред. По тази причина сделките били оформяни чрез предварителни договори. През 2018г. бил приет план за местността, в който не фигурирали предишните собственици и повечето имоти били отразени като земи по чл. 19 от ЗСПЗЗ. Тъй като СГКК отказвала отразяване на старите документи за собственост, хората се снабдявали с 4 констативни нотариални актове, какъвто бил и настоящия случай. Твърдят, че през 2013г. са сключили предварителен договор за покупко-продажба на лозе от 2000 кв.м. в близост до техния имот и получили фактическата власт върху него. Познавали се със собствениците и техните наследодатели от дълги години. След като бил приет плана за местността, по него имотът обхващал процесните три имота. Праводателите им не били отразени в кадастъра като собственици, поради което и ответниците след изтичане на 10 години от сключване на договора, предприели постъпки по снабдяване с документ за собственост по обстоятелствена проверка, в която процедура праводателите им свидетелствали за осъществяваното от тях давностно владение. Твърдят, че от сключване на предварителния договор за покупко-продажба през 2013г. семейството им упражнява фактическа власт върху имотите явно, непрекъснато и необезпокоявано. Излагат, че ищецът като собственик на други имоти в местността следва да е бил запознат със ситуацията, вкл. през годините бил водил разговор с техните праводатели за закупуване на имотите.

В този смисъл бил наясно, че ответниците са закупили имотите и са в тяхно владение. Сочат още, че отношенията им с ищците през годините винаги са били добросъседски и нормални и затова никога не са възразявали ищците да разполагат свои движими вещи в имотите. Намеренията им били, след като се снабдят с документ за собственост, да трасират имотите и тогава да ги оградят.

След съвкупна преценка на доказателствата по делото и съобразявайки становището на страните, съдът приема за установено следното от фактическа страна:

Видно от нотариален акт за собственост по давност № 129, том III, рег.

№ 1765, дело № 365/2023г. на нотариус З. А., рег. № 333 в регистъра на НК, Я.

С. С. е признат за собственик по давностно владение на следните недвижими имоти: ПИ с идентификатор № *** по КККР на гр. Провадия, с площ от 620 кв.м., ПИ с идентификатор № *** по КККР на гр. Провадия, с площ от 581 кв.м. и ПИ с идентификатор № *** по КККР на гр.

Провадия, с площ от 773 кв.м., находящи се в землището на гр. Провадия, м-ст „Фазанария“. Приета по делото е и преписката по съставяне на нотариалния акт.

Представен от ищците е сигнал, подаден от тях до Районна прокуратура 5

Варна досежно снабдяването от страна на ответника Я. С. с констативен нотариален акт по отношение на владени от тях три поземлени имота в масив 13 на м. „Фазанария“, землището на гр. Провадия. С постановление от 06.06.2024г. е отказано образуване на досъдебно производство по подадения сигнал.

Представени от ищците са още писмени доказателства за закупени от тях недвижими имоти в землището на гр. Провадия, м. „Фазанария“ От ответниците е представен предварителен договор за покупкопродажба на недвижим имот от 10.04.2013г., сключен между С.Т., Л.Т. и М.Ш. като продавачи и Я. С. като купувач по отношение на лозе с площ от 2000 кв.м., находящо се във вилната зона на гр. Провадия, местност „Ярък тепе“ за сумата от 1000 лева. Уговорено е, че владението се предава в деня на подписване на предварителния договор.

По делото са ангажирани гласни доказателствени средства чрез разпит на двама свидетели на страната на ищците – Б.В. и Н.К. и двама свидетели на страната на ответниците – С.Т. и М.Ш..

Съгласно показанията на св. В. същият живее от 9 години под наем в имот в съседство на процесните и познава страните по делото. Свидетелят сочи, че знае, че процесното място са поддържа от Е.. Същото не било оградено, представлявало поляна. Е. го изчистил от храсти. В този имот постоянно се събирали в събота и неделя и на Гергьовден. Мястото било необработваемо, нямало постройки в него. Свидетелят не знае колко е голямо.

От Е. и от други хора знаел, че мястото е негово. Той го поддържал и го чистел. Децата им си играели там. В. сочи, че е виждал ответника, но не и в процесния имот. Преди около година започнал да си спира там колите. В процесния имот семейство З.и също паркирали автомобили.