Решение № 916 от 09.07.2026, Апелативен съд - София

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 916 гр. София, 09.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 8-МИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на девети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Петя Алексиева

Членове:

Пепа Маринова-Тонева

Иванка Иванова при участието на секретаря Десислава Ик. Давидова като разгледа докладваното от Петя Алексиева Въззивно гражданско дело № 20241000501117 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл.258-чл.273 от ГПК.

Ответниците в първоинстанционното производство О. Г. М. и В. С. М. и в срока по чл.259, ал.1 от ГПК (препис от решението е връчен редовно на 27.10.2023 г., а въззивната жалба е подадена на 09.11.2023 г.) обжалват изцяло в неговата осъдителна част Решение № 5252/17.10.2023 г., постановено по гр.д.№ 13068/2021 г. по описа на Софийски градски съд, Първо гражданско отделение, 8 състав, с което съдът е уважил претенциите на БЪЛГАРСКА АКАДЕМИЯ НА НАУКИТЕ с правно основание чл.108 от ЗС, чл.59 ЗЗД, чл.233, ал.1, чл.232, ал.2, чл.92 и чл.86 от ЗЗД.

Въззивната жалба е подадена чрез процесуален представител адвокат К., с надлежно учредена представителна власт по делото, с оглед представените пълномощни с молба вх.№ 45515/18.04.2024 г. Въззивниците-ответници са внесли дължимата държавна такса с вносен документ от 13.12.2023 г., представен по делото с молба от същата дата.

Предвид горното въззивната жалба е редовна и процесуално допустима.

Въззивниците - ищци поддържат, че решението е неправилно и 1 незаконосъобразно. Поддържа се, че на първо място ответниците и в нито един момент не са оспорвали правото на собственост на ищеца и само на това основание искът е следвало да бъде отхвърлен. Поддържа се, че за процесните имоти е имало сключен устен договор за наем с предоставяне на ответниците на ключ за помещенията на първия етаж, поради което се твърди, че имотите са ползвани от двамата ответници на правно основание - договор за наем.

Потвърждават, че действително е имало сключен договор за наем на 10.03.2016 г., но наемното правоотношение е продължило и след 01.11.2017 г., когато ищецът твърди, че договорът е прекратен, тъй като последният продължил да издава фактури за наем, заплащани от ответниците. Смята, че липсата на приемо-предавателен протокол, не води до извода, че вещта не е върната. Поддържа се, че искът по чл.59 ЗЗД също е неоснователен, тъй като той касае т.нар.оборни помещения, от които ищецът е предоставил доброволно ключ на ответниците. Твърди се, че клаузата за неустойка по т.6.4. от договора е нищожна като противоречаща на добрите нрави и надхвърля присъщата обезпечителна, санкционна и обезщетителна функция. Твърди се, че ако ответницата бъде осъдена да заплати и двете неустойки по т.6.2. и т.6.4., то ищецът ще се обогати неоснователно, тъй като ще получи два обезщетения за едно и също него. По същите причини искът за лихва върху тези вземания се явява неоснователен.

Моли съда да отмени решението и да постанови друго, с което да отхвърли всички предявени от ищеца искове. Претендират се сторените разноски.

В законоустановения срок по чл. 263, ал.1 от ГПК е постъпил отговор от ответната жалбата страна-ищецът БАН чрез процесуалния му представител В.

М. с надлежно учредена по делото представителна власт, съобразно пълномощно приложено към отговора.

Оспорва изцяло въззивната жалба изцяло като неоснователна и необоснована, в която връзка развива подробни съображения по съществото на спора.

С оглед на предмета на настоящото производство, очертан с въззивната жалба Решение № 5252/17.10.2023 г., постановено по гр.д.№ 13068/2021 г. по описа на Софийски градски съд, Първо гражданско отделение, 8 състав, в частта, с която и спрямо ответника В. С. М. е 2 отхвърлен искът с правно основание чл.233 от ЗЗД за осъждането му да върне наетата вещ, представляваща жилище № 1 с площ от 40 кв.м., находящо се в гр.***, бул. „***“ № *, сграда „Опитен обор с жилища“, поради прекратяване на договора за наем № 63/10.03.2016 г., е влязло в сила на 07.01.2025 г., поради необжалването му.

В открито съдебно заседание възивниците-ответници, чрез своя процесуален представител поддържат въззивната си жалба по съображения изложени в писмени бележки, представени по делото.

Въззиваемият - ищец в съдебно заседание чрез своите процесуални представители оспорва въззивната жалба и моли съда да постанови решение, с което да потвърди обжалваното първоинстанционно решение като законосъобразно и правилно по съображенията изложени в представената по делото писмена защита. Претендира разноски, за което представя списък по чл.80 от ГПК.

Апелативен съд-София, 8-ми граждански състав, след преценка по реда на въззивното производство на твърденията и доводите на страните и на събраните по делото доказателства, намира следното от фактическа страна:

Първоначално Софийски районен съд, а след изпращане на делото по родова компетентност, Софийски градски съд, е бил сезиран с предявени от БЪЛГАРСКА АКАДЕМИЯ НА НАУКИТЕ срещу О. Г. М. и В. С. М. пасивно субективно и обективно кумулативно съединени искове, както следва:

1.ревандикационен иск с правно основание чл.108 от ЗС за установяване правото на собственост на ищеца на основание чл.10, ал.2 от ЗБАН на недвижим имот сграда „Опитен обор с жилища“, състояща се от два етажа със застроена площ 769 кв.м. (кубатура от 2 843 куб.м.) и осъждане на двамата ответници да предадат държането на шест броя помещения с общ площ 134 кв.м., намиращи се в „Опитен обор“ на първия етаж на сградата на БАН, находяща се в гр. ***, бул. „***“ № *,

2.иск с правно основание чл.59, ал.1 от ЗЗД за осъждането на ответниците да заплатят на ищеца обезщетение от неоснователно ползване на собствения му имот: шест броя помещения с общ площ 134 кв.м., намиращи се в „Опитен обор“ на първия етаж на сградата на БАН, находяща се в гр. ***, бул. „***“ № *, за периода от 01.04.2016 г. до 15.04.2018 г., в размер на сумата 3 от 37 319,54 лв.,

3.иск с правно основание чл.232, ал.2 от ЗЗД за осъждането на ответницата О. Г. М. да заплати на ищеца сумата от общо 690,70 лв., от която: ел.енергия в размер на 572,32 лв. и вода в размер на 118,38 лв., представляващи стойността на консумативи, свързани с ползването на имота, дължими за периода от м.септември 2017 г. до м.февруари 2018 г., включително, обективно кумулативно съединен с иск с правно основание чл.86, ал.1 от ЗЗД за заплащане на мораторно обезщетение в размер на законната лихва върху главниците по всяка една от посочените фактури с начало на периода 10.10.2017 г. до 15.04.2018 г., в размер общо на 19,61 лв., 4.иск с правно основание чл.92, ал.1 от ЗЗД за осъждането на ответницата О. Г. М. да заплати неустойка на основание чл.6.2. от договор за наем № 63/10.03.2016 г. в размер на 187,76 лв. и неустойка на основание чл.6.4. от същия договор в размер на 1 032,68 лв.,

5.иск с правно основание чл.233 от ЗЗД за осъждането на ответниците да върнат наетата вещ, представляваща жилище № 1 с площ от 40 кв.м., находящо се в гр.***, бул. „***“ № *, сграда „Опитен обор с жилища“, поради прекратяване на договора за наем № 63/10.03.2016 г., ведно със законната лихва върху всяка присъдена главница, считано от датата на исковата молба17.04.2018 г. до окончателното изплащане на дължимите суми.

Такава е исковата претенция, съобразно допуснатото изменение по реда на чл.214 от ГПК на иска по чл.59 от ЗЗД, с протоколно определение от 01.06.2021 г., постановено по гр.д.№ 25511/2018 г. по описа на СРС, 30 състав.

От събраните пред първоинстанционния съд доказателства, въззивният съд приема за установени и доказани следните правнорелевантни факти и обстоятелства:

Със Заповед № 184/08.02.1977 г. на Председателя на Комитета за наука, технически прогрес и висше образование, издадена на основание ПМС № 8/09.02.1976 г. и Решение на определена от Политбюро на ЦК на БКП комисия за решаване на въпросите за използване на сградите на бившия Агрономически институт за нуждите на БАН и Софийския университет „Климент Охридски“, е наредено да се предадат в собственост на Единния център за наука и подготовка на кадри по биология (ЕЦНПКБ) при БАН следните сгради: анатомично здание, център на научно-изследователска 4 лаборатория, епизиотология, експериментална база с жилища за работниците, изотопна лаборатория, мацерационна и принадлежащите към тях постройки със съоръжения, отоплителна централа, трафопост, гараж с жилище, алейно осветление, пътища и др., всичките находящи се в гр. София, бул. „Ленин“ 73.

На 28.03.1979 г. е издаден Акт № 1749 за държавна собственост на недвижим имот за: анатомична сграда на четири етажа, застроена на 1274 кв.м. и 1850 куб.м., централна научноизследователска лаборатория на един етаж с 3063 куб.м., мацерационна сграда на един етаж застроена върху 57 кв.м. и 207 куб.м., гараж с жилище на един етаж, застроен върху 159 кв.м. и 646 куб.м. От АДС се установява, че имотът е отстъпен за ползване на Институт по биология и имунология на размножаването и развитието на организмите при БАН (ИБИ РРО-БАН). Този институт е включен в състава на Единния център по биология при БАН с РМС № 64/01.07.1977 г.

С РМС № 17 от 21.11.1988 г. Единният център по биология е закрит, считано от 31.12.1988 г., като активите и пасивите му, се поемат от съответните институти и лаборатории в досегашния им състав.

С решение на 68-то заседание на ОС на БАН от 06.04.1994 г. Институтът по биология и имунология на размножаването и развитието на организмите, е преименуван в Институт по биология и имунология на размножаването, считано от 01.06.1994 г.

След влизане в сила на Закона за Българската академия на науките, Обн., ДВ, бр. 85 от 15.10.1991 г., на 23 юни 1997 г., е издаден Акт № 0258 за публична държавна собственост на сграда-учебен корпус „Ректорат“-19803 куб.м., Централна научноизследователска лаборатория, Опитен обор с жилище на два етажа-2843 куб.м., трафопост-283 куб.м., сграда „Епизоотология“-3611 куб.м. находящи се в гр.***, бул. „***“ № *, в който акт е отбелязано, че имотът се стопанисва и управлява от БАН-ИБИРРО, както и че сградите влизат в имуществото на БАН и са негова собственост, съгласно чл.10, ал.2 от Закона за БАН.

Материалната доказателствена сила на този акт и удостовереното с него право на собственост на ищеца, не е оспорвано в нито един момент от двамата ответници.

От приетото по делото заключение на СТЕ, неоспорено от страните се установява, че сградата, описана в АДС № 10272 (1749) от 28.03.1979 г. на 5

СГНС е идентична с тази, описана в Акта за държавна собственост на недвижим имот № 0258 от 23.06.1997 г., както и с процесния имот, находящ се в гр. ***, общ.***, бул. "***“ № *, сграда „Опитен обор с жилища“.

На 10.03.2016 г. между ищеца в качеството на наемодател и ответницата О. М. в качеството на наемател, е сключен договор № 63 за отдаване под наем на следния недвижим имот, а именно: сграда „Опитен обор с жилища“, представляващ жилище № 1, с обща площ 40 кв.м., находящ се в гр.***, бул.

„***“ № *. Ответницата е наела имота с оглед ползването му за жилище, срещу заплащане на обща месечна наемна цена в размер на левовата равностойност на 40 евро без ДДС. Уговорено е, че плащането на наема се извършва до 10-то число на месеца, както и че наемателката следва да заплаща консумативите в тридневен срок от представянето на фактура.

Със споразумителен протокол от същата дата, страните са уговорили и определили начина на отчитане, разпределяне и заплащане на консумативните разходи за имота, като по т.6 изрично са посочили, че при забава в плащането, наемателят държи законната лихва върху дължимата за възстановяване сума за всеки просрочен ден. На 31.03.2016 г. с приемателно-предавателен протокол жилището е предадено на ответницата М..

Двамата ответници са съпрузи от 04.10.1987 г., което се установява с приетото по делото удостоверение за сключен граждански брак, издадено въз основа на акт за сключен граждански брак № 0242 от 04.10.1987 г.

С писмо от 03.10.2017 г. ищецът е уведомил ответницата, че поради неизпълнение на задълженията й по договор за наем за заплащане на месечните наемни вноски и консумативи, считано от 01.11.2017 г., договорът за наем между страните е прекратен, както е и поканил същата да освободи наетия имот, като е посочил и датата 01.11.2017 г., на която негов представител ще се яви за предаване на ключа от жилището и съставяне на приемателно-предавателен протокол. Писмото е връчено на 16.10.2017 г., срещу която дата стои подпис, за които ищецът твърди, че е на ответницата О.

Разпечатката съдържа 42 от 159 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/f884bf04-fe7d-4c36-9154-2c57853f5d52