Решение № 142 от 01.03.2024, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 142 гр. София, 01.03.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 6-ТИ ТЪРГОВСКИ, в публично заседание на първи ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Иван Иванов

Членове:

Николай Метанов

Валентин Бойкинов при участието на секретаря Павлина Ив. Христова като разгледа докладваното от Иван Иванов Въззивно търговско дело № 20231001000720 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

С решение № 750 от 12.06.2023г. по т.д. № 2528/ 2021 г. на Софийския градски съд, търговско отделение, VІ - 10 състав са отхвърлени като неоснователни : 1) искове с правно основание чл. 145, ал.1 от ТЗ и чл.55, ал.1, предл.1 от ЗЗД, предявени от „БулРек“ ООД - гр.

Варна срещу И. Д. С. от с.***, Столична община за сумата 100 000 лева, представляваща причинена на дружеството вреда от това, че в качеството си на управител, без надлежно решение на общото събрание, е сключил на 21.12.2018 г. договор за овърдрафт с „Банка ДСК“ ЕАД (правоприемник на „Сосиете Женерал Експресбанк“ АД) ; в евентуалност сумата 70 120.50 лева, представляваща вреда в размер на заплатена на „Интерпласт БГ“ ЕООД продажна цена на стоки по фактури № 1346/ 5.09.2018 г.; № 1347/ 8.09.2018 г.; № 1358/ 12.09.2018 г.; № 1371/1.10.2018г.; № 1394/ 22.10.2018 г.; № 1427/ 23.11.2018 г.; № 1378/ 11.10.2018 г. и № 1419/ 13.11.2018 г., които не са били получени от дружеството, както и сумата 30 110 лева, представляваща вреда от това, че в периода м.март 2017 г. - м. юни 2019 г. чрез многократни тегления на суми от банкомат се е разпоредил от сметка на дружеството със сумата, която не е използвана за покриване на задължения на дружеството, в евентуалност сумата 14 693.24 лева, представляваща вреда от посочените по - горе неизгодни сделки, в размер на разликата между заплатената цена и действителната пазарна стойност на стоката ; 2) иск с правно основание чл.55, ал.1, предл.1 от ЗЗД предявен 1 в условията на евентуалност от „БулРек“ ООД - гр. Варна срещу „Интерпласт БГ“ ЕООД гр.София, за сумата 70 120.50 лева, представляваща платена цена по договори за покупко продажба на стоки, обективирани във фактури № 1346/ 5.09.2018г.; № 1347/8.09.2018 г.; № 1358/ 12.09.2018 г.; № 1371/1.10.2018г.; № 1394/ 22.10.2018 г.; №1427/ 23.11.2018 г.; №

1378/ 11.10.2018 г. и № 1419/ 13.11.2018 г., при начална липса на основание - нищожност на договорите, поради сключването им във вреда на представлявания ; 3) насрещни искове, предявени от И. Д. С. от с.***, Столична община срещу „БулРек“ ООД - гр. Варна : с правно основание чл. 141, ал.7, вр. с чл.137, ал.1, т.5 от ТЗ за сумата 32 949. 61 лева, представляваща възнаграждение по договор за възлагане на управление от 15.02.2017 г. за периода от 24.03.2017 г. до 3.07.2019 г. и с правно основание чл.86, ал.1 от ЗЗД за сумата 12 518.64 лева, представляваща лихва за забава върху главницата за периода 1.04.2017 г. 5.01.2022 г.

Срещу решението в частта, с която са отхвърлени исковите претенции срещу И. Д. С. за сумите, 30 110 лева и

14 693.24 лева, както и срещу „Интерпласт БГ“ ЕООД за сумата 70 120.50 лева, е подадена въззивна жалба от „БулРек“ ООД - гр. Варна, в която се твърди, че е неправилно - постановено при допуснати нарушения на материалния и процесуалния закон и необосновано.

Неправилно съдът приел, че с решението от 25.06.2019 г. ответника е бил освободен от отговорност за всичките му действия като управител, тъй като освобождаването му от отговорност било само за поетите от него задължения по договор за лизинг на лекия автомобил. Изрично било посочено, че занапред солидарен длъжник за тях ще бъде съдружника М. К.. В условията на евентуалност можело да се приеме единствено, че И. С. е бил освободен от отговорност за вредите от негови действия, които са били известни на съдружниците към момента на вземане на решението. Останало недоказано твърдението на ответника, че договора за овърдрафт е бил отразен в годишните финансови отчети на дружеството за периода 2018 г. - 2020 г. В противоречие с правилата на доказването , въпреки че вещото лице не дало категоричен отговор на този въпрос, съдът приел за доказано, че договора е бил отразен в ГФО за 2018г. Освен това съдът не обсъдил обстоятелството, че дружествените книги не са били на разположение на съдружниците в офиса на дружеството и били предадени от И. С. три месеца след освобождаването му като управител - затова към деня на вземане на решението съдружниците не са -3- знаели за сделките по процесните фактури и уговорените по тях цени. В производството не се доказало дали счетоводството на дружеството е било водено редовно, отговорността за което била на управителя.

2

От съвкупната преценка на доказателствата се установило противоправно поведение на ответника, изразило се в сключване на сделки за покупка на стоки в противоречие с интересите на дружеството - на многократно по-високи от пазарните цени, с което бил облагодетелстван продавача „Интерпласт БГ“ ЕООД, чийто едноличен собственик на капитала и управител по това време били ответника.

Съдът неправилно разпределил доказателствената тежест относно твърдението на ответника, че сумите, които многократно теглил с дебитна карта от сметката на дружеството са послужили за заплащане на възнаграждения в брой на лица, които са извършвали поправки и дребни ремонти на машините на дружеството. Липсата на разходооправдателни документи безспорно внасяла съмнение за какво точно са били разходени в действителност тези суми, независимо от начина на счетоводното им отразяване. Макар и да обсъдил част от изводите на вещото лице, съдът не им придал присъщото им значение. Напълно неаргументиран бил и извода, че извършваната в полза на дружеството поправка и позициониране на машини, била доказана от свидетелските показания.

Неправилно съдът приел по иска срещу „Интерпласт БГ“ ЕООД, че не са налице елементите от фактическия състав на чл.40 от ЗЗД. Обсъдил произволно само някои от релевантните факти и обстоятелства, като дори и на обсъдените не било придадено необходимото и действителното им значение, което представлявало процесуално нарушение.

Молбата е решението да бъде отменено в обжалваната част, като бъде постановено друго решение, с което исковите претенции да бъдат уважени изцяло.

Ответниците по въззивната жалба И. Д. С. от с.***, Столична община и „Интерпласт БГ“ ЕООД - гр. София в писмения отговор я оспорват като неоснователна.

От тълкуването на текста на решението от 25.06.2019 г. на общото събрание било ясно, че ответникът е бил освободен от отговорност за всичките си действия като управител към датата на вземане на решението за неговото освобождаване. В случая било категорично установено, че всички действия на управителя са били надлежно отразени в счетоводните записвания на дружеството, т.е са били известни на дружеството към момента на взимане на решението. Ирелевантно било обстоятелството, че счетоводството и дружествените книги не се намирали в офиса на дружеството, тъй като всеки съдружник имал правото да ги преглежда, а освен това и задължението да участва в управлението на дружеството. Несъстоятелно било и твърденето, че счетоводството не е било водено редовно, тъй като от заключението на счетоводната експертиза се установило, че счетоводните записи отговарят изцяло на информацията в НАП. Останало недоказано твърдението, че сключените от ответника сделки били на цени, многократно надвишаващи пазарните, а и от тях не били настъпили вреди за дружеството, тъй като представляват част от неговата търговска дейност.

Несъстоятелно било твърдението за допуснато съществено процесуално нарушение при разпределението на доказателствената тежест- съдът правилно указал на ответника, че е в 3 негова тежест да установи, че средствата от получения кредит са били разходвани за дейността на дружеството и този факт бил категорично доказан от заключението на счетоводната експертиза.

Неоснователни били оплакванията срещу уважаването на евентуалния иск по чл. 55, ал. 1 от ЗЗД срещу ответника „Интерпласт“ ЕООД. Във връзка с твърденията за нищожност на сделките на основание чл. 40 от ЗЗД не била доказана явна и значителна нееквивалентност, която да води до очевидна вреда за ищеца, както и наличието на елементите от фактическия състав на правната норма. Твърдението за претърпяна загуба, изразяваща се в сключване на сделки при цени, по-високи от средните пазарни цени останало недоказано. Освен това за да се приеме, че имало претърпяна загуба, ищецът трябвало да докаже, че закупената по тези сделки суровина в същото или сходно качество и при същите или сходни характеристики е могла да бъде намерена за по-ниска стойност без да се затруднява производственият процес на дружеството, а това също не било доказано.

Молбата към съда е да потвърди решението в обжалваната част.

Софийският апелативен съд, търговско отделение, шести състав съобрази следното.

Първоинстанционното производство е образувано по искова молба, в която „БулРек“ ООД гр. Варна твърдяло, че от средата на 2018 г. съдружникът М. К. забелязал множество пропуски в работата на управителя И. С. - първия ответник по делото, и през м. юни 2019 г. последният бил освободен от тази длъжност. С протокол от 4.09.2019 г. ответникът предал счетоводните и търговски книги на дружеството, като в протокола липсвал сключения с „Банка ДСК“ АД договор овърдрафт Партньор № 20181163 от 21.12.2018 г. за сумата

100 000 лева. Новият управител разбрал за съществуването му през 2020 г., когато сметката на дружеството била блокирана поради неплащане на задължението.

Подписът в решението на съдружниците от 20.12.2018 г. за

-5- сключване на въпросния договор, не бил на М. К., което се установило от заключението на частна експертиза.

Веднага след усвояването на кредита ответникът превел от сметката на дружеството суми в общ размер 70 120.50 лева на собствената си фирма „Интерпласт“ ЕООД, която издала три фактури за доставените стоки и услуги с цени, надвишаващи многократно пазарните цени на същите стоки и услуги, а остатъка от сумата теглил чрез банкова карта на банкомат.

С неправомерните си действия по сключване на договор за овърдрафт и усвояването му ответникът, в качеството си на управител, нанесъл на дружеството имуществени вреди в размер на 100 000 лева.

Дори поведението на ответника при договарянето на овърдрафта да не било 4 недобросъвестно, вследствие предприетия от него начин на договаряне дружеството било лишено от възможността да разполага за значителен период от време, с една не малка по размер парична сума.

Молбата към съда била да осъди ответника да заплати на основание чл. 145 от ТЗ сумата 100 000 лева, представляваща обезщетение за причинените на дружеството вреди от упражняването на дейността управител, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателното плащане.

Ищецът твърдял също, че в това си качество И. С. сключил с „Интерпласт БГ“ ЕООД втория ответник, чийто управител и едноличен собственик на капитала бил самия той, явно неизгодни сделки за ищеца, закупувайки от негово име пластмаса и пластмасови изделия на цени многократно надвишаващи пазарните. „Интерпласт БГ“ ЕООД издало 15 фактури на обща стойност 70 120.50 лева, платени от ищеца с три отделни транзакции. От тези негови неправомерни действия вторият ответник се обогатил неоснователно за сметка на ищеца със сумата 70 120.50 лева.

Молбата към съда била да осъди „Интерпласт БГ“ ЕООД да заплати на основание чл. 55, ал.

1 ,пр. 1 от ЗЗД сумата 70 120.50 лева, с която вторият ответник се обогатил неоснователно за сметка на ищеца.

В отговора на исковата молба ответниците И. Д. С. от с. ***, Столична община и „Интерпласт БГ“ ЕООД - гр. София оспорили исковете като неоснователни.

Отговорността на ответника И. С. по чл. 145 от ТЗ била погасена по силата на решението на общото събрание на съдружниците от 25.06.2019 г. за освобождаването му от отговорност, с което също така бил освободен от задълженията му като съдлъжник по договор за лизинг на автомобил. Сключването на договора за овърдрафт било известно на съдружниците - задължението е било надлежно отразено в счетоводството на ищеца. В пасива на баланса за 2018 г., ред „Задължения по заеми“, била посочена сумата 73 000 лева, съответстваща на усвоената част от кредита към 31.12.2018 г., формирана от сумата 70 120.51 лева - усвоени и използвани да покриване на задължения на ищеца за доставки по 15 фактури и 1 820 лева, усвоена чрез 6 тегления от банкомат за периода от 21.12.2018 г. до 31.12.2018 г. Годишният финансов отчет бил приет с решение на общото събрание на съдружниците от 21.03.2019 г. Съществено било и това, че като солидарни съдлъжници по договора встъпили И. С. и „Интерпласт БГ“ ЕООД, което било проява от страна на управителя на грижа, по - голяма от дължимата от добрия търговец.