Решение № 3139 от 20.06.2025, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 3139 гр. Пловдив, 20.06.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, IX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Анна Д. Дъбова при участието на секретаря Петя Г. Карабиберова като разгледа докладваното от Анна Д. Дъбова Гражданско дело № 20255330102013 по описа за 2025 година

Производството по делото е образувано по предявен от Д. П. К. против Главна дирекция „Жандармерия, специални операции и борба с тероризма” кумулативно обективно съединени осъдителни искове с правно основание чл.

178, ал. 1, т. 3, чл. 179, ал. 2, вр. чл. 187, ал. 3 ЗМВР и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за заплащане на сумата от 3 100, 55 лв., представляваща възнаграждение за положен извънреден труд за периода от 01.01.2022 г. до 31.12.2024 г., получени в резултат на преизчисляване на положени часове нощен труд с коефициент 1.143, както и за заплащане на сумата от 587, 83 лв., представляваща обезщетение за забава за периода от 01.04.2022 г. до 31.01.2025 г., ведно със законна мораторна лихва за забава върху главницата, считано от датата на депозиране на исковата молба в съда – 31.01.2025 г., до окончателното изплащане на задължението.

Предявените искове са изменение на основание чл. 214, ал. 1 ГПК чрез увеличение на техния размер с Определение, постановено в открито съдебно заседание на 17.06.2025 г.

В исковата молба се твърди, че ищецът е назначен на длъжност „с.п“ в ..................... Поддържа, че е полагал труд и през нощта за времето от 22:00 ч. до 08:00 ч. на 12-часови смени съобразно утвърдени графици, като отработеното работно време се е изчислявало съгласно разпоредбата на чл.

187, ал. 3 ЗМВР, като часовете положен нощен труд не са преобразувани в дневен труд. Счита, че следва да се приложи разпоредбата на чл. 9, ал. 2 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата и преизчисляването на положения нощен труд през процесния период стане с 1 прилагането на коефициент 1,143. Твърди, че за периода от 01.01.2022 г. до 31.12.2024 г. е положил извънреден труд от 180 часа, при часова ставка съобразно трудовото възнаграждение за съответния период от 13, 27 лв. на час. Твърди, че положеният труд се отчита на тримесечие, като задълженията са платими на падежа на всяка заплата, поради което претендира и обезщетение за забава. По така изложените съображения се моли за уважаване на предявените искове.

В законоустановения за това срок по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът Главна дирекция „Жандармерия, специални операции и борба с тероризма” е депозирал отговор на исковата молба, в който излага съображения за нейната неоснователност. Релевира възражение за погасяване на вземанията за главница и обезщетение за забава по давност за периода от 01.01.2022 г. до 31.01.2022 г. Поддържа, че ищецът е държавен служител – полицейски орган по смисъла на чл. 142, ал. 1, т. 1 ЗМВР, като работи на смени – по график, включително и през нощта, при сумарно изчисляване на работното време.

Сочи, че през процесния период е действала разпоредбата на чл. 187, ал. 4 ЗМВР. Счита за неправилно позоваването на отменени Наредби, като в процесния период са действали Наредба № 8121з-1174/21.10.2020 г. и Наредба № 8121з-922/22.07.2022 г., като в последните ясно е посочено, че при сумарно изчисляване на работно време нощните часове се превръщат в дневни с коефициент 1. Счита, че по отношение на трансформирането на нощния труд в дневен не следва да намерят приложение разпоредбите на КТ, а на специални закон ЗМВР. В този смисъл се позовава на Тълкувателно решение № 1/15.03.2023 г. по тълк.д. № 1/2020 г. на ОСГК на ВКС. Поддържа, че нощният труд е различен от извънредния, като извънредният труд представлява фактически положен труд над нормалната продължителност, но не и след преизчисляване на нощния, в който смисъл са твърденията на ищеца. Сочи, че правото на допълнително възнаграждение за извънреден труд възниква не за положен нощен труд над нормалната продължителност на работното време, а за положен труд – въобще. Счита за незаконосъобразно по реда на преизчисляване на нощните часове в дневни, което е предвидено в закон само за тяхното заплащане, да се увеличава математически работното време и да се получава резултат – извънреден труд, който да се обезщетява като такъв с увеличение от 50 %. По така изложените съображения се моли за отхвърляне на предявените искове, ведно със законните последици.

Съдът, като съобрази събраните писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Районен съд е сезиран с кумулативно обективно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 178, ал. 1, т. 3, чл. 179, ал. 2, вр. чл. 187, ал. 3 ЗМВР и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

С определението за насрочване на делото съдът на основание чл. 146, ал.

2

1, т. 3 и т. 4 ГПК е обявил за безспорни и ненуждаещи се от доказване следните обстоятелства: че през процесният период ищецът е полагал труд на длъжност "с.п." в група ........................... и че е полагал дневни и нощни 12часови смени при сумирано изчисляване на работното време на тримесечие.

По делото са представени протоколи за положен труд на смени и графици за работа.

От приетото по делото и неоспорено от страните заключение на вещото лице по съдебно-счетоводната експертиза се установява, че за периода от 01.01.2022 г. до 31.12.2024 г. отработените от ищеца часове нощен труд са 1 742 часа за 2 085, 08 лв., като след приравняването им на дневен труд с коефициент 1.143 последните са 1 991, 2 часа. Установено е, че разликата от 249, 2 часа в стойностно изражение е в размер от 3 100, 55 лв., като на ищеца не е изплащан извънреден труд на основание приравняване на нощния труд в дневен. Вещото лице е установило, че за процесния период броя на прослужените от ищеца часове без превръщане на нощните часове в дневни е от 5 491 часа, а нормочасовете за този период са 4 816 часа, като на ищеца е изплатен извънреден труд за 675 часа в размер от 8 397, 70 лв. Вещото лице е определило размера на обезщетението за забава.

Съгласно разпоредбата на чл. 176 ЗМВР брутното трудово възнаграждение на държавните служители на МВР се състои от основно месечно възнаграждение и допълнителни възнаграждения. Извънреден е трудът, който се полага по разпореждане или със знанието и без противопоставянето на работодателя или на съответния ръководител от работника или служителя извън установеното за него работно време (чл. 143 КТ). Нормалната продължителност на работното време на държавните служители в МВР е 8 часа дневно и 40 часа седмично при 5- дневна работна седмица (чл. 187, ал. 1 ЗМВР), като работното време на държавните служители се изчислява в работни дни - подневно, а за работещите на 8, 12 или 24 часови смени - сумарно за тримесечен период (чл. 187, ал. 3 ЗМВР).

Сумарното изчисляване на работното време е форма на отчитане на работното време, при която установената нормална продължителност на работното време се спазва средно за определен по продължителен период от време, който в процесния случай е тримесечен. Съгласно чл. 187, ал. 7 и ал. 8 ЗМВР (в приложимата му за процесния период редакция) работата извън редовното работно време до 280 часа годишно се компенсира с възнаграждение за извънреден труд за отработени до 70 часа на тримесечен период за служителите, работещи на смени, като извънредният труд се заплаща с 50 на 100 увеличение върху основното месечно възнаграждение.

Според чл. 187, ал. 10 ЗМВР редът за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата на 3 държавните служители извън редовното работно време, режимът на дежурство, времето за отдих и почивките за държавните служители се определят с наредба на министъра на вътрешните работи.

През процесния период са действали Наредба № 8121з-1174 от 21.10.2020 г. за реда за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките за държавните служители по чл. 142, ал. 1, т. 1 и ал. 3 от Закона за Министерството на вътрешните работи (отм.) и Наредба № 8121з-922 от 22.07.2022 г. за реда за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките за държавните служители по чл.

142, ал. 1, т. 1 и ал. 3 от Закона за Министерството на вътрешните работи.

В чл. 3, ал. 2 от посочените наредби е предвидено, че за държавните служители в МВР е възможно полагането на труд и през нощта между 22,00 и 6,00 ч., като работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период, а в чл.

32 положеният труд извън редовното работно време се документира в специална книга по образец.

В посочените подзаконови нормативни актове обаче липсва правило за трансформиране на нощния труд в дневен за разлика от чл. 31, ал. 2 от Наредба № 8121з-407 от 11.08.2014 г. (отм.), съгласно който при сумирано отчитане на отработеното време общият брой часове положен труд между 22,00 и 6,00 ч. за отчетния период се умножава по 0, 143, като полученото число се сумира с общия брой отработени часове за отчетния период.

При това положение спорът между страните е правен и се съсредоточава относно обстоятелството кой ред за изчисление и заплащане на положения нощен труд е меродавен с случая – дали специално предвидения в ЗМВР и приложимите към него подзаконовите нормативни актове, или този на КТ и подзаконовите нормативни актове във връзка с неговото прилагане, в частност Наредбата за структурата и организацията на работната заплата, и следва ли положеният от държавните служители в МВР нощен труд да се заплаща, като часовете нощен труд се превръщат в дневни с коефициент от 1,143 % съгл.

НСОРЗ и действалата до 01.04.2015г. Наредба № 8121з-407/11.08.2014 г., или следва да се прилага актуалната редакция на ЗМВР в чл. 187, ал. 4 вр. ал. 1 и действащата Наредба № 8121з-922 от 22.07.2022 г., където коефициентът е 1 (единица).

Този въпрос е разрешен с Тълкувателно решение № 1 от 15.03.2023 г. по тълк. д. № 1/2020 г. на ОСГК на ВКС, с което е прието, че при отчитане и заплащане на положените часове нощен труд от служители на Министерство на вътрешните работи не са приложими разпоредбите на Кодекса на труда и на Наредбата за структурата и организацията на работната заплата (в частност разпоредбата на чл. 9, ал. 2 от същата наредба) и следва да се прилагат разпоредбите на специалния Закон за Министерството на вътрешните работи и на издадените въз основа на него подзаконови нормативни актове.

4

Така формираният извод е мотивиран с липсата на празнота в ЗМВР относно ЗМВР не съдържа празнота относно продължителността на работното време на служителите в МВР, изразено в брой часове и няма предпоставки за се прилага по аналогия друг закон, съответно друга делегирана подзаконова уредба. Нормалната продължителност на работното време на служителите по този закон е 8 часа, дефинирана в чл. 187 ЗМВР независимо от частта на денонощието, в която работният ден се разполага. Съпоставката на нормите на чл. 187, ал. 1 и 3 ЗМВР с чл. 140 КТ показва, че разпоредбите на ЗМВР установяват по-голяма продължителност на работното време на нощния труд на служителите от МВР в сравнение с тази на работниците и служителите по трудово правоотношение. Различието - установената с разпоредбите на ЗМВР по-голяма продължителност на работното време на нощния труд за служителите от МВР, се аргументира с основните функции на МВР /чл. 2, ал.

1 ЗМВР/. Разпоредбите на чл. 179 ЗМВР и чл. 187, ал. 9 ЗМВР са делегиращи законови норми, които предвиждат условията и редът за полагане на нощен труд, включително отчитането му и заплащането да се извършват със съответните актове - наредба и заповед. Със заповед министърът на вътрешните работи се определя размера на възнаграждението за положен нощен труд. Действително в издадените наредби липсва правило като това на чл. 9, ал. 2 НСОРЗ, но липсата не е празнота в закона, тя е обяснима с волята на законодателя да не се създава норма за преобразуване на нощни часове в дневни, защото случаите по ЗМВР и по КТ не са сходни, както е разяснено в тълкувателния акт на ОСГК. За служителите на МВР неблагоприятните последици от полагането на нощен труд се компенсират със съответните компенсаторни механизми, по-съществените от които са: допълнително възнаграждение за прослужено време - чл. 178, ал. 1, т. 1 ЗМВР, по- голям основен платен годишен отпуск /чл. 189, ал. 1 ЗМВР/, обезщетение при прекратяване на служебно правоотношение /чл. 234, ал. 1 ЗМВР/, поблагоприятен режим за заплащане на извънреден труд /чл. 187, ал. 5, 6 и 7 ЗМВР/, липса на задължение за заплащане на осигурителни вноски и по благоприятни условия за придобиване право на пенсия /чл. 69, ал. 2 КСО/, пенсиониране при условията на І категория труд /чл. 69 КСО.