Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 4 от 03.01.2025, Районен съд - Бургас

Съд
Районен съд - Бургас
Дело
Административно наказателно дело 3890/2024
Вид
Решение № 4
Подписан
03.01.2025
В сила
25.01.2025
Състав
МАЯ НИКОЛОВА СТЕФАНОВА

Цитирани разпоредби

  • чл. 143 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл. 77 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 81 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.12 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 34 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.44 ал.1 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 57 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.59 и сл. · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.59 ал.2 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 63 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.84 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.257 ал.1 · Закон за Министерството на вътрешните работи
  • чл.64 ал.4 · Закон за Министерството на вътрешните работи
  • чл.72 ал.1 т.2 · Закон за Министерството на вътрешните работи
  • чл.14 ал.2 · Наказателно-процесуален кодекс

РЕШЕНИЕ

№4 гр. Б..., 03.01.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – Б..., V НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: МАЯ Н. СТЕФАНОВА при участието на секретаря РАЙНА Г. ЖЕКОВА като разгледа докладваното от МАЯ Н. СТЕФАНОВА Административно наказателно дело № 20242120203890 по описа за 2024 година Производството е образувано по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН и е по повод жалбата на М. О. Т. с ЕГН ********** от гр.Б..., ул.“У... Г....“ №..... срещу наказателно постановление №434а-173 от 01.07.2024г. издадено от Началника на ІІ-ро РУ при ОДМВР-Б..., с което на жалбоподателката за нарушение на чл.64 ал.4 от Закона за МВР (ЗМВР) и на основание чл.257 ал.1 от ЗМВР е наложено наказание глоба в размер от 100 (сто) лева.

Жалбоподателката Т. оспорва описаната в акта и в наказателното постановление фактическа обстановка. Представя снимки и нови гласни доказателства.

Жалбоподателката е редовно призована за открито съдебно заседание, явява се лично. Не се претендират разноски.

Административнонаказаващият орган редовно призован не се явява и не изпраща представител. Не взема отношение по жалбата. Не се претендират разноски.

Жалбата изхожда от легитимирано лице, срещу годен за обжалване акт, съдържа изискуемите от закона реквизити, предявен е пред материално и териториално компетентен съд в срока по чл.59 ал.2 от ЗАНН. Разгледана по същество жалбата е неоснователна по следните съображения:

1

Актъсъставителят Г.Н.К. на длъжност полицай във ІІ-ро РУ при ОДМВР-Б... съвместно с полицай Д.И.С. изпълнявали ППД за времето от 19,00 часа на 14.06.2024г до 07,00 часа на 15.06.2024г в състава на „Б....“.

Около 00,14 часа получили сигнал от ОДЧ при ОДМВР-Б... за домашно насилие над лице на адрес в гр.Б..., ж.к.“Б.М.“ бл...,вх..., ет..., ап.....

При пристигане на място на етажната площадка на ет.8, били посрещнати от лицата М. О. Т. и Р.Н.Д. и двамата живущи на други адреси по лична карта.

Двамата били във видимо нетрезво състояние. Жалбоподателката Т. започнала да обижда пристигналите на място полицаи наричайки ги с думите:

„палячовци, смешници, ще ви еба майката“. Попитана била каква е причината за нейното поведение, а тя им отговорила , че се опитала да повика линейка няколко пъти чрез тел.112, но й било отказано, защото случаят й не бил животозастрашаващ. Затова Т. звъннала на тел 112 и заявила, че е жертва на домашно насилие. Била попитана дали наистина е била удряна и дали спрямо нея е оказано някакво насилие. На този въпрос Т. отговорила, че спрямо нея няма упражнено домашно насилие, а просто се ядосала защото служителите на тел.112 не й обърнали внимание.

От Т. и от Д. били предоставени личните им карти на полицаите. Докато К... извършвал справка чрез ОДЧ Айтос, Т. отново започнала да обижда органите на реда. Поискала си личната карта и с ръка посегнала и ударила К....

Последният се отдръпнал, а С... я бутнал назад и й разпоредил да се успокои и да не приближава К..., както и да не обижда и да спре с агресията, защото в противен случай ще бъде задържана. Р... Д. казал на Т. да се прибере в апартамента за да се успокои, жалбоподателката се прибрала, но след малко пак излязла и започнала да крещи и да нарушава нощната тишина. Докато полицаите разговаряли с Д., Т. отново се опитала да попречи на проверката, като направила втори опит за удари К..., като в ръката си държала телефон. С това си действие Т. не изпълни полицейско разпореждане и се опитала да се укрие в апартамента. Двамата полицаи задържали Т. на входната врата като използвали физическа сила и помощни средства тип белезници. Докато Т. била извеждана от сградата, същата се дърпала, влачела и се опитвала да се самонарани. За случая било докладвано в ОДЧ при ОДМВР-Б... и ДУ при ІІ-ро РУ. М. Т. била задържана на основание чл.72 ал.1 т.2 от ЗМВР със заповед 2

№434а -251/15.06.2024г

След като Т. се успокоила, била проведена беседа с нея и същата потвърдила, че спрямо нея не е имало домашно насилие от страна на приятеля й Д., просто била в състояние на афект от това, че на тел.112 са й отказали посещение на адреса, защото многократно е подавала сигнали.

В един момент Т. се почувствала зле и й била предложена спешна медицинска помощ. На място дошъл екип на УМБАЛ –Б... със старши д-р П......, която измерила кръвното налягане на Т., кръвната й захар и й прослушала сърцето. Д-р П...... заявила, че всички показатели на Т. са в нормите и няма нужда от допълнителни изследвания.

На М. Т. й били съставени два броя АУАН –един за неизпълнение на полицейско разпореждане и един за подаване на неверен (фалшив) сигнал на националната система за спешни повиквания с ЕЕН 112.

Т. отказала да подпиша всички документи с изключение на протокола за обиск. След изготвяне на документацията Т. била освободена.

На същата дата Г... К... в присъствието на ..... С... съставил срещу М. Т.

АУАН серия АД с бланков №0596578 (лист 6 от делото). Описаната фактическа обстановка в акта е, че на 15.06.2024 , около 00,40 часа в гр.Б..., в ж.к.“Б.М.“ бл...,вх..., ет..., ап.... К... в качеството си на полицейски орган разпоредил на Т. да се отдръпне и да не пречи на полицейската проверка, като тя не изпълнила, продължила да се бута и да възпрепятства проверката, с което попречила да си изпълни задълженията полицаят К.... Правната квалификация на нарушението била по чл.64 ал.4 от ЗМВР. Жалбоподателката отказала да подпиша акта и за отказа й се подписал полицай ..... С....

В срока по чл.44 ал.1 ЗАНН не били направени писмени възражения по акта. Н01.07.2024г било издадено обжалваното НП №434а-173, в което била пресъздадена идентична както в АУАН фактическа обстановка и била направена същата правна квалификация. На основание чл.257 ал.1 ЗМВР на Т. било наложено наказание глоба в размер на 100 (сто) лева.

Горната фактическа обстановка се установява от приложените по делото писмени доказателства и от събраните в хода на съдебното следствие гласни доказателства. Съдът кредитира показания на свидетеля Д. като ги намира за безпристрастни, логични и последователни.

3

С оглед изложената по-горе фактология съдът намира от правна страна следното:

Административнонаказателното производство е строго формален процес, тъй като чрез него се засягат правата и интересите на физическите и юридически лица в по-голяма степен. Предвиденият в ЗАНН съдебен контрол върху издадените от административните органи наказателни постановления е за законосъобразност. От тази гледна точка съдът не е обвързан нито от твърденията на жалбоподателя, нито от фактическите констатации в акта или в наказателното постановление (арг. чл.84 от ЗАНН във вр.с чл.14 ал.2 от НПК и т.7 от Постановление № 10 от 28.09.1973 г. на Пленума на ВС ), а е длъжен служебно да издири обективната истина и приложимия по делото закон.

В конкретния случай съдът счита, че наказателното постановление е издадено от компетентен орган – Началника на ІІ-ро РУ при ОДМВР-Б..., който към дата 01.07.2024г. е бил оправомощен да издава НП. АУАН е съставен от компетентно (териториално и материално) лице – полицай във ІІро РУ–Б..., на територията на което районно управление е станало нарушението. Административнонаказателното производство е образувано в срока по чл. 34 от ЗАНН, а наказателното постановление е било издадено в шестмесечния срок, като същото е съобразено с нормата на чл. 57 от ЗАНН, а при издаването на административния акт е спазена разпоредбата на чл. 42 от З А Н Н . Вмененото във вина на жалбоподателката нарушение е индивидуализирано в степен, позволяваща й да разбере в какво е обвинена и срещу какво да се защитава. Посочената нарушена материалноправна норма и в акта, и в НП е по чл.64 ал.4 ЗМВР и която вменява в задължение на лицата да изпълняват разпорежданията на полицейските органи, като са посочени изключенията-да не налагат очевидно за лицата престъпления или нарушения или да не застрашават техния и на други лица живот. Не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, водещи до порочност на административнонаказателното производство. Дали разпореждането е направено устно и е задължително за лицето е факт, който е изрично упоменат в мотивната част на акта и НП. Жалбоподателят се защитава по фактите и не е било налице грубо накърняване на правото му на защита. Правилно и законосъобразно е избрана административнонаказващата разпоредба на чл.257 ал.1 ЗМВР съгласно която лице, което не изпълни разпореждане на 4 орган на МВР направено в изпълнение на функциите му, ако извършеното не представлява престъпление глобата е от 100-500 лева. Санкцията в настоящия казус е определена в минималния предвиден в закона размер -100 лева и съдът я намира за справедлива –съобразен е бил нейният размер с обществената опасност на деянието и на дееца. Съдът счита извършеното от Т. за особено дръзко и цинично. Определеният размер намира за справедлив и с него може да бъде постиганата целта на закона визирана в чл.12 от ЗАНН.

Към момента е настъпила законодателна промяна в разпоредбата на чл.

63 ЗАНН (ДВ, бр. 94 от 2019г.), съгласно която - в производството по обжалване на НП въззивният съд може да присъжда разноски на страните.

Уредбата препраща към чл. 143 АПК, който пък от своя страна препраща към чл. 77 и чл. 81 ГПК, регламентиращи, че съдът дължи произнася по възлагане на разноските ако съответната страна е направила искане за присъждането им.

В конкретния случай административнонаказващият орган не е бил защитаван от юрисконсулт, като до приключване на разглеждането на делото не е депозирано искане за присъждане на ЮК възнаграждение, поради което съдът не дължи произнасяне.

Така мотивиран, Б...кият районен съд, V-ти наказателен състав РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление №434а-173 от 01.07.2024г. издадено от Началника на ІІ-ро РУ при ОДМВР-Б..., с което на М. О. Т. с ЕГН ********** от гр.Б..., ул.“У... Г....“ №..... за нарушение на чл.64 ал.4 от Закона за МВР (ЗМВР) и на основание чл.257 ал.1 от ЗМВР е наложено наказание глоба в размер от 100 (сто) лева

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен съд – гр. Б... в 14 - дневен срок от съобщаването му на страните.

Съдия при Районен съд – Б...: _______________________ 5