Решение № 56 от 30.04.2026, Районен съд - Златоград

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 56 гр. Златоград, 30.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ЗЛАТОГРАД в публично заседание на първи април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Динко К. Хаджиев при участието на секретаря Йоанна З. Башева като разгледа докладваното от Динко К. Хаджиев Гражданско дело № 20255420100461 по описа за 2025 година

Предявен е иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 77 и чл. 79, ал. ЗС от В. М. К., ЕГН **********, адрес: гр. Н., ул. „А. С.“ № ** , чрез адв. Е. М. В. от АК - С. със служебен адрес: гр. Н., обл. С., ул. „А. С.“ № ** срещу ОБЩИНА Н., със седалище и адрес на управление: гр. Н., обл. С., ул. „А. С.“ № ***, Булстат 000615043, представлявана от кмета Б. Р. К..

В молбата си ищцата сочи, че в границите на имот с идентификатор ***, област С., община Н., гр. Н., ул. А. С. вид територия Урбанизирана, НТП Ниско застрояване (до 10 м), площ 2386 кв. м, стар номер 1479, квартал 138, съгласно Заповед за одобрение на КККР РД-1875/19.11.2021 г., издадена от Изпълнителен директор на АГКК при граници и съседи: имоти с идентификатори ***; ***; ***;

***, притежава и е собственик на реална част от него с площ 1400 кв.м, находяща се в източната част на имота.

Ищцата, чрез адв. Е. В. сочи, че от 1981г. и до настоящия момент, владее реалната част от имота, описан по-горе, явно и необезпокоявано от никого, включително и от ответника Община Н., като своя. Тя е тази, която е облагородила имота. Преди владението, осъществявано от ищцата, процесната реална част се е владяла от родителите й от 40 г. на миналия век, с оглед на което към владението на В. К. следва да се присъедини и това на нейните праводатели.

Имотът представлява обработваема нива, която ежегодно се засажда от В. К. със селскостопански култури, картофи, тютюн и др.

Процесния имот е с ясно очертани граници от другите, съседни нему 1 имоти.

При направена справка установила от представители на Община Н., че процесния имот, включително и нейната реална част, е общинска собственост и за същия има акт за частна общинска собственост № 826/10.11.2009 г., като в същия акт е посочено, че имота е бил общински, на основание чл. 2, ал 1 т. 2 от ЗОбС.

С оглед изложените факти за владение на имота от ищцата и нейните родители, то не е осъществено основанието, посочено в АЧОС с придобиване на имота от отвтетника. Отделно от гореизложеното община Н., не е придобила процесния имот на годно правно основание, за процесния имот никога не е била провеждана процедура по отчуждаване на същия, респективно не е заплащано и обезщетение, тоест не са налице собственически права по отношение на процесния имот за община Н..

След като по делото липсват доказателства за отчуждаването му по надлежния ред, поне такива доказателства няма по делото, то не може да се приеме, че е била налице забраната за придобиване по давност на имот държавна собственост съгласно чл. 86 ЗС и § 1 от Закона за допълнение на ЗС.

Няма и доказателства по делото за основанието за актуване на имота.

Ищцата, чрез своя процесуален представител, моли съда да постанови съдебен акт, с който признае за установено по отношение на ответника Община Н., че тя – В. М. К. ЕГН **********, адрес: обл. С., общ.

Н., гр. Н., ул. А. С. № ** е собственик, на основание давностно владение, на реална част с площ 1400 кв. м., находяща се в източната част на имот с идентификатор *** област С., община Н., гр. Н., ул. А. С., вид територия Урбанизирана, НТП Ниско застрояване (до 10 м), площ 2386 кв. м, стар номер 1479, квартал 138, съгласно Заповед за одобрение на КККР РД-1875/19.11.2021 г„ издадена от Изпълнителен директор на АГКК при граници и съседи: имоти с идентификатори ***; ***; ***;

***.

След изпращане на Разпореждане по чл. 131 ГПК с препис от исковата молба и доказателствата към нея, от ответника е постъпил отговор.

Община Н., чрез юрк. И. Д. заявява, че на осн. чл. 237, ал. 1 от ГПК признава предявения иск от ищеца. Сочи, че общината не е осъществявала владение върху процесния имот, не го е управлявала и стопанисвала.

В съдебно заседание ищеца не се явява, а се представлява от адв. Е.

В., който сочи, че ще се ползват от признанието на иска.

В проведеното по делото открито съдебно заседание се явява юрк. И.

Д., която поддържа направеното признание на иска от Община Н..

По делото е разпитан като свидетел А. И. И. Съдът дава вяра на неговите показания. От същия съдът приема за установено, че ищцата В. К. има имот на ул. ,,А. С.‘‘ в гр. Н.. Площта на имота е около декар, декар и половина. В момента е нива, като винаги го сели с тютюн, картофи. Повече от 15-20г. В. К. владее и ползва имота. Никой от община Н. не е влизал в имота да го ползва, нито други хора от града са влизали да го ползват. В. няма 2 спорове и с други хора от Н., включително и за границите. В. от дете работила това място, което имала от баща си. Мъжът на В. се казвал З., той пуснал път в долния край на имота, за да могат съседите, които имат места по-надолу от тях да минават и да си ги работят. Мъжът на В. на добра воля направил пътя.

Нямат спор и за пътя.

С исковата молба е направено искане за назначаване на съдебнотехническа експертиза с посочени въпроси от ищците, като съдът е допуснал и назначил такава с определение по чл. 140 от ГПК, като за вещо лице е определен А. И. С., който изготвя възложената му експертиза.

Съдът приема заключението на вещото за обективно, компетентно и пълно. От същото съдът приема за установено, че в присъствието на ищцата вещото лице заснело показаните от нея граници на процесната реална част от имот с идентификатор ***, вид територия на Урбанизирана. Тази част е с площ от 1400 кв. м., графично изчислена от инж. С.. На място в поголямата си част от 1280,00 кв.м., оцветени в зелен цвят на Комбинираната скица в М 1:500 - ПРИЛОЖЕНИЕ №1, тя представлява нива, която се засява с тютюн - Снимка - Приложение ЗА, а в северната си част от 120,00 кв.м., оцветени в оранжев цвят на Комбинираната скица в М 1:500 ПРИЛОЖЕНИЕ № 1, тя представлява камионен път за достъп на селскостопанските имоти, източно от процесния имот Снимка - Приложение ЗБ.

Границите на тази процесна част от имот с идентификатор *** с площ от 1400,00 кв.м. са:

- На север - скат към река Неделинска, попадащ в П.И.К.№ *** - Снимка - Приложение ЗБ;

- На юг - П.И.К.№ *** - гора Снимка - ПРИЛОЖЕНИЕ №3 В;

- На изток - П.И.К.№ *** - Снимка- ПРИЛОЖЕНИЕ №3 Г;

- На запад - камионен път, попадащ в П.И.К.№ *** - Снимка - приложение №ЗВ.

Процесната реална част с площ 1400 кв. м, съставляваща част от имот с идентификатор *** е част от П.И.1749, кв.138 съгласно Заповед №370/18.08.2009 г. за допълване на кадастралния План на гр. Н., Общ. Н. с нов П.И.К № 1479 с площ от 2621 кв.м. - Приложение № 2А и Б и съставения за него в последствие АЧОС № 856/30.11.2009 г. - стр.№ 10 по това дело.

3

В съдебно заседание на 01.04.2026 г., вещото лице поддържа изготвеното заключение.

Като взе предвид изложеното в исковата молба, становищата на страните и признанието на иска от ответника по чл. 237, ал.1 ГПК, съдът намира, че са налице основанията за постановяване на решение при признание на иска.

От събраните по делото доказателства съдът намира, че не са налице отрицателните предпоставки по чл. 237, ал. 3 ГПК, поради което молбата на ищеца за постановяване на решение по чл. 237 ГПК е основателна.

Вярно е, че в Решение №20/07.04.2014 г. на ВКС по гр.д. № 5289/2013 г., първо г.о. е постановено, че е недопустимо признание на иск, когато предметът на този иск е право на собственост върху недвижим имот. В това решение обаче ВКС не застава категорично на тази позиция, а дава възможност съдът първо да се произнесе по допустимостта на иска, съобразно изложените твърдения и след това да се произнесе по основателността и евентуално, да допусне и уважи признанието на иска.

Поради всичко гореизложено, съдът намира, че в случая е излишно съдът да указва на страните, против волята им, да ангажират доказателства за основателността на иска. Следва също така да се посочи, че ако съдът възприеме становище за недопустимост на признанието на иск, то страните биха могли да прибегнат до ползване на други облекчени правни фигури за приключване на делата, с цел незаплащане на разноски от ответника, като например неприсъствено решение, а също така и спогодба. Следва също така да се посочи че там, където законодателят е искал да изключи приложението на признанието на иск, той го е направил изрично с правни норми, като например чл. 324, чл. 318, чл. 331, чл. 334 и 339 от ГПК.

Законодателят е предвидил не случайно в това производство, когато съдът констатира, че са налице условията на чл. 237, ал. 1 от ГПК, съдът да прекрати съдебното дирене. Тоест, предполага се, че съдебното дирене е започнало, но законодателят е дал възможност то да бъде прекратено, защото е безсмислено да се събират още доказателства. В настоящия случай, съдът е започнал съдебното дирене, като е приел и приложил по делото допуснатите с определението по чл. 140 от ГПК писмени доказателства, изслушал е заключение на вещо лице.

На последно място, следва да се отбележи, че законодателят винаги е гледал с добро око и е толерирал по-мирното и доброволно приключване на съдебни спорове – неслучайно в хода на процеса съдът е длъжен преди започване на съдебното дирене и преди приключването му, да покани страните към спогодба, освен това, законодателят е въвел и друга процедура за по-облекчено и мирно приключване на възникнал спор, каквато е медиацията.

Тоест, всичко гореизложено навежда на мисълта, че до мирно 4 уреждане на спора може да се стигне не само преди започване на съдебното дирене, а и по време на същото, като то бъде прекратено и се уважи волята на ответника да признае иска.

Ответникът е дал повод за завеждане на делото, тъй като за имота е съставен АЧОС. Тоест, това са действия, които дават достатъчен повод на ищеца да предяви собственически права в настоящия процес.

Ищцата, чрез адв. Е. В. посочва в молба, че не претендира съдебноделоводни разноски.

Скицата, изготвена от вещото лице инж. А. С., приложена на лист 37 по делото, приподписана от съдия-докладчика, да се счита за неразделна част от настоящото решение. На скицата процесния имот е повдигнат в зелен и оранжев цвят.

ВОДИМ от гореизложеното, съдът

РЕШИ:

ПРИЗНАВА за установено, на осн. чл. 124, ал. 1 ГПК във вр. с чл. 77 ЗС и чл. 79, ал. 1 ЗС по отношение на О.-Н., БУЛСТАТ 000615043, представлявана от Б. Р. К. – Кмет, с адрес: гр. Н., обл. С., ул. „А. С.“ № ***, че ищцата В. М. К. ЕГН **********, адрес: обл. С., общ. Н., гр. Н., ул. А. С. № ** е собственик, на основание давностно владение от 1981г., на реална част с площ 1400 кв. м., находяща се в източната част на имот с идентификатор *** област С., община Н., гр. Н., ул. А. С., вид територия Урбанизирана, НТП Ниско застрояване (до 10 м), площ 2386 кв. м, стар номер 1479, квартал 138, съгласно Заповед за одобрение на КККР РД-1875/19.11.2021 г„ издадена от Изпълнителен директор на АГКК при граници и съседи: имоти с идентификатори ***; ***; ***;

***.

Скицата, изготвена от вещото лице инж. А. С., приложена на лист 37 по делото, приподписана от съдия-докладчика, да се счита неразделна част от настоящото решение. На скицата процесния имот е повдигнат в зелен и оранжев цвят.

РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд Смолян в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – Златоград: __________Д. Х._____________ 5