Решение № 280 от 02.05.2023, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 280 гр. София, 02.05.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 9-ТИ ТЪРГОВСКИ, в публично заседание на четиринадесети декември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Светла Станимирова

Членове:

Рени Ковачка

Васил Василев при участието на секретаря Мария Ив. Крайнова като разгледа докладваното от Рени Ковачка Въззивно търговско дело № 20221001000739 по описа за 2022 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258-273 ГПК.

Образувано е по въззивна жалба вх. № 294558/04.07.2022год., подадена от А. Н. Д. и К. Х. М. в качеството им на синдици на „Корпоративна търговска банка“ АД, в несъстоятелност срещу Решение №260398/10.06.2022год. , постановено по търг. дело № 1106/2017год. по описа на Софийски градски съд, с което са отхвърлени предявените от „ КТБ“ АД в несъстоятелност против Г. П. Х., О. Н. Р., И. А. З. и Ю. Т. П. иск с правно основание чл.57, ал.3 от ЗБН вр. с чл.45 от ЗЗД да бъдат осъдени ответниците да заплатят солидарно на ищеца сумата от 785 730лева , представляваща обезщетение за претърпените от банката в несъстоятелност имуществени вреди от неизпълнение на законовите задължения на ответниците, в качеството им на бивши администратори на банката във връзка с договор за банков кредит от 30.01.2009год. сключен между „КТБ“ АД (н) и кредитополучателя В. Н. Г., действащ като Едноличен търговец с фирма „ Орхидея-Сем.Г.и-В. Г., ведно със законната лихва върху главницата от 23.03.2017год. до окончателното и плащане , при условията на евентуалност искове с правно основание чл.57, ал.3 от ЗБН вр. с чл.82 от ЗЗД да бъдат осъдени ответниците да заплатят солидарно на ищеца сумата от 785 730 лева , представляваща обезщетение за претърпените от банката в несъстоятелност имуществени вреди от неизпълнение на законовите задължения на ответниците, в качеството им на бивши администратори на банката във връзка с договор за банков кредит от 30.01.2009год, ведно със законната лихва , считано от 23.03.2017год. до окончателното й изплащане и при условията на евентуалност искове с правно основание чл.57, ал.3 от ЗБН вр. с чл. 82 от ЗЗД да бъде 1 осъден всеки един от ответниците да заплати на ищеца сумата от по 196 432.50 лева, представляваща обезщетение за представляваща обезщетение за претърпените от банката в несъстоятелност имуществени вреди от неизпълнение на законовите задължения на всеки ответник , в качеството му на бивш администратор на банката във връзка с договор за банков кредит от 30.01.2009год., ведно със законната лихва , считано от 23.03.2017год. до окончателното й изплащане.

Жалбоподателите излагат съображения за неправилност на първоинстанционното решение, поради допуснато нарушение на материалния закон, и необоснованост, с оглед на което молят въззивния съд да го отмени и постанови ново, с което уважи изцяло исковите претенции.

Твърдят, че неправилно първоинстанционният съд бил приел ,че не са налице нарушения при процедурата по сключване на процесния договор за банков кредит въпреки събраните доказателства , установяващи противното . Неправилно било прието от съда и че липсва вреда за банката , доколкото та има вземане към кредитополучателя и последният не притежава активи, а последният такъв бил предмет на продан по реда на ДОПК.

В подкрепа на изложените оплаквания се твърди ,че процесният договор за инвестиционен кредит от 30.01.2009год. бил сключен в нарушение на изискванията на Правилника за кредитната дейност на банката без надлежно представени документи към заявлението,без доказателства за съществеване и извършена оценка от независим оценител на посочените обезпечения по кредита, без надлежна индивидуализация на движимите активи , посочени в Приложение № 1 към договора за особен залог от 02.02.2009год., без реален контрол за усвояването на кредита.

Излагайки хронологията на кредитирането по процесния договор за инвестиционен кредит жалбоподателите конкретизират всяко едно от нарушенията , извършено при отпускането му въз основа на които заключават, че случая е модел на нетипично кредитиране, осъществено съвсем съзнателно от ответниците, без надлежна оценка на кредита , на кредитополучателя , на предложените обезпечения , без реално установяване дали такива обезпечения съществуват, без анализ на риска, без изискване на адекватни обезпечения.

В жалбата са изложени фактически и правни съображения във връзка със задълженията на ответниците и тяхното неизпълнение ,конкретизирани за всеки един от тях. Така е направен извод ,който се следвал от доказателствата по делото , но не бил направен от първоинстанционния съд, че при сключване на процесния договор всеки от ответниците не бил положил грижата на добър търговец, като в резултат на това недобросъвестното поведение и в изпълнение на взетите решения, от името и за сметка на „КТБ“ АД била сключена сделка, която не била в интерес на банката.

Счита се, че неправилно първоинстанционния съд бил приел, че кредитът е надлежно обезпечен . Този извод не кореспондирал с доказателствата по делото и най-вече с констатациите на изготвената по делото съдебнооценителна експертиза. Същата неправилно не била кредитирана от съда, без да се съобрази обстоятелството че отказа на кредитолучателя да съдейства при изготвянето й чрез представяне на необходимите за това документи, експертизата е изготвена на единствено достъпните такива - публикуваните ГФО в ТРРЮЛНЦ.

Неправилно било и разбирането на съда ,че липсвала вреда за банката,тъй като имала вземане към кредитополучателя. Твърди се, че същото е несъбираемо, доколкото кредитополучателят не разполага с имущество, което да послужи за удовлетворяване на вземането на банката.

2

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК ответниците по делото Ю. П., Г. Х. и И. З. са подали отговори на въззивната жалба, с които я оспорват като неоснователна и по изложените съображения молят въззивния съд да потвърди обжалваното решение като правилно и законосъобразно.

Ответникът О. Р. не е депозирал писмен отговор по жалбата.

Софийският апелативен съд, след като се запозна с доводите на страните и доказателствата по делото, намира въззивната жалба за процесуално допустима – подадена е в законоустановения срок за обжалване по чл. 259, ал. 1 ГПК от процесуално легитимирана страна, имаща правен интерес от обжалване и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, а разгледана по същество я намира за неоснователна поради следните съображения:

Производството пред Софийски градски съд е образувано по искова молба на синдиците на „КТБ“ АД (н), с която са предявени искове срещу Г. П. Х. , О. Н. Р., И. А. З. и Ю. Т. П. , както следва: главен иск за осъждане на ответниците да заплатят солидарно на ищеца сумата от 785 730 лева , представляваща обезщетение за претърпени от банката имуществени вреди от неизпълнение на законови задължения на ответниците в качеството им на бивши администратори на банката като членове на Управителния съвет ,респ.прокурист при вземане на решение за сключване на договор за банков кредит от 30.01.2009год., между „КТБ“ АД и В. Н. Г.,действащ като Едноличен търговец с фирма „ Орхидея-сем.Г.и-В. Г. и предхождащото го решение на УС,ведно със законната лихва върху главницата, считано от подаване на исковата молба до окончателно й изплащане; евентуален иск за осъждане на ответниците да заплатят солидарно на ищеца сумата от 785 730 лева , представляваща обезщетение за претърпени от банката имуществени вреди от неизпълнение на договорните задължения на ответниците в качеството им на бивши администратори на банката като членове на УС,респективно прокурист,при вземане на решение за сключване на договор за банков кредит от 30.01.2009год.между „КТБ“ АД и В. Н.

Г.,действащ като Едноличен търговец с фирма „ Орхидея-сем.Г.и-В. Г. и предхождащо решение на УС, ведно със законната лихва върху главницата, считано от подаване на исковата молба до окончателно й изплащане; както и е поискано, в случай, че не бъдат осъдени солидарно за заплащане на обезщетение от неизпълнение на договорните им задължения, ответниците да бъдат осъдени разделно – всеки един от тях да заплати на ищеца сумата от 196 435.50лева на същото основание, ведно със законната лихва върху главницата, считано от подаване на исковата молба до окончателно й изплащане.

В исковата молба се твърди, че на 30.01.2008год. , между „КТБ“ АД или представлявана от И. З. като Изпълнителен директор, Ю. П. като прокурист и В. Н. Г. ,действащ като Едноличен търговец с фирма „ Орхидея-сем.Г.и- В. Г. бил сключен договор за банков кредит,с който банката поела задължение да предостави на кредитополучателя кредит в размер на 2 000 000 лева , като средствата по кредита били предназначени за закупуване на дълготрайни материални активи / ДМА/-машини и съоръжения. Уговорена била годишна лихва върху фактически усвоените средства от кредита в размер на 8 % годишно плюс надбавка от 3 пункта,начислявана ежедневно върху дебитното салдо по заемната сметка и платима ежемесечно на 25 число на съответния месец, както и дължимост, при нарушаване срока за погасяване на главницата и при предсрочна изискуемост и на наказателна добавка в размер на 10 пункта годишно, а и неустойка върху начислените,но неплатени в срок лихви в размер на 10 пункта годишно. Посочено е ,че кредитът е следвало да се погаси на 25.12.2018год., както и че е усвоен изцяло от кредитополучателя. Твърди се също така, че за обезпечаване вземанията на банката по договора, кредитополучателят поел 3 задължение в 30 дневен срок от закупуване на ДМА да учреди особен залог върху тях, както и че в договора не било договорено предвидено учредяването на обезпечението да е условие за усвояване на сумите по кредита.

В исковата молба е посочено , че уговорените в договора за кредит обезпечения не били учредени. Поддържано е , че поради непогасяване на задълженията по договора за кредит ,цялото задължение било обявено за предсрочно изискуемо ,като непогасената главница била в размер на 785 730 лева. Посочва се ,че със сключването на договора за кредит, както и с приетото от УС единодушно решение за отпускането му е отпуснат кредит без адекватни обезпечения и обезпечаване на неговата събираемост. Кредитът бил отпуснат и усвоен без надлежни обезпечения и тъй като кредитополучателят не разполагал с имущество, то той се явявал несъбираем. С отпусната по този начин сума се намалявал патримониума на банката и се препятствала възможността за възстановяване на сумите по кредита.

За горното носели солидарна отговорност ответниците ,тъй като са били администратори на банката и като такива и в нарушение на техните регламентирани по закон , устава на банката, договорите за управление и Правилника за кредитна дейност на „ КТБ“ АД задължения във връзка с разрешаване, сключване , управление, отчет и контрол на кредитните сделки в банката били отпуснали процесния банков кредит. Ответниците били сключили процесния договор за кредит в нарушение на разпоредбите на Правилника за кредитната дейност на „ КТБ“ АД. Не били действали и с грижата на добрия търговец по смисъла на ТЗ, управлявайки и разпореждайки се с имуществото на банката. Процесният договор бил сключен от тях при липса на данни за финансовото състояние на кредитополучателя и неговата кредитоспособност, без да са учредени обезпечения и без да са представени доказателства за тяхното учредяване . При отпускане на кредита били нарушени от ответниците и законовите им задължения, произтичащи от чл.237, ал.2 от ТЗ. Тези им нарушения съставлявали деликт ,тъй като от тях не била положена грижата на добрия търговец и сключването на договора не е било в интерес на дружеството и на всички негови акционери. Претърпяната от банката вреда били в пряка причинна връзка с действия и бездействията на ответниците, тъй като били в резултат от неизпълнението на техните задължения , респ. били са налице предпоставките на чл.57, ал.3 от ЗБНТ за ангажиране на тяхната имуществена отговорност.

С уточняваща молба по делото - вх.№ 53844/24.04.2017год. и в изпълнение разпореждането на съда са посочени конкретните действия или бездействия на всеки един от ответниците ,представляващи според ищеца нарушения на конкретните законови разпоредби / ЗКИ, ЗБН, и др./,нарушения на Правилника за кредитната дейност на банката и /или нарушения на договор , обвързващ банката и всеки ответник в процесуална връзка, от които са настъпили вреди за банката,както и са посочени конкретните законови разпоредби и договорни такива , които са изисквали определено поведение на всеки от ответниците. Посочено е също така ,че ответниците отговарят солидарно пред банката ,тъй като всички те заедно са причинили вредата на банката със своите действия –чл. 53 от ЗЗД.