Решение № 531 от 27.10.2025, Окръжен съд - Благоевград

РЕШЕНИЕ

№ 531 гр. Благоевград, 27.10.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН

ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Лилия Масева

Членове:

Миглена Кавалова

СОФИЯ Г. ИКОНОМОВА при участието на секретаря Здравка Янева като разгледа докладваното от СОФИЯ Г. ИКОНОМОВА Въззивно гражданско дело № 20251200500882 по описа за 2025 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 - 273 ГПК.

Образувано е по въззивна жалба с вх.№ 7965/31.03.2025 г., подадена от „Йеттел България“ ЕАД, ЕИК 130460283, със седалище и адрес на управление гр. София, ж.к. „Младост 4“, ***, сграда 6, чрез адв.З. Ц., със съдебен адрес и адрес за призоваване и съобщения гр.София, ж.к. „Гео Милев“, ул.„***“ № 6, ет.5, срещу Решение № 156/02.03.2025 г., постановено по гр.д.№ 383/2023 г. по описа на РС – Благоевград, в частта, в която съдът е отхвърлил претенцията на „Йеттел България“ ЕАД за сумата в общ размер на 453.13 лв., от която 1/ 201.76 лв. - неустойка, начислена еднократно поради предсрочно прекратяване на договор за мобилни услуги № 623358819 от 03.07.2020 г., изм. с допълнително споразумение № 051080767 от 12.04.2021 г. към договор за мобилни/фиксирани услуги, с който се предоставя мобилен номер 0886******, и 2/ 251.37 лв. - неустойка, начислена еднократно поради предсрочно прекратяване на договор за мобилни услуги № 624311460 от 19.02.2021 г., с който се предоставя мобилен номер 0897******.

Във въззивната жалба се твърди, че решението на РС-Благоевград е неправилно, необосновано, както и постановено в противоречие с материалния закон, съдопроизводствените правила. Според въззивника, той е доказал наличието на всички материалноправни предпоставки (юридически факти), обуславящи възникването на задължението за неустойка в 1 претендиралия размер, а именно наличието на облигационни правоотношения между страните, които съдържат неустоечните клаузи, от които черпи права.

Обръща се внимание, че съгласно посочените клаузи, в случай на предсрочно прекратяване на договора за мобилни услуги по вина или по инициатива на потребителя, последният дължи неустойка в размер на сумата от всички стандартни за абонаментния план месечни такси от прекратяването на договора до края на първоначално предвидения срок на действието му, като така определената неустойка не може да надвишава сумата от три стандартни месечни абонаментни такси за номера без вкл. ДДС. Освен това, в допълнение абонатът дължи и: 1) част от стойността на ползваните отстъпки от месечните абонаментни такси, съответстваща на оставащия срок до края на договора (в случай че такива отстъпки са уговорени от страните); 2) част от стойността на отстъпките за предоставени на потребителя устройства, съответстваща на оставащия срок до края на договора за мобилни услуги (в случай че такива устройства са били предоставени на лизинг или срещу заплащане в брой).

В жалбата се аргументира становище, че претендираните суми, за които преди исковото производство РС-Благоевград е издал заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК, са определени в съответствие с така уговорените между страните задължения, като подробно се разясняват начислените неустойки за всеки един от ползваните от насрещната страна мобилни номера – номер 0886****** и номер 0897******. В същото време се отбелязва, че абонатът е закупил на преференциална цена и мобилни устройства - мобилен телефонен апарат NOKIA 4.2 Dual Pink Sand, и таблет HUAWEI MediaPad ТЗ 10 4G , за които, при прекратяване на договора, също се дължи разликата в цената до стандартната такава по ценовата листа на оператора.

Жалбоподателят изразява несъгласие с изводите на РС, че клаузи противоречат на добрите нрави, тъй като отговорността на абоната е ограничена до максимум три месечни абонаментни такси. Въззивникът се позовава на чл.21 от общите си условия, според който за взаимоотношенията с потребителите на мобилни/фиксирани услуги, Йеттел има право да определя отстъпки на база технология, кредитната оценка на потребителя, обем на ползване на услугата, съвместно доброволно ползване на две или повече избрани от потребителя допълващи се услуги, очакван трафик, както и на други основания, определени в индивидуалния договор с потребителя.

По отношение претендираната разликата между стандартната цена без отстъпка на устройството и преференциалната цена при сключване на договора, се излагат доводи, че с договора за мобилни услуги/допълнително споразумение към него, страните са посочили цената, срещу конто 2 съответното устройство се предоставя за ползване на потребителя, цената на устройството без отстъпка и размера на отстъпката за целия срок на ползване на услугата. Според въззивна, в случая той е предоставил преференциална цена на устройството при ползване на абонамента за пълния срок на договора, като са уговорени неустоечни клаузи за дължимост на вземане според стандартната цена, съответстваща на оставащия срок на ползване по съответния абонамент, като именно това разкрива присъщите на неустойката функции - обезпечителна, обезщетителна и санкционна, тъй като клаузата за неустойка при прекратяване на договора относно размера на отстъпката има функцията да обезщети кредитора поради това, че с оглед прекратяването на договора предсрочно, нарушен се явява интересът му от предоставяне на същото това устройство за ползване с отстъпка за остатъка от срока на договора, доколкото е отпаднало очакването му предоставената на клиента отстъпка от цената на устройството да бъде компенсирана от дългосрочната обвързаност за пълния срок на договора,

Застъпва се становището, че процесната клауза не е недействителна, защото не натоварва необосновано потребителя, а точно обратното - чрез с нея се преодолява нееквивалентността на насрещните престации във възмездната лизингова сделка, по която неизправната страна – потребител, е получила и ползвала мобилно устройство по преференциална цена. По този начин, според въззивника би се избегнало като резултат длъжникът да реализира увеличение на имуществото си вследствие неправомерното си поведение по сделката, респ. противоречието на основния правен принцип никой да не извлича облаги от неправомерното си поведение, както и на този за еквивалентност на престациите във възмездните гражданскоправни отношения, отричащ неоснователното обогатяване.

Освен това, в жалбата се сочи, че за да е налице неравноправност на дадена клауза, трябва да са налице кумулативно предвидените предпоставки в чл.143 от ЗЗП. Според въззивника обаче в разглеждания случай е точно обратното, а именно 1/ налице е индивидуално договорена клауза доколкото длъжникът по всяко време е можел (вкл. писмено в самия бланков договор) да добави, измени или да изрази несъгласието си с определена клауза, но по собствена воля не го е сторил, 2/ клаузата отговоря на условията за добросъвестност, 3/ клаузата не води до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя в ущърб на последния, тъй като едностранното прекратяване на договора от страна на абоната с едномесечно предизвестие е изрично признато от закона негово право и е част от естественото съдържание на сделката, както и 4/ клаузата е формулирана по ясен и разбираем начин, като механизмът на формиране на неустойката е изложен ясно, изчерпателно и в леснодостъпна за абонатите форма.

3

Въззивникът заявява и че процесиите клаузи за неустойки не са неравноправни на основание чл. 143, ал.2, т. 5 от ЗЗП, тъй като не въвеждат необосновано високо обезщетение, респ. неустойка при неизпълнение на задълженията на потребителя.

По тези съображения, въззивникът прави извод, че процесните неустоечни клаузи не може да бъдат окачествени като неравноправни, вкл. и поради това, че след прекратяването на договора, операторът няма да получи облага от насрещната страна в размер, какъвто би получил ако договорът не беше развален. В тази насока се подчертава, че целта на така договорените клаузи за неустойки, е компенсация на евентуалните вреди за изправната страна при предсрочно прекратяване на договорите, като те имат за основа стандартната месечна абонаментна такса, която би се дължала за периода до първоначално предвидения краен срок на съответния договор, като така определената неустойка по договора не може да надвишава сумата от три стандартни месечни абонаментни такси за номера без вкл. ДДС. Според въззивника, по този начин размерът на претендираната неустойка не надвишава размера на вредите, които обезпечава (пропуснатите ползи от сигурното заплащане на стойността на уговорената месечна абонаментна такса за целия период на действие на съответния договор), като се разкрива компесаторния характер на неустойките.

На самостоятелно основание въззивникът аргументира претенцията си със становище на Комисията за защита на потребителите, посредством сключването на Спогодба от 11.01.2018 г. между Комисията и „Йеттел България“ ЕАД по гр.д. № 15539/2014 г. и гр.д. № 16476/2014 г. на СГС.

По така изложените съображения, от въззивния съд се иска да отмени решението на БлРС в обжалваната част, като уважи предявените искове и присъди на въззивника направените от него разноски в първоинстанционното и във въззивното производство.

В срока по чл. 263 от ГПК е постъпил писмен отговор от особения представител на ответната страна, с който въззивната жалба се оспорва като неоснователна.

В отговора се изразява становище да допустимост, но неоснователност на подадената въззивна жалба.

Обръща се внимание, че в приложените доказателства от ищеца не се открива документ с наименование „Допълнително споразумение № 051080767 от 12.04.2021 г. към Договор за мобилни/фиксирани услуги“, а „Резюме № 051080767 от 12.04.2021 г.“, което според ответника, няма характер на допълнително споразумение. Отбелязва се, че от текста на самото резюме е видно, че то е документ с информативен характер, който позволява на потребителя да направи сравнение между предложенията за предоставяне на услуги, но окончателният текст на клаузите, които ще бъдат уговорени между страните ще се съдържа в друг документ. В този смисъл се прави извод, че резюмето предшества сключването на договор за съответни услуги, като 4 същото не поражда облигационна връзка между страните, още повече, че не съдържа подпис на абоната. С оглед на това се обобщава, че въззивникът не е доказал твърдението си, че между страните е постигната уговорка за дължимостта на неустойката в претендирания размер, което пък обуславя неоснователност и недоказаност на предявения иск в тази част.

В условията на евентуалност, ако се приеме, че между страните е налице уговорена клауза за неустойка в претендирания размер, то според въззиваемата страна, посочената клауза се явява нищожна поради накърняване на добрите нрави съгласно разпоредбата на чл.26, ал.1, предл.3 ЗЗД, изхождайки от постановките на Тълкувателно решение № 1/ 15.06.2010 г. по тълк. д. № 1/ 2009г. на ОСТК на ВКС. Обръща се внимание, че ако е уговорена неустойка при предсрочно прекратяване на договор за услуга в размер на три стандартни месечни абонаментни такси, то операторът по прекратения договор ще получи имуществена облага от насрещната страна в определен размер, но без да се предоставя ползването на услугата по договора, при което се прави изводи, че уговорената по този начин неустойка за предсрочно прекратяване излиза извън очертаните й функции и създава условия за неоснователно обогатяване на предоставящия услугата мобилен оператор и нарушава принципа за справедливост. В тази насока въззиваемият се позовава на формирана съдебна практика по въпроса.

Иска се да се приеме, че тъй като противоречието между клаузата за неустойка и добрите нрави е налице още при сключването на договора, то не е налице валидно неустоечно съглашение и съобразно разпоредбата на чл.26, ал.1 вр. ал.4 от ЗЗД, в тази си част договорите изобщо не са породили правно действие, а нищожността на тези клаузи е пречка за възникване на задължение за неустойка по договорите.

С оглед на това, от въззивния съд се иска да потвърди обжалваното решение на БлРС в отхвърлителната му част.