Решение № 127 от 10.08.2026, Районен съд - Дулово

РЕШЕНИЕ

№ 127 гр. Дулово, 10.08.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ДУЛОВО в публично заседание на осемнадесети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Николай К. Кънчев при участието на секретаря Христина М. Стоева като разгледа докладваното от Николай К. Кънчев Гражданско дело № 20253410100469 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 422, ал. 1 във връзка с чл. 415, ал. 1 от ГПК.

Предявен е иск от „****, против А. В. А. с ЕГН **********, с адрес: *** за признаване за установено в отношенията между страните съществуването на вземането, предмет на Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.

410 от ГПК издадена по ч.гр.д. № *** по описа на Районен съд – Дулово, а именно: сумата от 1000 лева (511,29 евро) – дължима главница по Договор за потребителски кредит № *** от 13.12.2021 г., ведно със законната лихва върху нея, считано от датата на подаване на заявлението в съда – 16.06.2025 г. до окончателното изплащане.

В условията на евентуалност е предявен иск с правно основание чл.55 от ЗЗД, за осъждане на ответницата да заплати на „***“ АД усвоената на 13.12.2021 г. лично от нея, на каса на „***“ АД сума в размер на 1000 лева, ведно със законна лихва върху нея, считано от датата на предявяване на настоящия ИСК, ДО окончателното изплащане на задължението. Представя писмени доказателства. Претендира разноските по настоящото исково производство и по заповедното производство.

Ответницата А. А., чрез процесуалния си представител адв. Е. И. от АКПловдив, е депозирала писмен отговор, с който оспорва предявения иск като неоснователен. Навежда възражения за нищожност на клаузата за неустойка по чл. 10 от Договора за кредит, като накърняваща добрите нрави. При условията на евентуалност предявява възражение за прихващане по чл. 103, ал. 2 от ЗЗД за сумата от 534,40 лева (273,23 евро), за която твърди, че съставлява неправомерно платени от нея суми по нищожни клаузи. Не представя писмени доказателства. Прави искане за назначаване на съдебно1 счетоводна експертиза със задача посочена в писмения отговор.

По делото са проведени две съдебни заседания за които са редовно призовани, но не се явяват и не се представляват.

Ищецът, чрез процесуалния си представител адв. К. е депозирал писмено становище, с което заявява че поддържа искова молба и моли предявеният иск да бъде уважен като основателен и доказан. Оспорва изцяло възражението на ответника за прихващане. Твърди, че клаузата за неустойка вече е обявена за нищожна с влязло в сила решение по гр.д. № 234/2022 г. по описа на РС – Дулово. Заявява, че по счетоводните регистри на дружеството няма постъпили плащания от длъжника, поради което насрещно вземане не съществува.

Претендира разноски за исковото и за заповедното производство съгласно представен списък по чл. 80 от ГПК.

Ответницата чрез процесуалният си представител адв.И. е депозира писмено становище, с което заявява че не възразява делото да бъде разгледано в тяхно отсъствие. Моли предявеният иск да бъде отхвърлен като неоснователен.

Депозирала е молба с която прави искане за освобождаване на доверителката й от внасяне на депозит за експертиза на основание чл. 83, ал. 2 от ГПК.

Съдът е отхвърлил това искане поради настъпила преклузия.

По делото е назначена съдебно-счетоводна експертиза, която не е изготвена поради невнасяне на депозит за вещо лице.

Съдът, след като прецени събраните по делото писмени доказателства и обсъди доводите на страните, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Исковата молба е предявена в рамките на преклузивния едномесечен срок по чл. 415, ал. 1 от ГПК и е изцяло процесуално допустима. Разгледан по същество, главният установителен иск е изцяло основателен по следните съображения:

От представените по делото писмени доказателства се установи, че на 13.12.2021 г. между страните чрез средство за комуникация от разстояние е сключен валиден Договор за потребителски кредит № ***. Реалното усвояване от ответницата на сумата от 1000 лева в брой на каса на „***“ АД се доказва по безспорен начин от приложената по реда на чл. 192 от ГПК Разписка № 0700014513831770, съдържаща личните данни и подписа на ответницата. Крайният срок за издължаване на сумата съгласно договора е бил 13.12.2023 г., от който момент главницата е станала изцяло изискуема на основание настъпил падеж. Съгласно чл. 23 от ЗПК, дори при недействителност на отделни клаузи от договора, потребителят дължи връщане на чистата стойност на главницата, каквато единствено се претендира в процеса.

По отношение на възражението за прихващане: По делото е приложено и 2 прието като доказателство влязло в сила Решение № 141 от 18.10.2023 г. по гр.д. № 234/2022 г. по описа на РС – Дулово, с което клаузата на чл. 10 от същия договор за кредит, предвиждаща заплащане на неустойка, е прогласена за нищожна. Това решение е формирало сила на пресъдено нещо съгласно чл.

297 от ГПК.

Насрещната страна обаче не е ангажирала нито едно писмено доказателство – вносна бележка или квитанция – удостоверяващо, че реално е заплатила сумата от 534,40 лева по тази или по други клаузи.

С протоколно определение от 18.05.2026 г. съдът е отхвърлил искането на ответницата за освобождаване от такси и разноски като преклудирано, поради което поисканата съдебно-счетоводна експертиза не бе изготвена и съответно липсва изготвено експертно заключение.

В гражданския процес тежестта за доказване на плащането лежи изцяло върху страната, която го твърди (чл. 154, ал. 1 от ГПК). Тъй като фактът на реалното плащане и съществуването на насрещно ликвидно вземане не бе доказано от ответната страна по делото, предявеното евентуално възражение за прихващане следва да бъде отхвърлено като изцяло неоснователно.

С оглед изцяло уважения главен установителен иск, съдът не дължи произнасяне по предявения в условията на евентуалност осъдителен иск по чл.

55 от ЗЗД.

По разноските:

Разноски се претендират и от двете страни. Представени са списъци по чл. 80 от ГПК.

С оглед изхода на спора, и на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, ответницата дължи на ищеца разноските за заповедното производство пред РС – Дулово в размер на 12,78 евро държавна такса и 204,52 евро адвокатски хонорар, както и разноските за настоящото производство в размер на 12,78 евро такса и 204,52 евро адвокатско възнаграждение (общо 434,60 евро) съгласно представения и приет по делото списък по чл. 80 от ГПК.

Тъй като предявеният установителен иск е уважен, искането на ответната страна за присъждане на разноски за адвокатска защита по чл. 38 от ЗА в размер на 245,42 евро(480 лева с ДДС), съгласно представеният и приет списък по чл.80 от ГПК,следва да бъде отхвърлено изцяло.

Водим от горното и на основание чл.235 от ГПК, Дуловският районен съд РЕШИ:

Признава за установено на основание чл. 422 от ГПК в отношенията между „****, и А. В. А. с ЕГН **********, с адрес: ***, съществуването на вземането, предмет на Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.

410 от ГПК, издадена по ч.гр.д. № *** по описа на Районен съд – Дулово, а именно: сумата от 511,29 евро (1 000 лева), представляваща дължима главница 3 по Договор за потребителски кредит № *** от 13.12.2021г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 16.06.2025 г. до окончателното изплащане.

Отхвърля предявеното от А. В. А. в условията на евентуалност възражение за прихващане на главницата от 511,29 евро(1000лева) със сумата от 273,23 евро (534,40 лева) като неоснователно.

ОСЪЖДА А. В. А. с ЕГН **********, с адрес: ***, да заплати на „****, сумата от 217,30 евро (двеста и седемнадесет евро и 60 цента) – направени разноски в настоящото исковото производство и сумата от 217,30 евро (двеста и седемнадесет евро и 60 цента) – направени разноски по ч.гр.д. № *** по описа на Районен съд – Дулово .

Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд – Силистра в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Препис от решението да се връи на страните.

Съдия при Районен съд – Дулово: _______________________ 4