Решение № 12 от 07.02.2022, Апелативен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 12 гр. Варна, 04.02.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети декември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Павлина Г. Д.а

Членове:

Ангелина Й. Лазарова

Георги Н. Грънчев при участието на секретаря Соня Н. Дичева в присъствието на прокурора Пл. М. К. като разгледа докладваното от Ангелина Й. Лазарова Въззивно наказателно дело от общ характер № 20213000600373 по описа за 2021 година Предмет на въззивното производство е присъда № 9, постановена на 08.09.2021 г. по НОХД № 20213400200135/21 г. на Окръжен съд Силистра, с която подс. КР. ИЛ. СТ. бил признат за виновен в извършено престъпление по чл. 343, ал.3, б.„б“, пр. „първо“, във връзка с чл.343, ал.1 и чл.342, ал.1 от НК, за което с приложението на чл. 58 а от НК, му било наложено наказание лишаване от свобода за срок от 3 години, отложено на основание чл.66 ал.1 от НК с изпитателен срок от 5 години, както и наказание лишаване от право да управлява МПС за срок от 5 години. Съдът се разпоредил с веществените доказателства и възложил на подсъдимия направените по делото разноски.

Делото във въззивния съд е образувано по протест на прокурор при ОП Силистра. Прокурорът счита, че в частта на наложеното на подсъдимия наказание, присъдата е неправилна и явно несправедлива, и иска изменението й с отмяна на условното отлагане по чл. 66 от НК и постановяване изтърпяване на наказанието лишаване от свобода при първоначален общ режим. Алтернативно се предлага налагане на пробационна мярка по реда на чл. 67 ал. 3 вр. чл. 42, ал. 2, т. 1 от HK ,,Задължителна регистрация по настоящ адрес" при явяване за подпис два пъти седмично. Иска се и увеличаване на наказанието лишаване от право да управлява МПС от 5 на 6 години.

В пренията пред въззивната инстанция представителят на въззивната прокуратура поддържа частично протеста по отношение искането за 1 увеличаване наказанието лишаване от право да управлява МПС, като счита, че с увеличаването му до срок от 6 години би се постигнал превантивен ефект. Прокурорът споделя изводите на първоинстанционния съд за преобладаващи смекчаващи обстоятелства и намира, че постановяване на ефективно изтърпяване на наказанието лишаване от свобода би се явило прекалено строго спрямо подсъдимия. Протестът не се поддържа и по отношение на искането за пробационни мерки в изпитателния срок.

Повереникът на частния обвинител Р. Н., адв. К. Л., счита протестът за основателен. Оспорва приетите от съда като смекчаващи обстоятелства самопризнанието, изразеното съжаление и процесуалното поведение на подсъдимия. Като неотчетено отегчаващо обстоятелство преценява превишаването с 30 км/ч на допустимата в населено място скорост. Намира, че с оглед високата степен на обществена опасност на деянието и предходните нарушения на правилата за движение, прилагането на чл. 66 от НК не би допринесло за поправянето на подсъдимия.

Защитникът на подсъдимия, адв. В. В., счита, че присъдата е правилна и законосъобразна. Излага конкретни аргументи по индивидуализацията на наказанието с оглед личността на подсъдимия и процесуалното му поведение.

Счита пътната ситуация, при която е възникнало произшествието, като сложна и оправдаваща реакцията на подсъдимия да завие рязко. Излага становище, че отмяната на условното наказание би довела до несправедливо осъждане, а по отношение на искането за увеличаване на наказанието лишаване от право по чл. 343 г от НК, предоставя на съда. Поставя акцент върху индивидуалната превенция и възможността подсъдимият да продължи образованието си, когато здравословното му състояние бъде по-добро.

В личната си защита подс. С. изразява дълбоко и искрено съжаление за загубата на най-близкия си приятел. В последната си дума подсъдимият иска присъдата да бъде потвърдена, за да може да продължи образованието си.

Настоящият състав на въззивната инстанция извърши пълна и задълбочена проверка на присъдата в пределите по чл. 314 от НПК и с оглед доказателствата по делото счита следното:

І. По проведената процедура по гл. 27 от НПК по чл. 371 т. 2 от НПК.

В разпоредителното с.з. на 08.09.2021г. първоинстанционният съд е бил информиран от защитника, адв. В., че правят искане за разглеждане на делото по реда на особените правила за приключване на наказателното производство – съкратено съдебно следствие. Изявлението е било потвърдено от подс. С., изразил съгласие делото да продължи по съкратената процедура. В мотивите на определението си по чл. 248 ал. 5 от НПК съдът счел, че са налице основания за разглеждане на делото по глава 27 от НПК, но в диспозитива прецизирал, че съдебното заседание ще се проведе по чл. 371 т. 2 от НПК.

Даден бил ход на съдебното следствие и след изслушване докладите на съда и прокурора, подсъдимият депозирал изявлението си относимо към процедурата по чл. 371 т. 2 от НПК ведно със съгласие производството да 2 приключи по този ред. Съдът установил, че признанието се подкрепя от надлежно събраните в ДП доказателства и произнесъл определението си по чл. 372 ал. 4 от НПК, разяснявайки и санкционните последици в случай на осъдителна присъда.

От съдържанието на протокола, неоспорен от страните, се установява, че подсъдимият С. е бил запознат със спецификите на процедурата по чл. 371 т.

2 от НПК и е изразил желанието си производството да протече именно по нея.

Отсъствието на конкретизация в позицията му в хода на проведеното разпоредително заседание е било фактически заместено от решението на съда да приложи една от възможните процедури по гл. 27 от НПК. Следвало е, при постъпване на становище от защитника и подсъдимия да се проведе съкратено съдебно следствие, съдът да поиска незабавно уточнение и да установи коя от двете алтернативни възможности се предпочита от страните, като администрира съответните съдебни действия. Пропускът да се поканят страните да прецизират искането си и предопределянето от съда на една от възможните процедури с определението, приключващо разпоредителното заседание, обаче, не са засегнали съществено процесуалните права на подсъдимия, тъй като непосредствено след началото на съдебното следствие той е направил недвусмислено изявление за прилагане на формата по чл. 371 т. 2 от НПК.

Съдебната практика разкрива различни подходи на съдилищата към процесуалния момент, в който подсъдимият следва да изрази волеизявлението си по чл. 371 т. 2 от НПК – в хода на разпоредителното заседание, в провеждано след него предварително изслушване по гл. 27 от НПК, или в хода на съдебното следствие. С оглед определяне на формата на съдебното следствие чрез съдебния акт по чл. 372 ал. 4 от НПК, законосъобразно би било изслушването на подсъдимия и извършване на преценката дали е подкрепено от надлежно събраните в ДП доказателства, да предшества даването на ход на съдебното следствие. Независимо от това, в конкретното производство, с изявлението си в хода на самото съкратено съдебно следствие, подс. С. е признал фактите и обстоятелствата по обстоятелствената част на обвинителния акт, съгласил се по тези факти да не се събират доказателства, депозирал е и съгласие производството да приключи по този ред.

На тази основа, при отчитане на допуснатата от първоинстанционния съд процесуална непрецизност, съставът счете, че провеждането на съкратеното съдебно следствие по чл. 371 т. 2 от НПК е било в съответствие с волята на подсъдимия, формулирана съзнателно и изразена доброволно, в присъствието на професионалния му защитник. Съдът е извършил проверката по чл. 372 ал.

4 от НПК и след като установил, че самопризнанието се подкрепя от надлежно събраните в ДП доказателства е постановил определението си. Не се установяват основания да се счете, че процедурата е била проведена в нарушение на процесуалните правила и задължителните указания по Тълкувателно решение № 1 от 6.04.2009 г. на ВКС по т. д. № 1/2008 г., ОСНК 3

(ТР 1/2009г.).

ІІ. От фактическа страна.

Решаващият съд е администрирал производството в съответствие с процесуалните изисквания, относими към съкратено съдебно следствие по чл.

371 т. 2 от НПК, като след депозираното в с.з. на 08.09.2021г. от подс. С. заявление, че признава фактите и обстоятелствата, изложени в обвинителния акт и не желае да се събират доказателства за тях, съдът установил наличие на надлежно събрани в хода на досъдебното производство доказателства, подкрепящи признатите факти.

В изпълнение на правомощията си и с оглед задължителните указания по ТР 1/2009 г., по т. 8, съставът на въззивната инстанция приема за установени фактите и обстоятелствата, подробно описани в обстоятелствената част на обвинителния акт, отразени по съществото им и в мотивите към разглежданата присъда. Доколкото не са установени процесуални нарушения при вземане на решението от съда за провеждане на съкратено съдебно следствие по чл. 371 т. 2 от НПК, правомощията на въззивната инстанция, с оглед цитираното тълкувателно решение, налагат проверката да бъде извършена по същите факти и обстоятелства:

Подс. С. бил водач с категория А 1 от 27.06.2016г., а от 03.07.2018г. му било издадено ново свидетелство за управление на МПС, категория В.

На 09.11.2020г. вечерта подсъдимият бил със своя приятел Д.С.Д. в заведение в с.Калипетрово и към полунощ решили да отидат до селската чешма, където се събирали техни познати. Потеглили с л.а. „Ауди А4“ с рег.

№ СА 2341 ХС, собственост на подсъдимия, който и управлявал. На чешмата видели че няма никого и поели обратно към центъра на селото.

Движейки се по ул.“Железарска“, подсъдимият управлявал автомобила на къси светлини. Асфалтовото покритие било мокро и по него имало нападали листа от крайпътните дървета. Когато достигнали до дом № 5, подсъдимият предприел маневра, изразяваща се в рязко завъртане на волана надясно, като задействал и ръчната спирачка. В резултат на това, подсъдимият загубил контрол над автомобила, който се занесъл и започнал да се завърта около вертикалната си ос в посока на часовниковата стрелка, едновременно плъзгайки се с лявата страна напред, след което се ударил в електрически стълб на ул.“Железарска“.

Ударът в стълба станал в предната лява врата, след което автомобилът се завъртял около стълба, при което предната му част се насочила обратно на посоката му на движение. В резултат на завъртането на автомобила около стълба се породила центробежна сила, която придвижила пострадалия Д. в багажното отделение на автомобила, а подсъдимият бил заклещен на местото си от получените деформации по автомобила. И двамата не били с поставени обезопасителни колани.

4

На мястото пристигнали хора от селото, а не след дълго и екипи на ЦСМП, противопожарна охрана и пътна полиция. Пострадалите били извадени от автомобила и транспортирани в МБАЛ-Силистра.

Въпреки оказаното му адекватно медицинско лечение, пострадалият Д. починал на 01.01.2021г. От назначената СМЕ е видно, че непосредствената причина за смъртта му се дължи на тежко-мозъчна травма, довела до централномозъчна дисфункция поради обширна мозъчна контузия с размачкване и изтичане на мозъчно вещество от фронталните дялове на лявата голямомозъчна хемисфера, евакуирано през трапанационен отвор в ляво челно-слепоочно. Развилата се в хода на пролежаването хипостатична пневмония, поради продължителното залежаване при перситираща мозъчна кома, е усложнила състоянието на постладалия и е благоприятствала настъпването на смъртта. ЧМТ е прижизнено причинена и може да бъде обяснена с механизма на ПТП. От медицинска гледна точка е налице пряка причинно-следствена връзка между катастрофата на 10.11.2020г. и смъртта на Д. на 01.01.2021г.

Видно от протокола за химическа експертиза, изследването на кръвната проба, взета от подсъдимия, установило съдържание на етилов алкохол от 0,75 промила.

Според заключението по изготвената КСМАТЕ, автомобилът е бил технически изправен и няма причини от технически характер, които да са довели до възникване на ПТП. Механизмът за настъпване на ПТП при конкретните пътни условия е намерението на подс.С. да извърши обратен завой на улицата посредством дрифт. Дрифтът с ръчна спирачка се извършва като при движение се навива волана и издърпва заедно с това ръчната спирачка, с което се блокират задните колела и така се нарушава слайда и се довежда до приплъзване. В случая асфалтът е бил мокър с нападали листа, с което водачът не се е съобразил, поради което дрифтът се оказал неуспешен.

Разпечатката съдържа 39 от 162 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/f88119da-051d-41b3-9689-97533c88e03e