Решение № 2 от 04.01.2022, Районен съд - Карлово

РЕШЕНИЕ

№2 гр. Карлово, 04.01.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – КАРЛОВО, ІІІ-ТИ НАКАЗАТЕЛНИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори декември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Гюрай Ал. Мурадов при участието на секретаря Стефка Ф. Атанасова като разгледа докладваното от Гюрай Ал. Мурадов Административно наказателно дело № 20215320200445 по описа за 2021 година Установи следното:

Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.

Обжалван е електронен фиш на ОД на МВР – П., серия К № 4875925 за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство, с който на И.И. М. с ЕГН **********, от гр.З., ул.“З.п.“ №* обл.С. е наложено административно наказание “глоба” в размер на 600 лева на основание чл.189, ал.4 от ЗДвП, във вр. с чл.182, ал.1, т.5 от ЗДвП за нарушение на чл.21, ал.1 от ЗДвП.

Жалбоподателят моли съда да постанови решение, с което да отмени издадения електронен фиш като неправилен и незаконосъобразен, като в жалбата излага конкретни доводи. В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява, не се и представлява.

Процесуален представител на административно-наказващия орган, издал електронния фиш, призован съгласно императивната разпоредба на чл.61, ал.1 от ЗАНН, не се явява в съдебно заседание, но взема писмено отношение по жалбата, като моли ЕФ да се потвърди. Претендира разноски.

ЕФ е връчен на жалбоподателя на 11.06.2021г., като същият е обжалван на 25.06.2021г., т.е. жалбата е подадена в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН от надлежна страна и отговаря на изискванията на чл.84 от ЗАНН, във вр. с чл.

320 от НПК, поради което се явява процесуално допустима.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

РС К., след като взе в предвид събраните по делото доказателства и 1 становища на страните, преценени поотделно и в тяхната съвкупност и като съобрази разпоредбите на закона, намира за установено от фактическа страна следното:

На 12.05.2021 г. в 15.36 часа, МПС - лек автомобил марка “Н.”, модел „Х Т.“, с рег. № *********, собственост на И.И. М. с ЕГН ********** от гр.З., ул.“З.п.“ №* обл.С. се движел по ул. „***“ до №** в с.К., общ.К., обл.П., където при максимално разрешената скорост за движение в населено място от 50 км/ч., процесният автомобил се движел със скорост от 94 км/ч. Поради движението си с превишена скорост, автомобилът бил заснет с автоматизирано техническо средство – мобилна радарна техническа система тип „ТFR1 – М”, № 612, монтирана на полицейски автомобил с номер РВ **** **.

В последствие, от ОД на МВР – П., бил издаден електронен фиш серия К №4875925 за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство, с който на жалбоподателя, като собственик на МПС е наложено административно наказание “глоба” в размер на 600 лева, на основание чл.189, ал.4 от ЗДвП, във вр. с чл. 182, ал.1, т.5 от ЗДвП.

В срока по чл.189, ал.5 от ЗДвП жалбоподателят не е представил писмена декларация с данни за лицето, извършило нарушението и копие на свидетелството му за правоуправление.

Отговорността за нарушението правилно е ангажирана в лицето на И.И.

М. с ЕГН ********** от гр.З., ул.“З.п.“ №* обл.С., като собственик на автомобила, съгласно справката на КАТ във връзка с правилата по чл.189, ал.5 и чл.188, ал.1 от ЗДвП.

Така установената фактическа обстановка се потвърждава от всички събрани по делото писмени доказателства, както и от присъединените на основание чл.283 от НПК писмени доказателства.

При така установената фактическа обстановка съдът приема, от правна страна следното:

Съгласно разпоредбата на чл.21, ал.1 от ЗДвП, допустимата скорост на движение в населени места е 50 км/ч., а съгласно ал.2 на същата разпоредба, когато стойността на скоростта, която не трябва да се превишава, е различна от посочената в ал.1, това се сигнализира с пътен знак.

Безспорно установено по делото е, че на посочената дата - 12.05.2021 г. в 15.36 часа, лек автомобил марка “Н.”, модел „Х Т.“, с рег. № СО******, собственост на И.И. М. с ЕГН ********** от гр.З., ул.“З.п.“ №* обл.С. се е движел по ул. „***“ до №** в с.К., общ.К., обл.П., където при максимално разрешената скорост за движение в населено място от 50 км/ч., процесният автомобил се движел със скорост от 94 км/ч., намалена предвид възможната грешка от 3 % съгласно техническата спецификация на мобилна радарна система тип "TFR1-M", № 612 и приета стойност на нарушението от 91 км/ч.

С разпоредбата на чл.21, ал.1 от ЗДвП е наложена забрана на водачите на МПС да ги управляват в населено място със скорост над 50 км/ч.

Съгласно разпоредбата на чл.165, ал.2, т.6 и т.7 от ЗДвП, нарушенията 2 на скоростта се установяват с техническо средство или системи, заснемащи или записващи датата, точния час на нарушението и/или регистрационния номер на моторното превозно средство.

Не е дължимо обозначаване на мястото за контрол с пътен знак, поради отпадането на изискването в чл.165, ал.2, т.8 от ЗДвП.

В случая по делото е установено, че техническото средство е мобилно АТСС, което работи на определено място за контрол, а не е такова, което се движи в пътнотранспортния поток.

От материалите по делото се установява, че в настоящия случай нарушението е било заснето с автоматизирано техническо средство – мобилна радарна техническа система тип „ТFR1 – М”, № 612, монтирана на полицейски автомобил с номер РВ **** **. Системата е заснела и записала скорост на движение на автомобила на жалбоподателя, която е била 94 км/ч., и е приета за 91 км/ч., след приспадане на допустимото отклонение /толеранс/ и същата е отразена в ел. фиш. По делото, като писмено доказателство са представени ксерокопия на снимки, изготвени чрез системата за видеоконтрол, от които става ясно, че посочената скорост е била засечена на 12.05.2021 г. в 15.36.24 часа, както и, че регистрационният номер на моторното превозно средство, движещо се с посочената скорост е СО******.

Доколкото посочените снимки – 4 бр. са изготвени със система, заснемаща и записваща датата, точния час на нарушението и регистрационния номер на моторното превозно средство, то същите се явяват веществено доказателство по смисъла на чл.189, ал. 15 от ЗДвП.

Освен това, в с.з. на 22.12.2021г. се прие и друго ВД – диск, чието съдържание се възпроизведе на компютъра на съдебния протоколист, като се установи, че на него има запис с продължителност от 5 сек. със заснето движение на лек автомобил марка “Н.”, модел „Х Т.“, с рег. № СО******.

От представените като писмени доказателства документи по делото Удостоверение за одобрен тип средство за измерване и Протокол №5-33-21 от 31.03.2021г. се установява, че системата за видеоконтрол е одобрена и проверена.

От приложеното като писмено доказателство по делото - справка от КАТ П. се установява, че към датата на заснемане на нарушението именно жалбоподателят е собственик на автомобила, т.е правилно е определен и субекта на административно-наказателната отговорност.

От полицейският служител С. И. коректно бил съставен протокол за използване на автоматизирано техническо средство или система по чл.10, ал.1 от Наредба № 8121з-532/12.05.2015 г., с номер 281р-7744 от 13.05.2021г. в който било отразено, че на дата 12.05.2021 г. мобилна система за видеоконтрол TFR1-M с № 612 е заснела статични изображения с номера от 26590 до 26650, с начален час на работа 08:15 ч. и краен час на работа 15:40 ч. и с място на контрол в с.К., общ.К., обл.П. на ул. „***“ до №**, където е действало ограничение на скоростта на движение от 50 км/ч., като мобилното автоматизирано техническо средство № TFR1- М-612 било с посока на задействие – отдалечаващи се МПС. Отразените в него данни добре 3 съответстват, както на номера на клипа, на който е заснето нарушението №26650, така и на часа на заснемане, и двете попадащи в рамките на осъществения контрол и в номерацията на осъществените видеозаписи за деня от това средство. Отразената скорост в протокола е действителната за конкретния участък на контрол, тъй като е законово регламентирана в ЗДвП.

В случая не е необходимо прилагането на снимка на разположението на уреда - техническото средство установило нарушението, защото по правилото на чл. 10 ал.3 от Наредбата, такава се прилага само при работа с временно разположени на участък от пътя автоматизирани технически средства, а в случая техническото средство е било монтирано в служебен автомобил.

Въпреки това, към делото е приложена снимка с мястото на позициониране на полицейския автомобил, в който се намирало техническото средство.

Мястото и времето на нарушението са отразени по надлежния ред и достатъчно подробно в електронния фиш, за да стане ясно на наказаното лице за какво именно нарушение му се налага санкцията.

От приложения снимков материал се вижда, че е отчетена по-висока скорост на движение, а именно 94 км/ч., след отчетен толеранс от минус 3% е определена скорост от 91 км/час, която именно е отразена във фиша, както и изчисленото на тази база превишение. В тази връзка и видно и от отразеното върху приложената снимка и електронния фиш, в същия са намалени в полза на водача наказуемата скорост и наказуемото превишение.

Съдът намира, че в хода на административно-наказателното производство не са допуснати съществени нарушения на процедурата по съставяне на електронния фиш, налагащи отмяната му. Приема, че фишът притежава законово регламентираното съдържание, разписано в нормата на чл.189, ал.4 от ЗДвП. В тази връзка съдът съобрази, че при издаването на електронните фишове не намират приложение съответните разпоредби от ЗАНН, уреждащи сроковете за издаване на АУАН. Фишът е издаден в рамките на визираните в НК давностни срокове, поради което не е преклудирана възможността да бъде ангажирана отговорността на жалбоподателя. С оглед на горното и отчитайки приобщените писмени доказателства сочещи, че към процесния период именно жалбоподателят е собственик на автомобила и не се е възползвал от правото си да посочи извършител на нарушението по предвидения в чл.189, ал.5 от ЗДвП ред, съдът намира, че обжалваният електронен фиш се явява правилен и законосъобразен и следва да бъде потвърден изцяло, а жалбата - да бъде оставена без уважение.

При този изход на спора, на основание чл.63, ал.5, във вр. с ал.3 от ЗАНН, във вр. с чл.143, ал.3 от АПК, във вр. с чл. 37, ал.1 от ЗПП, във вр. с чл.27е от НЗПП право да получи направените разноски има въззиваемата страна. Съдът, като съобрази предмета на делото и неговата фактическа и правна сложност, намира, че справедливият размерът, който следва да се присъди е 80 лв.

Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът РЕШИ:

4

РЕШИ:

1.ПОТВЪРЖДАВА електронен фиш серия К № 4875925 за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство, с който на И.И. М. с ЕГН **********, от гр.З., ул.“З.п.“ №* обл.С. е наложено административно наказание “глоба” в размер на 600 лева на основание чл.189, ал.4 от ЗДвП, във вр. с чл.182, ал.1, т.5 от ЗДвП за нарушение на чл.21, ал.1 от ЗДвП.

2.ОСЪЖДА И.И. М. с ЕГН ********** от гр.З., ул.“З.п.“ №* обл.С. да заплати на ОД на МВР – П. направените по делото разноски в размер на 80.00 (осемдесет) лева.

2.Решението подлежи на касационно обжалване пред П.ският административен съд в 14-дневен срок от съобщаване на страните, че е изготвено.

С.А.

Съдия при Районен съд – Карлово: _______________________ 5