Определение № 807 от 23.02.2026, Административен съд - Стара Загора
- Съд
- Административен съд - Стара Загора
- Дело
- Административно дело 199/2026
- Вид
- Определение № 807
- Подписан
- 23.02.2026
- Състав
- Златко Мазников
Цитирани разпоредби
- чл. 166, ал. 1 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 166, ал. 2 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 166, ал. 4 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 143, ал. 15 · Закон за движението по пътищата
- чл. 171, т. 1, б. "б" · Закон за движението по пътищата
- чл. 172, ал. 5 и 6 · Закон за движението по пътищата
- чл. 172, ал. 6 · Закон за движението по пътищата
- чл. 175, ал. 3 · Закон за движението по пътищата
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 807
Стара Загора, 23.02.2026 г.
Административният съд - Стара Загора - VIII състав, в закрито заседание в състав:
Съдия:
ЗЛАТКО МАЗНИКОВ като разгледа докладваното от съдията Златко Мазников административно дело № 199/2026 г. на Административен съд - Стара Загора, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.166, ал. 4 във връзка с ал. 2 и 3 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 172, ал. 5 и 6 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП).
Образувано е по жалба на П. Е. В., [ЕГН], против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка (ЗППАМ) № GPAM-1856914 от 10.02.2026 г., издадена от Г. Х. П. на длъжност мл. автоконтрольор в РУ Раднево към ОД на МВР Стара Загора, с която му е наложена принудителна административна мярка (ПАМ) по чл. 171, т. 1, б. „з“ (гг) от ЗДвП – временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство (СУМПС) на водач, който е извършил нарушение на чл. 175, ал. 3 от ЗДвП, до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 6 месеца. От фактическа страна прилагането на ПАМ се основава на обстоятелството, че в с. Ковачево, община Раднево, Г. Х. П. е управлявал по ул. „Девети септември“ до дом № 9 в посока север-юг товарен автомобил, рег. № [рег. номер], собственост на Л. Й. Д., който не е регистриран по надлежния ред – регистрацията му е била прекратена служебно на 05.11.2025 г. на основание чл. 143, ал. 15 от ЗДвП. Посочено е, че за нарушението е бил съставен Акт за установяване на административно нарушение, серия GA, № 5006851, в който пък е посочено, че нарушението е било извършено на 10.02.2026 г. около 17:07 часа.
Към жалбата е приложена молба, с която е направено особено искане за спиране на допуснатото по силата на закона предварително изпълнение на оспорената ЗППАМ по съображения, че с изпълнението на административния акт ще бъдат причинени значителни и трудно поправими вреди за Г. Х. П. предвид обстоятелството, че работи като професионален шофьор и СУМПС му е необходимо, за да може да упражнява професията си, поради което отнемането му би могло да доведе до прекратяване на трудовото му правоотношение и невъзможност да издържа себе си и семейството си. Приложена е длъжностна характеристика за заеманата от него длъжност – продавач разносна търговия, според която работата му включва закупуване и превозване на стоки и материали, необходим за дейността на фирмата.
Оспорената заповед е от категорията административни актове, по отношение на които е налице законово установено изключение от регламентирания в чл. 166, ал. 1 от АПК принцип за суспензивния ефект на подадената жалба. Заповедта и приложената с нея ПАМ са постановени на основание чл. 171, т. 1, б. „б“ от ЗДвП, като съгласно специалната норма на чл. 172, ал. 6 от ЗДвП обжалването на заповедта не спира изпълнението на ПАМ. Приложимият процесуален ред за разглеждане и произнасяне по подаденото искане за спиране изпълнението на обжалваната ЗППАМ е този по чл. 166, ал. 3 във връзка с ал. 4 от АПК.
След преценка на материалите по делото съдът намира, че искането за спиране изпълнението на оспорената заповед е основателно.
В ЗДвП не са посочени основанията и условията, при които съдът може да спре допуснатото по силата на закона изпълнение на обжалвания акт. При липса на регламентирани в ЗДвП материалноправни предпоставки следва да се приложи разрешението, дадено в общата разпоредба на чл. 166, ал. 4 от АПК. Посочената норма предвижда, че допуснатото предварително изпълнение на административен акт по силата на отделен закон може да бъде спряно от съда по искане на оспорващия при условията на чл. 166, ал. 2 от АПК – когато предварителното изпълнение може да причини на жалбоподателя значителна или трудно поправима вреда, която да релевира осезателно застрашаване на частния интерес, като основание за прилагане на обезпечителната мярка.
По своята правна същност спирането на допуснато по силата на закона изпълнение на административния акт представлява вид обезпечителна мярка в административния процес, целяща да се предотврати осъществяването на разпоредените с обжалвания акт правни последици до приключване на спора относно неговата законосъобразност. За да бъде уважено искане за спиране на допуснато по силата на закона предварително изпълнение на административен акт, в тежест на молителя е да посочи вредите и да представи доказателства за вида им и за вероятността те да настъпят, ако обжалваният административен акт бъде изпълнен преди съдът да се произнесе по неговата законосъобразност.
В случая, въз основа на представените по делото доказателства, съдът приема, че предварителното изпълнение на заповедта неминуемо би довело до негативни последици за Г. Х. П. в случай, че административният акт бъде отменен като незаконосъобразен. Възможността за настъпването на значителни или трудно поправими вреди е обоснована с твърдения, че предварителното изпълнение на приложената ПАМ „временно отнемане на СУМПС“ до решаване на въпроса за отговорността, но за не повече от 6 месеца, което означава лишаване на жалбоподателя от възможността да управлява МПС, а това би довело до невъзможност да изпълнява трудовите си задължения като продавач разносна търговия и евентуално до прекратяване на трудовото му правоотношение, което би го поставило в невъзможност да издържа себе си и семейството си. Ето защо и с оглед на правната същност и целта на предвидената възможност за спиране на допуснато по силата на закона изпълнение на административния акт като вид обезпечителна мярка в съдебния административен процес, насочена към предотвратяване осъществяването на разпоредените с обжалвания акт правни последици до приключване на спора относно неговата законосъобразност, съдът приема, че в случая са налице условията по чл. 166, ал. 2 от АПК да бъде дадена временна защита по отношение на фактическото и правно положение на жалбоподателя в обема на неговите права и законни интереси до издаването на административния акт, за да се предотврати влошаването на това положение до приключването на образуваното съдебно административно производство с влязло в сила решение.
Предвид изложеното и след преценка на баланса между охраняваните с допуснатото по силата на закона предварително изпълнение интереси и правата и интересите, които евентуално ще бъдат накърнени от това изпълнение, съдът намира, че са налице условията по чл. 166, ал. 2 от АПК и искането за спиране изпълнението на обжалваната заповед следва да бъде уважено, като основателно.
Водим от горните мотиви, Административен съд Стара Загора на основание чл. 166, ал. 3 във връзка с ал. 4 и 2 от АПК във връзка с чл. 172, ал. 6 от ЗДвП
О П Р Е Д Е Л И :
СПИРА по искане на жалбоподателя П. Е. В., [ЕГН], допуснатато по силата на закона предварително изпълнение на Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № GPAM-1856914 от 10.02.2026 г., издадена от Г. Х. П. на длъжност мл. автоконтрольор в РУ Раднево към ОД на МВР Стара Загора, до приключване на производството по адм. д. № 199/2026 г. по описа на Административен съд Стара Загора с влязъл в сила съдебен акт.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Върховния административен съд в 7-дневен срок от съобщаването му на страните, ведно с препис от него.
Съдия: