Решение № 1288 от 14.10.2021, Административен съд - Варна

Р Е Ш Е Н И Е

№ ………………./…… 10.2021 година

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административен съд – гр. Варна, двадесет и втори състав, в открито съдебно заседание на двадесет и първи септември две хиляди двадесет и първа година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЯНКА

ГАНЧЕВА при секретаря Светлана Стоянова, като разгледа докладваното от съдията Ганчева адм. дело № 280 по описа на Административен съд – гр. Варна за 2021 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производство е по чл. 145 и следващите от Административно процесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 215 от Закона за устройство на територията (ЗУТ).

Образувано е по жалба на К.М.Д. и М.А.К., срещу Заповед № 8/6.01.2021 г. на Кмета на район „Приморски“ – Община Варна, с която е наредено в срок от един месец, от получаване на заповедта да се изготви и представи за одобрение План за безопасност и здраве, за премахване на строеж:

„Стоманобетонови подпорни стени два броя“, находящ се в ПИ с идентификатор ************ по КК на гр. ****, по плана на СО“ ******“, В срок от два месеца от датата на одобряване на плана по безопасност и здраве да се извърши премахване на същия строеж.

В жалбата се поддържа, че оспорения акт е издаден от некомпетентен орган, в нарушение на материалния закон, на изискванията за форма и на административно-производствените правила. Към заповедта не е представен документ, който да легитимира нейния издател като упълномощено лице от кмета на общината. Счита, че не е ясна волята на административния орган досежно предмета на заповедта. В същата е разпоредено премахване, на два броя подпорни стени, изпълнени в имота, като административният орган се е позовал на КА №20/2020 г., но същия не се отнася до подпорни стени, а има различен предмет. В КА № 21/2020 г. е отразено местоположението на подпорните стени, но на място, където е окомерната скица е отразена една подпорна стена, а те са три. Не е ясна волята на административния орган за коя точно от тях е разпоредено премахване.

Нарушението е съществено и опорочава заповедта до степен, налагаща отмяната й. Ответникът твърди, че подпорните стени са с височина 2 м. и не ги квалифицира като елемент от транспортни обекти, т.е. в рамките на параметрите посочени в чл. 147 ал.1 т.5 от ЗУТ, но същевременно е констатирал, че липсва одобрен инвестиционен проект, като основание за незаконност.

Поддържа, че двете подпорни стени са с височина до 1,20 м. над нивото на прилежащия в основата им терен и не са елемент на транспортни обекти, като съгласно чл. 151 ал.1 т.4 от ЗУТ за такива обекти не се изисква издаване на РС. За да са налице предпоставките на чл. 225 ал.2 т.2 от ЗУТ следва не само строежът да е изпълнен без строителни книжа, но и законът да предвижда необходимостта от издаването на такива.

Сочената в оспорения акт Заповед от 21.04.1997 г. на Министъра на регионалното развитие и благоустройство дори и да се отнася до налагане на строителна забрана и да касае територията на имота на жалбоподателите е загубила своето правно действие, с оглед чл. 198 от ЗУТ, същата не би могла да е основание за издаване на оспорения акт. По изложените доводи моли да се отмени оспорената заповед. В с.з. процесуалния представител на жалбоподателите поддържа жалбата, моли да се отмени и да се присъдят сторените по делото разноски. В депозирани писмени бележки поддържа, че акта е издаден в нарушение на материалния закон, за процесните строежи не е било необходимо издаване на РС, тъй като същите са с височина до 1,20 м. над нивото на прилежащия терен и попадат в приложното поле на чл. 151 ал.1 т.4 от ЗУТ.

Счита, че приетата по делото тройна СТЕ е компетентно дадена, изготвена е от специалисти с необходимите специални знания, като експертите са установили, че посочените височини в КА на подпорните стени са неправилно определени. За изпълнените работи по изграждане на подпорните стени не е необходимо одобряването на инвестиционен проект и разрешение за строеж, с липсата на които е обосновано наличието на незаконен строеж. Поддържа, че заповедта е издадена в несъответствие с целта на закона.

Ответникът – Кметът на Район „Приморски“, Община

Варна, се представлява от ю.к. Ц., който оспорва жалбата като неоснователна.

Моли съда да я отхвърли. Претендира разноски в полза на ответника. В придружително писмо от 9.02.2021 г. поддържа, че заповедта е издадена от компетентен орган, предвид заповед № 0508/2020 г. с която Кмета на Община Варна е предоставил свои функции на кметовете на райони по издаване на заповеди по чл. 225 а ал.1 от ЗУТ. Акта е издаден и при спазване на процесуалните правила. Счита за необосновани твърденията на жалбоподателите, че акта е с неясен предмет. От приложените по делото КА се установяват размерите на строежите предмет на премахване и тяхното местоположение. Поддържа, че не са налице предпоставките на чл. 147 ал.1 т.5 от ЗУТ и чл. 151 ал.1 от ЗУТ. Подпорните стени са изградени при липса на РС, те не представляват и търпим строеж. Изложените факти в заповедта се подкрепят от приетите по делото две експертизи. Имотът попада и в територия с наложена строителна забрана.

Съдът, като съобрази данните по делото и доводите на оспорващите, намира жалбата за процесуално допустима, като подадена в срок от страни, които разполагат с правен интерес да оспорят заповедта на районния кмет, издадена на основание чл.225а, ал.1 във вр. с чл.225, ал.2, т.2 от ЗУТ.

Разгледана по същество, жалбата е основателна.

От приложените към административната преписка и допълнително събраните и приобщени по делото писмени доказателства безспорно се установява следното:

Жалбоподателите са собственици на ПИ с идентификатор ************, находящ се в гр. ****, СО „******“ с площ от 580 кв.м., ведно с построената в него еднофамилна сграда с площ от 100 кв.м.

Със заповед № РД-02-14-300 от 21.04.1997 г. е наложена строителна забрана в свлачищните райони за територията на Община Варна, Аксаково, Балчик.

Със заповед № 0508/7.02.2020 г. Кмета на Община Варна, на осн. чл. 44 ал.1 и 2 от ЗМСМА, вр.§1 т.3 от ДР на ЗУТ, чл.225 а от ЗУТ е предоставил свои функции по ЗУТ на кметовете на райони в гр. Варна, вкл. да издават заповеди по чл. 225 а ал.1 от ЗУТ за строежи от четвърта до шеста категория или на части от тях, незаконни по смисъла на чл. 225 ал.2 от ЗУТ.

Видно от изготвена справка от Дирекция „ИНБ“, ПИ с идентификатор ************ е разположен в територия с наложена строителна забрана, със заповед от 1997 г.

С писмо рег. № УСКОР200001972ПР от 14.09.2020 г. жалбоподателите са уведомени да представят документ за собственост на ПИ, както и строителни книжа за всички находящи се в имота строежи. Писмото е получено от Д. и К. на 16.09.2020.

По делото е приложена извадка от ПНИ „*****“, одобрен със заповед от 2003 г., част от КП „******“ от 1989 г. в частта на имота на жалбоподателите и съседни.

С писмо изх. № УСКОР20001972ПР от 14.09.2020 г. жалбоподателите са уведомени за започнало административно производство, като съобщението е получено от Д. и К. на 16.09.2020 г.

На 7.10.2020 г. е съставен констативен акт № 21, от служители на район „Приморски“ – Община Варна, в който е констатирано, че в ПИ на жалбоподателите и изграден строеж: стоманобетонови подпорни стени – два броя, с приблизителни размери всяка: дължина около 12 м., височина – около 2 м. от кота прилежащ терен и дебелина около 0.25 см., с обща квадратура 48 кв.м.

Стоманобетоновите стени са разположени успоредно една на друга в югозападната част на имота. Строежа е 6 категория, съгласно чл. 137 от ЗУТ. Изграден е в периода м.03.2018 г. до 08.2020 г., без разрешение за строеж. В акта е прието, че строежа е реализиран от К.Д. и М.К..

Към акта е приложена и скица. Във връзка с констатациите е прието, че съставения акт е основание за започване на административно производство за премахване на строежа. Акта е изготвен от Д. Г., П. К., А. Н., служители в район „Приморски“. От приложените по делото Заповед № 67/ДС от 2018 г., трудови договори № 1/8.01.2020 г. и №115/31.08.2017 г. е видно, че лицата съставили констативния акт са назначени на длъжности инспектори контрол строителство в районната администрация. Съгласно представената длъжностна характеристика, част от преките задължения на инспекторите „Контрол строителство“ е съставянето на КА по чл. 225 а ал.2 от ЗУТ. На 3.11.2020 г. акта е връчен на жалбоподателите.

На 17.11.2020 г. е изготвен констативен протокол №

259, от служители на район „Приморски“, с който е констатирано, че срещу КА № 19, 20, 21, 22, 23 от 2020 г. няма постъпили възражения в законоустановения срок.

На 6.01.2021 г. е издадена Заповед №8, с която кметът на район „Приморски“ е наредил в срок от в срок от един месец, от получаване на заповедта да се изготви и представи за одобрение План за безопасност и здраве, за премахване на строеж: „Стоманобетонови подпорни стени два броя“, находящ се в ПИ с идентификатор ************ по КК на гр. ******, по плана на СО“ ******“, В срок от два месеца от датата на одобряване на плана по безопасност и здраве да се извърши премахване на същия строеж.

С писмо рег. №№ УСКОР21000070ПР/12.01.2021 г. жалбоподателите са уведомени за издадената заповед за премахване на незаконен строеж. Съобщенията са получени от К. и Д. на 14.01.2021 г.

По делото е назначена и приета СТЕ, изготвена от в.л П..

Съгласно заключението подпорните стени са изградени от стоманобетон, същите видимо са ново строителство. Стена № 1 е с дължина 13,30 м., дебелина 0.25 м.

Височината на стената е с размери от 1.10-1.15 м. измерена от горен ръб на стената до нивото на терена от по-ниската страна. Стена №1 е частично дублирана с втора стена долепена до нея /Стена №1.1/ с дължина 7.80 м., дебелина 0.60 м. и височина над нивото на прилежащия терен 0.55 м. Стена №2 е разположена на юг от Стена №1. Тя е с дължина 14,30 м., дебелина 0.25 м. и височина 1.18-1.20 м. до нивото на терена от по-ниската част. Стените са изградени в имота на жалбоподателите в границите определени от КК. Височината на стените е измерена до прилежащия терен от по-ниската страна. Основите на стените са засипани, поради което цялата височина на стената не може да бъде отчетена. Измерена до прилежащия в основата им терен височината на двете стени е по-голяма от 1.20 м.

Стените не са част от елементите на транспортната инфраструктура. Те са част от вертикалното оформяна не имота. За имота няма одобрен ПУП. За изградените подпорни стени не са налице строителни книжа.

Височината на стените е измерена до прилежащия терен от по-ниската страна, тъй като този терен не е теренът, където се намира основата на стената, действителната височина на подпорните стени е по-голяма от измерената видима част над терена. Според в.л. за стените се изисква издаване на РС, без одобряване на инвестиционни проекти. Денивелацията на терена е около 11 м., силно наклонения терен е коригиран и благоустроен с подпорните стени, с цел по-практичното му използване, това се установява от КП от 1998 г. и от 2003 г.

Стените имат ролята да поддържат терена на имота с цел изравняването му, да не се свлича земна маса. Към СТЕ е приложен и снимков материал.

Така приетата експертиза е оспорена от жалбоподателите, като е назначена повторна СТЕ.

От приетата повторна СТЕ се установява, че за имота на жалбоподателите няма одобрен ПУП. Подпорна стена №1 е ситуирана на 7 м. от югозападния ъгъл на сградата, на страничната северозападна обща граница с ПИ ****, на страничната югоизточна обща граница с ПИ *****. Подпорна стена №1 е с дължина 13.70 м, ширина в горния край 0.25 м. шапка с ширина 0.35 м. В левия край на стената до стълбата е изграден бетонов цветарник с височина 0.60 м.

Височината на стена №1 до горен ръб на цветарника е 1.35 м., в десния край на стената височината й над нивото на прилежащия в основата терен е 1,21 м. От подпорна стена №1 до №2 височината се преодолява с 16 стъпала. Подпорна стена № 2 е с дължина 14.55 м., ширина в горния край 0.25 м. В левия край на стената е изградена еднораменна стълба долепена до стената с 9 стъпала като височината на стената измерена до най-ниското стъпало над нивото на прилежащия в основата терен е 1,53 м., в десния край на стената височината на подпорна стена №2 над нивото на прилежащия в основата терен е 1,21 м. Теренът е над горен ръб бетоновата стена на оградата и „прелива“ в ажурната част на оградата. Това налага извод, че стена №2 е по-висока от 1,21 м. Стена №2 е разположена на страничната обща граница с ПИ ****, и на страничната обща граница с ПИ *****. Не са налице строителни книжа за обектите предмет на заповедта. Обектите предмет на заповедта са шеста категория. Строежите попадат в територия с наложена строителна забрана. Според в.л. има изградени подпорни стени в имота на жалбоподателите на посочените места в окомерна скица, част от КА № 21/2020 г. Към СТЕ е приложена комбинирана скица.