Решение № 2697 от 01.07.2026, Районен съд - Варна
- Съд
- Районен съд - Варна
- Дело
- Гражданско дело 225/2026
- Вид
- Решение № 2697
- Подписан
- 01.07.2026
- В сила
- 29.07.2026
- Състав
- Атанаска Димитрова Маркова
Цитирани разпоредби
- чл.49, ал.1 · Семеен кодекс
- чл.56, ал.1 · Семеен кодекс
- §1 · Семеен кодекс
РЕШЕНИЕ
№ 2697 гр. Варна, 01.07.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 26 СЪСТАВ, в публично заседание на девети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: Атанаска Д. Маркова при участието на секретаря Тодорина Ат. Трифонова като разгледа докладваното от Атанаска Д. Маркова Гражданско дело № 20263110100225 по описа за 2026 година
Предявена е искова молба за развод на основание чл.49, ал.1 от СК от страна на ищцата А. С. Ч., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. В., чрез изрично упълномощения процесуален представител адвокат Г. Я. от АК - Варна, против ответника А. К., с номер ****, гражданин на Индия, роден на ********** г. в ****, адрес: ул. ****.
Ищцата твърди в исковата си молба, че с ответника сключили граждански брак на **** г. в гр. А., обл. Варна. Актът за брак №**** г. бил вписан в Регистъра по гражданско състояние на Община А. с под № **** г. От брака си страните имали родено едно дете, което към момента било пълнолетно – С. А. К., ЕГН **********, род. на ****. в гр. Варна.
Ищцата счита, че бракът й с ответника е дълбоко и непоправимо разстроен. Сочи, че след сключване на гражданския брак, съпрузите се установили да живеят трайно в гр. Варна, но след шест месечен престой се върнали в Обединени арабски емирства, гр. Дубай, където била тяхната месторабота и където фактически започнал техният съвместен живот. След помалко от година ищцата забременяла и се върнала в България, за да роди детето на страните.
Детето било родено преждевременно и се установило, че е със заболявания, което принудило ищцата да вземе решение да остане и да отгледа детето в родния си град, близо до родителите си. Поради това ищцата и синът С. А. К. живеели повече от 21 години в България, а съпругът А. К. - в Дубай. Отношенията между съпрузите били основани на взаимно доверие и взаимопомощ, като през целия период ответникът се грижил за семейството си, издържал съпругата и сина си, интересувал се от детето и го подкрепял.
Въпреки това връзката между съпрузите била само по телефона. За изминалите повече от двадесет години ответникът идвал в България четири пъти, като престоявал не повече от по 1
10-15 дни. Трайната фактическа раздяла дала траен отпечатък на живота на всеки от съпрузите. Всеки поел по собствен път, научил се да се справя сам с ежедневните проблеми и предизвикателства. Съпрузите се отчуждили, като взаимността и любовта били изместени от задължението и почтеността. Бракът се превърнал в приятелство и отговорност, но бил изпразнен от дължимото съдържание на брачната връзка, той фигурирал формално. През 2011 г. съпрузите закупили жилище в гр. В.5, където се установили майката и детето. След навършване на пълнолетие на сина на страните, през 2025 г. съпрузите прехвърлили собствеността на жилището на техния син С. А. К. чрез дарение.
Предвид така изложените обстоятелства ищцата моли съда да постанови решение, с което да прекрати брака между страните като дълбоко и непоправимо разстроен, без да се произнася по въпроса за брачната вина. Моли ползването на семейното жилище, с административен адрес: гр. В. да се предостави за ползване на нея. Моли също да бъде възстановено предбрачното й фамилно име.
В подадения от ответника отговор на исковата молба той сочи, че е съгласен с искането на ищцата за прекратявана на брака с развод. Твърди, че няма претенции към посоченото в исковата молба жилище и няма намерение да живее там. Няма възражения относно възстановяването на предбрачното фамилно име на ищцата.
Като съобрази всички посочени по делото доказателства, съдът счете за установено от фактическа и правна страна следното:
Установява се от представеното по делото удостоверение за сключен граждански брак №**** от **** г. на ****, че страните по делото са съпрузи, сключили гражданския си брак на същата дата в гр. А., за което е съставен акт за граждански брак №1 **** г.
От удостоверение за раждане серия КМР №**** г., издадено от Община Варна, въз основа на акт за раждане №**** г. се установява, че страните по делото са родители на С. А.
К., който понастоящем е пълнолетен.
От представения нотариален акт за дарение на недвижими имоти №**** г. на нотариус Наталия Стоева, рег. №114 на НК, с район на действие РС – Варна, е видно, че на 15.01.2025 г. ищцата и ответникът са дарили на своя син притежаваните от тях недвижими имоти, представляващи апартамент и гараж, находящи се в гр. Варна, като жилището е с адрес с адрес гр. В.. Представеният на нотариуса при изповядване на сделката документ за собственост на прехвърлителите е бил нотариален акт за продажба на недвижим имот от 2011 г.
Между страните няма спор относно обстоятелствата, че те са във фактическа раздяла повече от 21 години, през които ищцата, заедно с детето С. А. К. живеят в България, а ответникът в Дубай, като съпрузите се чували предимно по телефона. Няма спор и относно обстоятелството, че към момента ищцата и синът й С. А. К. живеят в подареното на последния жилище. Страните не спорят и относно обстоятелството, че бракът им е дълбоко и непоправимо разстроен.
Горепосочените факти съдът приема за доказани безспорно по делото от събраните 2 доказателства, а и относно тези факти страните не спорят. Отчитайки така установените обстоятелства, съдът приема, че гражданският брак между страните е дълбоко и непоправимо разстроен. Видно е, че между ищеца и ответницата е установена фактическа раздяла, датираща от доста дълъг период и брачната им връзка не е изпълнена с необходимото житейско съдържание. Дългият период на фактическа раздяла между страните, през който те са контактували основно само по телефон, без съвместно съжителство, дава основание да се смята, че заздравяване на брака е малко вероятно. Налага се изводът, че между страните е настъпило отчуждение; те окончателно са преустановили връзката помежду си и никой от тях не желае възстановяването й. Предвид това следва да се приеме, че гражданският брак между ищцата и ответника е дълбоко и непоправимо разстроен, поради което именно като такъв, той следва да се прекрати Доколкото е установено, че към момента страните нямат ненавършили пълнолетие деца от брака си, то по въпроси относно предоставяне на родителски права, режим на лични контакти с деца, местоживеене на деца и издръжка на деца, съдът не следва да се произнася.
Относно направеното от ищцата искане за предоставяне ползването на семейно жилище, представляващо апартамент с адрес гр. В. се установява следното: Жилището е било придобито от двамата съпрузи през 2011 г., като към този момент те вече са били във фактическа раздяла и ответникът не е бил в страната, а постоянно е живеел в Дубай.
Съгласно дефиницията, дадена на понятието „семейно жилище“ в §1 от ДР на СК същото по смисъла на кодекса представлява жилището, което е обитавано от двамата съпрузи и техните ненавършили пълнолетие деца. Следователно жилището, което в момента обитават ищцата и синът й не може да се счете, че е семейно жилище по смисъла на СК. Самата ищца в исковата молба е заявила, че последно съпрузите са живели съвместно в Дубай и след това тя се е върнала в България и е живяла първо при родителите си, а от 2011 г. живее с детето си в закупеното жилище през същата година. Т.е. това жилище не е обитавано от двамата съпрузи няма характеристиките на семейно жилище, поради което и претенцията на ищцата по чл.56, ал.1 от СК следва да се отхвърли.
Видно е, че при сключването на гражданския брак между страните ищцата е приела фамилното име на съпруга си, добавяйки го към своето фамилно име, при което фамилията й е Ч.. Доколкото ищцата желае възстановяване на предбрачното си фамилно име – Ч., то съдът следва да постанови промяната.
Следва да бъде определена окончателна държавна такса при постановяване на съдебното решение в размер на 25,56 евро, като е внесена сумата от 12,78 евро при предявяването на исковата молба от страна на ищеца, равняваща се на 12,78 евро. Доколкото съдът в случая не се произнася по брачната вина, то следва разноските да се възложат на страните поравно и тъй като първоначално половината от дължимата такса е внесена от страна на ищцата, то остатъкът от 12,78 евро следва да се възложи на ответника.
Страните не са отправили искания за присъждане на направените по делото разноски.
Водим от горното съдът
3
РЕШИ:
ПРЕКРАТЯВА гражданския брак между А. С. Ч., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. В., и А. К., с номер ****, гражданин на Индия, роден на ********** г. в ****, адрес: ул.
****, който брак е сключен на **** г. в гр. А., обл. Варна, за което е съставен акт за граждански брак № **** г., издаден от ****, КАТО ДЪЛБОКО И НЕПОПРАВИМО РАЗСТРОЕН, БЕЗ ДА СЕ ПРОИЗНАСЯ ПО ВЪПРОСА ЗА ВИНАТА.
ВЪЗСТАНОВЯВА предбрачното фамилно име на съпругата А. С. Ч., а именно Ч..
ОТХВЪРЛЯ предявената претенцията на основание чл.56, ал.1 от СК от А. С. Ч., ЕГН **********, за предоставяне ползването на семейно жилище, находящо се на адрес: гр. В..
ОСЪЖДА А. К., с номер ****, гражданин на Индия, роден на ********** г. в ****, адрес: ул. ****, да заплати държавна такса в размер на 12,78 евро (дванадесет евро и седемдесет и осем евроцента) по сметка на РС – Варна.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Варна в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
4