Решение № 1001 от 12.11.2025, Районен съд - Добрич

РЕШЕНИЕ

№ 1001 гр. Д., 12.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – Д., VI СЪСТАВ, в публично заседание на девети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател:

Соня Т. Дженкова при участието на секретаря Калинка М. Христова като разгледа докладваното от Соня Т. Дженкова Гражданско дело № 20243230103204 по описа за 2024 година и за да се произнесе съобрази следното :

Производството е образувано по искова молба от адв. М. К. от ВАК, като пълномощник на Г.К.Н., в качеството му на управител и представляващ “*** - 2015” ООД, със седалище и адрес на управление с.Я., общ. Н., обл. В., вписано в ТР с ЕИК 203355766, с която срещу “***“ ЕООД, със седалище ***, вписано в ТР с ЕИК 124021267, е предявен иск за заплащане на сумата от 8380.74лв, ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба до окончателното изплащането на задължението.

Претендират се и сторените в производството съдебно деловодни разноски, както и съдебно деловодни разноски по допускане на обезпечение на иска (40лв.ДТ за образуване, 1000лв.адвокатски хонорар и 142лв.такси по налагане на запор).

В исковата молба се твърди, че между ищцовото дружество “*** 2015“ ЕООД и ответното дружество “***“ ЕООД, въз основа на заявка № S1208-02 от дата 08.12.2023г. е възникнал договор за международен автомобилен транспорт от товарен пункт в България, гр. Д., до разтоварен пункт У., гр.У., за който е договорена цена в размер на 7500 евро.

При извършването на транспорта обаче, поради претоварване, митническите власти в Р., г.пункт Т. са конфискували част от товара, и с оглед довършване на транспорта до крайната точка на доставка, ищцовото дружество е заплатило от името и за сметка на възложителя дължимите глоби, такса за престой и митническо оформление. Така транспортната услуга е довършена и стоката е достигнала без забележки крайна точка на дата 28.03.2024г., като за допълнително възникналите разходи и развитието на ситуацията заявителя бил своевременно информиран. На 29.04.2024г., след завършване не транспорта, е издадена Фактура № 37, която е получена от ответника, но до момента не е извършено плащане по нея.

Исковата молба е оставена без движение с разпореждане №5814/ 11.10.2024г. поради нередовности, които са отстранени с последващи уточнителни молби с вх. №21653/13.11.24г. и вх.№23654/10.12.2024г.

С първата уточнителна молба ищецът е представил доказателство за заплатена държавна такса и пълномощно за представителна власт. В молбата ищецът е посочил, че стоката, обект на превоза, подлежи на митнически контрол и детайлите за нея (точно количество, обем, код, на който отговаря за обмитяване) се дават от изпращача, като в последствие тези подробности се описват в митническа декларация, въз основа на информацията, дадена от него. Твърди, че той като превозвач няма право да отваря стоката, за да я проверява и не носи отговорност за натоварването на стоката и евентуалното несъответствие със заявката1 договор (заявка № S-1208-02 от 08.12.2023г).

Сочи още, че уговорената цена за транспорта се определя въз основа на данните на товара, посочени от изпращача и всички допълнителни разходи са за негова сметка.

Уточнява, че причината за престоя е именно грешката на изпращача “***“ ООД, довела до допълнителни разходи за превозвача, както и до невъзможност да извършва транспортна дейност за определен период. Посочва, че продължителността на престоя зависи от времето за изясняване, разтоварване, оформяне и т.н.

Когато стоката е натоварена и документите са оформени от изпращача, отговорността за целостта на стоката и доставката й в срок преминава върху превозвача до момента на доставка до краен адрес. След като свръх стоката е конфискувана, тя е съхранена в склад под митнически контрол, което е заплатено от ищцовото дружество – превозвач, тъй като отговорността все още е негова, защото стоката е минала митническо оформление на неговата фирма и в системата на митниците тя е обозначена като необмитена стока, за която отговаря превозвача. Негово задължение е да я вземе от склада и да я достави до крайния адрес или да я върне на собственика.

При преминаване на стоката през границата на Р., на митнически пункт Т., при извършен физически контрол на целия товар, стоките са свалени от митническите служби (15.01.2024г.) поради несъответствие с декларираното тегло на стоката. С оглед запазване и доставяне на товара и след съдействие на съконтрахенти на ищцовото дружество са заплатени такси за: престой в граничния пункт, глоба на превозвача, такса за митническо оформление, допълнителен транспорт по първоначалното направление на товара до крайния адрес на заявката Допълнителният транспорт се е наложил поради претоварване на товара по време на основния транспорт и свалянето на стоката в митническия пункт.

С втората уточнителна молба ищецът доуточнява каква е била стоката, предмет на извършения международен транспорт (оборудване за преработка на млечни продукти и монтажни елементи за него), както и че в автомобила, превозващ стоката на изпращача е имало и стоки на други клиенти. Митническите власти определят кои елементи да задържат в склада на границата, като в случая са задържали „връзка тръби, монтажни елементи от метал с тегло 546кг., както е посочено в ЧМР“.

Твърди се, че на 16.01.2023г. превозвачът е уведомил изпращача по ел.поща и в телефонен разговор, че при преминаване на камиона на литовско-руската граница на 14.01.2023г. е извършен физически контрол, тъй като пратката тежала повече от декларираното. Всеки пакет е бил щателно разопакован, претеглен и е проверено дали съдържанието отговаря на декларираното по документи. Твърди се, че за целия процес са предоставили на изпращача снимков и видео материал, направен от водача. Уведомили са го още, че стоката, която тежи повече от описаното по документи ще бъде конфискувана и че ако остане в митническия склад ще бъдат наложени допълнителни глоби, както и какви действия ще бъдат предприети от руските гранични власти - налагане на глоба на превозвача с акт за административно нарушение за превоз на товар с тегло различно от реалното и от теглото, вписано в документите. Във втората молба ищецът е посочил, че размерът на глобата ще се определи от Адм.съд на РФ.

В същата допълнителна искова молба ищецът е посочил още конкретно в какво се състои претендираната от него сума:-сума по операцията на физически контрол (товаро-разтоварни дейнсоти)-заплащане на престой на границата (загубено време на превозвача) с продължителност 15 денонощия (по 100 евро на започнато денонощие, според Заявката за транспорт 2933.75лв.)-заплащане на глоба съгласно Акт за административно нарушение по законите на РФ (244.48 лв)-митнически формалности на граничен пункт РФ-Т. (215.14лв)допълнителен транспорт на задържаната стока с друг автомобил на превозвача дополучателя в У. (поради обстоятелството, че задържаната стока е неотменима съставна част от цялата 2 друга, обект на процесния международен превоз, а стоките на други изпращачи не са били свалени на границата и съответно техният транспорт е продължил, е било необходимо да се осъществи този допълнителен транспорт само по отношение на задържаната недекларирана от изпращача стока) – 4302.83лв.-митническо оформление и физически контрол на стоката в Т., У. (215.14лв).

На осн. чл.131 от ГПК препис от искова молба и доказателства и допълнителните молби са връчени на ответника, който в законовия срок депозира отговор с вх.№ 932/15.01.2025г.

С отговора ответникът оспорва иска по основание и размер като прави следните възражения: Ищецът не е заплатил никаква част от сумите, които претендира и не представя доказателства да е правил такива плащания. Приложената към исковата молба фактура №37 от 29.04.2024 г., издадена от ищеца с получател ответника, не поражда задължение за плащане, а е счетоводен документ, който има вторичен характер. Като такъв тя отразява вече възникнало правоотношение, което поражда задължение за плащане, но сама по себе си тя не поражда такова правоотношение, а в настоящия случай такова не е валидно възникнало, съответно отразеното във фактурата няма правно значение.

Ответникът твърди, че описаните в тази фактура пет услуги/стоки не са част от правоотношение между страните по делото и ищецът не е заплатил тези услуги. В тази връзка обръща внимание на приложения към исковата молба документ на английски език фактура №1032400844 от 26.04.2024 г., която е на същата стойност като фактурата, издадена от ищеца и в която са посочени абсолютно същите пет пункта, които формират сумата и по двете фактури. Страните по фактурата от 26.04.2024 г. обаче са различни от страните по делото: неин издател е UAB EGT LT - дружество от Л., а получател е EUROSPEED LTDЮЛ от България. Тези два субекта не са част от отношенията между страните по спора и не е ясно каква е връзката между тези две фактури - от 26 и 29 април и какво общо има с тях ищецът.

Ответникът „***-***“ ООД твърди, че между него и ищеца „***-2015“ЕООД няма договорни отношения. Ответникът не е възлагал на ищеца да извършва процесния превоз, нито да заплаща търсените суми от негово име и за негова сметка. Приложената към исковата молба заявка №S-1208-02 за международен автомобилен транспорт от 08.12.2023г. не е подписана от никоя от страните по нея и този документ не им е известен. Според ответника той е съставен едностранно от ищеца за целите на процеса. С оглед на факта, че тази заявка не е подписана от посочените в нея страни, ответникът счита, че тя няма характера на документ по смисъла на ГПК и не може да бъде доказателство. Липсата на подпис означава липса на воля да се приеме дадения акт. Ответникът твърди, че е възложил процесния превоз не на ищеца, а на третото за делото лице - „МАЖОР ЕУ “ЕООД с ЕИК206288038 и седалище и адрес на управление: ***. Това дружество също е представлявано от управителя Г.Н. и именно с него е сключен договор за превоз, обективиран в подписаната и от двете горепосочени страни Заявка за международен автомобилен транспорт №1601/08.12.2023г., копие от която е представено с отговора.

Ответникът твърди, че представената от ищеца заявка копира дословно съдържанието на действителната заявка, като единствената промяна е името на изпълнителя на превоза, но между ищеца и ответника не е сключван договор извършване на процесния превоз.

Видно е, че ищецът и третото лице „МАЖОР ЕУ“ ЕООД са свързани лица - имат един и същи собственик, управител и седалище и адрес на управление, но въпреки това те са самостоятелни субекти на правото, което означава, че сключването на договор с едно от тях не поражда автоматично правоотношение и с другото. Няколко дни след подписване на заявката-договор управителят на двете дружества Г.Н. е помолил ответника да заплати цената по договора не по сметка на изпълнителя „МАЖОР ЕУ“ЕООД, а на друго негово дружество, а именно ищцовото дружество „***-2015“ ЕООД, като е уверил ответника, че няма проблеми и това плащане му е нужно само за целите на отношенията между двете му 3 дружества, но това няма да се отрази на договора помежду им.

Тъй като и преди са имали търговски отношения с г-н Н. и не са имали проблеми, ответникът е изплатил цената на ищеца, който е издал съответните фактури, с оглед изискванията на счетоводното законодателство. Видно от заявката от 08.12.2023 г.

(подписаната с „МАЖОР ЕУ“ЕООД), цената на възложената от ответника услуга е 7500 евро или 14 668,73 лева. Плащанията ответникът извършил на 29,12.2023г. – 6 649,82 лв.; на 06.03.2024 г. - 3 000 лева и на 13.03.2024 г. - 5 018,91 лв., като прилага и доказателства за тези плащания, както и двете фактури за тях, които са издадени от ищеца. Въпреки това ищецът „***-2015“ЕООД не фигурира в нито един от документите по извършване на процесния превоз. Това дружество не е посочено никъде нито като превозвач, нито като подизпълнител или спедитор; още по-малко като възложител на превоз, съответно не става ясно в какво свое качество ищецът търси заплащане на процесната сума. Предвид, че той не е превозвач, нито е изпълнител по Заявката от 08.12.2023 г., за ищеца не е възникнало задължение да заплаща каквито и да е суми във връзка с процесния превоз, нито пък е заплащал никакви задължения на ответника, породени от него. Ако ищецът е извършвал нещо по повод на процесния превоз, то това е резултат от уговорки между него и третото за делото лице „МАЖОР ЕУ“ЕООД, но тези уговорки са част от отношенията между тези две лица, от които ответника не е част и не може да понася последствията от тях, при условие, че не е давал съгласие те да го обвържат.

Разпечатката съдържа 27 от 119 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/f87f8050-0463-47ef-8173-521055f43e88