Решение № 2815 от 02.06.2023, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 2815 гр. София, 31.05.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-I-Б, в закрито заседание на тридесет и първи май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Мариана Христова

Членове:

Радост Бошнакова

Гергана Ж. Троянова като разгледа докладваното от Гергана Ж. Троянова Въззивно гражданско дело № 20231100502343 по описа за 2023 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл. 435 -чл.438 от ГПК.

Образувано е по две жалби на „Л.Ф.“ ООД – длъжник по изп.д.№ 20228440402252 по описа на ЧСИ С.Я., peг. № 844 на КЧСИ, както следва:

1. Жалба от 19.12.2022г., с която на основание чл.435, ал.2, т.7 от ГПК се обжалват начислени от съдебния изпълнител на 01.12.2022г. разноски в размер на 123.10 лева (погрешно посочени в писмо на ел. поща в размер на 123.15 лева), за което длъжникът е уведомен на 05.12.2022г. и които разноски, съгласно удостоверение от 09.12.2022г., представляват начислени такси за прекратяване на изпълнителното производство и допълнителни разноски по т.31 (без конкретизация). В жалбата се излагат съображения, че тези такси не се дължат, тъй като длъжникът в срок е заплатил посочената в поканата за доброволно изпълнение сума, поради което разходи за изпълнителни действия, които не са били необходими, са недължими, както и че разноски за изпращане на уведомления за прекратеното изпълнително дело до страните в изпълнителното дело и за вдигане на запори не се дължат.

2. Жалба от 03.01.2023г., с която на основание чл.435, ал.2, т.7 от ГПК се обжалва отказ на съдебния изпълнител да намали като прекомерен признатия на взискателя разход за адвокатско възнаграждение в размер на 559.30 лева, който отказ е обективиран в постановление от 09.12.2022г., с което жалбоподателят се е запознал на същата дата.

Взискателят, надлежно уведомен за правото си на възражение по двете жалби на 06.02.2023г., е изразил становище, че търсеното като разноски адвокатско възнаграждение е 1 определено съобразно НМРАВ, вкл. поради осъществено процесуално представителство в изпълнителното производство, изразяващо се в получаване на книжа и съобщения, както и извършване на справки.

В приложените по делото мотиви на съдебния изпълнител по реда на чл.436, ал.3 ГПК са изложени съображения за неоснователност на жалбата от 09.12.2022г. срещу разноските по делото с довод, че същите се явяват дължими, както и за недопустимост на жалбата от 03.01.2023г. (срещу размера на адв.възнаграждение) с твърдение, че жалбата не е била администрирана и няма акт на съдебния изпълнител, с който да се е произнесъл по възражението на длъжника за прекомерност на разхода за адвокатско възнаграждение.

Съдът, след запознаване с доказателствата по делото, намира следното от фактическа страна:

По изпълнителен лист от 10.10.2022г., издаден въз основа на влязло в сила решение по гр.д.№ 46799/2021г. на СРС в полза на „Т.МЕС“ ЕООД, ЕИК *******, е било образувано изпълнително дело № 20228440402252 по описа на ЧСИ С.Я. с взискател „Т.МЕС“ ЕООД и длъжник „Л.Ф.“ ЕООД, ЕИК *******. Молбата за образуване е подадена на 28.10.2022г. и с нея е възложено на съдебния изпълнител проучване на имущественото състояние на длъжника по чл.18 ЗЧСИ и е посочен като способ за удовлетворяване на вземането „насочване по банковите сметки и друго налично имущество на длъжника“. Видно от приложено към молбата пълномощно и договор за правна помощ и защита дружествотовзискател е упълномощило адвокат В.П. да образува изпълнително дело и до го представлява по него. Договореното и платено възнаграждение е в размер на 559.30 лева.

С постановление от 28.10.2022г. съдебният изпълнител е образувал дело и е постановил да се изпрати ПДИ до длъжника, да се извършат справки за имуществото на длъжника, като се уведоми НАП за започналото изпълнение, и е наложил запор на вземанията на длъжника по банковите му сметки и на дружествените му дялове, които има в „М.Ф.Г.“ ЕООД. На 15.11.2022г. е изпратена ПДИ до длъжника, получена на 25.11.2022г. (л.39 от изп.дело). На същата дата – 15.11.2022г. е изпратено запорно съобщение до „А.“ АД. На 21.11.2022г. е изпратено запорно съобщение до ТР. Такова е връчено и на „Уникредит Булбанк“ АД, предвид наличието на данни за служебната му отмяна.

Н а 28.11.2022г. длъжникът е заплатил посочената в ПДИ сума в общ размер от 20581.06 лева, като за основание е посочил номера на изп.дело. Преводът е осъществен по посочената от съдебния изпълнител банкова сметка и е нареден от сметка на длъжника в „Банка ДСК“ АД.

Видно от изпратено до длъжника съобщение на електронна поща от 05.12.2022г. съдебният изпълнител е потвърдил плащането и е посочил, че остават дължими 123.10 лева – такси за приключване на делото и за вдигане на обезпечителните мерки. Издадено е и разпореждане в същия смисъл с дата 01.12.2022г. – л.63 от изп.дело. Разпореждането е изпълнено на 06.12.2022г. с превеждане на сумата по сметка на съдебния изпълнител – платежно нареждане, л.93.

2

С разпореждане от 08.12.2022г. съдебния изпълнител е вдигнал обезпечителните мерки и е приключил изпълнителното производство (л.96).

Със съобщения от 09.12.2022г. запорите са били отменени.

При така установените факти и при съобразяване на закона, съдът прави следните правни изводи:

Жалбите са допустими, като подадени в срока по чл.436, ал.1 от ГПК от надлежно легитимирано по чл.435, ал.2 от ГПК лице - длъжник по изпълнението, срещу обжалваеми актове на съдебния изпълнител – разпореждане от 01.12.2022г. за начисляване на разноски от 123.10 лева, връчено на длъжника на 05.12.2022г., и постановление за отказ да се уважи искане за намаляване на разноските за адвокатско възнаграждение от 09.12.2022г., връчено на същата дата на длъжника. Разгледани по същество жалбите са основателни.

По жалбата от 09.12.2022г.:

Предмет на обжалване са начислените от съдебния изпълнител разноски в размер на 123.10 лева – за приключване на изпълнителното дело и служебно вдигане на запорите и „други“ разноски.

Съгласно разрешението, дадено с т.11 от ТР № 2/2015г., постановено по тълкувателно дело № 2/2013г. на ОСГТК на ВКС, ако взискателят не е внесъл авансово дължимите такси по изпълнението, частният съдебен изпълнител ги събира от длъжника, когато длъжникът отговаря за тях. Когато длъжникът не отговаря за разноските, частният съдебен изпълнител може да претендира плащането им от взискателя по реда на чл.410, ал.1 ГПК, независимо от размера на таксата. Отговорността за разноски в изпълнителния процес е уредена в чл.79 ГПК. Съгласно ал. 1, т.3 от тази разпоредба разноските по изпълнението са за сметка на длъжника, освен когато са направени за изпълнителни способи, които не са приложени и не са довели до удовлетворяване на вземането на взискателя чрез тях. В настоящия случай е безспорно, че вземането на „Т.МЕС“ ЕООД е удовлетворено от длъжника в срока за доброволно плащане чрез превод на средства, наредени от банкова сметка, вземанията по която не са били предмет на запор. В този смисъл, разходите за запори не са били необходими и не са довели до удовлетворяване на дълга, поради което не е следвало да бъдат събирани от длъжника. Отнасянето им в тежест на жалбоподателя е имало за резултат генериране на остатък от главното вземане, който не би бил налице, ако такива разходи не бяха начислени. Ето защо, съдът приема, че допълнителните разноски от 123.10 лева, които са оспорени с жалбата, са недължими.

По жалбата от 03.01.2023г.:

Доводите, изложени от длъжника относно прекомерност на адвокатското възнаграждение са основателни. Извършените от упълномощения представител действия се изразяват в подаването на молба за образуването на изпълнителното дело, за което минималният размер на адвокатското възнаграждение е 200.00 лева - чл.10, т.1 от НМРАВ.

Не се установи в хода на изпълнителното производство да са извършвани други процесуални действия за събиране на сумите по изпълнителния лист, поради което 3 договарянето на адвокатско възнаграждение, съобразно материалния интерес, е допустимо, но този разход по чл.10, ал.2 НМРАВ не следва да тежи за длъжника. Нещо повече, преценката за прекомерност на адвокатското възнаграждение по чл.78, ал.5 ГПК е допустима и в изпълнителното производство, а видно в случая то не се отличава с фактическа и правна сложност при установеното в процеса доброволно плащане от длъжника на вземането три дни след получаване на ПДИ. По изложените съображения съдът намира, че адвокатското възнаграждение на взискателя следва да бъде намалено до сумата от 200.00 лева.

Уместно е да се посочи, че е налице обжалваем акт на съдебния изпълнител в тази насока, обективиран в т.2 от постановление от 09.12.2022г. (л.133 от делото), т.е. налице е произнасяне на съдебния изпълнител по възражението за прекомерност, като същото е оставено без уважение. Съответно жалбата е била изпратена на насрещната страна за становище, в който смисъл е разпореждането на ЧСИ Я. от 18.01.2023г. (л.217 от изп.дело).

Воден от горното, съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ по жалба на „Л.Ф.“ ООД, ЕИК *******, длъжник по изпълнително дело № 20228440402252 по описа на ЧСИ С.Я., peг. № 844 на КЧСИ, с район на действие – СГС, акт на съдебния изпълнител, обективиран в разпореждане от 01.12.2022г., с който са начислени разноски в тежест на длъжника в размер на 123.10 лева.

ОТМЕНЯ по жалба на „Л.Ф.“ ООД, ЕИК *******, длъжник по изпълнително дело № 20228440402252 по описа на ЧСИ С.Я., peг. № 844 на КЧСИ, с район на действие – СГС, акт на съдебния изпълнител, обективиран в т.2 от постановление от 19.12.2022г., с което е оставено без уважение искането на длъжника за намаляване на разноските на взискателя за адвокатско възнаграждение, и вместо него ПОСТАНОВЯВА:

НАМАЛЯВА приетите разноски по изпълнението в частта за приетото адвокатско възнаграждение на взискателя по изпълнителното дело на 200.00 лева (двеста лева).

Решението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4