Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 209 от 16.11.2023, Окръжен съд - Габрово

Съд
Окръжен съд - Габрово
Дело
Въззивно гражданско дело 352/2023
Вид
Решение № 209
Подписан
16.11.2023
В сила
03.01.2024
Състав
Полина Пенкова, Симона Миланези, Кремена Големанова

Цитирани разпоредби

  • чл. 259 и сл. · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 272 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 414, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 417 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 79, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 82 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 86, ал.1 · Закон за задълженията и договорите

РЕШЕНИЕ

№ 209 гр. Габрово, 16.11.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ГАБРОВО, СЪСТАВ I, в публично заседание на седемнадесети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Полина Пенкова

Членове:

Кремена Големанова

Симона Миланези при участието на секретаря Весела Хр. Килифарева като разгледа докладваното от Симона Миланези Въззивно гражданско дело № 20234200500352 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 259 и сл. от ГПК.

С решение № 571 от 05.05.2023 г., постановено по гр. д. № 440/23 г., Габровският районен съд е отхвърлил предявения от Ю. К. Д., от с. М., общ.

Габрово, срещу Р. П. П. от с. М., общ. Габрово, осъдителен иск с правна квалификация чл. 79, ал. 1 вр. чл. 82 ЗЗД, за заплащане на сумата 18 000 лева обезщетение за причинените неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени психически и физически болки и стР.ния от неизпълнение на облигационно задължение на ответника по издаден запис на заповед, с падеж - 31.07.2020 г. Със същото решение е осъдена Р. П. П., от с. М., общ. Габрово да заплати Ю. К. Д., от с. М., общ. Габрово, на основание чл. 86, ал.1 ЗЗД, сумата от 1 486,67 лв. - мораторна лихва за забава върху главницата по записа на заповед - 8000 лева, за период 01.08.2020 г. - 31.05.2022 г.

Срещу така постановеното решение, в частта, в която е отхвърлен предявения иск с пр. осн. чл. 79, ал. 1 вр. чл. 82 от ЗЗД, е постъпила въззивна жалба от Ю. Д., чрез адв. В. С., в която се твърди, че същото е неправилно и незаконосъобразно.

ГРС се е позовал на тълкувателно решение, но неправилен е изводът му, че в случая не се касае за неизпълнение (на парично задължение), а за неточно изпълнение. Не счита, че е необходимо да се доказва, че неизпълнението на ответника е насочено към увреждане здравето на ищеца, тъй като негативите, които той търпи вреди, които са в пряка причинна връзка с бездействието на ответника. Не споделя мнението на съда, 1 че неблагоприятните правни последици от забавеното изпълнение на парично задължение, които понася длъжника под формата на дължимост на разноски и мораторно обезщетение са достатъчни и изключват възможността длъжникът да ги цели и да ги предизвиква в собствената си правна сфера, с цел смущаване спокойствието на ищеца. Неизпълнението на процесното парично задължение влияе негативно върху психо- емоционалното равновесие на жалбоподателя и се отразява пряко на физическото му състояние. Излагат се подробни доводи. Моли да се отмени решението в обжалваната част и да се постанови друго, с което да се уважи предявения иск.

В указания срок не е постъпил отговор от насрещната страна по жалбата.

Жалбата е подадена в срок, от легитимирана страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което същата е процесуално допустима.

Първоинстанционният съд е бил сезиран с искова молба от Ю. Д. против Р. П. П., с която е поискано да се осъди ответницата да му заплати 18 000 лв. обезщетение за причинени неимуществени вреди в следствие на претърпени психически и финансови болки и страдания, пряка и непосредствена причина от неизпълнение на облигационно задължение към него, съгласно описаното в исковата молба (по 6 000 лв. за всяка операция, която не е направил по нейна вина, поради липсата на средства), ведно със законната лихва от датата на постановяване на решението до окончателното плащане и да се осъди ответницата да му заплати мораторна лихва за забава за неизпълнение на задължение по запис на заповед за сумата от 8 000 лв., начислена от 01.08.2020 г. до 31.05.2022 г. датата на подаване в съда на молба за образуване на ч.гр.д. № 957/22 г. на ГРС. В исковата молба е изложено, че ищецът предоставил на ответницата заем в размер на 8 000 лв., за обезпечението на който тя му подписала запис на заповед. След като не му върнала парите до 31.07.2020 г. той се снабдил със заповед за изпълнение и изпълнителен лист по ч.гр.д. № 957/22 г., въз основа на който е образувано изп. дело № 552/22 г. по описа на ЧСИ И.И.. До момента обаче не постъпили суми по делото. Ответницата му била съседка и знаела, че ищецът страда от различни заболявания и събраната сума, която й предоставил, му била необходима за 4 операции. Тя знаела това, но въпреки това не му връща парите. От непрекъснатите тревоги и притеснения, поради липсата на средства, здравето му се влошило. Откакто изтекъл срока да му върне парите, но не се случило, живее в страх как ще се справи. Поради това, че ответницата му дължи обезщетение за пропуснати ползи, болки и стР.ния, които са в пряка връзка с нейното бездействие. За всяка една от пропуснатите три операции претендира обезщетение в размер на по 6 000 лв. (общо 18 000 лв.)– неимуществени вреди.

За да постанови решението в обжалваната част и да отхвърли предявения иск по чл. 79 вр. 82 от ЗЗД, РС- Габрово се е позовал на ТР 4 постановено по т.д. № 4/2012 г. на ОСГТК на ВКС, като е приел, че стР.нията на ищеца не са пряк резултат от неизпълнението, т.е. те не са причинени закономерно, а са резултата от субективната несигурност на ищеца относно здравословното му състояние и неговите спестявания. Разпоредбата на чл. 79 2 тълкувана във вр. с чл. 82 от ЗЗД предвижда, че в случай на неточно изпълнение, за кредитора се поражда право да иска обезщетение за неизпълнение, което обхваща претърпяна загуба и пропусната полза, доколкото те са пряка е непосредствена последица от неизпълнението и са могли да бъдат предвидени при пораждане на задължението. Забавеното парично задължение е винаги неточно изпълнение във времево отношение, като отговорността по чл. 82 от ЗЗД е лимитирана и обхваща проснати ползи и претърпени загуби. Неизпълнението на парично задължение препятства кредитора да се ползва от паричната сума и да реализира граждански плод от нея- за това тази полза се възмездява чрез възникване на задължение за обезщетение в размер на законната лихва. С оглед приетото е заключил, че напрежението на ответника е в резултата не на самото неизпълнение, а на субективното възприятие от страна на ищеца, като злоумишлено действие насочено към злепоставяне на здравословното му състояние. Доказателства обаче, неизпълнението на ответника да е поведение насочено единствено към увреждане здравето на ищеца, не са събрани по делото и при образувано принудително изпълнение е противно на житейската логика длъжникът да не престира при възможност за това и по този начин да генерира за себе си неблагоприятни правни последици, с цел увреждане здравето и психичното състояние на ищеца. Приел е, че няма основание ответникът да отговаря за неимуществени вреди от неизпълнение на парично задължение, защото те не са пряка и непосредствена резултата от това неизпълнение и не представляват вреди и ползи, които законодателят е предвидил да подлежат на обезщетяване.

Габровският окръжен съд, като прецени доказателствата по делото, поотделно и в тяхната съвкупност, приема, че първоинстанционният съд правилно установил фактическата обстановка по делото.

Не е спорно, че по частно гражданско дело № 957/ 2022 г. на Районен съд - Габрово, въз основа на документ- запис на заповед, издаден от Р. П. П., въззивникът Ю. К. Д., се снабдил със заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист, на основание чл. 417 ГПК за сума в размер на 8000 лева, заедно със законната лихва върху нея от депозиране на заявлението 31.05.2022 г. до окончателното й погасяване и направените за производството разноски в размер на 160 лева - държавна такса и 632.45 лева - адвокатско възнаграждение. По образуваното изп. дело № 552/2022 г. на ЧСИ № *** И.И., въз основа на изпълнителния лист и получена покана за доброволно изпълнение, ответницата Р. П. П., не е депозирала възражение срещу издадената заповед за изпълнение в едномесечния срок за възражение по чл.

414, ал. 2 ГПК, поради което същата е влязла в сила.

Представената ценна книга „Запис на заповед" обективира едностранно волеизявление на ответника Р. П. П., ЕГН **********, в качеството на издател, извършено на 15.04.2020 г., със съдържание безусловно, без разноски и без протест, обещание да плати на поемателя - Ю. К. Д., ЕГН **********, сума в размер на 8000 лева, с падеж - 31.07.2020 г. и място на плащане село М..

Представени са и медицински документи, касаещи здравословното 3 състояние на ищеца.

Постановеното решение е валидно и допустимо в обжалваната част. По същество в обжалваната част е правилно и законосъобразно, като настоящият състав на съда споделя мотивите на първоинстанционния съд и по реда на чл.

272 от ГПК препраща към тях.

Неоснователни са наведените в жалбата доводи. При договорната отговорност неблагоприятните правни последици в сферата на увреденото лице се дължат на неосъществяване на един обективно полезна, очаквана и дължима промяна. Безспорно от доказателствата по делото се установява, че кредиторът- ищец е поискал ответницата да изпълни задължението си и да му върне заетата сума, за което последният се е сдобил с изпълнителен титул и е образувал изпълнително дело № № 552/2022 г. при ЧСИ № *** И.И. Няма спор в теорията и съдебната практика, че неизпълнението на парично задължение е винаги забавено, тъй като когато не се изпълни такова задължение, единствената форма на неизпълнение е забавата, защото изпълнението е винаги възможно (пари ще има винаги), като в тази връзка и ищецът е предявил иск за вреди, които забавата му причинява, а именно за мораторното обезщетение (в тази част исковата претенция е уважена с процесното решение).

С ТР 4 по т. д. № 4/2012 г. на ОСГТК е разяснено, че може да се присъди обезщетение за неимуществени вреди от неизпълнение на договорно задължение, доколкото те са пряка и непосредствена последица от неизпълнението и са могли да бъдат предвидени при пораждане на задължението. За всички преки вреди неизпълнилия договор отговаря, само ако е бил недобросъвестен. В случая не е доказано неизпълнението на паричното задължение на ответницата да е насочено към увреждане здравето на ищеца, а и видно във въззивната жалба се навеждат доводи, че такова доказване не било необходимо. Освен това не е доказано, че твърдените неимуществени вреди са пряка и непосредствена последица от неизпълнение на конкретното договорно задължение, както и кумулативно, че същите са могли да бъдат предвидени при пораждане на задължението (не е изпълнено предшестващо облигационно отношение, не осъществяване един предшестващ резултат, който се дължи).

Като е оставил без уважение предявения иск за неимуществени вреди от неизпълнение на паричното задължение на ответницата, съдът е постановил правилно съдебно решение, което следва да бъде потвърдено. В необжалваната част решението е влязло в законна сила.

Воден от гореизложеното, Габровският окръжен съд

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА решение № 571 от 05.05.2023 г. постановено по гр. д.

№ 440/23 г. от Габровският районен съд, в частта, в която е отхвърлил предявения осъдителен иск от Ю. К. Д., от с. М., общ. Габрово, срещу Р. П.

4

П. от с. М., общ. Габрово, с пр. осн. чл. 79, ал. 1 вр. чл. 82 ЗЗД, за заплащане на сумата 18 000 лева - обезщетение за причинените неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени психически и физически болки и стР.ния от неизпълнение на облигационно задължение на ответника по издаден запис на заповед, с падеж - 31.07.2020 г., като правилно и законосъобразно.

В необжалваната част решението е влязло в законна сила.

Решението подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд в едномесечен срок от връчването му на страните.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5