Решение № 1771 от 15.05.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 1771 гр. София, 15.05.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 8-МИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: СИЛВИЯ Г. ЦЕПОВА при участието на секретаря ВАЛЕНТИНА Д. КЬОСЕВА като разгледа докладваното от СИЛВИЯ Г. ЦЕПОВА Административно наказателно дело № 20251110201747 по описа за 2025 година Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.

Образувано е по жалба на Щ. М. Л. срещу наказателно постановление /НП/ № ********************г., издадено от директор на Дирекция „Обслужване“ при ТД на НАП - София, с което на Щ. М. Л. е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 500.00 /петстотин/ лв. на основание чл. 178 от ЗДДС за нарушение на чл.109, ал.1 от ЗДДС.

В жалбата на Щ. Л., чрез адв. Д. Ж. от САК, се сочи, че при съставянето на АУАН и издаването на НП е било допуснато съществено нарушение на процесуалния закон, изразяващо се в неправилно посочване на датата на извършване на нарушението. Отделно от това се посочва, че жалбоподателят не е субект на нарушението, за което е санкциониран, тъй като ликвидаторът няма качеството на данъчнозадължено лице съобразно чл.109, ал.1 от ЗДДС.

На следващо място се оспорва компетентността на актосъставителя. Твърди се и че в нарушения на изискванията на процесуалния закон в АУАН не са посочени ЕГН и адрес на свидетелите, както и че не може да се установи, че същите са присъствали при установяване на нарушението, съгласно изискването на чл.40, ал.1 от ЗАНН. Излагат се и съображения за квалифициране на нарушението като маловажен случай и прилагане на чл.28 от ЗАНН. С тези съображения се иска НП да бъде отменено.

В съдебното заседание, в което е приключило съдебното следствие, жалбоподателят редовно призован, представлява се от адв. Ж., която поддържа жалбата и моли НП да бъде отменено по изложените в нея съображения.

Въззиваемата страна - директор на Дирекция „Обслужване“ при ТД на НАП - София се представлява от юрк. Пенчева, която моли жалбата да бъде отхвърлена като неоснователна и претендира присъждане на юрисконсултско 1 възнаграждение.

Софийски районен съд, след като взе предвид доводите на страните и след като обсъди събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

На 25.11.2024 г. св. Ася Райчева-Вучкова на длъжност Главен инспектор по приходите в ТД на НАП - София, отдел „Регистрация“ извършила проверка по документи на

„********************"

ЕООД с

ЕИК

**********************, във връзка с подадено Заявление за дерегистрация по ЗДДС с вх. № *********************. на основание чл.107, т.4, б.„б“ задължителна дерегистрация при прекратяване на юридическо лице с ликвидация, когато лицето не е избрало да остане регистрирано до датата на заличаването му от търговски регистър.

В хода на проверка в информационния масив на Агенция по вписванията било установено, че с удостоверение № 20240411101410 от 11.04.2024 г. е било вписано прекратяване на търговска дейност и обявяване в ликвидация на Еднолично дружество с ограничена отговорност

„**********************ЕООД с ЕИК ******************. Като ликвидатор бил вписан жалбоподателят Щ. М. Л. със служебен номер от НАП ********************. Било констатирано, че жалбоподателят Л. в качеството си на ликвидатор на „*********************** ЕООД с ЕИК ******************* не е подал заявление по чл.109, ал.1 от ЗДДС в срок до 25.04.2024 г. за задължителна дерегистрация по ЗДДС или декларация по чл.107, т.4, б.„б", с която дружеството да остане регистрирано до датата на заличаването му от търговския регистър.

Въз основа на посочените обстоятелства, на 26.11.2024г. св. А.Р.-В. съставила АУАН, като в него описала фактическите констатации по случилото се и квалифицирала извършеното като осъществяващо административно нарушение по чл.109, ал.1 от ЗДДС.

Въз основа на акта при идентична словесна обосновка и правна квалификация на соченото нарушение е издадено и атакуваното НП, с което на жалбоподателя Щ. Л. е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 500.00 /петстотин/ лв. на основание чл.178 от ЗДДС за нарушение на чл.109, ал.1 от ЗДДС.

Горепосочената фактическа обстановка беше установена въз основа на показанията на св. А.Р.-В., както и въз основа на писмените доказателства, приобщени на основание чл. 283 НПК към материалите по делото - АУАН, Акт за дерегистрация по ЗДДС от 25.11.2024 г., справка за актуално състояние на „*************" ЕООД, Резолюция за извършване на проверка, Заявление за дерегистрация по ЗДДС от 25.11.2024 г., Заповед № *****************г. на Изпълнителния директор на НАП, Пълномощно № **************** Гореизброените доказателства единно и непротиворечиво изграждат фактическата обстановка по случая. Между същите не съществуват противоречия и несъответствия, с оглед на което съдебният състав ги кредитира в цялост. Свидетелските показания и писмените доказателства са последователни и логични, като единно и непротиворечиво очертават фактите, касаещи извършената проверка и направените констатации..

Тъй като гласните доказателствени средства подкрепят въведеното в АУАН, същия може и следва да се ползва от съда като писмено доказателство, относно дата, място, време на съставяне на същия, респективно отразеното в 2 него.

При така установената фактическа обстановка от правна страна съдът приема следното:

Жалбата е процесуално допустима, тъй като е подадена в предвидения в закона срок, от процесуално легитимирано за това лице, срещу акт подлежащ на съдебен контрол пред настоящата инстанция. Разгледана по същество тя е основателна.

Видно от приобщените по делото заповед и пълномощни, АУАН и НП са издадени от компетентни органи. Същите са издадени и при спазване на установените за това срокове.

Въз основа на извършена служебна проверка съдът приема, че при съставянето на АУАН и издаването на атакуваното НП е допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, свързано с погрешно посочване на датата на нарушението, което води до необходимост от отмяна на обжалваното НП. И в АУАН, и в НП неправилно е прието, че дата на извършване на нарушението е датата на подаване на процесното заявление, т.е. 25.11.2024г. Съдебният състав намира, че с оглед разпоредбата на чл.109, ал.1 от ЗДДС, така описаното в АУАН и НП нарушение следва да е извършено чрез бездействие в деня, следващ последния ден за законосъобразно изпълнение на задължението. В случая 14-дневният срок по чл.109, ал.1 от ЗДДС изтича на 25.04.2024 г., поради което датата на извършване на описано в АУАН и НП нарушение е 26.04.2024 г. С приемането на погрешна дата на извършване на нарушението, наказващият орган е нарушил разпоредбата на чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН. Ангажирането на административнонаказателната отговорност на лицата е строго формален процес, при който наказващият орган следва да спази задълженията си по чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН и да посочи конкретно и вярно описание на нарушението и датата, на която то е извършено. Недопустимо е съдът, действащ като въззивна инстанция да подменя волята на наказващия орган или да „поправя” допуснати неточности в издаденото НП.

Неспазването на чл. 57, ал.1, т.5 ЗАНН е винаги съществено нарушение в административнонаказателното производство, защото води до ограничаване правото на защита на наказаното лице, а също така прави невъзможно упражняването на съдебен контрол за законосъобразност на обжалваното наказателно постановление. Съдът в производството по обжалване на наказателните постановления следва да установи дали е извършено описаното в НП административно нарушение и съответно да съпостави фактически установеното действие или бездействие на жалбоподателя със съответната законова норма, регламентираща същото като административно нарушение.

Установяването в хода на съдебното производство на съществуването или несъществуването на описаното в наказателното постановление административно нарушение предпоставя индивидуализацията на съответното нарушение съобразно всички изисквания на чл. 57 ЗАНН. Нещо повече, липсата на посочена дата на нарушението или неправилното й определяне пречи да се определи началният момент, от който започват да текат сроковете по чл. 34 ЗАНН и абсолютната погасителна давност за административнонаказателното преследване. В контекста на изложеното, следва да се има предвид, че за съда е недопустимо да изменя в този смисъл НП чрез посочване на друга дата на нарушението и да санира пропуските на наказващия орган, поради което констатираното съществено процесуално 3 нарушение представлява основание за отмяна на НП.

На следващо място, съдът намира, че от доказателствата по делото безспорно се установява, че „ИЗИАДМИН“ ЕООД е обявено в ликвидация на 11.04.2024 г., като към този момент негов ликвидатор и законен представител е бил именно жалбоподателят Л.. Следователно, в 14-дневен срок от настъпване на обстоятелството, т.е. до 25.04.2024 г. включително, дружеството е следвало да подаде заявление за дерегистрация по ЗДДС в ТД на НАП - София, съгласно чл.109, ал.1 от ЗДДС, вр. чл. 107, т.4, б."б" от ЗДДС.

Задълженото лице по този текст съгласно санкционната разпоредба на чл.178 от ЗДДС, както и съобразно чл.109, ал.1 от ЗДДС е търговското дружество, а не неговия ликвидатор. Санкционната разпоредба на чл. 178 от ЗДДС ангажира отговорността на данъчно задълженото по ЗДДС лице, което не подаде заявление за регистрация или заявление за прекратяване на регистрация в установените по същия закон срокове. Предвиденото административно наказание е "глоба - за физическите лица, които не са търговци, или имуществена санкция - за юридическите лица и едноличните търговци, в размер от 500 до 5 000 лева". в този смисъл, съдът се солидаризира с изложените в жалбата доводи, че ликвидаторът не се явява данъчнозадължено лице съобразно чл. 109, ал. 1 от ЗДДС, поради което не се явява и субект на твърдяното нарушение. Следователно, актосъставителят и наказващия орган неправилно са определили задълженото лице и са санкционирали жалбоподателя в качеството му на ликвидатор на дружеството по реда на чл.178 от ЗДДС, поради което е допуснато и неправилно приложение на материалния закон, обуславящо отмяна на оспореното НП.

По изложените съображения съдът намира, че обжалваното наказателно постановление е издадено при груби нарушения на материалния и процесуалния закон, поради което следва да бъде отменено изцяло.

С оглед изхода на производството, право на разноски има жалбоподателят, но доколкото не е направено такова искане и не са представени доказателства за извършени разходи във връзка с производство, съдът не следва да се произнася по този въпрос.

Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 2, т. 1 от ЗАНН, Софийски районен съд

РЕШИ:

ОТМЕНЯ наказателно постановление № *****************, издадено от директор на Дирекция „Обслужване“ при ТД на НАП - София, с което на Щ. М. Л. е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 500.00 /петстотин/ лв. на основание чл. 178 от ЗДДС за нарушение на чл.109, ал.1 от ЗДДС.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Административен съд София град в 14-дневен срок от получаване на съобщението от страните за изготвянето му на основанията, предвидени в НПК, и по реда на глава XII от АПК.

4

Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 5