Определение № 600 от 02.10.2020, Апелативен съд - Бургас

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

Номер 600

01.10.2020 г.

Апелативен съд – Бургас

Град Бургас

На 01.10.2020 година в закрито заседание в следния състав:

Председател: Румяна С. Калошева Манкова

Членове:

Росица С. Стоева

Албена Я. Зъбова Кочовска като разгледа докладваното от Румяна С. Калошева Манкова Въззивно частно гражданско дело № 20202000500306 по описа за 2020 година

Производството по делото е образувано по частната жалба на „Еп К.“ ООД, гр. С.З., ЕИК *, представлявано от управителя Е. П., против определение №2342 от 28.08.2020 г. по гр.дело № 2055/2020 г. на Бургаския окръжен съд, с което е прекратено производството по предявения от дружеството против „Т.“ АД, гр. Б. ЕИК * иск за приемане за установено по отношение на ищеца, че ответникът е собственик на имот с идентификатор ***.

Иска се отмяна на определението като неправилно и незаконосъобразно и връщане на делото за продължаване на съдопроизводствените действия. Счита, че има правен интерес от така предявения иск и не предявява чужди права, нито действа като процесуален субституент. Правният му интерес произтича от загубата на процесния имот на публична продан, без да е намалено задължението му по образуваното от ответника изпълнително дело против него. Счита, че ответникът е придобил имота като наддавач в проданта, без да е зачетено погасителното действие на законовото прихващане. Имотът е възложен на „Т.“ АД с влязло в сила постановление за възлагане. Поддържа фактическите твърдения, изложени в исковата молба. Сочи, че дългът по изпълнителното дело е лихвоносен, имотът е възложен за сумата от 431 000 лв., но лихвата, изтекла от 30.07.2015 г. до 31.07.2020 г. е в размер на 220 000 лв. и без установяване на действителното правно положение, дружеството ще бъде принудено да погаси тези суми. Правният интерес от предявяване на иска произтича и от обстоятелството, че издадените по изпълнителното дело постановления за възлагане не подлежат на обжалване по реда на чл.435 ГПК. Съдът е длъжен да разгледа всяка подадена пред него молба за защита на лични и имуществени права, а неизменна част от функцията на установителния иск е да внесе яснота, безспорност и определеност в гражданските правоотношения при липса на ограничения за техния вид. Ищецът е този, който определя кои са лицата , страни по правния спор. Ответникът по делото е надлежна страна по установителния иск, тъй като е страна по правоотношението, чиято материална 1 законосъобразност е предмет на иска. Неправилно съдът е посочил, че ищецът следва да защити своите права единствено чрез предявяване на облигационни искове, тъй като това разбиране е категорично отречено в мотивите на ТР №8/2012 г. на ОСГТК. Погасителният ефект на дълга по изп.дело №191/2014 г. на ЧСИ Т. Д. е пряк резултат от придобиване на собствеността от ответника, като последица от постановлението за възлагане. Неотносими към допустимостта на иска са изводите на съда, че постановлението за възлагане не е вписано, че ответникът не се е позовал на него и че длъжникът няма правен интерес да твърди, че е загубил имота, без да е послужил за удовлетворяване на дълга. На последно място се цитира решение №47/18.03.2014 г. по гр.дело №3732/2013 г. на ІІІ г.о на ВКС, според което постановлението за възлагане е неоттегляемо.

Бургаският апелативен съд, предвид изложеното в частната жалба, доказателствата по делото и приложимия закон, намира следното:

Частната жалба е подадена в срок от надлежна страна, против подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е допустима и следва да бъде разгледана по същество.

Производството по делото е образувано пред Бургаския окръжен съд по исковата молба на настоящия частен жалбоподател против „Т.“ АД за приемане за установено по отношение на ищеца, че ответникът е собственик на имот с идентификатор ***. Съгласно изложените фактически обстоятелства, между страните е образувано изпълнително дело за вземане на ответника против ищеца. В хода на изпълнителното производство е насрочена публична продан на процесния имот за периода от 25.06.2015 г. до 27.07.2015 г. За купувач е обявен взискателят „Т“ АД за сумата от 431 000 лева без ДДС. Издадено е постановление от 30.07.2015 г. за възлагане имота в полза на взискателя „Т“ АД.

С постановление от 28.08.2015 г., по искане на взискателя, изпълнителното производство е спряно. По време на спирането, на 21.03.2016 г. съдебният изпълнител е издал постановление, с което е отменил постановлението за възлагане на имота. С друго постановление от 31.07.2019 г., след възобновяване на производството, постановлението за възлагане е повторно отменено и е обявена публичната продан за нестанала. Ищецът се домогва да установи по делото, че постановлението за възлагане от 30.07.2015 г. е влязло в сила и имотът е станал собственост на ответника, тъй като актовете на съдебния изпълнител, с които е отменено, са недействителни, а то е неоттегляемо.

Обосновава правния си интерес от предявяване на иска с установяване погасителното действие на проданта по отношение на задължението по изпълнителното дело.

С обжалваното определение съдът е намерил, че ищецът няма интерес от заявения вещен петитум и може да защити правата си единствено посредством облигационни искове. При липса на надлежно разпределение, е посочено, че не се установява правен интерес у ищеца да твърди, че е загубил свой имот, без дългът му да бъде удовлетворен, чието наличие е предпоставка за прихващане по чл.461 ГПК.

2

Настоящата инстанция намира така постановеното определение за правилно.

Предявеният установителен иск за собственост е с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК, като абсолютна процесуална предпоставка за допустимостта на този иск е наличието на правен интерес. За наличието на такъв интерес съдът изхожда единствено от направените в обстоятелствената част на исковата молба фактически твърдения. Не съществува спор в съдебната практика и правната доктрина, че с иска по чл.124 ГПК може да се установи съществуването или несъществуването на едно право или на едно правоотношение, заплашено от нарушаване. Тази заплаха е налице, когато поведението на противната страна прави правното положение на ищеца несигурно, а за наличието на такава несигурност е достатъчно титулярът на правоотношението да е направил "разумна субективна преценка".

Когато противната страна оспорва правото на ищеца, или когато си присвоява едно право спрямо последния, несигурността в правното положение на ищцовата страна е и действителна. Затова и правният интерес от търсената с иска по чл.124, ал.1 ГПК защита се преценява винаги конкретно - с оглед въведените с исковата молба факти и доводите на ищеца. Наличието на правен интерес от предявяване на установителен иск е абсолютна предпоставка за неговата допустимост, за която съдът е длъжен да следи служебно.

В случая ищецът извежда правния си интерес от предявения иск с необходимостта да бъде установено, че погасяването на задължението му по изпълнителното дело е настъпило към датата на двукратно отмененото в последствие постановление за възлагане, тъй като то е влязло в сила и ответникът е станал собственик на имота. Така посоченият правен интерес не обосновава предявяване на вещен иск, в каквато насока е и изводът на първоинстанционния съд. Въпросът за съществуването, респективно погасяването на задължението на „Еп К“ ООД по изпълнителното дело, не може да бъде разрешен с предявения от ищеца установителен иск за собственост, който служи за защита на вещни права. В случая, заявеният от ищеца правен интерес касае облигационни отношения и търсена защитата на облигационни права, която се осъществява чрез облигационен иск.

Цитираното в жалбата ТР №8 от 27.11.2013г. по тълк.д. №8/2012г. на ВКС, ОСГТК се отнася до защита на накърнено право на собственост и други вещни права, каквато хипотеза в разглеждания казус не е налице.

При горните съображения, обжалваното прекратително определение е правилно, като обосновано и законосъобразно. Искът на „Еп К“ ООД против „Т“ АД за установяване право на собственост върху недвижим имот в полза на ответника е недопустим, поради липса на правен интерес от предявяването му. Частната жалба е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение.

Мотивиран от изложено, Апелативен съд – Бургас

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частната жалба на

3

„Еп К“ ООД, гр. С З, ЕИК , представлявано от управителя Е П, против определение № 2342 от 28.08.2020 г., постановено по гр.дело № 2055/2020 г. на Бургаския окръжен съд.

Определението подлежи на обжалване с частна касационна жалба пред ВКС в едноседмичен срок от връчването му на жалбоподателя.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4