Определение № 10273 от 12.05.2026, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 10273 гр. София, 12.05.2026 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-I-Е, в закрито заседание на дванадесети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Елена Маврова

Членове:

Стилияна Григорова

Биляна Магделинова като разгледа докладваното от Стилияна Григорова Въззивно частно гражданско дело № 20261100504266 по описа за 2026 година Производството е образувано по частна жалба на А. Т. А. срещу определение № 5005/04.02.2026 г., постановено по гр.д. № 46483/2025 г. по описа на СРС, 85 състав.

В частната жалба се съдържат доводи за постановяване на определението от незаконен състав, поради липса на протокол да случаен избор на съдия. Докладчикът по делото извършил редица нарушения: игнорирал задължението си да провери писмения договор за неравноправни клаузи; конституирал нелегитимирано трето лице помагач на страната на ищеца; допуснал съдебно-техническа експертиза по правни въпроси. Моли съдът да прекрати делото поради неговата недопустимост, изразяваща се в липса на доказателства, евентуално определението да бъде отменено и делото върнато за продължаване от етапа преди извършеното нарушение; да укаже на съда да задължи ищеца да окомплектова исковата молба с липсващите приложения и с документите от фирмата за дялово разпределение; да постави неюридически въпроси към вещото лице; да предостави на ответника – жалбоподател в настоящото производство възможност за становище по неравноправни клаузи на писмения договор. Определението се обжалва и в частта, в която е отказано конституиране на „Далсия“ ООД като трето лице помагач на страната на ответника А. А..

В подадения от „Топлофикация София“ ЕАД отговор са изложени съображения за неоснователност на жалбата и моли определението да бъде 1 потвърдено.

Сезираният с частната жалба състав на Софийски градски съд, като извърши проверка на обжалваното определение и по наведените в жалбата оплаквания, приема следното:

Установява се, че на 23.06.2025 г. „Топлофикация София“ ЕАД е подала заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК, с която на А. Т. А. да бъде разпоредено да заплати доставена от дружеството топлинна енергия за периода юли 2022 г. – април 2024 г. за топлоснабден имот, находящ се в гр. София, ж.к. ****, мораторна лихва върху главницата, както и суми за дялово разпределение и мораторни лихви.

След връчване на препис от постановената на 10.07.2025 г. заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № 37025/2025 г. по описа на СРС, 85 състав длъжникът е подал възражение и съдът е указал на заявителя да предяви иск за установяване на вземането по заповедта.

След образуване на исковото производство – гр.д. № 46483/2025 г., на А. А. е изпратена исковата молба за отговор и след неговото постъпване докладчикът по делото е постановил определение № 5005/04.02.2026 г., с което се е произнесъл по доказателствените искания на страните. Както ищецът, така и ответникът, са поискали конституиране на „Далсия“ ООД като трето лице помагач. Съдът е обосновал извод за интерес на ищеца „Топлофикация София“ ЕАД да конституира „Далсия“ ООД като трето лице помагач на страната на дружеството, както и неоснователност на искането на ответника.

Определението е връчено на ищеца на 21.02.2026 г. и на 02.03.2026 г. от А. А. е подадена частна жалба, за произнасяне по която е образувано настоящото производство.

С разпореждане от 04.03.2026 г. съдът е указал на жалбоподателя да посочи в какво се състои порочността на определението. В уведомление от 17.03.2026 г. А. е акцентирал на два основни въпроса – нищожност на определението по чл. 140 от ГПК и отказа за конституиране на трето лице помагач на страната на ответника. Нищожността се основава на многобройни съществени процесуални нарушения, описани в подадената частна жалба. Що се отнася до отказа „Далсия“ ООД да бъде конституирано като трето лице помагач на негова страна, А. акцентира на твърдението, че това дружество се 2 намирало в договорни отношения с ответника. Жалбоподателят твърди, че за сградата, в която се намира топлоснабденият имот, няма легитимно избрана фирма за дялово разпределение.

Жалбата на А. Т. А. е подадена в законоустановения едноседмичен срок по чл. 275, ал. 1 от ГПК от легитимирано лице и е процесуално допустима.

По основателността на жалбата съдът намира следното:

В решение № 27/22.04.2019 г. по гр.д. № 1321/2018 г. на ВКС, ІV г.о. е разяснено кои са пороците на съдебното решение, които водят до неговата нищожност. Съдът е препратил към ППВС № 1/85 г. и към съдебна практика относима към основанията за нищожност на съдебно решение: когато то е постановено от незаконен състав; извън пределите на правораздавателната власт на съда; против лице, което не е подчинено на правораздавателната власт на българските съдилища; не е изготвено в писмена форма; не е подписано; когато е неразбираемо дори и чрез тълкуване.

В обжалвания съдебен акт не се отрива който да е от горепосочените пороци. Неоснователно е оплакването на А. за неспазен принцип на случаен избор. Чл. 86, ал. 6 от Правилника за администрацията в съдилищата допуска при предявяване на иска по чл. 422 от ГПК административният ръководител да разпореди делото да бъде разпределено на съдията, издал заповедта за изпълнение срещу ответника, в случай че заповедното производство е било разгледано в същия съд. В СРС е било образувано и разгледано ч.гр.д. № 37025/2025 г., а разпределянето на съдията, постановил заповедта по чл. 410 от ГПК, произтича от т. 13, б. „а“ на Правила за разпределение на делата в СРС, приети на ОС на 01.11.2016 г. Това основание за ръчно разпределяне на делото на докладчика на 85 състав е изрично посочено в протокол за избор на съдия докладчик от 18.09.2025 г. (л. 1 от гр.д. № 46483/2025 г.) Процесуалните нарушения се релевират чрез въззивна жалба срещу крайния съдебен акт и се разглеждат по реда на глава XX от ГПК, а не по реда за обжалване на определенията (глава X X I от ГПК). Недопустимо е с определението за проект на доклад по делото съдът да се произнася по наличие на неравноправни клаузи. За тях съдът следи служебно, като дава възможност на страните да изразят становище (чл. 7, ал. 3 от ГПК).

Интерес от привличане на „Далсия“ ООД ответникът няма. Това е така, защото третото лице помагач се конституира на страната, съобразно 3 последиците от мотивната част на решението. „Далсия“ ООД извършва услугата дялово разпределение на топлинна енергия между клиенти в сграда в режим на етажна собственост и има интерес да помага на „Топлофикация София“ ЕАД исковете да бъдат уважени. В случай на тяхното отхвърляне, ищецът би имал право на регресен иск срещу „Далсия“ ООД, ако неоснователността на претенцията произтича от неправилен отчет и невярно дялово разпределение. Конституиране на „Далсия“ ООД на страната на ответника означава третото лице помагач да помага на А. за отхвърляне на предявените срещу него искове. Предвид материалноправното положение на „Далсия“ ООД и договорното й задължение да извършва дялово разпределение на топлинна енергия, дружеството няма интерес да помага на ответника. Затова правилно първоинстанционният съд е отрекъл възможността „Далсия“ ООД да участва като трето лице помагач на страната на ответника.

Обжалваното определение е съответно на съдебната практика, не страда от пороци, водещи до неговата нищожност, а отказът за конституиране на „Далсия“ ООД като трето лице помагач на страната на А. Т. А. е законосъобразно.

Съгласно т. 9а от ТР № 1/09.12.2015 г. по тълк.д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС, определението на въззивния съд, с което е потвърдено първоинстанционно определение за отказ да се конституира трето лице-помагач, не подлежи на касационно обжалване.

Така мотивиран, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частна жалба на А. Т. А. срещу определение № 5005 от 04.02.2026 г. по гр.д. № 46483/2025 г. по описа на СРС, 85 състав.

Определението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

4

2. _______________________

5