Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 1180 от 22.10.2026, Апелативен съд - София

Съд
Апелативен съд - София
Дело
Въззивно гражданско дело 1087/2026
Вид
Решение № 1180
Подписан
22.10.2026
Състав
Ася Събева, Кристина Филипова, Елена Тахчиева

Цитирани разпоредби

  • чл. 269 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 113, ал. 1, т. 4 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 7, ал. 5 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 49 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 52 · Закон за задълженията и договорите

РЕШЕНИЕ

№ 1180 гр. София, 22.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 14-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на тринадесети октомври през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Ася Събева

Членове:

Елена Тахчиева

Кристина Филипова при участието на секретаря РУСИАНА АН. ЯНКУЛОВА като разгледа докладваното от Кристина Филипова Въззивно гражданско дело № 20261000501087 по описа за 2026 година

С решение № 2 от 1.01.2026 г., по гр.д. № 6997/25 г., СГС, І-19 с-в, ОСЪЖДА Столична община да заплати на Е. Г. Г. на основание чл. 49 вр. 45 ЗЗД сумата от 8 000 лв. (4090,33 евро), като обезщетение на неимуществени вреди за инцидент от 17.02.2025 г., ведно със законната лихва от тази дата до окончателното изплащане, както и сумата 1348, 55 лв. (689,50 евро), като обезщетение за имуществени вреди, със законната лихва от посочената погоре дата, като искът за обезщетяване на неимуществени вреди е ОТХВЪРЛЕН за горницата до 40 000 лв.

Срещу решението, в осъдителната му част, е постъпила въззивна жалба от ответника Столична община, като се сочи, че изводите на съда са изградени върху изолирани доказателства, както и върху показания на неочевидец.

Твърди, че съдът не е взел предвид, че ищцата е твърдяла подхлъзване и падане върху участък, покрит със сняг и лед, както и че не е съобразил, че мястото е било в рамките на ясно обозначен и ограден строителен обект.

Подчертава, че СО е възложила с договор действията по строеж на трето лицеизпълнител, като по силата на съглашението последното е било длъжно да обезопаси обекта. Сочи още, че с договора страните по него са се споразумели 1 отговорността от злополуки да се поема от изпълнителя. Подчертава, че в района изпълнителят е организирал временно различен начин на движение, според който е било забранено преминаването на автомобили и пешеходци, чрез поставяне на маркировки и ограждения. Отделно поддържа възражението си за принос, тъй като ищцата не се е съобразила с рисковете, които са присъщи на подобни строителни обекти. Подчертава, че тя като участник в движението (пешеходец) е следвало да спази задълженията си по чл. 113, ал. 1, т. 4, чл. 7, ал. 5 ЗДвП и като съобрази временната пътна маркировка и поставените означения да спази забраната за достъп на външни лица в обекта. Оспорва размера на присъденото обезщетение за неимуществени вреди. Моли да се допусне СТЕ, която е била необосновано отказана от СГС. Моли решението да се отмени в обжалваната част изцяло, или да се намали размера на обезвредата.

Срещу решението, в отхвърлителната част, е постъпила въззивна жалба от Е. Г. Г., в която се оспорва размера на присъденото обезщетение, като се твърди, че на основание чл. 52 ЗЗД той следва да се завиши до сумата от 40 000 лв., тъй като увреждането е тежко, ищцата е имала нужда от помощ и не е можела да се грижи за детето си. Претендира разноски.

В писмен отговор Е. Г. Г. оспорва жалбата на Столична община. Сочи, че показанията са надлежно ценени от съда, както и че общината е следвало да осъществява контрол върху участъка, въпреки че е възложила строителни дейности на трето лице. Подчертава, че ищцата се е движела по определен за пешеходци участък в зоната на извършените ремонтни мероприятия.

Възразява да се допусне СТЕ.

В писмен отговор Столична община оспорва жалбата на Е. Г. Г., като намира аргументите й за несъстоятелни. Поддържа възражението за принос.

Третите лица помагачи „Обонато Билд“ ООД и „Трейс Груп Холд“ АД считат, че решението е неправилно в осъдителната част.

„Трейс БГ“ ЕАД не вземат становище в писмен отговор.

Въззивната жалба е подадена в срок, срещу валидно и допустимо съдебно решение, преценено като такова в съответствие с чл. 269 ГПК.

Софийски апелативен съд при преценка на доводите на страните и доказателствата по делото намира следното:

Предявени са искове с правно основание чл. 49 ЗЗД.

2

Ищцата Е. Г. Г. твърди, че пострадала на 17.02.2025 г. в гр. София, като се движела пеша по десния тротоар на ул. „Цар Симеон", с посока от бул.

„Инж. Иван И.", към ул. „Отец Паисий", когато на кръстовището, образувано от ул. „Опълченска" и „Цар Симеон", при пресичане на ул.„Опълченска" в района № 50, по специално обособена траектория за преминаване на пешеходци, поради извършване на ремонтни дейности, попаднала на заледен и покрит със сняг и лед участък, в резултат на което се подхлъзнала и паднала, при което получила счупване в областта на десния глезен на външен (латерален) малеолус. Лечението било оперативно с вътрешна фиксация и поставена гипсова шина. Твърди, че търпяла болки, имала нужда от помощ, била обездвижена, използвала при раздвижването помощни средства проходилка и патерици, създали се пречки да се грижи за детето си, нарушила ежедневието си, не можела да се занимава вече с танцови групи и да ходи пеша. Понастоящем крайникът все още бил скован, с изтръпвания и мравучкания, ограничени движения, наложило се повторно хоспитализиране за лечение и рехабилитация. Ищцата търпяла и психически дискомфорт, снижена самооценка и самочувствие, станала плаха. Счита, че причина за инцидента е противоправно поведение на служителите на СО, изразяващо се в неизпълнение на възложената им работа, което е в причинна връзка с подхлъзването и падането на ищцата. Претендира да получи обезщетение на неимуществени вреди в размер на 40 000 лв., ведно с лихвата от датата на инцидента, както и обезщетение на имуществените вреди, съставляващи разходи за лечение – 1348,55 лв.

Ответникът Столична община оспорва иска, като изтъква, че към датата на инцидента на посочените улици е извършвана цялостна реконструкция, за което Столичната община сключила Договор peг. № СОА23-ДГ55 21/16.01.2023 г. с Обединение „Опълченска“, включващо „Трейс груп холд"АД, „Трейс БР‘ ЕООД и „Обонато билд" ЕООД по договор за „Реконструкция на ул. Александров" до бул. „Сливница". Твърди се, че процесният участък е бил затворен за пешеходен достъп.

Третите лица помагачи на страната на ответника „Трейс груп холд"АД, „Трейс БР‘ ЕООД и „Обонато билд" ЕООД изразяват становище за неоснователност на исковете по посочените по-горе от ответника съображения. Отделно сочат, че сключения с тях договор не включва 3 задължение относно зимното почистване и поддръжка на уличната мрежа в района на обекта.

От събраните доказателства, преценени в съответствие с доводите на страните във въззивното производство, се установява следната фактическа обстановка:

Няма спор, че на 17.02.2025 г. ищцата претърпяла инцидент в района на кръстовището на ул. Опълченска и ул. Цар Симеон в гр. София.

Допуснатата и приета пред САС САТЕ е установила, че към 17.02.2025 г. в района на процесното кръстовище е била в сила временна организация на движението - ІV етап. На място били поставени пътни знаци В2 („Забранено влизането на пътни превозни средства в двете посоки“), А23 („Участък от пътя в ремонт“), като в книжата е поставен надпис с текст сочещ, че кръстовището е затворено. Съгласно приложения инвестиционен проект – Част – План за безопасност и здраве – обяснителна записка, Част V Ситуационен план, в т. 1.5 ОбезопА.ване на района, е вписано, че той се огражда с предпазна ограда за спиране на достъпа на случайни хора, като се осигурява само достъп на обслужващите работници и техниката. Предвидена е непрогледна ограда, а за заграждане на подходите при спиране на работа предвидените оградни пана са монолити решетъчни и позволяват да се разместват според вида на СМ операция в момента. Обобщено е от вещото лице, че на 17.02.205 г., предвид извършваната реконструкция и според одобрените и валидни графици за временната организация на движението не е било разрешено пешеходното и автомобилно движение в процесното кръстовище. Пешеходен достъп е предвиден по-късно според документите за времена организация за времето след месец май 2025 г. В о.з. вещото лице пояснява, че по временната организация за м. февруари няма направен пешеходен достъп или поне няма информация за такъв, както и че няма предвидени знаци за забрана на пешеходен достъп.

Приета е СМЕ, според която ищцата получила счупване в зоната на глезена на десния крак (на външен малеолуз), като възстановяването продължило около 6 месеца, през които търпяла болки и страдания, но понастоящем процесът е приключил без трайни последици за здравословното й състояние.

Св. Г. К. Н., шофьор на такси, разказва, че в деня на инцидента оставил 4 клиент в района (на събитията) и видял паднала жена, с малко дете до нея, която видимо изпитвала болка. Улицата била разкопана, където била ищцата било към тротоара, означено за пешеходци, но заледено от поледица и с неравности, времето било студено, валял слаб сняг, не било чистено и опесъчено мястото за преминаване на пешеходци. Видимо кракът на ищцата бил на една страна. Свидетелят разказва, че там имало строителен обект и всичко било оградено за ремонт с обозначение за преминаване на пешеходци с табела, стрелка и място за пешеходци, където се намирала ищцата.

Св. Н. Ц. А., който живее във фактическо съжителство с ищцата, заварил Е. да лежи на земята, на кръстовището, където имало ремонт, с крак изкълчен в неестествено положение. От двете страни на ул. Симеон имало заграждения и обозначения къде да се преминава, като там станало и падането, на мястото не бил почистен снега. С помощ ищцата се качила в колата и я закарал в болница „Света Анна“. Тя била оперирана, с поставени 7 пирона, планки, като той всеки ден ходел при нея в болницата, помагал й да отиде до тоалетна, да се движи, и след 7 дни я изписали. Вкъщи свидетелят поел цялото домакинство, грижите за нея и детето. Ищцата започнала да се движи с проходилка, а после с патерици, провеждала рехабилитация, пиела болкоуспокояващи. След една година предстояла нова операция за изваждане на планки и пирони. Свидетелят разказва, че вече не ходели лятото на планина, тъй като тя изпитвала страх да ходи по неравни местности, емоционално била зле, имала страхова невроза при ходене по неравности, психически не била възстановена, но за 3-4 месеца физически се възстановила за да ходи.

Представен с писмения отговор пред СГС е договор от 16.01.2023 г., между Столична община и Обединение „Опълченска“, състоящо се от „Трейс груп холд"АД, „Трейс БР‘ ЕООД и „Обонато билд" ЕООД, като Общината като възложител възлага ремонт и реконструкция на дружествата. Към момента на инцидента съглашението е действащо. Според чл. 10, ал. 2 от договора общината следва да извърши ремонтни действия на столични булеварди и общински пътища, а именно ул. Опълченска. Няма спор, че договорът касае процесният участък, където е настъпил инцидента. За общината е договорено да осигури на изпълнителя достъп до обекта и да създаде условия за изпълнение на строителството, да предоставя съдействие и да уведоми за лицата, които ще осъществяват контрол по договора. В ал. 2 на 5 същия текст е предвидено, че Общината има право да упражнява контрол по изпълнението, да извършва проверки, а съгласно чл. 11 може да осъществява проверки и относно спазването на правилата за безопасна работа. В чл. 13 е договорено, че възложителят не носи отговорност за действия или бездействия на изпълнителя, в резултат на които са настъпили смърт или злополука, на което и да било физическо лице. В чл. 18 е посочено, че изпълнителят носи пълна отговорност за безопасността на всички видове работи и дейности на обекта.

При така очертаната фактическа обстановка по спорните въпроси се налагат следните правни изводи:

Установява се, че в зоната на извършвани строителни дейности, с въведена временна организация за преминаване, е настъпил инцидент с ищцата, като съгласно показанията на двамата свидетели тя е паднала на място, предназначено и обозначено за преминаване на пешеходци. Същото е съставлявало неравен и заледен (следователно – непочистен и неподдържан) терен. Показанията на свидетелите действително не носят данни за точния момент на падането и точното място на падането, но тъй като няма информация ищцата да е напуснала самостоятелно зоната на инцидента (още повече, че е изпитвала силни болки и е видяна паднала на земята), то следва да се приеме, че свидетелите установяват с точност терена на самото падане.