Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 401 от 27.10.2026, Районен съд - Провадия

Съд
Районен съд - Провадия
Дело
Гражданско дело 537/2026
Вид
Решение № 401
Подписан
27.10.2026
Състав
Петя Цветанова

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 401 гр. Провадия, 27.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПРОВАДИЯ, II-РИ СЪСТАВ, в публично заседА.е на тринадесети октомври през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател:Петя Цветанова при участието на секретаря М. Т. С. като разгледа докладваното от Петя Цветанова Гражданско дело № 20263130100537 по описа за 2026 година

Производството е образувано по искова молба от Д. Ц. К. с ЕГН **********, адрес с. **** срещу **** с ЕИК ****, седалище и адрес на управление ****, с която са предявени обективно кумулативно съединени искове с правно основА.е чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 вр. чл. 225, ал. 1 и ал. 2 от КТ, след допуснато изменение по реда на чл. 214 от ГПК, а именно:

Да бъде признато за незаконно и отменено уволнението на ищеца, извършено със **** г. на ответника с посочено в нея основА.е чл. 325, ал.

1, т. 1 от КТ;

Да бъде възстановен ищецът на заеманата преди уволнението длъжност „общ работник“ при ответника;

Да бъде осъден ответникът да заплати на ищеца сумата в размер на 4212,93 евро, претендирана за периода от **** г. до **** г., представляваща обезщетение за времето, през което ищецът останал без работа, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба – 15.06.2026 г. до окончателното изплащане на сумата и в размер на 957,19 евро, претендирана за периода от **** г. до **** г., представляваща разликата в заплатите за времето, през което ищецът е работил на по-нископлатена работа, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба – 15.06.2026 г. до окончателното изплащане на сумата.

Ищецът излага следните обстоятелства, на които основава претенциите си:

Работил при ответника на длъжност „общ работник“ по трудов договор № **** г., сключен за неопределен срок със срок на изпитване шест месеца, 1 уговорен в полза на работодателя. Срокът за предизвестие за прекратяване бил уговорен като тридесетдневен за двете стрА.. Мястото на работа било в повече от едно населено място, което следва от характера на работа. Твърди, че реалната работа била „оператор на машина за трошене на камъни“, изпълнявана на трасето, по което се извършвали изкопни работи и се полагали тръби за пренос на газ в общините Дългопол, Провадия и Ветрино. Твърди, че трудовото правоотношение било прекратено от работодателя, считано от **** г. на осн. чл. 325, ал. 1, т. 1 от КТ без посочване на конкретна причина. Сочи, че заповедта на прекратяване, ведно с оформена трудова книжка, му била връчена с куриер в края на месец април 2026 г. счита уволнението за незаконосъобразно. Твърди, че заповедта не е мотивирана и липсва конкретно законово основА.е като текст, а налична е само цифра като разпоредба от КТ.

Твърди, че посоченото основА.е на чл. 325, ал. 1, т. 1 от КТ не е налице.

Заявява, че не е подавал писмена молба или предложение до работодателя си за прекратяване на трудовото правоотношение по взаимно съгласие и че не е получавал такова предложение, на което да е отговорил писмено и положително. Заявява, че липсват две насрещни, съвпадащи и писмени волеизявления – предложение и приемане за прекратяване и че писмената форма е условие за действителност. Моли за отмяна на уволнението като незаконосъобразно и за възстановяването му на заеманата длъжност. Твърди, че след уволнението останал без работа. Сочи, че брутното му трудово възнаграждение за последен пълен отработен месец – месец март 2026 г., е в размер на 1022,00 евро. Претендира обезщетение за периода от **** г. до 21.10.2026 г. в общ размер на 6132,00 евро, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба – 15.06.2026 г. до окончателното изплащане на сумата. Претендира присъждане на разноски.

В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил писмен отговор от ответника.

Ответникът твърди, че исковата молба е нередовна поради неточно изписА. номера на заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение и трудовия договор, както и на наименовА.ето на дружеството.

Не оспорва, че между стрА.те е съществувало валидно трудово правоотношение по трудов договор № **** г., по силата на което ищецът заемал длъжността „общ работник“, както и че със **** г. трудовото правоотношение е прекратено, считано от **** г., на осн. чл. 325, ал. 1, т. 1 от КТ. Оспорва твърденията на ищеца, че прекратяването е извършено едностранно без неговите знА.е, съгласие и писмено изразена воля. Твърди, че заповедта е връчена на ищеца на **** г. срещу подпис, че той е получил трудовата си книжка, както и че след тази дата не се е явявал на работа и не е оспорвал незаконосъобразно недопускане, получил е изплатеното му обезщетение. Заявява, че заповедта е подписана от ищеца без възражения.

Сочи, че предложението и приемането не следва да бъдат обективирА. в отделни документи – предложение може да бъде отправено и със самата заповед като в този случай предложението следва да се счита прието, ако работникът подпише заповедта без възражение. Твърди, че ищецът е разбрал, приел и не е възразил срещу прекратяване на трудовото правоотношение на посоченото основА.е, което счита за доказано от последващото поведение на 2 ищеца, изразяващо се в получаване на обезщетение и неявяване на работа.

Сочи, че при прекратяване на трудовото правоотношение по взаимно съгласие не се изисква работодателят да сочи фактически причини за прекратяване или да цитира текста на закона – достатъчно е да посочи правното основА.е и датата на прекратяване. Моли за отхвърляне иска за признаване на уволнението за незаконно им неговата отмяна и като последица – отхвърляне на иска за възстановяване на ищеца на заеманата длъжност. По отношение искането за присъждане на обезщетение заявява, че такова не се дължи при законосъобразно прекратяване. В евентуалност оспорва претенцията по основА.е и размер. Твърди, че ищецът не е доказал, че е останал без работа за целия период, както и че размерът на претенцията не отговаря на описаното във ведомостите. Сочи, че сумите за командировка нямат характер на трудово възнаграждение и не следва мехА.чно да се включват в базата за обезщетение.

Твърди, че размерът е неправилно изчислен от ищеца. Заявява, че претенцията за целия шестмесечен период е преждевременна и недоказана за бъдещ период.

В съдебно заседА.е ищецът чрез процесуален представител – адвокат, моли за уважаване на исковете. Ответникът с писмено становище моли за отхвърлянето им.

Съдът, след като взе предвид становищата на стрА.те, прецени събрА.те по делото доказателства поотделно и съвкупно, счита за установено следното от фактическа страна:

На осн. чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 от ГПК е обявено за безспорно и ненуждаещо се от доказване, че между стрА.те е сключен трудов договор № **** г., по силата на който ищецът заемал длъжността „общ работник“ при ответника; че ищецът е полагал труд на територията на общините Дългопол, Провадия и Ветрино; че със **** г. трудовото правоотношение е прекратено, считано от **** г., с посочено основА.е чл. 325, ал. 1, т. 1 от КТ; че заповедта е връчена на ищеца на **** г.

Трудово правоотношение между стрА.те е възникнало по трудов договор № **** г. в сила от 20.05.2025 г. за неопределено време след изтичане на шестмесечен изпитателен срок, уговорен в полза на работодателя. Срокът на предизвестие при прекратяване е уговорен еднакъв за двете стрА. в размер на тридесет дни.

На **** г. е връчена на ищеца заповед за прекратяване на трудово правоотношение № ****/**** г. В заповедта е посочено, че е издадена на осн. чл. 325, ал. 1, т. 1 от КТ и че трудовото правоотношение на Д. Ц. К. на длъжност „общ работник“ при работодателя се прекратява, считано от **** г.

Определено е на работника да се изплатят обезщетения по чл. 224, ал. 1 от КТ за неизползван платен годишен отпуск, ако има такъв.

От служебно изискана справка изх. № 54-03-10120#1/21.08.2026 г. от ТД на НАП-София, офис Благоевград, се установява, че на **** г. ищецът е сключил трудов договор с **** като трудовото правоотношение е прекратено на **** г. и че на **** г. ищецът е сключил трудов договор с **** като трудовото правоотношение е прекратено на **** г.

3

От изготвената и приета съдебно-счетоводна експертиза и допълнителна, които съдът кредитира като изчерпателно и компетентно изготвени и мотивирано защитени, се установява, че размерът на брутното трудово възнаграждение, получено от ищеца за последния пълен отработен месец, предхождащ уволнението, е 2602,10 евро, включващо основна заплата и заработка. Дължимото обезщетение за периода, в който работникът е останал без работа от **** г. до **** г., е в размер на 4212,93 евро. Разликата между брутното възнаграждение, получавано от работника при ответника и брутните възнаграждения, получавА. в периода от **** г. до **** г. при работа на по-нископлатена работа в „****“ и „****“, е в размер на 957,19 евро.

При така установената фактическа обстановка, въз основа на събрА.те по делото доказателства, приложимия закон и по вътрешно убеждение, съдът счита следното от правна страна:

Предявени са искове с правно основА.е чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 вр. чл. 225, ал. 1 и ал. 2 от КТ. В тежест на ищеца е да установи в условията на пълно и главно доказване, че между стрА.те е съществувало трудово правоотношение, по силата на което е заемал посочената длъжност; че трудовото правоотношение е прекратено на твърдяното основА.е; размер на брутното трудово възнаграждение, получено за последния пълен отработен месец, предхождащ уволнението; че в периода след уволнението е останал без работа. В тежест на ответника е да установи, че е изпълнявал точно задълженията си по трудовия договор и прекратяването му – че уволнението е извършено при спазване на трудовото законодателство по взаимно съгласие между стрА.те по трудовото правоотношение.

Трудовият договор може да се прекрати по взаимно съгласие (чл. 325, ал. 1, т. 1 от КТ), ако и двете стрА. са изразили писмено воля за това като взаимното съгласие се отнася до всички параметри – всяка от стрА.те по трудовото правоотношение следва да направи категорично писмено изявление за прекратяване на трудовото правоотношение, а насрещната страна, към която е отправено, е длъжна да вземе отношение по него и да уведоми другата в 7-дневен срок от получаването му. Ако не направи това, се смята, че предложението не е прието. Всяка от стрА.те следва да изрази волята си ясно, безусловно и свободно, като предложението трябва да бъде направено в писмена форма. При съвпадане на двете волеизявления, което настъпва с получаването на отговора, договорът се прекратява.

В издадената заповед липсва посочване на основА.ето, на което се прекратява трудовото правоотношение, освен изписА.я цифром текст на закона. Липсва посочване и на изразено взаимно съгласие за това – не са представени доказателства някоя от стрА.те да е направила писмено искане за прекратяване на трудовото правоотношение, което обективно да е достигнало до насрещната страна, която изрично също писмено да го е приела.

Работодателят не е представил доказателства в подкрепа на твърденията си, че между стрА.те по трудовото правоотношение е налице съвпадане на насрещни волеизявления за прекратяване на правоотношението именно на това основА.е, именно от този момент. Изписването единствено на разпоредбата на 4 чл. 325, ал. 1, т. 1 от КТ не дава възможност на работника в момента на връчване на заповедта да разбере основА.ето, на което трудовото правоотношение се прекратява, а получаването на самата заповед не е равнозначно на изразяване на съгласие за това. Подписването на заповедта за прекратяване на трудовия договор не е факт, който удостоверява дадено съгласие на работника, защото в нея липсва негово волеизявление, а само подпис след като е отбелязана датата на връчването , тоест подписът удостоверява връчването, а не съгласието с прекратяването. Заповедта не представлява и предложение на работодателя, тъй като е безусловно изявление за прекратяване на трудовия договор.

Предвид гореизложеното, съдът счита, че в настоящия случай липсва както предложение на работодателя, така и насрещно писмено волеизявление на работника представляващо съгласие за прекратяване на договора. Предвид гореизложеното, извършеното със **** г. прекратяване на трудовото правоотношение с ищеца е незаконосъобразно, поради което предявеният иск с правно основА.е чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ за неговата отмяна е основателен и следва да бъде уважен. С оглед незаконосъобразността на уволнението и отмяната му, следва да бъдат уважени и исковете по чл. 344, ал. 1, т. 2 и т. 3 от КТ – за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност и за изплащане на обезщетения за времето, през което ищецът е останал без работа и разликата с по-нискозаплатената работа, ведно със законната лихва, считано от подаване на исковата молба в съда до окончателното изплащане на сумата.