Определение № 349 от 29.05.2024, Апелативен съд - София

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 349 гр. София, 29.05.2024 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 9-ТИ ТЪРГОВСКИ, в закрито заседание на двадесет и девети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Светла Станимирова

Членове:

Рени Ковачка

Васил Василев като разгледа докладваното от Рени Ковачка Въззивно частно търговско дело № 20241001000369 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по делото е по чл. 274 и следв. от ГПК и е образувано по частна жалба вх.№ 49402/26.04.2024год. на А. Б. М. срещу Определение № 1448/15.04.2024год., постановено по гр.д. № 668/2023год. на СГС, с което е върната исковата молба на частния жалбоподател,с която са предявени иск с правно основание чл. 29, ал.1 , предл. 3 от ЗТРРЮЛНЦ срещу „ Рентал Хаус и Яхт“ ООД и иск по чл. 124, ал.4 от ГПК срещу В. В. и иск с правно основание чл. 124, ал.4 срещу В. В. и е прекратено образуваното въз основа на нея производство.

В жалбата се твърди, че обжалваното определение е постановено от съдия-докладчик, който не бил избран по законоустановения ред, което го правил невалиден, както и от съдия, отказал да се самоотведе въпреки направеното искане и наличието на предпоставките за това.

Поддържа се , че обжалваното определение противоречи на истината и на Определение от 15.03.2024год. на ВКС, постановено при обжалване на предходно прекратително определение на СГС, потвърдено от САС. Твърди се , че неправилно било прието в обжалваното определение че ищецът-частен жалбоподател не бил изпълнил указанията на съда за отстраняване на нередовности на подадената от него искова молба. В тази връзка сочи , че исковата молба е оставяна многократно „ без движение“ за отстраняване на нередовности, които обаче били отстранени и това било констатирано в цитираното определение на ВКС, с което първоинстанционния съд не се бил съобразил. В определението си съставът на ВКС бил отрекъл съществуването на посочените от съставите на СГС и САС нередовности на исковата молба, поради неотстраняването на които производството по делото било прекратено и бил посочил само една нередовност – касаеща същността на апорта като диревативен способ, неподлежащ на самостоятелно вписване в ТР.

Въпреки това първоинстанционният съд отново бил оставил исковата молба без движение и за отстраняване на още нередовности на исковата молба, освен посочената такава от ВКС и в последствие , неправилно бил констатирал тяхното частично неизпълнение, обосновавайки с това поредното прекратяване на производството по делото.

В частната жалба се твърди неправилност и на извода на първоинстанционния съд за недопустимост на предявените искове и за наличие на нередовности на исковата молба, които да обосноват нейното връщане и прекратяване на производството по делото. Правният интерес от предявяване на иска по чл.29 от ЗТРРЮНЦ бил признат от ВКС, но отречен от първоинстанционния съд. Сочи се , че липсват други образувани дела, които да са пречка за разглеждане на иска по чл. 124, ал. и чл.124, ал.4 от ГПК и приемането на наличието на такива от първоинстанционния съд не отговаряло на действителното положение. Предявяването на иска по 1 чл.124, ал.4 от ГПК било съотносимо към предмета на иска по чл.29 от ЗТРРЮЛНЦ, тъй като престъпните обстоятелства са свързани с извършването на процесния апорт , вписан по партидата в ТР на „ Рентал Хаус и Яхт“ ООД. Апортът бил противоправен и накърняващ правата на частния жалбоподател- ищец, доколкото последният притежавал идеална част в съсобствеността на апортирания недвижим имот - апартамент и по този престъпен начин същият бил лишен от собствеността си. От това произтичал и правният му интерес за предявяване на иска по чл.124, ал.4 от ГПК, който не бил отчетен от първоинстанционния съд.

Поддържайки че исковата молба не съдържа посочените от първоинстанционния съд нередовности, доколкото същите са били своевременно отстранени се прави искане за отмяна на обжалваното определение и постановяване на ново за връщане на делото на първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените действия по него.

Към частната жалба са представени съдебни актове , които са налични по делото.

Апелативен съд – София намира частната жалба за процесуално допустима като подадена в срока по чл.275, ал.1 от ГПК, от надлежна страна и срещу подлежащ на обжалване валиден и допустим съдебен акт. Разгледана по същество частната жалба е неоснователна.

С обжалваното определение първоинстанционния съд е върнал исковата молба на А. М., с която по нейни твърдения са предявени иск с правно основание чл.29, ал.1, предл.3 от ЗТРРЮЛНЦ срещу „ Рентал Хаус и Яхт“ ООД, иск с правно основание чл.124, ал.4 от ГПК срещу В. В. и иск с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК срещу В. В..

За да върне исковата молба по предявения иск с правно основание чл.29, ал.1 , предл.3 от ЗТРРЮЛНЦ първоинстанционния съд е приел , че ищцата не е отстранила констатираната от ВКС в Определение № 619/15.03.2024год., постановено по т.д. № 200/24год. , нередовност на исковата молба, въз основа на която е образувано първоинстанционното производство, а именно да посочи какво е отправеното от нея към съда искане във връзка с предявения от нея иск по чл.29, ал.1 , предл. 3 от ЗТРРЮЛНЦ- за признаването за установено,че вписаният апорт на съответната 1 / 2 идеална част от процесния апартамент е несъществуващо обстоятелство или относно признаването за установено че вписаното увеличение на капитала на „ Рентал Хаус и Яхт“ ООД чрез внасяне на непарична вноска от новия съдружник е несъществуващо обстоятелство. Приел е също така , че с оглед липсата на извършена от ищцата конкретизация в горния смисъл остава първоначално формулираното й искане , а именно - за признаване за установено , че вписаният апорт на съответната 1 / 2 идеална част е несъществуващо обстоятелство . Доколкото апортът като специфичен деривативен придобивен способ не подлежал на самостоятелно вписване в търговския регистър, а и не бил вписан , то за ищцата липсвал правен интерес да иска признаване на апорта за несъществуващо обстоятелство.

В тази си част определението е правилно. Действително , с предходно определение на № 3652/25.10.2023год. , постановено по т.д.№ 668/2023год. на СГС е върната исковата молба на А.

М. , с която същата е предявила иска по чл. 29, ал.1 , предл.3 от ЗТРРЮНЦ на основание чл. 129, ал.3 от ТЗ поради неотстранени в срок нередовности в същата, констатирани в Разпореждане на съда № 4529/30.06.2023год. Това определение е било потвърдено като правилно и законосъобразно с Определение № 3136/19.12.2023год., постановено по възз. ч.гр.д.№ 3219/2023год. на САС. С Определение № 619/15.03.2024год., постановено по к.т.д.№ 200/2024год. на ВКС въззивното определение е допуснато до касационно обжалване и отменено, ведно с първоинстанционното определение № 3652/25.10.2023год. и делото е върнато на СГС за продължаване на съдопроизводствените действия по него- при съобразяване на указанията дадени в неговата обстоятелствената част. В мотивите на определението на касационната инстанция е прието , че исковата молба на А. М. по отношение иска с правно основание чл.29, ал.1, от ЗТРРЮЛНЦ не е била нередовна на основанията, които са послужили за нейното връщане и че дадените указания за тяхното отстраняване са незаконосъобразни , поради което неотстраняването им в указания срок не са довели до визираните в чл.129, ал.3 от ГПК последици. Същевременно обаче е констатирано, че исковата молба е нередовна на друго основание, което не било констатирано от първоинстанционния съд- апортът като специфичен деривативен придобивен способ не подлежи на самостоятелно вписване в Търговския регистър , а в него се вписва обстоятелството , представляващо внасянето на дела от капитала при неговото увеличение чрез непарична вноска/ арг. чл.119,ал.2 от ТЗ във вр. с чл. 119, ал.1 ,т.4 от ТЗ. Предвид на това както, в мотивната част на решението , така и в неговия диспозитив касационната инстанция е указала на 2

СГС, след връщане на делото, да осъществи съответните процесуални действия за отстраняване на тази нередовност на исковата молба.

След връщане на делото в СГС и в изпълнение задължителните указания на ВКС ,с Разпореждане № 2628/26.03.2024год. на първоинстанционния съд исковата молба е оставена без движение и на ищцата са дадени указания да посочи какво е нейното искане към съда във връзка с предявения от нея иск с правно основание чл.29, ал.1 , предл.3 от ЗТРРЮЛНЦ- за признаване за установено, че вписаният апорт на съответната 1 /2 идеална част от процесния апартамент е несъществуващо обстоятелство или – за признаване за установено че вписаното увеличение на капитала на „ Рентал Хаус и Яхт “ ООД чрез внасяне на непарична вноска от новия съдружник е несъществуващо обстоятелство.

Съобщението за оставяне на исковата молба без движение е получено от ищцата на 08.04.2024год. В указания едноседмичен срок, а именно на 11.04.2024год. същата е депозирала молба вх.№ 42159, в която е заявила, че претенцията й по чл.29 от ЗТРРЮЛНЦ е за признаване за установено със СПН,че апортната вноска на недвижим имот: 1/2 ид.част от ап.21, ет.5, ул.“ Лидице“ 14 се явява недействителна и нищожна по смисъла на закона, налице е вписване на несъществуващо обстоятелство, поради факта, че апортът не е валидно възникнало обстоятелство.

При така формулираното искане настоящият съдебен състав намира , че така предявения иск е недопустим. С иска по чл.29 от ЗТРРЮЛНЦ страната, която твърди порок на самото вписване или несъществуване на вписаното обстоятелство, при наличие на правен интерес, може да постигне заличаването на вписването, на осн. Чл.30 от ЗТРРЮЛНЦ. В конкретния случай ищцата твърди, че по партидата на „ Рентал Хаус и Яхт“ ООД в търговския регистър е вписано несъществуващо обстоятелство , а именно апорт на 1 / 2 ид.част от процесния апартамент.

Апортът в О О Д съставлява специфичен вещно - прехвърлителен производен способ, с осъществяването на който се постига определена цел – увеличаване на капитала на търговското дружество. В чл. 119, ал.2 от ТЗ е предвидено в ТРРЮЛНЦ да се вписва размера на капитала на дружеството, поради което и по аргумент на цитираната разпоредба всички промени, свързани с капитала, в частност и неговото увеличение, задължително подлежат на отразяване по партидата на търговеца в търговския регистър. Апортът не подлежи на вписване в търговския регистър, а и в случая не е вписан в търговския регистър , поради което за ищцата липсва правен интерес да иска установяване на несъществуващо вписване на апорта, след като такова обстоятелство не е вписано по партидата на ответното ООД. Такъв интерес би бил наличен за установяване несъществуващо вписване на увеличение на капитала на дружеството чрез непарична вноска , каквото искане не е формулирано от ищцата, въпреки указанията на първоинстанционния съд.

Следва да се посочи, че в случая връщането на исковата молба по иска по чл.29, ал.1 ,предл.3 от ЗТРРЮЛНЦ не направено при констатация за наличие на процесуалните предпоставки на чл.129, ал.3 от ГПК, а поради констатирана недопустимост на предявения иск поради липса на правен интерес от ищцата за неговото предявяване. Тъй като не е налице вписване на апорта по партидата на ответното дружество в ТРРЮЛНЦ, то дори и да бъде уважен иска по чл. 29, ал.1 , предл.3 от ЗТРРЮЛНЦ, не биха настъпили целените с уважаването на иска последици по чл.30 от ЗТРРЮЛНЦ- поради липса на вписано обстоятелство - апорт, което да бъде заличено.

В допълнение и във връзка с направени оплаквания в частната жалба следва да се отбележи, че обжалваното определение на СГС касателно иска по чл.29, ал.1 , предл.3 от ЗТРРЮЛНЦ не е постановено в противоречие с приетото от касационната инстанция в Определение № 619/15.03.2024год. Исковата молба по иска по чл.29, ал.1 , предл. 3 от ЗТРРЮЛНЦ не е върната нито поради неизпълнение на указания за изправяне на приети за несъществуващи от касационната инстанция нередовности, нито поради неизпълнение на указания за отстраняване на новоустановени такива, в частност и констатираната нередовност от ВКС. След предоставяне на възможност за отстраняване на последната /констатираната от ВКС/, от която ищцата безспорно се е възползвала, производството по делото в тази му част е прекратено от първоинстанционния съд поради недопустимост на иска по чл.29, ал.1 , предл.3 от ЗТРРЮЛНЦ, който извод настоящото съдебна инстанция напълно споделя по изложените вече по-горе съображения.