Решение № 3145 от 10.06.2024, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 3145 гр. София, 27.05.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-В СЪСТАВ, в публично заседание на осми декември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Елена Иванова

Членове:

Ивета Антонова

БЕТИНА Б. БОШНАКОВА при участието на секретаря Цветослава В. Гулийкова като разгледа докладваното от Ивета Антонова Въззивно гражданско дело № 20211100510444 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл.258 – 273 ГПК.

Образувано е по подадена въззивна жалба от ЕТ „Ф.-М.П.“ срещу решение № 20071843/19.03.2021г. постановено по гр.д. № 2372/2019г. по описка Софийския районен съд, ГО, 162 състав, в частта, с което е отхвърлен предявения от него иск за признаване за установено спрямо „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“АД /универсален правоприемник на „БАНКА ПИРОЕС БЪЛГАРИЯ“АД/, че не дължи сумите: 21251,87 лв. - главница по договор за кредит № 1640/2007 г. и 9560,69 лв., законна лихва за забава върху главницата към 18.01.2018 г., по изпълнително дело № 20148790401079 по описа на ЧСИ с рег. № 879 с район на действие ОС-Ловеч, като погасени чрез плащане и поради изтекла давност.

В жалбата се посочва, че обжалваното решение е незаконосъобразно и неправилно.

Въззивникът твърди, че първоинстанционният съд е допуснал грубо нарушение на процесуалните правила при обсъждане и оценка на доказателствената стойност на събраните по делото доказателства, изградил е изводите си въз основа на недопустими доказателства – твърдения на вещо лице за съществуване на писмени документи, непредставени по делото – решение на УС на банката от 07.12.2014г., както и въз основа на негови предположения, поради което и по недопустим начин е стигнал до грешни фактически и правни изводи относно дължимостта на процесните суми от въззивника.

Твърди, че при разглеждане на спора, районният съд е излезнал извън предмета на делото като е обсъждал дължимостта и съответно погасяване на задължение на ищеца за разноски и други вземания начислени от банката и които не са предмет на издадения изпълнителен лист, въз основа на който е образувано изпълнителното производство. Счита, че в първоинстанционното решение неправилно е приложен материалния закон – както при обсъждане и зачитане на вида плащания и погасявания на вземанията, предмет на 1 изпълнителното дело, така и относно прилагане на института на погасителната давност и съответно фактическите действия, които прекъсват същата. Въззивникът счита, че по безпорен начин от събраните по делото доказателства се установява че същия е погасил вземанията, предмет на изпълнителния лист и за което е предявил исковата претенция, чрез плащане, а на самостоятелно основание – вземанията са погасени и поради изтекла давност, поради бездействие на взискателя и липса на редовни изпълнителни действия, които да прекъсват давността.

Моли решението в обжалваната му част да бъде отменено и постановено ново, с което исковете се уважат изцяло. Претендира разноски.

Въззиваемата страна „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“АД в срока за отговор по чл.263 ал.1 Г П К депозира отговор на въззивната жалба, в която оспорва наведените твърдения за неправилност на постановеното пъровинстанционно решение. Сочи, че обжалваното решение е постановено при правилна преценка на релевантните факти и съобразено изцяло със съдебната практика. Моли решението за бъде потвърдено и да му се присъдят разноски за юрисконсултско възнаграждение.

Съдът, като обсъди доводите във въззивната жалба относно атакувания съдебен акт и събраните по делото доказателства, достигна до следните фактически и правни изводи:

С оглед разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивната инстанция дължи проверка за валидността на решението, за неговата допустимост, в обжалваната част, а за правилността му единствено на въведените в жалбата основания.

При изпълнение правомощията си по чл. 269 ГПК настоящият въззивен състав намира обжалваното решение за валидно и допустимо.

Досежно правилността обжалваното решение съдът намира поддържаните с въззивната жалба доводи за основателни по следните мотиви:

Първоинстанционният съд е сезиран с иск и с правно основание чл.439 от ГПК за признаване за установено спрямо ответника, че М.П.П. в качеството си на ЕТ „Ф.-М.П.“ не дължи сумите по изпълнително дело 1079/2014г. по описа на ЧСИ В.П. с рег. № 879 по РКЧСИ, както следва:

-сумата от 21251,87 лв., главница по договор за кредит № 1640/2007 г.;

- сумата от 9816,02 лв., законна лихва за забава до 18.01.2018 г. /съобразно допуснато изменение на този иск чрез увеличение на размера му с протоколно определение от 23.02.2021 г. в първоинстанционното производство/;

-сумата от 61,40 лв., такси, за които е издаден изпълнителен лист от 16.08.2010 г. по ч.гр.д. № 902/2010 г. по описа на Районен съд – Троян, претендирани по изп. дело № 20148790401078 по описа на ЧСИ В. П. с район на действие ОС –Ловеч;

РЕШЕНИЕТО, в частта, с което е признато за установено спрямо„ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“АД, че М.П.П. в качеството си на ЕТ „Ф.-М.П.“ не дължи сумата от 255,33 лв.

/разликата над установения размер от 9560,69 лв. до пълния предявен размер от 9816,02 лв./, представляваща законна лихва за забава върху главницата от 21251,87 лв. по договор за кредит № 6420/12.12.2007 г. към 18.01.2018 г., както и сумата от 61,40 лв., такси по договор 2 за кредит № 6420/12.12.2007 г., за които са издадени заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК от 12.08.2010 г. и изпълнителен лист от 16.08.2010 г. по ч.гр.д. № 902/2010 г. по описа на Районен съд – Троян, претендирани по изп. дело № 20148790401078 по описа на ЧСИ В.П. с район на действие ОС – Ловеч, като необжалвано е влязло в законна сила.

При извършената проверка по реда на чл. 269 предл.1 от ГПК, настоящият съдебен състав установи, че обжалваното решение е валидно, допустимо в частта, с което е отхвърлен отрицателният установителен иск, поради което и следва да бъдат разгледани наведените във въззивната жалба доводи за неговата неправилност.

Не е спорно между страните, а и се установява от от приложените към първоинстанционното дело писмени доказателства вкл. и на присъединените такива, както и изпълнителните дела, че между ищеца М.П. и ответника „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“ АД, са налице две правоотношение по договори за кредит, а именно:

-по договор за предоставяне на потребителски кредит № 1098/28.03.2007г. силата на който банката е предоставила на М.П., като кредитополучател и на М.П., като солидарен длъжник банков заем в размер на 20 000 лева. Издадена е заповед за незабавно изпълнение № 551 от 22.07.2010 г. и изпълнителен лист, издаден на 22.07.2010 г. по ч.гр.д. № 833/2010 г. по описа на PC - Троян за паричните вземания, произтичащи от договора за кредит № 1098/28.03.2007г., както следва: за сумата от 19 962,03 лева, представляваща неизплатена главница, ведно със законната лихва върху главницата от 19.07.2010 г. до изплащане на вземането; лихва в размер на 1 280, 23 лева, считано от 04.11.2009 г. до 15.07.2010 г.; наказателна лихва в размер на 42, 70 лева, както и сторените по делото съдебно - деловодни разноски в размер на 425, 70 лева и 200 лева юрисконсултско възнаграждение;

-по договор за целеви кредит № 1640/12.12.2007г., по силата на който банката е предоставила на кредитополучателя ЕТ „Ф. - М.П.”, , банков заем в размер на 25 000 лева.

Няма спор между страните, а и се установява от изпълнителен лист от 16.08.2010г., че същия е издаден въз основа на влезнала в сила заповед за изпълнение на парично задължение по чл.417 от ГПК от 16.08.2017г. по ч.гр.д. № 902/2010г. по описа на Районне съд Троян и с който ищеца М.П. е осъден да заплати на „БАНКА ПИРЕОС БЪЛАГРИЯ“/в хода на производството конституиран неговия универсален правоприемник „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“АД / следните суми: 21 251,87 лв. – главница по договор за кредит № 1640/12.12.2007г., 913,33 лв. – просрочена лихва за периода 15.03.2010г. – 15.07.2010г.;345,040 лв.- нказателна лихва за периода 15.07.2010г. – 09.08.2010г., ведно със законната лихва върху главницата считано ото 11.08.2010г. до изплакщане на вземането, както и разноски по заповедното производство - 450, 21 лева - разноски по делото за държавна такса и 900, 21 лева за юрисконсултско възнаграждение.

На 14.10.2011 г. двата изпълнителни листа са предявени за изпълнение, като по искане на банката - кредитор са образувани при ДСИ А.Й. с район на действие - P C Троян съответно: изпълнително дело № 621/2011 г., въз основа на изпълнителния лист от 22.07.2010 г. по ч.гр.д. № 833/2010 г. по описа на PC - Троян срещу солидарните длъжници М.П. и М.П. за паричните вземания, произтичащи от договора за кредит № 1098/28.03.2007 г. и изпълнително дело № 620/2011 г., въз основа на изпълнителния лист от 16.08.2010 г. по ч.гр.д. № 902/2010 г. по описа на PC - Троян срещу М.П. в качеството му на ЕТ „Ф. - М.П.” за паричните вземания, произтичащи от процесния договор за кредит № 1640/12.12.2007 г.

Следва да се има предвид, че в заповедното производство е предвиден специален ред за защита на длъжника /чл.413, чл.414, чл.423 и чл.424 от ГПК/ и който ред изключва общия исков ред /чл.124 ал.1 от ГПК/при условие, че длъжника е уведомен по надлежен ред, че 3 кредитора е заявил спорното /в случая/ материално право чрез връчване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК или заповед за незабавно изпълнение по чл.417 от ГПК /покана за доброволно изпълнение/.

При условие, че между страните е налице спорно материално право, всяка една от тях е имала пълна възможност за избор на процесуално поведение и средства заявяване и удовлетворяване на спорното право, съответно защита срещу нарушено такова.

Защитата на длъжника в заповедното производство срещу издадена срещу него заповед за изпълнение се осъществява чрез възражението по чл. 414 ал. 1 ГПК. След подаване на възражението кредиторът следва да предяви установителен иск за съществуване на вземането по чл. 415 ал. 1 т.1ГПК. Ако иск не бъде предявен в предвидения от закона срок или след влизане в сила на съдебното решение, с което установителният иск е уважен, заповедта за изпълнение влиза в сила според изричната разпоредба на чл. 416 ГПК. Следователно неподаването на възражение по чл. 414 ал. 1 ГПК, оттеглянето му или влизането в сила на съдебното решение по иска за установяване на вземането по чл. 422 ГПК има за последица създаване на стабилитет на заповедта за изпълнение. Именно защото законът е предвидил изрични и специални способи за защита на длъжника в заповедното производство, общият ред/чрез установителен иск за недължимост или осъдителен иск за връщане събрани суми при влязла в сила заповед за изпълнение за оспорване на вземането/, е недопустим. Т.е. оспорването на фактите и обстоятелствата, относими към ликвидността и изискуемостта на вземането, се преклудира, освен ако не са налице специалните хипотези по чл. 424 ГПК / при новооткрити обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които не са могли да бъдат известни на длъжника до изтичане на срока за подаване на възражението по чл. 414 ГПК или с които не могъл да се снабди в същия срок/. Защитата по чл. 439 ГПК е въз основа на факти, настъпили след приключване на съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание – в случая след влизане в сила на заповед за изпълнение на парично задължение по чл.417 от ГПК от 12.08.2010г., а именно: в хода на на изпълнителното производство по изп.д. № 620/2011г. по описа на ДСИ А.Й. на ищеца е връчен препис от издадената на основание чл. 417 от ГПК заповед за изпълнение № 584/12.08.2010 г. по ч.гр.д. № 902/2010 г. на PC - Троян, по реда на чл.50 ал.2 от ГПК срещу която длъжникът в заповедното производство ЕТ „Ф. - М.П.” не е подал възражение в срока по чл. 414 от ГПК и същата е влязла в сила на 08.11.2011г.

Настоящият състав счита, изводът на СРС, че влязлата в сила заповед за изпълнение се ползва само с право на принудително изпълнение, но не осъществява изискванията по чл.

117 ал. 2 ЗЗД, защото изпълняемото право не е било установено с влязло в сила решение , е неправилен.

Въззивният съдедебен състав споделя становището, че при влязла в сила заповед за изпълнение, се прилага 5- годишна погасителна давност, на основание чл.117 ал.2 от ЗЗД, независимо от вида на вземанията. Чл. 117 ал. 2 ЗЗД се прилага, когато вземането е определено по основание и размер с влязло в сила решение, така и когато е определено по основание и размер с влязла в сила заповед за изпълнение. Така както длъжникът не може да оспорва вземането, установено с влязло в сила решение, поради факт, настъпил до съдебното дирене в производството, по което решението е постановено, така длъжникът не може да оспорва вземането, установено с влязлата в сила заповед за изпълнение поради факт, настъпил до изтичането на срока по чл. 414 ал. 2 ГПК.