Решение № 4044 от 04.07.2024, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 4044 гр. София, 04.07.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Г СЪСТАВ, в публично заседание на втори април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Албена Александрова

Членове:

Нели С. Маринова

БИЛЯНА Д. СИМЧЕВА при участието на секретаря СИМОНА Н. ИЛИЕВА като разгледа докладваното от Албена Александрова Въззивно гражданско дело № 20221100511845 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл.258-273 ГПК.

С решение № 9329 от 19.08.2022 г. СРС, 61 с-в, по гр.д.№ 46033/2021 г. е осъдил Г. Н. Н. да заплати на „Топлофикация София“ ЕАД по предявените искове с правно основание чл.79, ал.1 ЗЗД и чл.86, ал.1 ЗЗД следните суми във връзка с топлоснабден имот-апартамент № 66, находящ се в гр.София, жк *******, абонатен № *******, а именно: сумата от 1 964,48 лв., представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия за периода от 01.10.2017 г. до 30.04.2020 г. със законната лихва, считано от датата на депозиране на исковата молба-05.08.2021 г. до окончателното изплащане на сумата; сумата от 279,35 лв. мораторна лихва за забава от 15.09.2018 г. до 11.02.2021 г.; сумата от 54,06 лв.-главница за дялово разпределение за периода от м.01.2018 г. до м.04.2020 г. със законната лихва от датата на подаване на исковата молба-05.08.2021 г. до окончателно плащане, както и 9,97 лв.-мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение за периода от 03.03.2018 г. до 11.02.2021 г.Решението е постановено при участието на „Т.С.“ ЕООД като трето лице-помагач на ищеца.

1

Срещу решението е постъпила въззивна жалба от ответницата Г. Н. Н. чрез особения й представител адвокат Р.М. с твърдения, че същото е неправилно и незаконосъобразно.Излага доводи, че не е потребила предоставената енергия, тъй като вещите лица са работили по документи, предоставени от ищеца, както и че няма качеството на потребител на топлинна енергия за битови нужди.Прави възражение за изтекла 3-годишна погасителна давност.Моли съда да отмени обжалваното решение.

Ответникът по въззивната жалба-„Топлофикация София“ ЕАД оспорва същата.Поддържа становище, че първоинстанционният съд е постановил законосъобразно и мотивирано решение и моли съда да го потвърди.Претендира разноски.

Третото лице-помагач-„ Т.С.“ ЕООД не взема становище по въззивната жалба.

Съдът, като прецени становищата на страните и обсъди представените по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

Районният съд е бил сезиран с искове с правно основание чл.79, ал.1, пр.1 ЗЗД и чл.86, ал.1 ЗЗД.Ищецът-„Топлофикация-София” ЕАД твърди, че ответницата в качеството й на собственик на топлоснабден имот, находящ се в гр.София, жк *******, ап.66 е клиент на топлинна енергия за битови нужди по смисъла на чл.153, ал.1 ЗЕ.Съгласно & 1, т.2а от ДР на ЗЕ „битов клиент“ е клиент, който купува електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване, или природен газ за собствени битови нужди.Твърди, че съгласно чл.150, ал.1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия за битови нужди от топлопреносното предприятие се осъществява при публично известни Общи условия /ОУ/ за продажба на топлинна енергия от „Топлофикация София“ ЕАД на потребители за битови нужди в гр.София, които се изготвят от „Топлофикация София“ ЕАД и се одобряват от ДКЕР към МС, с които се регламентират търговските отношения между потребителите на топлинна енергия и дружеството; правата и задълженията на двете страни; редът за измерване, отчитане, разпределение и заплащане на топлинната енергия; отговорностите при изпълнение на задълженията и др.Ответницата не е упражнила правата си по чл.150, ал.3 ЗЕ и спрямо нея са влезли в сила ОУ.Твърди, че същата е използвала доставяната от дружеството топлинна 2 енергия през процесния период и не е погасила задълженията си.В чл.31, ал.1 от ОУ за продажба на топлинна енергия от „Топлофикация София“ ЕАД на потребители за битови нужди в гр.София, в сила от 10.07.2016 г. е определен редът и срокът, по които купувачите на топлинна енергия са длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия-45-дневен срок от датата на публикуването им на интернет страницата на продавача, като не се начислява лихва върху прогнозните стойности през отоплителния сезон, а такава се начислява в случай, че клиентът изпадне в забава, т.е. след изтичане на 45-дневния срок от датата на публикуване на общата фактура за съответния отоплителен сезон.Сградата, в която се намира имотът на ответниците, е сключила договор за извършване на услугата дялово разпределение на топлинната енергия с „Т.С.” ЕООД.За предоставената услуга „дялово разпределение“ клиентите дължат суми за разпределение на топлинна енергия към топлопреносното предприятие съгласно чл.61 от Наредба № 16-334/2007 г. за топлоснабдяването, а според чл.36, ал.1 от действащите между страните Общи условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от „Топлофикация София“ ЕАД на потребителите в гр.София, купувачите заплащат сума за услугата дялово разпределение на ищцовото дружество.Моли съда да постанови решение, с което да осъди ответницата да му заплати сумата от 1 964,48 лв., представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия за периода от 01.10.2017 г. до 30.04.2020 г. със законната лихва, считано от датата на депозиране на исковата молба05.08.2021 г. до окончателното изплащане на сумата; сумата от 279,35 лв. мораторна лихва за забава от 15.09.2018 г. до 11.02.2021 г.; сумата от 54,06 лв.-главница за дялово разпределение за периода от м.01.2018 г. до м.04.2020 г. със законната лихва от датата на подаване на исковата молба-05.08.2021 г. до окончателно плащане, както и 9,97 лв.-мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение за периода от 03.03.2018 г. до 11.02.2021 г.

В срока по чл.131 ГПК ответницата чрез особения си представител не е подала отговор на исковата молба.

На 20.08.2002 г. ОС на ЕС, находяща се в гр.София, жк „*******, бл******* е взело решение за сключване на договор за извършване на услугата индивидуално измерване на потреблението на топлинната енергия и вътрешно разпределение на разходите за отопление и топла вода и издаване на обща и индивидуални сметки с „Т.С.“ ЕООД.

3

На 23.09.2002 г. е подписан договор № 4044 между ЕС в гр.София, жк „*******, *******, вх.Е,Ж и „Т.С.“ ЕООД.

Видно от нотариален акт № 115 по н.д.№ 30387/97 г. Н.Г. Ц. е продала на дъщеря си Г. Н. Н. апартамент № 66, находящ се на ет.4, вх.Ж, ******* в жк „*******“, гр.София, като продавачът е запазил за себе си пожизнено и безвъзмездно правото на ползване върху целия имот.

От представеното удостоверение за наследници на СО-р-н „Подуяне“ изх.№ 12610/13.12.2017 г. е установено, че Н.Г. Ц. е починала на 10.11.1999 г. и е оставила за наследници по закон: Г. Н. Н.-дъщеря и А.У. О.-дъщеря.

Със заявление-декларация рег.№ Г-29866/15.12.2017 г. Г. Н. Н. е поискала да й бъде открита партида на посочения адрес, като е посочила, че семейството се състои от 5 члена и в имота има водомер.

Представени са документи за дялово разпределение за процесния имот за исковия период, както и съобщения към фактури.

От заключението на съдебно-счетоводната експертиза на вещото лице Ваня Петрова е установено, че липсват данни за извършено плащане за процесните суми.При извършена проверка в счетоводството на ищцовото дружество по партидата на абонатен номер ******* с титуляр Г. Н. Н. за процесния имот за исковия период е начислена сума за топлинна енергия за БГВ в размер на 1 716,07 лв. и 54,06 лв.-за дялово разпределение /общо 2 018,54 лв./.Законната лихва за забава върху главницата от 2018,54 лв. възлиза на 289,32 лв. /279,35 лв. върху главницата за топлинна енергия и 9,97 лв. върху главницата за дялово разпределение/.

При така установената фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното:

Първоинстанционният съд е приел, че ответницата е собственик на процесния имот и е имала качеството на потребител на топлинна енергия за исковия период.По отношение на размера на дължимата сума за топлинна енергия съдът е кредитирал заключението на съдебно-счетоводната експертиза.С оглед чл.36 от ОУ съдът е уважил и претенцията за дялово разпределение.Съдът е уважил и исковете за мораторна лихва, като се е позовал на чл.33, ал.4 от ОУ от 2016 г.

Съгласно чл. 145, ал.1 от ЗЕ топлинната енергия за отопление на имотите в сграда- етажна собственост, при прилагане на дялово разпределение чрез индивидуални топломери се определя въз основа на 4 показанията на топломерите в отделните имоти.Съгласно чл.150, ал.1 и 2 ЗЕ продажбата на топлинна енергия за битови нужди от топлопреносното предприятие се осъществява при публично известни общи условия /ОУ/, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от комисията, които влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо изрично писмено приемане от клиентите.В разпоредбата на чл.153, ал.3 ЗЕ е предвидена възможност в срок до 30 дни след влизането в сила на ОУ клиентите, които не са съгласни с тях, да внесат в съответното топлопреносно предприятие заявление, в което да предложат специални условия.По делото липсват доказателствата ответницата да е възразила срещу ОУ в предвидения срок.

Съгласно чл.153, ал.1 ЗЕ всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда- етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия.Според & 1, т.2а от ДР на ЗЕ „битов клиент" е клиент, който купува електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване, или природен газ за собствени битови нужди.

От събраните по делото доказателства се установи, че през процесния период ответницата е била собственик на процесния имот на основание договор за покупко-продажба,Същата е подала и молба-декларация до ищцовото дружество за откриване на партида за процесния имот, поради което е установено наличието на облигационно правоотношение между страните по делото и качеството на ответницата на потребител на топлинна енергия.

Размерът на доставеното количество топлинна енергия, както и на мораторните лихви, е установен от представените писмени доказателства и от приетата съдебно-счетоводна експертиза.Ответницата, представлявана от особения си представител, не е подала отговор на исковата молба, нито е оспорила приетите писмени документи и съдебно-счетоводната експертиза, поради което оплакванията във въззивната жалба относно размера на доставеното количество топлинна енергия е неоснователно.Следва да се добави, че размерът на количеството топлинна енергия е установен както от извършената проверка в счетоводството на ищеца, така и от представените по делото документи за дялово разпределение, изготвени от третото лице5 помагач.

Възражението за изтекла погасителна давност е въведено за първи път във въззивната инстанция и е преклудирано с оглед разпоредбата на чл.133 ГПК.

Други конкретни оплаквания не са изложени във въззивната жалба, а съгласно разпоредбата на чл.269, ал.1, изр.2 ГПК въззивният съд е обвързан от посоченото в нея.

Поради съвпадане на крайните изводи на двете инстанции обжалваното решение следва да се потвърди.

Разноски за юрисконсултско възнаграждение в полза на въззиваемия не следва да се присъждат, тъй като същият е депозирал бланкетен отговор на въззивната жалба е не е изпратил представител в съдебно заседание.На основание чл.78, ал.1 ГПК въззивницата следва да бъде осъдена да заплати на въззиваемия сумата от 300 лв.-възнаграждение за особения представител.

Водим от горното съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА решение № 9329 от 19.08.2022 г. на СРС, 61 с-в, по гр.д.№ 46033/2021 г.

ОСЪЖДА Г. Н. Н. с ЕГН ********** и с адрес: гр.София, жк *******, ап.66 да заплати на „Топлофикация София“ ЕАД с ЕИК ******* и със седалище и адрес на управление: гр.София, ул. ******* на основание чл.78, ал.1 ГПК сумата от 300 лв.-възнаграждение за особения представител за въззивната инстанция.

Решението е постановено при участието на „Т.С.“ ЕООД като трето лице помагач на страната на ищеца.

Решението е окончателно.